Когато приближиха, Мери Виктория бе заобиколена от група обожатели, претендиращи за следващия танц. Тя поздрави Кристофър, широко усмихната:

— Лорд Кристофър Талбът. Отново сте в Лондон. Колко приятно! Оцеляхте сред пустошта на Америка.

— Намирам, че тя всъщност е доста освежаваща. Лейди Мери Виктория, може ли да ви представя съпругата си, Магдалена Тереза Мария Монтоя Талбът.

Маги мълчаливо поздрави Кристофър за правилното произношение на дългата редица имена. Тонът му прозвуча така, сякаш той се гордееше да я нарече своя съпруга. Сърцето й подскочи от радост. Усмихна се топло на Мери Виктория и тя и отвърна със същото.

— Много се радвам, че се запознахме, лейди Кристофър. Може ли да ви наричам Магдалена?

— Но моля ви.

— Маги е американка — обясни Кристофър. — От Колорадо и Ню Мексико.

— Колко вълнуващо! Трябва да сте много смела. Чела съм истории за масови убийства и нападения от индианци.

— Е… — Маги се чудеше дали да поохлади ентусиазма на момичето, като й каже, че никога не е била нападана от индианци. Реши да го направи. — Повечето от индианците живеят мирно в резервати. Има все още някои, които причиняват неприятности — предимно Джеронимо и приятелите му.

— Не трябва да четете такива неща — обади се Кристофър. — В повечето случаи са преувеличени.

— И татко ми казва това, но аз с най-голямо удоволствие бих чула истории от първа ръка.

— Тогава трябва да се отбиете при съпругата ми. Сигурен съм, че лейди Торингтън ще ви приеме с удоволствие.

— Ще го имам предвид.

По време на разговора им обожателите на лейди Мери се въртяха наоколо като вълци, които дебнат плячката си. Маги си спомни коментара на Елизабет, че лорд Каламат планира да даде голяма зестра на единствената си дъщеря. Знаеше ли Мери Виктория, че баща й й купува съпруг? Разбира се, че знаеше. Може би затова момичето не проявяваше никакво желание да се върне при обожателите си.

Следващият танц беше валс. Кристофър покани Маги. Докато се въртяха в такт с музиката, той усмихнато я попита:

— Балът отговаря ли на очакванията ти?

— Невероятен е. Ако ония надути матрони от висшето общество в Денвър можеха да го видят, щяха да онемеят. Даже Хорас Тейбър не може да си позволи такъв празник, а той е богат колкото самия Господ.

Кристофър се засмя:

— Наистина се изразяваш по много цветист начин.

— Лейди Мери Виктория изглежда много добра.

— Така е. Маги, не всички в Лондон са като майка ми и Катерина. Хората ще те харесат, ако им позволиш.

Кристофър я притисна по-плътно към себе си и прошепна:

— Знаеш ли, че се справяш много добре? Просто помни, че си дама.

Дъхът му бе топъл и възбуждащ. Валсът изобщо не бе скучен, когато танцуваше с Кристофър. Вълната от чувства, които той събуждаше в нея, я изпълваше с желание да се изяви в собствения си танц. Щеше да се държи прилично и да докаже на съпруга си, че може да бъде идеална и благовъзпитана като всяка английска дама.

Внезапно кръвта й се смрази, когато херцогиня Торингтън изникна от тълпата, хванала под ръка Амелия Хоторн.

— Кристофър, скъпи, виж кой е тук. Милата Амелия.

Кристофър дори не трепна. Това беше озадачаващо. Може би не беше наясно, че Маги знае всичко за него и госпожица Идеална.

— Добър вечер, Амелия. Изглеждаш чудесно.

„Изглежда като захарен памук на клечка — помисли си Маги намръщено, — само сладост и никакво съдържание.“

— О, Кристофър, благодаря. Надявах се да си тук тази вечер. Днес следобед видях майка ти в парка и се зарадвах, като научих, че си се върнал.

„Обзалагам се, че си се зарадвала“ — сряза я Маги наум.

— Може ли да ти представя съпругата си, Магдалена Тереза Мария Монтоя Талбът.

Амелия се усмихна лъчезарно на Маги.

— Срещнахме се днес следобед. Колко е хубаво, че ви виждам отново, Магдалена, Изглеждате прелестно! Това не е ли чудесната рокля, която Елизабет носеше на дебютантския бал на Тамара Ходжис миналия сезон? Стои ви чудесно.

Маги замръзна. Не беше необходимо да е веща по въпросите на обществото, за да разпознае хапливата забележка, когато я чуе. Кристофър, като всеки мъж, изглежда, не усети нищо.

— Как е семейството ти? — попита той.

— Великолепно. Чичо Дан направи състояние от транспорта тази година. Всъщност, Кристофър, страхувам се, че може да подяде бизнеса на „Питни и Талбът“.

Кристофър се усмихна спокойно.

— Сега, когато съм тук, може би ще променя нещо.

— Разбира се, че ще го направиш. Но нека поговорим за нещо друго. Работата е толкова досадна, нали? Леля Клариса планира грандиозно събиране за Коледа в Оукли Фийлдз. Надявам се, че ще дойдеш. — Измери с поглед Маги. — Разбира се, поканено е цялото семейство.

— Вече приех от името на всички — намеси се лейди Торингтън.

— Ще прекараме повече от чудесно — възторжено заяви Амелия. — Пързаляне с кънки, горещ сайдер пред камината, дълги разходки в снежната гора…

Амелия говореше поетично, но Маги беше наясно, че планира интимни срещи, в които нежеланата съпруга не се включва.

— Имаме да наваксваме толкова много — продължаваше госпожица Идеална. — Трябва да чуя всичко за приключенията ти в Америка. Трябва да танцуваш с мен и да ми разкажеш за имението на брат си в Ню Мексико. — Отправи зле прикрит победоносен поглед към Маги. — Нямате нищо против, нали, скъпа?

Амелия отведе Кристофър, преди Маги да успее дори да отвори уста. Видя как тънките устни на лейди Торингтън се изкривиха в лукава усмивка. Очевидно това беше война и тези дами се бяха впуснали в първата атака. Маги беше свикнала да предвижда конфликти. Лукавството и изкуствените припадъци не бяха в неин стил.

— Какво искате, лейди Торингтън? — сдържано попита Маги. — Кристофър да се разведе с мен ли? Разочарована ли сте, че не се е оженил за Амелия?

Намръщеният поглед на херцогинята би могъл да изравни със земята цяла борова гора.

— Каква глупост! Магдалена, скъпа, нямаш никаква представа за какво говориш.

— Имам представа, че набутвате моя съпруг под фустата на Амелия Хоторн.

Очите на лейди Торингтън се разшириха.

— Ти си една малка грубиянка.

Маги отказа да сведе поглед.

— Разбира се, че не трябва да се развеждате. Такова нещо би означавало разорение. А и, както казах вече, въпреки че Амелия беше първият избор на Кристофър, не е подходяща. Чичо й има състояние, достойно за уважение, но тя не е ключът към земята на Стивън. А честта изискваше това положение да се оправи. Не, мила моя, аз просто ти правя услуга, като ти посочвам колко далеч си от жените, които Кристофър обожава и уважава. Ако трябва да съм брутално искрена, ще ти кажа, че ако останеш в Англия, ще поставиш семейството в неудобно положение. Ти и синът ми трябва да продължите живота, за който сте предопределени. Кристофър ти е осигурил бъдеще, много по-добро от това, което сама би си осигурила. Върни се в Ню Мексико и бъди щастлива.

— И да оставя Кристофър да живее своя собствен живот?

— Да. И двамата можете да имате свой собствен живот — живот, за който сте подходящи.

След тази окончателна присъда херцогинята се обърна и решително се оттегли.

Стиснала здраво устни, Маги обходи с поглед залата, докато откри Кристофър и Амелия. Те се носеха красиво по дансинга като едно цяло. Амелия се усмихваше на Кристофър, а той изглеждаше прехласнат от възхищение.

— А, Маги! Не очаквах да те видя тук!

Маги се обърна с благодарност към познатия глас на Питър. Една дама бе хванала високия юрист под ръка — стройна тъмнокоса жена с приятни бръчици около искрящите си очи.

— Маги, това е сестра ми, госпожа Алис Дънбар, вдовица. Алис, запознай се с Магдалена Монтоя Талбът, съпругата на лорд Кристофър.

— За мен е чест — каза Алис, като подаде ръка приятелски. Изглеждаше искрена. — Питър ми е разказвал много за вас и приятелката ви Луиза.

Питър веднага се хвана за думите й:

— Като стана дума за Луиза, получавала ли си скоро новини от нея?

Маги се усмихна:

— Не ни чакаше писмо, когато пристигнахме в Торингтън Хаус, ако това имаш предвид. Все пак едва ли е минало достатъчно време.

— Е, да — въздъхна той. — Сигурен съм, че е добре. Никога не съм срещал жена, която да се грижи така добре за себе си, както Луиза. Освен теб, Маги.

Маги погледна за миг към дансинга, където Кристофър и Амелия все още танцуваха като омагьосани любовници. Питър проследи погледа й.

— Виждам, че си срещнала госпожица Хоторн.

— Да.

— Мила моя, тя не може да се сравнява и с малкото ти пръстче.

Маги се засмя.

— Разбира се, че не може. Аз съм най-внушителната дама в залата и щастлива като прасе в кал.

Почувства нежния изпитателен поглед на Питър върху себе си и после сведе очи към пода. Ако бяха в Денвър, той щеше да й направи забележка за сарказма, неподходящ за една дама, както и за цветистия език. Сега той само въздъхна.

— Как намираш Лондон? Някога смяташе, че английските обичаи изглеждат пълна глупост.

— Все още мисля така. Трябваше да ме предупредите за тези дами от висшата английска аристокрация. Никога не съм срещала някой, толкова зает да не прави нищо. Не се обиждайте, госпожо Дънбар.

Адис се засмя.

— Ние сме специфична раса. Но ще ви се наложи да свикнете с нас след време.

След един-единствен танц с Амелия Кристофър не можеше да се отърве от лейди Хетрингтън — огромна матрона, която някога усърдно го беше преследвала заради дъщеря си. Момичето вече беше омъжено за някакъв баронет.

— Това красивата съпруга ли е? — попита лейди Хетрингтън. — Малката, която говори с Питър Скарбъроу и сестра му.

— Наистина е тя, милейди. — Кристофър се зарадва, като видя, че Маги е избягала от компанията на майка му й е намерила закрила при Питър. Чувстваше се леко засрамен, че бе позволил Амелия да го отвлече.

— Боже, та тя е малка красавица! — възкликна лейди Хетрингтън. — Чух, че сте я открили в Америка. Кой би помислил, че тая дива земя може да роди такова красиво цвете! Всички й се възхищават. При това е наследница. Трябва да сте много щастлив, че можахте така лесно да си върнете земята на брат ви.