Емили Брадшоу - Наследницата на Монтоя

— Готови ли сте да тръгваме? — попита той. Госпожа Талбът изглежда малко бледа. Казах ви, че това не е място за дами.

— Никой не е казал, че съм дама, господин Харли.

Горчивината в гласа на Маги предизвика лека усмивка на лицето му, но думите му бяха извинителни.

— Не исках да ви обидя, госпожо.

Маги не погледна нито Кристофър, нито Харли, а продължи да наблюдава стадото. Кристофър подозираше, че не то е причината за меланхолията й, но не можеше да я отгатне. — Не тръгнаха направо по обратния път към ранчото. Вместо това се отправиха на север, където Теодор искаше да нагледа една от многобройните вятърни мелници, с които равнината беше осеяна.

— Разбира се, при тези обстоятелства мелницата е повече твоя грижа, отколкото моя — каза той на Кристофър.

Талбът се учуди на развеселения му тон. Или Харли беше най-умелият губещ, когото някога бе срещал, или още не всички карти бяха извадени на масата. Съдейки по изражението на Маги, той подозираше, че и тя мисли същото. Дори Тод погледна разтревожено към баща си.

Огледаха мелницата, която изглеждаше в отлично състояние.

— Помирисвате ли дим? — попита Теодор с лице обърнато към вятъра.

— Огньовете за дамгосване — предположи Маги.

— Прекалено далеч са и са в обратната посока. Вятърът идва от запад.

Вятърът наистина навяваше леката миризма на запалени дърва. Теодор се намръщи видимо — почти театрално, помисли си Кристофър угрижен. Тод се размърда нервно на седлото.

— Може би огън на скитници — предположи той.

— По-скоро прилича на огън от крадци на добитък. Дамгосват — сряза го баща му.

Маги ги изгледа озадачено:

— Крадци на добитък посред бял ден?

— Знаят, че хората ми са заети. Понякога крадците са доста смели. Ей сега ще видим тази работа! — закани се Теодор и пришпори коня си.

Кристофър се изравни с Маги, докато следваха двамата Харли.

— Стой зад мен — предупреди я той. — Това не ми харесва.

— Не се притеснявай, Кристофър. Крадците на добитък почти винаги се изпаряват навреме. Не остават да се бият.

— Стой зад мен! — настоя той.

Маги изостана малко, но не преди да му отправи подигравателен поглед.

Вървяха по миризмата от пушека, докато тънка струйка дим; издигаща се към небето, не им послужи за по-надежден водач. Ведно сухо дере до потока, където трима мъже наистина вършеха незаконно дамгосване. Когато вдигнаха глави и забелязаха четиримата ездачи на стръмния склон над тях, те захвърлиха желязото за дамгосване и грабнаха пушките си. Изсвистяха куршуми.

Кристофър чу Тод да ругае, но не обърна внимание нито на него, нито на баща му. Единствената му грижа беше Маги.

— Слизай! Скачай! — извика той. Освен високата трева, в равнината нямаше друго прикритие. Когато тя скочи от коня си, Кристофър я блъсна на земята. — Стой тук!

— Но аз…

— Мирувай, по дяволите!

Той надникна над тревата, докато задържаше Маги долу. Наоколо свистяха куршуми и въздухът отекваше от изстрелите, но никой не беше улучен. Като че ли всички стреляха повече за ефект, отколкото с цел убийство. Тримата крадци обаче не направиха опит да се метнат на конете си и да избягат, противно на теорията на Маги.

— Долу! Човече, долу! — Теодор махаше на Кристофър, докато викаше.

Кристофър забеляза, че той по-скоро го сочи, за да отклони вниманието на крадците към него. Единият от тях стреля и куршумът изсвистя само на няколко инча от лявото ухо на Талбът. Той се сниши до земята и извади собствения си пистолет. Никога небе имал случай да използва колта от военната флота, но чувството да държи оръжие в ръка му беше познато.

Надникна над тревата, за да огледа набързо положението.

Човекът, който се бе целил в него преди това, веднага го забеляза и стреля отново с обезпокоителна точност. Кристофър се изправи, спокойно и внимателно се прицели, докато мъжът изстреля още един куршум — за щастие, без да улучи — и дръпна спусъка. Противникът му падна, без да издаде звук. Приятелите, му се спуснаха към него.

— По дяволите! — изпсува един. — Англичанинът улучи Джес точно между очите.

Другият се наведе, за да погледне тялото.

— Мамка му! Давай да тръгваме!

Тод и баща му гледаха Кристофър с широко отворени очи. Маги, която беше изскочила от тревата при виковете на крадците, изглеждаше също толкова изненадана. И тримата се задоволиха да пуснат двамата престъпници да избягат, но Кристофър нямаше такова благородно намерение. Подозрението му, че нещо не е наред, току-що бе потвърдено от крадеца, който го нарече „англичанина“, и имаше намерение да разбере как точно стоят нещата.

— Да вървим! — заповяда той импулсивно, поемайки нещата в свои ръце. Човек, командвал три години конен полк, несъмнено добива навика да дава нареждания.

— Никога няма да ги стигнем — заяви Теодор, без да мърда от мястото си. Изглежда, беше загубил желание да преследва крадците.

Разбойниците стигнаха конете ви и ги възседнаха. Кристофър също се метна на своя, готов за преследване.

— Не, Кристофър! — изкрещя Маги. — Не сам!

— Стой тук!

Конят му едва беше тръгнал, когато разбра, че Теодор има право. Никога нямаше да ги хване. По-скоро от неудовлетвореност, отколкото по друга причина, той спря коня, прицели се и стреляно препускащите фигури. От чист късмет единият падна. Другият продължи да язди. Кристофър пришпори коня си напред с надеждата, че жертвата му не е мъртва.

Мъжът лежеше по гръб и стенеше. Лявата му ръка и страна бяха покритие кръв. Кристофър стигна до него само миг преди двамата Харли и Маги да го настигнат. Постави цевта на пистолета си до слепоочието на мъжа.

— Ти не си крадец, нали, приятел?

Мъжът се дръпна. От устата му потече струйка кръв:

— Кажи ми или ще умреш още сега.

— Капан. Това беше капан. — Очите му се извърнаха страхливо към Теодор, който слизаше от коня си. — Харли го устрои. Мислеше… — Бореше се за въздух. — Не го оставяй…

Кристофър се огледа и видя Теодор да вади пистолета си. Комарджията стреля в гърдите на падналия мъж, който трепна и издъхна.

Кристофър се изправи.

— Много нечестно от твоя страна, Харли.

Възрастният мъж го изгледа презрително и отново вдигна пистолета си.

— Хвърли оръжието, Талбът. Ако знаех, че си добър стрелец, никога нямаше да ти го дам. Тод, приближи момичето до мъжа й.

Кристофър пусна пистолета си на земята. Нямаше избор, Маги изглеждаше объркана, когато Тод насочи оръжие към нея. По-младият Харли погледна към баща си е тревога.

— Нали нямаш намерение да убиваш и нея?

— Налага се. Ако си беше стояла вкъщи, можеше да й кажем, че мъжът й е убит от крадци. Но сега…

— Тя не е глупачка. Щом англичанинът умре и тя остане сама, ще се омъжи за мен. Кажи му, Маги.

— И ти не си по-малко магаре от Талбът. Ще отиде при шерифа или губернатора. Ето към кого ще се обърне в минутата, в която ти види гърба. Закарай я до него!

Тод се приближаваше бавно към Маги, а ръката му, която държеше, пистолета, трепереше.

— Само ако беше проумяла снощи! Господи, Маги!

Теодор се усмихна на Кристофър, Усмивката му вече не беше чаровна.

— Мислеше, че ще изпусна ранчото просто ей така, а? Не по тоя начин стават нещата тук, англичанино. Тук мъжете се ръководят от пипето си, а не от някакви глупави закони.

— Няма да ти се размине, Харли. Мотивът ти за убийство е прекалено очевиден.

— Какво ще кажеш за двама мъртви крадци и никакви свидетели? Никой няма да обели и дума. Тод, престани да дрънкаш глупости на момичето и я доведи тук.

Кристофър беше подценил врага си — сериозна и често фатална грешка. И още по-лошо — бе изложил и Маги на опасност. Видя, че тя отчаяно разговаря с Тод. Дали се опитваше да спаси живота си? Не я винеше.

— Тод, момичето, по дяволите! Да приключваме. Можеше да начукаш кучката, а ти пропусна. Ако беше наполовина толкова добър с жените, колкото се мислиш, сега щеше да е много по-просто.

Маги възмутено погледна към Харли.

— Не съм кучка!

— Тод! — предупреди Харли.

Ботушът на Маги се стрелна към пищяла на Тод и когато той заподскача на един крак, коляното й уцели слабините му.

Тод изпищя. Харли рязко се обърна. Кристофър се възползва от момента и се хвърли към него. Харли обаче се обърна навреме.

— Ти, кучи сине! — Той се преви на две, когато Кристофър с все сила го удари в корема. Последвалото дясно кроше отпрати пистолета встрани.

— По-добър си в заговорниченето, отколкото в боя — отбеляза Кристофър студено. Докато Харли се опитваше да дойде на себе си, той взе обратно пистолета си. С крайчето на окото си видя, че Маги е насочила към корема на Тод собствения му пистолет. А самият Тод се опитваше да успокои болката в наранените си части. — И за мой късмет, съпругата ми умее да прилага някои не съвсем изискани умения по отношение на глупаци като сина ти.

Маги го погледна и се усмихна. Кристофър забеляза, че погледът й бе възвърнал дяволитостта си.

— Понякога си струва да не си истинска дама — каза тя.