Кристофър въздъхна. Тази вечер Маги беше дама и изглеждаше щастлива в тази роля. Може би сега беше времето да поговори с нея за намеренията си.

Последва я навън, като очакваше, че тя ще е в двора и ще гледа звездите, както бе правила няколко пъти, но Маги не се виждаше никъде. Кристофър бе озадачен и малко разтревожен, но светлината от фенера в прорезите на вратата на плевнята разкри скривалището й. Свари я да разстила одеяло върху нара на ковача в малкото помещение, преградено от общото.

— Маги?

Тя се сепна и подскочи.

— О, Кристофър! Стресна ме.

— Съжалявам.

Гледаше го като привидение, внезапно появило се от сън или може би от кошмар.

— Видях, че и ти не можеш да заспиш. Може пък това да е тъкмо моментът да си поговорим. Изглежда, през деня и два мата сме толкова заети…

— Да говорим за какво?

Той придърпа една дървена табуретка и седна.

— Утре Питър тръгва за Ню Йорк.

— Знам.

— Разбираш, че и аз ще замина след около седмица.

Погледна го слисана.

— Така ли?

— Нещата тук са уредени. Собствеността над земята ти е потвърдена. Ранчото е в добър вид, а Мос Райли е хванал здраво юздите. Имам му доверие. Ти започна добър живот тук — такъв, какъвто ще те ощастливи. Няма повече причина, която да ме задържа тук, а и доста неща в Лондон чакат да се заема с тях.

Маги отвори широко очи.

— Мислех… е, аз…

— Знаеше, че планирах да тръгна веднага щом всичко се уреди, Маги. Обещах ти, че ще се махна от погледа ти, когато се уверя, че нещата тук вървят добре.

— Е, аз… Ти наистина каза нещо такова, нали? Когато се оженихме, предположих, че всичко се е променило. Трябваше да бъда по-проницателна.

— Маги, винаги съм бил честен с теб.

— Глупости! — За миг объркването й се преобрази в гняв. — Не си честен дори със себе си.

Кристофър почувства нотка на раздразнение в гласа й.

— Какво искаш да кажеш?

— Идваш в бедната примитивна Америка, за да отмъстиш на хазартната акула, която се е възползвала от брат ти. Измъкваш ме от кръчмата и си казваш, че точно аз съм залогът в твоята глупава лична война. Но аз съм повече от залог и ти не можеш да го приемеш. После взимаш това ранчо и откриваш, че отглеждането на добитък в Ню Мексико не е просто инвестиция за високопоставеното ти аристократично семейство, но и това не можеш да приемеш. Единствено Лондон струва нещо. Лондон е целият свят и нищо друго не заслужава вниманието ти. Бягаш от едно предизвикателство точно когато започваш да откриваш колко много го харесваш. Бягаш от мен, защото се страхуваш, че може случайно да харесаш прекалено много една нищо и никаква мръсна уличница. Не е ли това, от което най-много се боиш, Кристофър?

Опита се да бъде логичен и цивилизован пред смешното й гневно избухване:

— Маги, не знаеш какво говориш.

— О, така ли, Ваше пъзливо сиятелство?

— Аз изобщо не те считам за — каква цветиста фраза използва? Мръсна…

— Уличница! — рязко довърши изречението му тя.

— Никога не използвай тези думи за себе си! Разбира се, че не си уличница! — Той се разгневи по-скоро от имената, с които Маги наричаше себе си, отколкото от обидите, с които го обсипваше.

— Но, разбира се, не съм достойна да бъда твоя съпруга! Нали в това вярваше през цялото време? Постара се всеки да разбере, че си се оженил за мен заради земята. Не можеш да се унижиш да ме докоснеш, освен когато сключването на брака те задължаваше. А сега бягаш в твоя скъпоценен Лондон, за да позволиш на благородните дами там да ти помогнат да забравиш, че някога се е наложило да се принизиш да играеш ролята на съпруг на мръсна танцьорка в бар.

— Маги, предупреждавам те! По-умно ще бъде да не ме предизвикваш.

Но по пламъка в очите и можеше да познае, че гневът й се надига. Накрая тя изпъна рамене, твърдо решена.

— Да предположим, че искам да дойда с теб в Лондон. В края на краищата аз съм ти жена. Това е ужасната цена, която трябваше да платиш, за да получиш тази земя. Имам право да бъда с теб.

Кристофър виждаше катастрофата да се приближава към него като гигантска смазваща вълна.

— Ще оставиш упорството ти да ограби щастието ти. — Опита се да говори разумно, но нещо вътре в него не се подчиняваше на разума. Колкото и да бе странно, една недисциплинирана и глупава част от сърцето му се зарадва на предложението й.

— Не се плаша от Лондон.

— Повярвай ми, в Ню Мексико ще бъдеш много по-щастлива.

— Вие, англичаните, винаги си мислите, че знаете кое е най-добро за човека. Приеми, че аз решавам за себе си.

— В този случай наистина знам какво е най-добро за теб. Няма да те взема в Лондон.

Маги се подсмихна. Едно опасно пламъче се присъедини към гнева в очите й.

— Ако ме оставиш тук, ще се разведа.

— Какво?

— Както знаеш, разводът в Ню Мексико не представлява трудност. Тогава ще изгубиш тази земя. Цялата ще бъде моя. Магдалена Монтоя, богата дама — собственичка на ранчо. Може би накрая ще се омъжа за някой, който не се страхува да обича бивша танцьорка.

Кристофър не знаеше дали да й вярва, но беше чувал, че областният съд е странно предразположен към разтрогването на бракове. След като той беше чужденец, а и ставаше въпрос за толкова много земя, можеха да бъдат повече от склонни да освободят Маги и принадлежащата й земя.

Опита се да бъде логичен:

— Маги, защо искаш да дойдеш в Лондон? Тук имаш всичко, което пожелаеш.

Очите й потъмняха.

— В Лондон няма да си щастлива.

— Може пък да копнея да подружа с аристократите.

— Няма да ги харесаш.

— Достатъчно е, че харесах теб. Но е без значение. Ако ти отидеш в Лондон, идвам и аз. Искаше да имаш съдружник, но аз реших, че искам брак. Ожени се за мен, за да се докопаш до тази земя. Вързан си за мен.

Тя решително скръсти ръце на гърдите си, а Кристофър почувства, че безсилието засилва гнева му. Не беше свикнал на поражения, а това нахакано момиче като че ли го надвиваше ту по един, ту по друг начин, откакто я бе намерил. Надсмиваше се над добрите му намерения и презираше усилията му да подреди нещата така, че тя да не пострада от раздялата им. Но в много от обвиненията й имаше зрънце истина. Изведнъж той почувства, че тревогите и премеждията през последните няколко месеца бяха достигнали критичната си точка и избухна:

— Искаш истински брак, а, Маги? Тогава ще имаме истински брак. Ако ти искаш да бъдеш съпруга, може би аз ще се възползвам от правата си на съпруг.

Докато се приближаваше към нея, тя стоеше неподвижна като статуя, като изправена пред ловец кошута, която не може да реши дали да побегне, или да остане.

— Положих огромни усилия, за да ти спестя усложненията от брака, защото мислех, че не бива да създам живот в утробата ти. Но един истински съпруг не трябва да се страхува от противното, нали?

Кристофър видя собствения си гняв, отразен в лицето й. Тя отстъпи крачка.

— Мислиш да ме накажеш, като ме любиш! — възкликна тя възмутено. — Колко пъти доброволно се предлагах, и то само за да бъда отхвърлена?

— Приемаш вниманието ми за наказание? Затова ли ме изкушаваше така умело през последните няколко седмици? Мисля, че прекалено дълго съм се въздържал. Престани да отстъпваш и ела тук, Маги!

— Въздържал си се прекалено дълго, така ли? Е, аз не съм жена! Аз съм проклетата ти съпруга! — В очите й блещукаше отмъстително пламъче. — Мисля, че ще ти дойде добре да получиш доза от собственото си лекарство. Лека нощ, Кристофър.

В думите й позна себе си, когато по същия начин я бе отблъсквал през всичките нощи.

— Съпругите не могат да избират кога и къде да се отдадат на съпрузите си — заплаши я той. Гневният й поглед само подхранваше раздразнението му, а разгорещеността разпалваше още по-бързо страстта му.

— Аз винаги имам избор.

— Току-що направи избора си, съпруго.

Маги замахна към него — не слаб, а силен удар, изпълнен с женска ярост. Целият гняв, объркване и съжаление от изминалите няколко седмици бяха събрани в този едничък удар. Кристофър улови ръката й, преди да се стовари върху лицето му.

— По-кротко, по-кротко! — каза той и се подсмихна. — Дамите не се опитват да бият съпрузите си.

Маги издърпа ръката си и го изгледа презрително. После сви устни, но накрая се предаде и се разсмя.

Като че ли гръмотевичната буря бе отминала и на нейно място се появи дъга.

Гневът на Кристофър веднага се превърна в страст. Маги искаше да бъде негова жена. Малката магьосница настояваше да му бъде жена. Стоеше мълчалив и се опияняваше от смеха й, бузите й аленееха от страст, образът му се отразяваше в очите й. Приближи се. Тя постепенно престана да се смее, но не отстъпи. Устните й се отвориха. Чакаше, наблюдаваше го, а той така изгаряше от желание, че почти виеше от болка.

Като че ли здраво стегнатата пружина изведнъж ги освободи и те се хвърлиха едновременно в обятията си. Това, което последва, беше неочаквано и жарко. Нужни бяха само секунди, за да я съблече, докато тя трескаво смъкваше дрехите му. Паднаха заедно на нара, устните им бяха слети и всепоглъщащи.

Кристофър се опитваше да бъде нежен, но Маги беше прекалено нетърпелива, за да чака милувки.

— Сега! — подканяше го тя. — Кристофър, моля те, сега.

Молбите й преляха последната капка самоконтрол. Той я облада и остави тялото си на воля. Светът престана да съществува. Пътят им до рая беше кратък, но изпълнен със страст. Едновременно стигнаха до оргазъм и се сляха в кратък, но изключително силен екстаз.



Няколко часа по-късно Маги се събуди замръзнала. Топлината на нощта бе отстъпила място на хладината преди зазоряване. Кристофър спеше до нея. Мускулестото му бедро притискаше венериния й хълм — все още възбуден от енергичната инвазия.

Не помръдна, тъй като не искаше да събуди мъжа си. Краят на нощта й се струваше като сън. Ако не беше мускулестото тяло, все още вплетено в нейното, и болката от необичайната интимност, не би повярвала на спомена за случилото се.