Емили Брадшоу - Наследницата на Монтоя

— Ох! Пак ме убоде!

— Е, престани да шаваш! — Елизабет смъмри Маги. — Никога не съм срещала човек, на който му е така трудно да седи неподвижен.

Маги трепна, когато Елизабет бодна последната карфица в талията на балната рокля, променена за дебюта й в обществото, и недоверчиво се завъртя пред огледалото в спалнята.

— Не разбирам защо да не мога да нося червената дантелена рокля, която донесох от Ню Мексико.

— Защото си я донесла от Ню Мексико — отвърна Елизабет. — Това е Лондон, Маги.

— Като че ли мога да забравя.

— Тази ще свърши много добра работа за вечерта.

Маги се чувстваше поразголена, когато Елизабет отстъпи няколко крачки и огледа критично роклята. Късите ръкави оставяха ръцете й почти голи, а деколтето бе толкова дълбоко, че откриваше повече, отколкото й се искаше. Коприненият корсаж описваше тялото й по почти неприличен начин, а количеството плат, събрано отзад, я караше да се чувства нестабилна.

— Как завиждам на тънката ти талия! — каза Елизабет с въздишка. — И все пак роклята не изглежда толкова зле с няколкото карфици, който забодох. Ще помоля Никол да я стесни. Аз самата не съм много добра с иглата.

— Ако Никол поправи роклята, няма да можеш да я носиш пак.

— Няма да е кой знае каква загуба, скъпа. И без това лилавият цвят никога не ми е подхождал. На теб стои много по-добре.

— Щях да се чувствам по-удобно в червената рокля.

— Наистина, Маги, не виждам как мога да те науча да избираш тоалета си според случая. И трябва да помолиш Кристофър да ти купи нови дрехи.

— Кристофър винаги ми купува дрехи. Купи ми поне дузина в минутата, в която слязохме от кораба. Дори още не съм обличала всичките.

— Е, виждам, че трябва и него да науча. Все пак си му съпруга, а си и богата наследница. Не можеш да се показваш в Лондон в нещо, което не е най-модното и най-доброто. Тази вечер ще направим изключение — само защото решението бе взето в последния момент.

Господи! Кристофър беше прав. Англичанките не мислеха за нищо друго, освен за дрехи.

— Сега съблечи роклята, за да я дам на Никол — подкани я девойката и се приближи, за да й помогне. — Ой, ой! Изглежда, съм те забола. Ще разкопчея това на гърба. А сега внимателно.

Маги успя да се измъкне от роклята само с няколко драскотини от карфици. Почувства нежност към Елизабет, която, изглежда, беше единственият добросърдечен човек в цял Лондон.

— Може би искаш да си починеш няколко часа. Ще накарам готвачката да ти изпрати лека вечеря около шест. Дотогава…

— Не си отивай, Елизабет. Чувствам се добре, когато мога да си поговоря с някой добронамерен човек.

Елизабет отметна завивката на леглото и направи знак на Маги да легне.

— Бедничката. Кристофър трябваше да те предупреди за майка и Катерина.

— Е, направи го до известна степен.

Елизабет седна в долния край на леглото и сви крака под себе си.

— Мисля, че не съм виждала нещо подобно на изненадата, изписана на лицето на Кристофър, когато му заяви, че ще те води на бала. Господи, Маги, аз наистина се възхищавам на смелостта ти. Тя не го помоли. Ти му каза.

— Страхувам се, че това е мой лош навик. А и не мисля, че онова на лицето на Кристофър беше изненада. По-скоро бе паника. Без съмнение мисли, че ще се покажа като магаре.

Елизабет се засмя.

— Магаре? Ти наистина имаш най-цветистия език.

— Така е, защото имам цветисти мисли. Според Кристофър и Питър мислите ми са недисциплинирани.

— Не трябва да ги приемаш толкова сериозно, в края на краищата те са само мъже.

Маги се засмя, после стана сериозна.

— Елизабет, знаеш ли, че Кристофър се ожени за мен само за да получи земята, проиграна от брат ви Стивън?

— Разбира се, че знам — меко отвърна Елизабет. — Мила Маги, това не е обида към теб. Браковете по-често се сключват по финансови причини, отколкото по любов. Разбира се, никой няма да те счита за нещо по-нисше заради това.

— Е, винаги съм си мислила, че бракът трябва да се опира на любовта. Аз самата никога не предполагах, че ще се омъжа. Винаги съм се справяла сама в живота. Струваше ми се доста рисковано да завися от един мъж.

— Човек не може да живее, без понякога да бъде зависим. Особено ако е жена. Не мислиш ли, че нашият свят е създаден така, че мъжете да ръководят, а жените да влияят?

Маги въздъхнал се отпусна назад на възглавницата.

— Вече не знам какво да мисля.

— Веднъж майка ми каза, че жената е в непрекъснато състояние на баланс между идеализъм и практичност, зависимост и сила, невинност и мъдрост. Твърде много е да се очаква всичко това от нея — въздъхна Елизабет. — Винаги съм знаела, че ще се омъжа по сметка, а не по любов. Виконт Стендбридж е доста приятен мъж: Страхувам се обаче, че Рейчъл е права. Смехът му наистина звучи като патешко крякане. Признавам, че чувствата ми към него са съвсем повърхностни, както и неговите към мен.

Маги я погледна с широко отворени очи.

— Тогава защо се жените? Ако е богат, както казваш, не може да се жени за теб за пари.

— Разбира се, че не. Ако се интересуваше от богатство, щеше да се ожени за друга! Ние, Талбътови, не сме толкова заможни след селскостопанската депресия. Той желае връзка с титлата на Торингтън.

— Няма ли си титла?

Един ден ще бъде граф Улфърд. Но аз съм дъщеря на херцог.

— Херцогът по-високо ли стои?

— Определено. Татко имаше доста силно влияние в парламента. Откакто здравето му се влоши, много често е пренебрегван, но мисля, че когато Джеймс наследи титлата, властта на семейството отново ще се засили. Ето защо Джордж иска да се ожени за мен.

— И това не те разстройва?

— Ни най-малко.

Маги чу думите, но очите на Елизабет говореха друго. Заподозря, че момичето лъже по-умело себе си, отколкото другите, и поклати глава.

— Не е вярно. Нито дума.

Елизабет съчувствено положи ръката си върху тази на Маги.

— Мила Маги, въобразяваш ли си, че си влюбена в брат ми?

— Аз… — поколеба се, ала видът на Елизабет предразполагаше към изповед. — Да. Обичам Кристофър. В началото мислех, че е арогантен, дебелоглав и безполезен като пистолет без спусък, но постепенно разбрах, че не съм срещала по-добър човек от него. Заклех се, че ще накарам това магаре да ме обикне — и ще го направя.

Елизабет се усмихна съчувствено.

— Може и да успееш, Маги. Но не се надявай прекалено много. Кристофър добре пази сърцето си. Брат ми се опитва да бъде идеалният джентълмен. Той е мил, грижовен, покровителства цялото си семейство и всичките си приятели, но винаги е бил голям скъперник по отношение на чувствата.

— Търси идеалната дама, за да допълни идеалния джентълмен у него.

— Може би.

— И я е намерил в Амелия Хоторн — каза Маги нацупено. — Предполагам, че тя е най-доброто, което може да бъде една дама.

Елизабет направи гримаса.

— Понякога мъжете са толкова глупави. За мен недостатъците на Амелия са прекалено очевидни. Не знам защо всички мъже в Лондон я мислят за образец на съвършенство.

— Какви са недостатъците й? — поинтересува се Маги, защото не бе видяла никакви.

— Ако я опознаеш по-добре, ще ги усетиш.

— Не искам да я опознавам по-добре от това.

— Не се оставяй да те плаши — посъветва я Елизабет. — Кристофър наистина се възхищава от Амелия, но се съмнявам, че е влязла дълбоко в сърцето му.

— Защо казваш това?

— Защото брат ми надали знае, че има сърце.

Балът на лорд Каламат надхвърляше представите на Маги. Светските събития, на които бе присъствала в Денвър и Санта Фе, бяха пищни, но празненството на Каламат ги надминаваше по изтънченост. Мъжете бяха елегантни в официалното си вечерно облекло, а жените блестяха в коприна, дантели, шифон, панделки и кадифе. Бижута проблясваха от шии, китки, пръсти и коси, искряха и се отразяваха в огромния кристален полилей, който висеше над тълпата. Паркетът беше така излъскан, че дори толкова много ботуши, обувки и бални пантофки не бяха опетнили блясъка му. Маги си мислеше, че преправената бална рокля на Елизабет е повече от дръзка. Чувстваше се неудобно и от прическата, измислена от Никол. Камериерката бе увила в косата й панделки, оформяйки натруфена корона от копринени къдрици. Когато името им бе съобщено в балната зала, Маги огледа събрания елит на Лондон и разбра, че е облечена и сресана по-консервативно, от която и да е дама там. Когато погледите се насочиха към нея, тя внезапно се почувства безлична и тромава. Навярно идването й на бала беше грешка.

Майката на Кристофър ги поведе през тълпата, следвана от Джеймс и Катерина. След тях вървяха Кристофър, Маги и Родни. Херцогът не беше достатъчно добре, за да присъства.

Кристофър здраво стискаше ръката на жена си.

— Усмихвай се, Маги. Изглеждаш така, сякаш се качваш на ешафода. Мила моя, ти пожела да дойдеш.

Маги се усмихна пресилено. Може би не изглеждаше чак толкова необичайно, колкото се чувстваше.

Танците бяха вече започнали. Лейди Торингтън вярваше, че късната поява на подобни събития привлича вниманието. В момента присъстващите изпълняваха някакъв церемониален скован танц, който Маги не познаваше. Питър я беше учил на валс. Не бе споменал нищо за сложните извивки, завъртвания и пози, които се изпълняваха тук.

Кристофър я отведе настрани от херцогинята и от дансинга.

— Би трябвало да поздравим лейди Виктория. Тя е дъщерята на Каламат.

И момичето, което домакинът им се опитва да омъжи, спомни си Маги думите на Елизабет.