— Какво съм направила? — попита Маги с престорена невинност.

Катерина избухна в плач и херцогинята я смъмри:

— Млъкни, Катерина! Престани да хленчиш. Няма да им се размине. Ще се погрижа да пълзят в краката ни, за да ни поднесат извинения, а аз ще откажа да ги приема. Няма да бъдат допуснати в ничий салон в града.

Настроението на лейди Торингтън не беше подходящо за извинения от страна на Маги.

— Катастрофа! Бяхме отрязани и от лейди Хетрингтън и от графиня Уестлейк. Как се осмелиха тия стари кокошки! И двете стоят по-ниско в обществото от мен и ще направя всичко възможно да съжаляват за този ден, докато умрат. — Прикова Маги с убийствен поглед. — Жена ти има нещо общо с това. В момента, в който я видях, разбрах, че се задава катастрофа. Тя е обществена опасност. Кажи ми, момиче, какво си направила, та да знам как да защитавам семейството си.

Маги погледна Кристофър, който само скръсти ръце на гърдите си в очакване.

— Не съм искала да направя нищо лошо — започна плахо. — Поне не нещо сериозно…

Херцогинята слушаше с отвращение изповедта на Маги — не точно изповед, защото Маги пропусна участието на Кристофър в малката драма. За момент строгата дама само се взираше в Маги, като че ли снаха й беше насекомо, изпълзяло изпод изтривалката. После се отпусна тежко в огромното кресло, което обикновено й служеше като трон, когато се правеше на съдия в Торингтън Хаус.

— Елизабет, донеси ми шери. Катерина, затвори вратата. Не искам слугите да слушат, макар че ще научат за позора ни достатъчно бързо от клюките долу. — Загледа се мрачно в Маги. — Какво те прихвана, момиче?

Кристофър обясни, преди Маги да отговори:

— Тя не ти каза цялата истина, мамо. Маги ме е видяла да разговарям с Амелия в парка тази сутрин. Помислила е, че се срещаме тайно и е проявила гнева си по този начин.

Лейди Торингтън вдигна вежди изненадана.

— Амелия Хоторн? Що за глупост? Да повярва, че Амелия би ти позволила да се възползваш от нея? Но поради жалкия си произход Магдалена явно не разбира, че между нас има хора е по-изтънчено поведение, отколкото в един публичен дом.

Маги се прокашля. Кристофър поклати глава в едва доловимо предупреждение.

Херцогинята пое шерито от ръцете на Елизабет и отри деликатно.

— Добре, предполагам, че трябва да се справим с това по възможно най-добрия начин. Не биваше да идваш тук, момиче, но щом си обърнала вниманието на висшето общество върху себе си, не можем да те отпратим, без това да изглежда отстъпление. Една Талбът никога не отстъпва, разбра ли?

— Но ти трябва да я отпратиш, мамо! — извика Катерина. — Тя ще ни опропасти! Няма да търпя да живее под един покрив със скъпоценната ми Рейчъл. Детето вече възприема грубата й реч и маниери.

— Кротувай, Катерина. Засега момичето остава. Най-лошото, което можем да направим, е да я отпратим. Не трябва да се срамуваме. Ако само отричаме и негодуваме, че някой е обвинил една Талбът в такова поведение, повечето ще повярват, че обвинителите й са се припознали. След време ще се окаже, че сме обидени и ще настоявам за извинение от всеки, който спомене инцидента. А ти, Кристофър, трябва да се съгласиш след този злощастен случай, че жена ти изобщо не се вписва тук. Задължението ти към това семейство е да го предпазиш от други скандали. Разбра ли?

Кристофър не отговори. През цялото време, докато майка му чертаеше плана на борбата, той се взираше в Маги. Замислена, тя бе почувствала тежестта на тъмния му поглед, но бе отказала да му отвърне.

— Кристофър! Разбра ли?

— Ще се справя с жена си — обеща той.

— Разчитам на това обещание. Утре вечер всички отиваме на опера. Магдалена ще дойде с нас.

Катерина изстена:

— Те ще ни презират! О, мамо, моля те, помисли пак!

— Само да посмеят да ни презират! — Изправи се. Приличаше на кралица, която праща войски на бойното поле. — Накрая ние ще тържествуваме. Това, което трябва да научиш, Катерина, и ти също, Елизабет, е, че който се покаже слаб пред атака, губи. Ще отидем на опера и ще дадем да се разбере, че мъжкараната, предизвикала хаос в парка тази сутрин, няма никаква връзка с нашето семейство, а тези, които обвиняват Маги, очевидно грешат. Ще кажа на Джеймс и Родни да си намерят подходящи дами. Колкото по-голяма подкрепа демонстрираме за Магдалена, толкова по-малко обществото ще повярва за скандалното й поведение.

Херцогинята наперено излезе от стаята и даде знак на придружителките си да я последват.

Катерина спря на вратата и злобно изгледа Маги.

— Стой настрана от Рейчъл, чу ли? Няма да позволя да пълниш главата й с недодялани идеи и да я объркваш с позорната си липса на образование и възпитание.

Единствено Елизабет остана с Кристофър и Маги. Коленичи до стола й и взе ръката й.

— Съжалявам, скъпа. Ще им мине. Наистина. — Потупа ръката на Маги и грациозно излезе след другите.

Маги въздъхна:

— Добре. Мисля, че вече разбирам…

Посещението на опера следващата вечер не се покриваше с представите на Маги за успех. Елизабет се измъкна с извинението, че има главоболие. Маги бе разбрала, че това оплакване е извинението, с което една дама може да избегне всичко, което поиска. Подозираше, че Елизабет не иска да ги придружи до операта най-вече защото доктор Холоуей бе изказал намерението си да прегледа херцога тази вечер.

Катерина се терзаеше по целия път до операта. Херцогинята мълчеше, съсредоточена като генерал, готвещ се за бой. Кристофър, който бе прекарал нощта в клуба си вместо в леглото на Маги, беше замислен и затворен в себе си. Държеше здраво ръката на Маги, докато седяха един до друг в семейната карета, палецът му галеше дланта й е бавни кръгови движения, но мислите му бяха загадка за нея. Почти не бяха разговаряли след семейната разпра предния ден.

Джеймс и Родни ги посрещнаха в операта. Маги бе очаквала нелека вечер, но не бе подозирала колко трудна може да е, докато не видя дамата, която Джеймс бе избрал да придружава — самата госпожица Амелия. Когато Джеймс и дамата му поздравиха херцогинята във фоайето, Маги почувства как ръката на Кристофър стисна нейната по-силно. Питаше се какво изпитва съпругът й — смущение, гняв, ревност?

— Амелия действа бързо — подметна тя. — Не може да й се отрече умението да се окопитва.

Тъмните очи на Кристофър блеснаха странно.

— Аз препоръчах на Джеймс да я покани.

— Какво лошо ти е направил брат ти? — подкачи го тя. Размяната на тези реплики беше последният лъч светлина.

В една мрачна вечер. За Маги операта беше неразбираема. Малко хора от публиката обаче, изглежда, обръщаха внимание на представлението. Всички бяха прекалено заети да поглеждат крадешком към ложата на Торингтън. Маги чувстваше как се изчервява. Кой би си помислил, че един най-обикновен галоп през парка може да предизвика такъв шум?

Амелия, разбира се, бе чула клюката. Кой ли от висшето общество в Лондон не я бе чул? Бе изпълнена с разбиране и съчувствие, от което на Маги й се повдигаше.

— Хората могат да бъдат толкова жестоки — обърна се тя с мек глас към Кристофър, достатъчно високо, за да бъде чута от Маги. — Би трябвало да проявяват повече разбиране към събратята си с нисше потекло. Уверена съм, че твоята малка Маги полага много усилия.

Джеймс явно се гордееше с щедрата любезност на дамата си. Лицето на Кристофър остана непроницаемо.



Късно на следващата сутрин семейството се събра за закуска в утринната стая. В този рядък ден, когато слънцето грееше през завесите върху жълтата сатенена тапицерия на столовете и белия лен, присъстваше цялото семейство. Дори старият херцог бе напуснал леглото си, за да седне на масата. Елизабет беше до баща си, за да му помага да се храни. Тя изглеждаше необичайно оживена. Херцогинята също бе весела. Веднага щом закуската бе сервирана, тя отпрати слугите и направи оптимистична оценка на тактическата ситуация в операта. Маги не смяташе, че мъчението предната вечер е било успех, но вече бе започнала да разбира, че английските представи за такива неща остават загадка за нея.

— Имам чудесни новини! — обяви Елизабет по време на закуската. — Доктор Холоуей ме нае да нарисувам портрети на малките му дъщери — близначки Адриана и Хестер.

Залъкът заседна в гърлото на лейди Торингтън. Тя се нацупи неодобрително.

— Холоуей? — попита херцогът с треперещ глас. — Добър младеж. Не знаех, че има дъщери. Мислех, че не е женен.

— Вдовец е, татко.

— А! Това е по-различно. А ти ще рисуваш момичетата му, така ли? Винаги съм мислил, че можеш да рисуваш по-добре от повечето от половината глупаци, дето се наричат художници. Холоуей е добър младеж. И е умен.

— Едуард, моля те! — примоли се херцогинята. — Елизабет, наистина се надявам, че употребата на думата „нае“ не значи, че доктор Холоуей е предложил да ти плати за портретите.

Елизабет подръпна покривката на масата.

— Каза, че на човек с моя талант би трябвало да се плаща. Не би се чувствал добре в противен случай.

— Хм. Първо, не би трябвало да те моли за такова нещо. Ако искаш да рисуваш портрети на дъщерите му с оглед на неговата любезност към баща ти, тогава може. Но да приемеш пари е немислимо. Би трябвало да знаеш това. Дамите могат да показват умения в изкуството като част от изискаността си, но те никога не се унижават да работят. Този род неща трябва да се запазят за хората от по-нисшите класи, скъпа.

Елизабет погледна Маги за подкрепа.

— Аз ще нарисувам портретите, мамо. Понякога мисля, че съм щастлива единствено когато рисувам. Доктор Холоуей е много благовъзпитан господин и не вижда нищо лошо в предложението си за заплащане. — Изправи се рязко.

— Елизабет, седни.

Елизабет погледна майка си й решително заяви:

— Аз ще нарисувам портретите. Ще ги нарисувам. — След което излезе от стаята. Маги забеляза треперещите ръце, вдървените рамене и твърдото изражение на бледото й лице. Мълчаливо поздрави приятелката си за проявената смелост.