Емили Брадшоу - Наследницата на Монтоя

Маги смяташе, че е пътувала доста. Та нали преди да навърши осем години, сновеше от единия до другия край на Денвър да изпълнява поръчки на майка си. Когато стана на десет, измина петдесет мили на югозапад до ранчото на Алварез, а четири години по-късно пропътува сама цялото разстояние до Денвър. Ако това не беше достатъчно, за да бъде в категорията на опитните пътешественици, тогава сигурно отиването до Санта Фе, посещението в ранчото на Слейтър и накрая преместването в Ранчо дел Рио щеше да я приобщи към тях. Беше пътувала повече от всичките си познати, с изключение на Кристофър и Питър. Но те не можеха да бъдат определени като обикновени хора, защото бяха англичани. Може би Луиза беше по-голяма пътешественичка. Бе дошла в Мексико Сити от Америка, а Маги не знаеше колко далеч е Мексико Сити.

Във всеки случай Маги смяташе, че е видяла значителна част от света или поне така вярваше преди пътуването до Англия с Кристофър и Питър. То не приличаше на нито едно от предишните — непрекъсната поредица от емоционални върхове и спадове. Трудно беше да остави Ранчо дел Рио, а още по-трудно — да се сбогува с Луиза. За голямо облекчение на Маги, Кристофър беше убедил приятелката й да остане в ранчото, за да се грижи за домакинството и сметките.

Пътят от Ню Мексико до Лондон беше пълен с изненади, сътресения и открития. Ню Йорк беше по-далеч, отколкото Маги можеше да си представи, а и по-голям. Градът беше хаос от хора, карети, шум и огромни сгради, докъдето стигаше погледът. Маги се зарадва, че го напускат, въпреки че параходът, на който се качиха, и изглеждаше прекалено крехък, за да устои на морската стихия. Видя й се още по-малък, когато земята остана зад гърба им и пред тях се ширна разпенената безкрайна вода.

Кристофър убеди Маги, че в сравнение с многото му прекосявания, сега Атлантическият океан се държи най-добре.

Стомахът й не бе съгласен и по време на пътуването не можеше да поеме нищо, което да не върне обратно почти веднага. Когато корабът акостира в пристанището на Лондон, Маги беше толкова нещастна, че оживеният кей изобщо не й направи впечатление. Щом веднъж стъпи на твърда земя обаче, гледките, звуците и ароматите на Лондон прогониха слабостта й с удивителна бързина. Неприветливите сгради, долепени една до друга, пушекът и вонята във въздуха изпълваха дробовете и щипеха очите й. Амбулантни търговци рекламираха високо стоките си, хора си крещяха през улицата от горните етажи на постройките, файтонджии подканваха конете си, карети тракаха върху неравен паваж. Маги искаше да запуши ушите си. Даже в Ню Йорк не беше така. На всичко отгоре цялото това викане ставаше с акцент, още по-странен от този на Кристофър и понякога съвсем неразбираем за ушите на Маги.

Когато наета карета ги остави пред къщата на херцог Торингтън в Кенсинггън, Маги вече се чувстваше като Алиса в Страната на чудесата. Още не беше решила дали това е кошмар или сън.

На входа на къщата бяха посрещнати от висок господин, който Маги помисли за самия херцог — бащата на Кристофър. Човекът е изключително учтив, за да е надут херцог, мислеше си Маги, докато той поемаше шапката на Кристофър и наметалото й. Опитът й с аристократичното общество в Денвър я беше научил, че хората от висшата класа често се мислят за прекалено високопоставени, за да бъдат учтиви с другите.

Кристофър я осведоми:

— Маги, това е Грейс. Грейс е иконом в Торингтън Хаус. Той управлява тук. Ако се нуждаеш от нещо, трябва просто да се обърнеш към него. Той е много изпълнителен.

— Благодаря ви, лорд Кристофър. Торингтън Хаус е поласкана от честта, лейди Кристофър.

Маги се огледа, за да види лейди Кристофър. После разбра, че икономът говори на нея.

— Ъ… Благодаря ви, господин Грейс.

Грейс вдигна вежди. С крайчеца на окото си Маги забеляза усмивката на Кристофър. Вече бе допуснала грешка, а дори не знаеше каква е тя. Къщата имаше име, икономът изглеждаше като херцог, предполагаше се, че тя е някаква благородна дама, а не можеше да разбере и дума от това, което тия англичани произнасяха.

— Нейна светлост е на посещение при лейди Стивън, милорд. Братята ви са в клуба си. Лейди Елизабет обаче е вкъщи. Ще й съобщя за пристигането ви.

Когато икономът излезе, Кристофър тихо каза:

— Наричай го Грейс, а не господин Грейс.

— Но това е неучтиво.

— Така е свикнал.

— А ти винаги ми четеш конско за моите маниери!

Кристофър я поведе към стаята, за която обясни, че е семейната всекидневна.

— Не е така официална, както гостната — добави той.

— Това е удивително — възкликна Маги.

— Мислех си, че ще реагираш по този начин — отговори Кристофър с иронична усмивка.

Маги едва дишаше сред претрупаната стая. Ябълково зелените завеси бяха пуснати, за да предпазват от слабото обедно слънце. Тежка двукрила дъбова врата изолираше стаята от останалата част на къщата, която без съмнение беше също така затворена. Може би защото Англия беше малък остров (Кристофър го беше посочил на картата); англичаните се чувстваха задължени да живеят в такива малки пространства между столове й кушетки, статуи и маси.

Внезапно дъбовата врата се отвори и едно момиче влетя в стаята като свеж бриз. Беше руса и с много бяла кожа. Светлосините й очи искряха в унисон с елегантната й копринена рокля.

— Кристофър! О, Кристофър! Мислех, че никога няма да се върнеш вкъщи!

Момичето се хвърли в обятията на Кристофър с ентусиазъм, който накара Маги веднага да реши, че това трябва да е безупречната госпожица Хоторн — толкова безупречна, колкото си я беше представяла.

Кристофър притисна в обятията си безупречната госпожичка и после я пусна на пода.

— Маги, това е Елизабет, сестра ми.

Маги въздъхна с облекчение. Кристофър можеше да прегръща сестра си колкото си иска.

— Елизабет, да ти представя Магдалена Монтоя Талбът, съпругата ми.

Елизабет го погледна смаяна. След това се усмихна. Маги веднага хареса момичето заради усмивката му — сияеща и неподправена бликаща направо от сърцето и отразена в светлите й очи.

— Магдалена. Какво красиво име! — Елизабет улови Маги за ръцете. Кожата й беше мека като кадифе. — Добре дошла в Лондон, сестричке. Трябва да си съвсем изтощена от пътуването. Кристофър, защо не ни каза, че съпругата ти идва с теб в Лондон?

Графът вдигна вежди и преди да успее да отвърне, Маги проговори:

— Реших да дойда в последния момент, а Кристофър просто не можа да ме разубеди.

— Браво! Радвам се да срещна още едно същество от женски пол, способно да се наложи на нацупения ми брат. Знаеш ли, не сме много тези. Можеш да се настаниш във френската стая. Ще накарам госпожа Скрабз да се увери, че стаята е чиста и тогава можеш да подремнеш. Като познавам Кристофър, той сигурно не се е грижил кой знае колко за удобствата ти по време на пътуването. Мъжете просто не разбират женската слабост.

Кристофър я прекъсна:

— Маги ще се настани в моя апартамент. С мен — добави той, за да е сигурен, че е разбран.

Елизабет вдигна учудено вежди. Леко се изчерви.

— Кристофър, една дама би трябвало да има свой собствен апартамент. А ако си спомняш, френската стая е свързана с твоята.

— Предпочитам съпругата ми да споделя моя апартамент, Елизабет. Не бъди толкова шокирана. Така правят в Америка.

— Майка ще припадне, Кристофър.

— Много добре знаеш, че майка ще припадне от нещо повече от това, че Маги ще споделя моя апартамент. Готов ли е той?

— Разбира се. Очакваме те от няколко седмици.

— Добре. Аз също имам нужда да си подремна. Маги, нека ти покажа пътя. — Целуна леко сестра си по бузата. — Без съмнение ще се видим на вечеря.

Апартаментът на Кристофър изглеждаше спартански в сравнение с останалата част на къщата. Спалнята, всекидневната, будоарът и банята бяха в кафяви и сини тонове. Имаше малко семпли мебели. Два стола, тапицирани със светлосин кретон, красяха всекидневната наред с една кушетка и бюро. По-голямата част от спалнята беше заета от дъбово легло с балдахин. Единствената друга мебел беше необходима, а не декоративна — дъбов гардероб в същия, стил, тоалетна масичка и висок скрин. Банята беше нещо ново за Маги. Лъскава месингова вана бе поставена на платформа от плочки. Редом имаше кофи с вода. Останалата част от малката стая бе заета от дъбов умивалник с фина порцеланова кана, леген и малко огледало отгоре.

— Ако искаш, можеш да промениш обстановката или да добавиш някои женски украшения — предложи Кристофър. — Въпреки че няма да останем тук дълго. Имам собствена къща в Линкълнс ин Фийлдс, но в мое отсъствие трябваше да бъде реконструирана и ще минат няколко седмици, преди да е готова.

Маги бавно се завъртя, за да огледа спалнята. Беше мъжка стая без излишни неща. Хареса й много повече от всекидневната или другата част от къщата, която бе видяла.

— Далеч по-различно е от кална уличка или студен килер, а аз съм спала и в двете. — Спря да се върти и усети тъмния поглед на Кристофър върху себе си.

— По-добре ли си сега, когато си на твърда земя?

— Като че ли къщата се люлее под краката ми, точно както на кораба. Но съм по-добре. Бих могла да изям цял вол — подсказа тя. — В колко часа е вечерята?

— Не по-рано от осем.

— Дотогава ще умра от глад.

— Не, няма. Ще позвъня за чай след два часа.

Липсваше й свободата в нейната собствена кухня.

— Защо просто не слезем долу и не претършуваме килера? Сестра ти ще бъде ли прекалено шокирана?

— Ще бъде — подсмихна се Кристофър. — Но ще бъде още по-шокирана от това, което имам предвид сега.