— О!

— Подозирам, че тази сутрин ще станат доста късно. Лорд Каламат дава бал довечера в чест на дебюта на дъщеря си. Сигурно ще е голяма работа, защото лорд Каламат е пословично богат и твърдо решен да намери съпруг на бедната Мери Виктория, въпреки че момичето е полусляпо и отчайващо грозно. Ще се изненадам, ако тържеството не продължи до зори.

— Тогава защо си станала толкова рано тази сутрин?

— О, аз няма да ходя довечера. Все още страдам от една кашлица от възпалението на дробовете, което имах преди няколко седмици. Освен това годеникът ми е в провинцията точно сега. Едва ли ще е подходящо да ходя на бал и танцувам с други мъже в негово отсъствие.

— Ще се омъжваш? Колко вълнуващо!

— Не се върти така, скъпа! Не учат ли американските дами как да стоят мирно?

— Кой е той?

— Кой?

— Мъжът, за когото ще се омъжваш.

— А, виконт Стендбридж.

— Как изглежда? — попита Маги е типично женско любопитство.

— Доста обаятелен, а фамилното състояние е значително. Когато баща му умре, Джордж ще стане граф Улфърд. Майка мисли, че е добра партия. Ще се оженим следващата пролет. Точно сега той, майка и фамилните адвокати преговарят за зестрата; наследствения дял и месечната издръжка, след като се омъжа.

Деловият тон на Елизабет изненада Маги. Всички англичани ли се отнасяха към брака като към търговска сделка?

— Когато Джордж се смее, сякаш патка кряка — обади се Рейчъл.

— Рейчъл! Не е учтиво да говориш така.

— Не го харесвам.

— Няма ти да се жениш за него — сряза я Елизабет. — Освен това той много те харесва. Всъщност Рейчъл е любимката на всички, нали, скъпа?

— Освен на госпожица Физуотър — заяви Рейчъл с презрението на петгодишно дете.

— Фицуотър — поправи я Елизабет.

— Търсихте ли ме, лейди Елизабет? — попита нечий глас. Принадлежеше на суха жена със сиво-кестенява коса. Беше облечена в непретенциозна сива рокля с колосана бяла яка и маншети.

— Госпожица Фицуотър! — Гласът на Елизабет прозвуча като на дете, хванато от гувернантката си да прави беля.

— Виждам, че Рейчъл е тук. Моля за извинение, лейди Елизабет. Измъкнала се е от детската стая, преди да се събудя. Рейчъл, знаеш, че не трябва да досаждаш на възрастните, освен ако те не те повикат. Я се погледни! Дори не си облечена както трябва. Една млада дама на пет години би трябвало да знае, че не бива да слиза по нощница и… О, боже! Краката ти са боси? Млада госпожице, ела веднага с мен. Тази сутрин няма да закусваш!

— Не е необходимо да й се карате, госпожице Фицуотър. Рейчъл знае, че е винаги добре дошла да ме наблюдава как рисувам — остави четката и палитрата. — Маги, скъпа, сега можеш да се отпуснеш. Позволи ми да ти представя госпожица Аделаида Фицуотър, гувернантката на Рейчъл. Госпожице Фицуотър, това е лейди Кристофър Талбът, съпругата на брат ми.

Госпожица Фицуотър се поклони леко. Маги не можеше да си представи, че такава жена отглежда умно и енергично дете като Рейчъл. Изглеждаше схваната и суха като съчка!

— Радвам се, че се запознахме, госпожице Фицуотър. Някой спомена ли закуска? Това обездвижване раздразни апетита ми.

— О, господи! — възкликна Елизабет. — Страхувам се, че закуската ще се сервира почти по пладне.

— Рейчъл, разбира се, не може да чака дотогава. — Маги намигна на момиченцето, а то разцъфна в широка усмивка.

— Рейчъл се храни в детската стая — каза Елизабет.

— А тази сутрин няма да закусва като наказание за неподчинението си — напомни гувернантката.

— Не съм видяла никакво неподчинение — заяви Маги и хвана ръката на Рейчъл. — Обзалагам се, че ако успея да намеря кухнята на тази къща, бих могла да задигна нещо за ядене. Какво ще кажеш, Рейчъл? Можем да го отнесем в стаята ти, а ти би могла да ме представиш на играчките си.

Рейчъл извика от удоволствие, с което заглуши протеста на госпожица Фицуотър.

Елизабет нервно местеше поглед от гувернантката към Маги.

— Аз самата съм малко гладна — призна тя. — Вероятно можем да си направим утринен пикник в детската.

Гувернантката понечи да протестира, но властният поглед на Елизабет я накара да замълчи.

— Елате, Маги, Рейчъл. Ще намерим готвачката. Госпожице Фицуотър, защо не си вземете свободен предобед?

Госпожица Фицуотър я изгледа недоумяващо.

— Наистина, госпожице Фицуотър, лейди Кристофър и аз ще наглеждаме Рейчъл. Ще кажа на Нейна светлост и лейди Стивън, че аз съм настоявала.

— Както желаете, лейди Елизабет.

Когато гувернантката си отиде, двете жени и детето размениха заговорнически усмивки.

Готвачката, беше повече от щастлива да им бъде в услуга. Сервира им специална закуска в детската, когато разбра, че госпожица Фицуотър отсъства. Елизабет осведоми Маги, без Рейчъл да чуе, че готвачката и гувернантката не се разбират много добре. Маги се питаше дали чудатостите на тази къща имат край. Готвачката изпрати в детската захаросани кифлички, купа с ябълки, портокали и круши, плато с бекон, огромна купчина яйца и сладкишчета с мармалад. Докато седяха край масичката в детската стая, Елизабет и Рейчъл наблюдаваха с почуда как Маги задоволява добрия си апетит, съвсем неподобаващ за дама.

— Ти със сигурност ядеш много — забеляза Рейчъл откровено.

— Навик — обясни Маги със смях. — В ранчото в Ню Мексико закусваме преди изгрева — яйца, шунка, картофи, палачинки, хляб и масло. Това трябва да те държи през целия дълъг работен ден до късно следобед.

— Какво работехте? — попита Рейчъл.

— Да, разкажи ни за ранчото ти в Ню Мексико — подкани я Елизабет, докато отхапваше малки хапки от мармаладения сладкиш.

Маги прекара следващите два часа, разказвайки за Ню Мексико и Колорадо. Слушателките й бяха възхитени. Рейчъл обяви, че иска да се научи да хваща крава с ласо. Елизабет беше шокирана, че много жени в Америка работят наравно е мъжете тежък физически труд, а собствениците на фермите се потят и трудят наравно с наемните си работници и предпочитат това пред ръководенето на работата от удобните си градски къщи.

— В Англия не е ли така? — попита Маги озадачена.

— Скъпа Маги, ако баща ми, херцогът, някога беше работил заедно е мъжете, които обработват земята му, той щеше напълно да загуби уважението им.

Маги се зачуди как може един човек да загуби уважение заради честен труд.

До обяд семейството беше на крак, както Елизабет бе предсказала. Закуската бе сервирана в утринната стая — слънчева ниша, обградена с прозорци с изглед към градината, която бе осеяна с последните летни цветя. Масата беше застлана с ослепителнобяла покривка. Жълт сатен покриваше столовете и обрамчваше прозорците. Слънчева светлина заливаше масата за закуска и играеше по стените, образувайки ярки квадрати и четириъгълници.

Независимо от ведрата атмосфера в самата стая, семейството отново се събираше с тържествена официалност. Херцогинята ръководеше всичко начело на бялата маса. Кристофър се бе върнал от езда и изглеждаше елегантно красив в полуофициалния си костюм. Маги се възхищаваше от аристократичната му фигура, но си мислеше, че изглежда по-добре в окаляни джинси и каубойски ботуши. Той галантно й дръпна стола, за да седне.

— Добре ли си тази сутрин? — попита я учтиво.

Маги не посочи факта, че утрото отдавна е отлетяло. Очевидно англичаните имаха различно понятие за време от американците.

— Съвсем добре, благодаря. Приятна ли беше ездата?

— Много.

Маги забеляза, че той не изглежда напълно щастлив от връщането си към предишния начин на живот.

Разговорът около утринната маса беше вял. Елизабет седеше на мястото си, благоприлично изправена. Искрата, озарявала лицето й по-рано, бе изчезнала.

Родни не яде почти нищо. Лицето му придоби зеленикав оттенък, когато слугите внесоха пайовете с дробчета, и излезе прибързано. Джеймс беше великодушно учтив, като разпитваше Маги как е спала и предложи да й наеме лична прислужница.

— Не е необходимо, Джеймс — каза Кристофър на брат си. — С Маги ще се местим в моята къща след няколко седмици. Тогава ще уреждам личния ни персонал. Докато сме тук, тя навярно ще може да ползва прислужницата на Катерина или Елизабет.

Катерина отговори бързо.

— Джоана е достатъчно заета с моите нужди, без да й се налага да се грижи и за твоята съпруга.

— Сигурна съм, че Никол няма да има нищо против да разпределя времето си между Маги и мен — каза Елизабет.

— О, наистина нямам нужда от прислужница — заяви Маги.

Катерина беше ужасена:

— Разбира се, че имаш!

— Не, нямам!

— Имаш — настоя Катерина е презрително подсмъркване към плебейските представи на Маги. — Ако се разчуе, че сама се грижиш за себе си, хората ще помислят, че си ексцентрична. Или още по-лошо — че сме толкова бедни, та не можем да си позволим да ти наемем лична прислужница. Това е дом на херцог, а ти си снаха на херцог. Няма значение какви навици си имала в Ню Мексико. Трябва да запомниш, че сега си в Англия.

Маги бе обзета от гняв, но преди да успее да проговори, Катерина продължи наставническата си реч.

— И докато сме на тази тема — заяви младата вдовица намръщено, — ще ти бъда благодарна, ако не пълниш главата на Рейчъл с приказки за дивашката земя, от която произхождаш. Преди да сляза, я посетих и тя започна да плещи какви ли не глупости за Америка. И още нещо, разбрах, че двете с Елизабет сте закусвали рано в стаята на Рейчъл и сте дали на госпожица Фицуотър няколко часа отпуска. Възрастните не правят „пикници“ в детската. Ще ти бъда благодарна, ако оставиш госпожица Фицуотър да си гледа задълженията. Пълниш главата на Рейчъл с представи за нисшата класа, а аз няма да позволя това. И ти, Елизабет! Бях шокирана, като чух, че си участвала в тази лудория.

Кристофър се намеси спокойно:

— Катерина, историите за Ню Мексико, разказани на Рейчъл, едва ли са пълнене на главата й с представи за нисшите класи. Америка е удивителна страна. Няма да навреди на детето да разшири мирогледа си и да научи, че има и други страни, освен Англия, както и други начини на живот.