— И, разбира се, ти си стриктен по отношение на тези задължения — заяви Амелия. — Ето защо ще разбереш. Ти изпълни задължението си, като се ожени, за когото трябваше. Мога ли аз да направя нещо друго? Ожени се, за да възстановиш земята на брат си и да поправиш едно ужасно зло. Аз трябва да се омъжа, за да подобря връзките на семейството си. Трябва да се омъжа за мъж с титла.

Маги почувства как кръвта й кипва. Кристофър беше предложил брак на идеалната Амелия и тази малка глупачка му беше отказала. Но отказвайки му, тя не искаше да го остави намира:

— Кристофър — продължи Амелия почти шепнешком, — признавам, че излязох да яздя тази сутрин с надеждата да те срещна. Трябва да те помоля за помощ. Моля те, не мисли, че съм порочна, въпреки че доста надхвърлям границите на благоприличието.

Надхвърляне едва ли е думата, мислеше си Маги. Разрушаване беше по-подходяща.

— На твоите услуги съм, Амелия. Би трябвало да го знаеш.

— Искам да намекнеш на Джеймс за мен.

Кристофър замълча за момент. Маги се питаше дали и той е толкова зашеметен, колкото и тя.

— Знам, че молбата ми изглежда много дръзка. Мисля, че Джеймс ме е придружавал достатъчно често, за да бъдем приети като двойка от обществото. Допълваме се много добре, но ти познаваш Джеймс. Не иска да се обвързва. Твоето семейство се нуждае от пари, а аз ги имам в изобилие. Аз се нуждая от титла, а Джеймс скоро ще стане херцог Торингтън. Не че не съм те включила в намеренията си, Кристофър. Омъжената жена има много повече свобода от едно неомъжено момиче…

Маги стисна очи, страхуваше се от отговора на Кристофър.

Мъчително дълго време беше необходимо на Кристофър, за да отговори:

— Амелия, мисля, че ти и Джеймс ще си допаднете много добре. Ще съм повече от щастлив да намекна на брат си за теб. — Гласът му беше рязък. — А що се отнася до свободата, предполагам, че ние всички трябва да се възползваме от нея, ако можем да я намерим.

— Знаех, че ще ме разбереш! Знаех, че мога да разчитам на теб.

„Амелия би се справила много добре на Маркет Стрийт в Денвър“ — горчиво си помисли Маги.

Резките гласове все още се чуваха. Маги вече не слушаше. Долавяше единствено болезнените удари на собственото си сърце. Когато най-сетне погледна, и двамата си бяха отишли. Други ездачи се движеха по пътеката. Слънцето се бе издигнало, утрото напредваше и обещаваше да е красиво, но за Маги денят вече бе вгорчен.

Кротката кобила изцвили в знак на протест, когато Маги рязко дръпна юздите. Грийвс се намръщи неодобрително. Изведнъж Маги намрази коняря, намрази Амелия, намрази Кристофър и Англия. Искаше да се върне в Ню Мексико, да поплаче на рамото на Луиза, да се носи като вятър на гърба на коня по плоската тревиста равнина, докато се изтощи дотолкова, че повече да не чувства болка.

— Господин Грийвс, върнете се в конюшнята! — Маги скочи от смешното нещо, наречено седло, и се приземи леко на земята. — Само дамите имат нужда от слуга. — Разкопча седлото и го смъкна от гърба на кобилата. — Можете да вземете това проклето нещо със себе си.

— Милейди?

— Не ме наричайте така. Не съм ничия лейди.

— Милейди… ъ… — Очевидно Грийвс беше объркан.

— А, правилно. Работата ви. Навъртайте се наоколо тогава! Само не ми пречете.

Маги яхна кобилата без седло. Запретнатата пола се събра около краката й, като откри копринените й чорапи над ботушите за езда.

Тя заби пети в хълбоците на кобилата, която изпръхтя недоволно и потегли. Маги искаше да язди, да изпепели гнева си в скоростта и дързостта, да остави утринния вятър да измие от нея мръсотията, оставена от Кристофър и Амелия, от злобната херцогиня и хапливата Катерина, от тъжната Елизабет и безполезните Джеймс й Родни, от Англия с привидната й изисканост и скрито лицемерие.

Конят долови настроението на ездачката и се спусна в галоп по конската пътека като мустанг с репей под опашката. Изпръска с кал една карета с три дами, облечени в най-хубавите си утринни дрехи. Те се разпищяха. Това изплаши конете на други ездачи. Един се озова в храстите, а друг се препъна в локва, останала след краткия нощен дъждец. Маги летеше над храсти, между дървета, през внимателно подстриган жив плет. Когато излезе на пътека, тя се понесе с бясна скорост. Зад тях на разстояние, което се увеличаваше все повече и повече, Грийвс се поклащаше на кафявия си кон, като придържаше седлото на Маги.

Изведнъж младата жена осъзна, че не е сама. Спря и прокара пръсти през косата си, за да я отметне назад. Всички хора в парка — в каретите или на гърбовете на конете си седяха неподвижно като статуи. Гледаха я с широко разтворени очи, като че ли беше самият Апокалипсис.

Неочаквано Маги се почувства добре. Косата й падаше по гърба и над лицето в необуздани къдрици; шапката и беше отлетяла. Полата на костюма й за езда се бе вдигнала до коленете и от двете страни. Лицето и дрехите й бяха опръскани с кал, а наметалото на коня, пропито с пяна и пот, висеше от едната му страна. Яхнала неоседлания си кон, Маги отправи широка лъчезарна усмивка към публиката си.


Джеймс и Кристофър обядваха в „Атинеум“ — мъжкия клуб, в който мъжете от фамилия Талбът членуваха от откриването му. Храната беше по-добрата, от който и да е друг клуб в Лондон, но днес не възбуди апетита на Кристофър. Срещата с Амелия сутринта бе оставила горчив вкус в устата му.

— По дяволите, срамота е татко отново да се разболее точно когато ти се върна, Кристофър. — Джеймс налапа залък от баницата с месо и кимна съчувствено. — Хм. Опитай това. Харелсън днес е надминал себе си.

— Този удар, изглежда, е по-лош от последния — каза Кристофър.

— Така е. — Джеймс хапна още един залък. — Доктор Холоуей ми довери днес, че не очаква татко да се пребори този път. Старецът може й да покрета още някое време, но според него ще издържи малко след Коледа, не повече.

— Сигурен ли си, че Холоуей е достатъчно опитен лекар? Доста е млад.

— Бих казал, че е доста добър. Мама го открила чрез графиня Кавдейл. Лекувал язвата й и пневмония на дъщеря й. Способен е.

— Хм…

— Не бъди толкова мрачен. Повече от нетърпелив съм да приема титлата, братле. Но трябва да сме реалисти. Затова мислех, че би било добре да обядваме заедно днес, само ти и аз. Тъй като скоро ще бъда глава на семейството, смятам, че би трябвало да обсъдим някои подробности по плановете ни за имотите в Америка.

Кристофър вдигна вежди.

— Имаш предвид Ранчо дел Рио?

— Разбира се. Чувствам, че трябва да имам известен глас в управлението на тази нова семейна придобивка. В писмата си посочваше, че тази земя би могла да послужи като стартова точка за някои инвестиции.

— Да, така е. Имам предвид разширяване в Американския запад. Но аз смятам това начинание за проект на Кристофър Талбът, а не на семейството.

Следващата хапка заседна в гърлото на Джеймс.

— Наистина ли? Стивън придоби тази земя с пари на семейството, Кристофър.

— А аз я възстанових, като използвах пари от „Питни и Талбът“, което е моята собствена транспортна фирма. Това ранчо не е неизчерпаем източник на приходи, Джеймс. С радост ще използвам част от него, за да облекча семейните финанси, но Ранчо дел Рио е мое и на Маги. Аз ще вземам всички решения по отношение на него и ще разпределям приходите както намеря за добре.

— Виж ти! Това е нов обрат. Бях разбрал, че това американско имение ще е семейна придобивка.

— Така беше първоначално, когато Стивън го купи. Обстоятелствата се промениха.

Джеймс се намръщи.

— Мама знае ли това?

— Знае. Но няма думате по този въпрос.

— О! Развил си независим дух, така ли? Трябва да е от престоя ти в онази дивашка страна.

Кристофър не обърна внимание на обидата.

— Джеймс, съветвам те да продадеш някои от стопанствата и да инвестираш в транспорт или може би в железницата. Селското стопанство е прекалено рисковано точно сега, възвращаемостта е прекалено малка.

— Хм. Звучи ми много плебейско. Лесно ти е на теб, Кристофър, да бъбриш за търговия и тем подобни. Все пак си втори син. Но аз съм наследник! Трябва да внимавам за репутацията на семейството. Приходите от земята са традиционни за аристокрацията. Рано или късно цените ще се покачат.

— Тъй като скоро ще наследиш титлата, Джеймс, по-добре започни да съкращаваш семейните разходи. Аз няма да прахосвам наследството на Маги, за да плащам хазарта на Родни и високия стандарт на останалата част от семейството. Хората в конюшнята могат да бъдат намалени, една-две от каретите — продадени, а дамите сигурно не се нуждаят от цялостно подновяване на гардеробите си два пъти в годината.

— Кристофър, наистина ли ще ни накараш да живеем като средната класа? Америка те е надъхала с идеи, прости като жена ти. Макар че, признавам, Маги е доста хубавичка. Обзалагам се, че бракът не е съвсем неприятна жертва, що се отнася до спалнята, а?

Похотливото намигане на Джеймс възпламени раздразнителността на Кристофър, но той успя да потисне гнева си.

— Няма да търпя да се говори за Маги по този начин, Джеймс. Ти или някой друг.

— Кристофър, но аз не съм те обидил. Та тя не е дама от нашата класа! Къде каза, че си я намерил? В публичен дом?

— В кръчма. — В думите му не се криеше примирение с факта, а предизвикателство.

Остатъкът от обяда премина в мълчание. Джеймс хвърляше любопитни погледи към брат си, сякаш не го познаваше добре.

Малко по-късно, когато Джеймс и Кристофър минаха през читалнята, за да излязат, някаква суматоха блокира пътя им. Група господа бяха заобиколили един джентълмен, чийто глас се извисяваше недоволно.

— Не знам какво става с този град, щом мъжкарани и персони като тази са свободни да разстройват хората на публични места. Никога не съм виждал нещо подобно. Немислимо е да се търпят подобен род неща.

Един младеж се осмели да се изсмее:

— Ти наистина изглеждаш доста очукан, Данфорт. Предупредих те, че новият ти кон ще те хвърли.