— Мисля, че този танц е мой — каза той.

— Така ли? — Част отблясъка изчезна от очите й. Напоследък лицето й твърде често застиваше безрадостно, щом го погледнеше. Не знаеше какво точно е сторил, за да бъде тя толкова нещастна; беше направил всичко възможно според обстоятелствата да не я нарани. И все пак тя без съмнение щеше да ликува, когато й кажеше, че до седмица ще потегли за Англия. Нямаше причина да остава по-дълго, беше изпълнил задачата си.

— Бих искал да бъде мой танц — нежно промълви той.

Без да пророни и дума повече, тя се озова в ръцете му за валса, който долиташе от пианото. Кристофър веднага разбра, че е направил сериозна грешка. Жена му беше топла и мека под зелената коприна. Долови слабото ухание на люляк, възбуждащ нюанс на аромата, съчетан с остротата на свежия въздух и примес от виното, което беше пила. Валсът едва бе започнал, а той вече я желаеше до болка. Би трябвало да приключи с танца и да я пусне, но не можеше. В края на краищата беше мъж, а не светец.

Маги позволи на надеждата да възкръсне, докато Кристофър я въртеше по дансинга. Хамбарът беше претъпкан. Блъскаха ги други двойки. Над музиката се извисяваше весела глъч, но всичко, което Маги можеше да почувства, чуе или види, беше Кристофър.

Толкова отдавна не я бе докосвал. Когато се преместиха в Ранчо дел Рио, той се настани в стаята на Тод срещу господарския апартамент. Прекалено горда, за да покаже болката си, Маги не се противопостави. Нито Луиза, нито Питър изкоментираха това и въпреки че най-добрата й приятелка й отправяше съчувствени погледи. Маги не сподели колко наранена е дори с нея. Липсваше й присъствието на Кристофър в леглото и в стаята им. Въпреки че той се отвращаваше да прави любов с нея, изпитваше удоволствие просто да лежи до него.

Сякаш с всеки изминат ден Кристофър се отдалечаваше от нея. Ангажираше се с превръщането на ранчото в добре смазан печеливш бизнес, като прекарваше времето си над книгите с Питър и Луиза, на пасището с Мос Райли, но никога с нея. Понякога не се появяваше дори по времето за хранене.

Кристофър Талбът не искаше да я обича. Не беше достойна за любовта му. Маги предпочиташе да може да го намрази за тази обида. Но не беше по силите й да мрази Кристофър Талбът.

— Тази вечер изглеждаш чудесно. — Той погледна надолу към нея. Не беше виждала толкова топлина в очите му от седмици. — Имаш дарбата да бъдеш истинска дама, когато поискаш.

Почувства се засегната.

— Не е необходимо да ми правиш комплименти за поведението. Досега не съм научила какво значи добро държане и кога трябва да се демонстрира.

— Не исках да те обидя, Маги — заяви той искрено.

— Съжалявам. Корсетът ме убива — отвърна тя, за да обясни настроението си. Главната причина за нейната хапливост беше той, но като се добави и един убиващ корсет.

Кристофър се засмя.

— Маги, ти си уникална.

— За твой късмет — каза тя с нотка на горчивина.

Ръцете му я обгърнаха по-здраво. Пулсът й се учести при допира със стегнатото му тяло, което се движеше в такт с нейното. Тя се остави на редкия момент, представи си, че вижда отражението си в очите му — красива, желана, любима. За миг си представи, че двамата имат истински брак, а не просто делово споразумение. Тази вечер, когато празненството свършеше и гостите заспяха, той щеше да я вземе в обятията си и те щяха да създадат своята малка собствена вселена от вплетени тела и слети в неотразима любов души. Може би ако го желаеше достатъчно силно, фантазиите й щяха да се сбъднат.

Луиза и Питър стояха отстрани на дансинга. Кристофър се носеше с Маги — странно явление, заслужаващо внимание от страна на познатите му. Лицето му беше като издялано от камък — маска, която според Луиза повечето англичани използваха при опитите си да скрият това, което считат за неподходящи емоции. Маги приличаше на замечтано дете.

— Кристофър е глупак. — Луиза се обърна, шепнешком, към Питър. — Странно. Предупреждавах Магдалена много пъти, но даже аз вярвах, че няма да й устои дълго. Той наистина е магаре.

Питър изпъна рамене, показвайки английската си гордост.

— Лорд Кристофър е благородник. Той взима интересите на Маги присърце по възможно най-добрия начин.

Луиза се намуси.

— Може би трябва да попита Магдалена какво мисли тя за своите интереси.

— Ела с мен отвън, Луиза.

Тя се поколеба.

— Бих искал да поговорим, без тълпата наоколо да ни подслушва.

Предложи й ръката си и тя я прие.

Слънцето отдавна бе залязло, но дневната жега все още се чувстваше. Млечна лунна светлина заливаше къщата, оградите за добитъка и пристройките.

— Наистина това е красива земя — въздъхна Питър. — Ще съжалявам, че я напускам. Мисля, че Кристофър също ще съжалява по много причини.

— Значи той все още възнамерява да замине? Мислех, че може би ще реши да остане. Изглежда, тук му харесва. Сигурно Маги се надява, че той ще остане.

— Кристофър не може да остане, Луиза, така както и аз. Нашият живот е в Лондон. Лорд Кристофър каза на Маги в началото на това начинание, че щом нещата тук потръгнат, той ще се върне вкъщи.

Луиза смътно си спомни, че Кристофър бе направил такова изявление. Подозираше, че след всички промени в живота Маги изобщо не си спомняше за това.

— Не мислиш ли, че е доста хладнокръвно от негова страна да я остави просто ей така?

Питър въздъхна:

— Луиза, наистина ли мислиш, че Маги ще бъде щастлива в Лондон? Мислиш ли, че ще й е приятно да живее сред хора, където една-единствена неподходяща дума или грешка в поведението изхвърля човека от обществото?

— Не мога да си представя подобно място.

— Защото никога не си била в Европа или в Англия и не си бъбрила хиляди глупости. Под изтънчените маниери и знатния произход се крие много злоба.

Луиза смяташе, че Магдалена може да се справи с всеки, дори с глутница вълци.

— Поне се надявам, че Кристофър възнамерява да съобщи намеренията си на Марк, преди да започне да стяга багажа си — отбеляза тя остро.

— Луиза, остави Кристофър да се оправя с Маги. Независимо какво става между тях двамата… е, то си е тяхна работа. Исках да поговорим за мен. Както знаеш, тръгвам утре.

— Разбира се, че знам — отговори тя резервирано.

— В Ню Йорк искам да се срещна с някои колеги, преди да отплавам обратно за Англия, й да уредя пътуването ни с Кристофър.

Луиза мълчеше. Беше се страхувала от момента, в който Питър Скарбъроу щеше да напусне живота й. Разбира се, между тях нямаше нищо. Нищо — освен няколко погледа, един-два танца, приятелство между сродни души, което не бе прерасло в нещо по-дълбоко, защото и двамата знаеха, че възможност да продължи такава връзка няма.

— Луиза, от известно време искам да ти кажа какво удоволствие ми доставя твоята компания. Помогнах на Кристофър в това начинание от добри чувства към него и неговото семейство и отчасти защото ми стана навик да се впускам в авантюри, които биха направили живота ми по-малко скучен. Виждаш ли, аз нямам семейство и никога не съм се женил. Никога не съм имал особен успех сред дамите. Предполагам, не притежавам нужния чар.

— Мисля, че подценяваш чара си.

Питър прочисти гърлото си:

— Много си любезна, мила моя. Но това, което се опитвам да изясня, е, че ще ми липсваш. Искам да знаеш, че този стар ерген ще помни нашето кратко сътрудничество като връх в живота си.

— Аз също не бих се вписала в живота в Лондон — сряза го Луиза.

— Човек трябва да е роден от странностите на аристократичното общество, за да оцелее. Бих желал да не е така.

Луиза му отправи продължителен поглед. Знаеше, че не след дълго той ще излезе от живота й завинаги. Сива коса, топли сини очи, бръчици около устата и очите, донкихотовска усмивка. Беше един от най-привлекателните мъже, които някога бе срещала, независимо от изявлението, че му липсва чар.

Помежду им пламна искра. Питър леко се наклони напред, готов да я целуне. Луиза го желаеше повече от всичко друго, но той спря, преди устните им да се докоснат, и неохотно се отдръпна.

— Ти си най-сладката и най-щедра дама, която някога съм срещал — промълви той. — Но аз не мога да ти предложа бъдеще. Така че ще се въздържа да се възползвам от честта ти по този начин.

Луиза се опита да прикрие силното си разочарование.

— Кристофър би трябвало да е честен като теб — прошепна тя.

— А Маги би трябвало да е мъдра като теб, скъпа Луиза.

Луиза не се чувстваше мъдра. Чувстваше се стара, тъжна и глупава.



Тържеството свърши. Гостите бяха наредени като дърва за огрев във всяка стая на тъмната къща. В господарския апартамент три жени хъркаха високо в леглото с балдахин, а още две се въртяха на пода. Само Маги не спеше. Завивките й бяха захвърлени в един ъгъл на стаята, докато тя седеше до прозореца и гледаше луната. Изживяваше отново танца с Кристофър, усещането от силните му ръце, допира на твърдия му като скала гръден кош до гърдите й, преливащата топлина на усмивката и очите му. Колко още щеше да позволява на Кристофър да трови живота й?

Съпругата на един от директорите на железницата изхърка силно и се обърна. Двете й другарки по легло я последваха като в припев. Маги въздъхна. Тази нощ наистина искаше да е сама. Изведнъж си спомни, че нарът в плевнята е временно свободен. Ковачът беше напуснал преди седмица, а новият човек, който Мос бе наел, щеше да пристигне в ранчото едва след десет дни.

Наметна роба върху памучната си нощница и излезе на пръсти от стаята. В преддверието нахлузи чифт ботуши върху босите си крака. Бяха прекалено големи, но нямаше намерение да рови в килера си в тъмното, за да намери своите обувки. Тихо отвори предната врата и се промъкна навън, без да погледне към библиотеката и да види тъмната фигура, която седеше на бюрото и я наблюдаваше.

Кристофър поседя за момент, след като Маги излезе. Трябваше да спи с още шестима мъже в една стая и беше дошъл в библиотеката, за да остане насаме с мислите си. Би трябвало да мисли за Англия и за приятното си завръщане у дома. За нещастие умът му постоянно се занимаваше с Маги. Тази вечер тя беше като дама — красива и достолепна. Обикновено изглеждаше като мъжкарана, но дори и тогава му се струпваше красива. Щеше да му липсва. Господи, как щеше да му липсва! Тя беше неудовлетвореност, смях, досада, смелост, предизвикателство, сладост — пеперуда, която човек нито може да хване, нито да притисне.