Имаше заявки от купувачи на добитък за есенния пазар. Армията се оказа голям клиент, а продажбите на Изток и на Запад също вървяха добре. Тази година ранчото щеше да даде значителна печалба, която да помогне на семейството му в Англия да излезе от настоящите си финансови затруднения и да позволи скромен план за разширяване на ранчото.

В края на краищата, помисли си Кристофър със задоволство, дължеше си няколко часа почивка. Рязко затвори счетоводната книга.

Луиза го срещна в салона точно когато се канеше да излезе.

— Излизам за малко — уведоми я той.

— Ако срещнеш Маги, моля те, припомни й да се върне за обяд в четири. Това момиче губи чувство за време, когато е навън с децата. Тя самата е едно дете.

— Хм — промърмори Кристофър.

Оседла коня си — дългокрак сив жребец, който бе купил в Санта Роса, и се отправи на север по реката. Нивото на водата бе спаднало от юни насам и сега тя течеше спокойно между двата си бряга. Няколкото кратки следобедни дъждове през изминалите седмици не й се бяха отразили. Спадаше с всеки изминал ден. Кристофър се радваше, че може да разчита повече на запасни кладенци, отколкото на реката.

През последните няколко седмици бе научил повече за управлението на ранчото, отколкото бе възнамерявал. Послуша съвета на Маги й назначи Мос Райли за управител, а мъжът се оказа ценен като злато. Мос посочи Грей Слийтърз за надзирател и няколко други работника. Препоръча пазач на Кристофър и предложи останалите да бъдат освободени. Относително лесно бе да заменят уволнените, Кристофър предложи добри заплати и сносни жилища.

Сега в ранчото работеха хора, на които може да разчита, мислеше си Кристофър със задоволство. Беше се научил да цени качествата на грубите мъже, населили Американския запад. Повечето бяха недодялани и необразовани. Маниерите им бяха отвратителни, езикът им — неприличен, личната им хигиена беше ужасна, а миналото им — под въпрос.

Маги бе не по-малко заета от него през изминалите седмици. Двете с Луиза бяха пренаредили къщата в мексикански стил. Жена му беше освободила икономката, помощник-готвачката и две от трите официални прислужници, смени часовете за хранене за удобство на работниците и инструктира готвачката да сервира на семейството същата храна, както на работниците. Кристофър се успокои, че Маги се приспособи към живота в Ранчо дел Рио с такъв ентусиазъм. Напоследък имаше угризения на съвестта заради нея и очевидното й щастие от новия й живот някак си го освободи от това бреме. Не можеше да проумее защо трябваше да изпитва вина пред Маги. Беше я издигнал от живот на отчаяна мизерия до положение на собственичка на недвижим имот в добро материално състояние. Защо, по дяволите, трябваше да се чувства виновен?

Кристофър признаваше, че е използвал безскрупулно момичето за своите собствени цели. Но по отношение на мотивите си беше честен с нея и се бе погрижил и тя да е облагодетелствана колкото него. Колко други мъже биха се отказали да задоволят физиологичните си нужди, за да са сигурни, че тя няма да бъде обременена допълнително от брака им.

Откакто се бяха преместили в Ранчо дел Рио, спяха в отделни стаи и той нито веднъж не се бе поддал на изкушението да я посети нощем.

Кристофър признаваше, че страда от сляпа любов. Чудеше се дали Маги би го привличала също толкова силно, ако я бе срещнал в Англия, където изобилстваше от чаровни дами. Вероятно щеше. Маги бе уникална жена, също като земята, на която се бе родила — красива, открита, честна, издръжлива, лесно раздразнима. Щеше да е щастлива в Ранчо дел Рио — кралица е владение, по-голямо от някои европейски страни. Вече започваше да се държи като господарка. Тя беше тази, която предложи да се насърчава заселването на семейства в ранчото. Спретнатите каменни къщички зад спалните помещения на слугите бяха нейна идея, а сега настояваше Питър да й помогне да основе училище за децата в ранчото. Луиза я учеше на счетоводство и някои основни правила в управлението на имението, а Маги усвояваше тези нови умения по същия начин, по който бе поглъщала книгите, купени й от Кристофър.

Като че ли мислите заведоха мъжа й точно при нея. Той спря сивия си кон и се заслуша в смеха откъм водата пред него. Зад един завой на реката канадски тополи засенчваха дълбок вир, популярен сред работниците в ранчото й семействата им. Днес Маги беше извела децата на пикник. Една от каруците беше разпрегната под тополите и спънатите коне пасяха спокойно в сянката. Никой не забеляза Кристофър. Младата съпруга на един от работниците весело нареждаше пайове с пилешко месо, хляб, мед, мармалад, курабии и ябълки, докато Маги наблюдаваше децата във водата. Всъщност тя се явяваше повече другар в игрите, отколкото надзирател. Боса, в избелели панталони с крачоли, скандално навити над коленете, жена му беше не по-малко мокра от децата. Дори ризата й прилепваше по нея по най-предизвикателен начин.

Докато Кристофър гледаше, едно от момченцата, на около осем години, плисна вода като фонтан към Маги и я намокри още повече. Тя изпищя от удоволствие, а децата се засмяха буйно.

— Ще те науча аз! — Маги нагази във водата след смелия виновник и го потопи. Той изскочи, като се изтръскваше и се смееше. Децата се струпаха около нея като малки водни духове около водна фея.

— Сега мен! Сега мен! — крещяха те и я пръскаха, докато не подгизна цялата. Кристофър чу смеха й да се издига над детския — ясен и звучен като камбанен звън. Усмихнат, той обърна коня си и ги остави да се наслаждават на лудориите си.

Веселата глъч затихна и светът се умълча, с изключение на някой слаб полъх на вятър и случаен вик на птица. Кристофър спря и се остави безбрежността на равнината да го обгърне. Удивително беше, че тази дива земя бе започнала да му харесва. Обикна приглушеното кафяво и зелено, огромния син небесен купол, ясно доловимия дъх на прах и трева, носен от бриза. Колко различно беше от претъпкания Лондон със задушните салони и скучни хора!

На следващата вечер беше официалното обявяване на новия собственик на Ранчо дел Рио. Току-що завършеният хамбар, който Кристофър пожела да построят, за да прибере фургоните и други тежки стопански съоръжения, имаше идеалните размери за дансинг, фургоните и каретата бяха преместени в стария каменен хамбар, а новият беше безупречно изчистен и украсен за тържеството. Отвън половин вол се въртеше бавно над ямата с огъня. Вътре буренца е бира и уиски стояха редом с бутилки скъпи вина върху дървени маси, поставени на подпори, които служеха за бар. Дъсченият под беше изметен и после обилно поръсен със слама. Свиреше оркестър, съставен от необичайната комбинация от две цигулки, пиано, току-що пристигнало от Санта Фе, флейта и две китари, като караше и най-мудните крака да потрепват в ритъма на танца.

Кристофър стоеше близо до бара с чаша бренди в ръка и наблюдаваше присъстващите. Не приличаха на гостите на известните балове на майка му, но не си спомняше да е виждал някога хора да се веселят по-добре. Присъстваха и видни личности. Самият губернатор бе пристигнал от Санта Фе. Маги писа на семейство Слейтър, за да ги покани, но малката Марта била болна и те не можеха да присъстват.

— Голямо честване, Талбът. — Губернаторът Шелдън го потупа по рамото. — Не съм виждал толкова много важни персони, събрани на едно място, откакто бях за последен път във Вашингтон.

— Не чак толкова голямо — отговори Кристофър с учтива усмивка. — Въпреки че исках всички в областта да са съвсем сигурни в смяната на собственика.

— Е, след това тук, няма да има съмнение. Срамно е, че Харли е бил толкова озлобен. Да си призная, никога не съм харесвал много този човек, но не мислех, че би прибягнал до убийство.

— Хиляди мъже са били убивани заради много по-малки парчета земя.

— Предполагам, че е истина. Толкова много земя имаме тук, че понякога забравяме колко ценна е тя. Харли беше прехвърлен в областния затвор миналата седмица, но предполагам, вие знаете това. Ще стои зад решетките доста време. Не съм сигурен къде отиде Тод. Благородно беше от ваша страна да не предявявате обвинения срещу него.

— Маги ме убеди, че той не е играл голяма роля в заговора. Без баща си е нищо.

— Съпругата ви е забележителна жена, Талбът. Кристофър зърна Маги, която изпълняваше ролята на домакиня. Изглеждаше поразително в зелената си копринена рокля и с високо прибраните си непокорни къдрици. Спомни си колко изненадана бе, когато той поръча дузина рула плат на амбулантен търговец, минаващ през форт Съмнър. Беше наел шивачка, за да поднови напълно гардероба на Маги.

— В Англия — каза й той — дамите сменят гардероба си два пъти в годината.

— Това е смешно, а и тук не е Англия. — И все пак се беше усмихнала и погалила фините платове. Бе поръчала практични рокли, поли, поли — панталони и ризи, предназначени за ежедневна употреба в ранчото. Но беше задоволила и женската си суетност с две официални рокли — от зелена коприна изчервена дантела, с която можеше да съблазни и дявола — поне така изглеждаше в очите на Кристофър. Радваше се, че е избрала зелената коприна за тази вечер. Подхождаше й, но не възпламеняваше кръвта му като червената. Оставаха още няколко дни и нямаше да има нужда да се тревожи за желанието, което изпитваше към нея.

Губернаторът продължи да хвали Маги:

— Щастливец сте вие, Талбът. Земя, ум и добър характер — всичко заедно. Щастливец наистина.

Кристофър се съмняваше, че губернаторът би хвалил характера на Маги, ако трябваше да живее с нея. Въпреки това бе обладан от дълбоко съжаление, че не е и никога няма да бъде обикновен стопанин в Ню Мексико, който да може да изживее остатъка от живота си в тази красива страна с очарователните й, макар и трудни жени.

— Наистина съм щастливец, Ваше Превъзходителство. Ако ме извините, мисля, че ми се полага един танц с жената, която ме ощастливява толкова много.

— Разбира се! — каза губернаторът със смях. — Бъдете млад, докато можете.

Кристофър едва ли щеше да се ограничи само, с един танц. Маги го привличаше, както пламъкът привлича нощната пеперуда. Изглеждаше като завършена дама, но очите й блестяха дяволито. Това значеше, че няма да играе тази роля много дълго. Докосна ръката й точно когато тя се извиняваше на възрастна миловидна дама — съпругата на единствения лекар в Санта Роса.