— Какво е това? — попита той и докосна бузата й. Изненадана, тя рязко се дръпна. — Плакала си.

Не беше усетила, че плаче.

— Това копеле те е обидило!

— Тод!

— Извинявай Маги, не исках да оскверня с неприличен език слуха на една дама. Но просто побеснявам, като чуя как този чужденец те обижда.

— Той не ме обижда!

— Тогава защо плачеш? Видях как се ядоса тази вечер. Ревнив е, нали? Какво каза, та така те разстрои?

— Нищо не каза — отвърна тя и стана да си върви.

— Не си тръгвай, Маги. Не исках да те плаша.

— Не ставай глупав. Не ме плашиш.

— Тогава седни.

Маги седна, но й се стори, че Тод се е преместил по-близо.

— Маги, трудно ми е да ти го кажа, но минавало ли ти е през ум, че Кристофър Талбът може да се е оженил за теб само за да получи земята ти.

Маги се подсмихна тъжно.

— Знам, че звучи глупаво. Всеки нормален мъж би се влюбил в теб. Земята не би имала никакво значение. Но този англичанин изглежда нахалник.

— Тод, наистина не те засяга защо Кристофър и аз сме се оженили.

— Започва да ме засяга. Познавам те само от един ден, но се чувствам необичайно привлечен от теб.

Тя едва не се засмя отново, но реши, че би било жестоко. Толкова млад ли беше Тод? Толкова романтичен? Или беше просто една измама заради земята?

— Тод, наистина…

— Не. Изслушай ме, Маги. Всеки мъж, който оставя жена си да плаче, я обижда. Заслужаваш нещо много по-добро.

— Какво те кара да мислиш, че плача заради Кристофър?

— Защото виждам как те третира. О, Маги! Ти заслужаваш топлина, страст и нежност.

Тод обхвана с ръце брадичката й и обърна лицето й към своето. Маги разбра, че ще я целуне, но не се опита да го спре. Беше любопитна как би се чувствала с друг мъж: Устните на Тод покриха нейните. Отначало беше нежен и убедителен, но тъй като тя не се противопостави, целувката стана по-нетърпелива. Ръцете му я привлякоха към него, а езикът му раздели устните й. Маги понесе това. С усилие се въздържа да не се разсмее.

Когато най-накрая младежът я освободи, тя изпита непреодолимо желание да изтрие целувката от устните си. Но това също щеше да бъде жестоко.

— Тод, ти си много привлекателен мъж. Харесвам те, но аз съм омъжена. Сгреших, че бях толкова дружелюбна с теб, откакто се озовахме тук. Ако съм те подвела, че си търся мъж… Е, не е така.

— И ще оставиш Кристофър Талбът да те направи нещастна за цял живот?

— Да… не. Разбира се, че не! Никой не може да ме направи нещастна! Аз не съм безволева салонна кокона, която не може да живее, без някой мъж да се хваща за всичко, което тя каже или направи.

— Тогава ти не обичаш мъжа си.

Лицето на Тод се разнежи от съчувствие. Защо да не може да се влюби в някой като него? Някой, който знае как да я накара да се почувства женствена и желана.

— Да, обичам го. Наистина го обичам — добави тя неуверено.

Но той не изглеждаше убеден. Наведе се напред за друга целувка, но Маги се отдръпна рязко.

— Мисля, че не познаваш сърцето си, моя тъжна Маги. На твое разположение съм, ако някога ти потрябвам. Ако беше омъжена за мен, нямаше да имаш никакви съмнения кого обичаш.

— Лека нощ, Тод.

Младежът я проследи с поглед, докато тя изчезна в тъмната къща. С външния си вид и неустоимия си чар никога не бе трябвало да полага много усилия, за да има, която и да е жена. Прелъстяването беше едно от нещата, които умееше да прави много добре. Но май щеше да се окаже много по-трудно да примами Маги Монтоя. Струваше си обаче. Жена като Маги си заслужаваше усилията. Тя струваше повече от запазването на тази богата земя в Ню Мексико. Струваше повече и от плановете на баща му.

Леко почукване на вратата на спалнята събуди Кристофър на следващото утро.

— Кой е? — промърмори той.

— Госпожа Джонсън, икономката. Закуската е готова, господин Талбът. Господин Харли иска да бъде на пасбището рано. Предположи, че бихте желали да отидете с него.

— Добре, добре. Ставам.

В стаята беше все още тъмно; през отворения прозорец се виждаше само черно небе. Клепачите на Кристофър бяха натежали от неспокойната нощ.

Погледна се в огледалото и се сепна. Изглеждаше така зле, както се и чувстваше. Едната половина на тялото му все още бе схваната. Необръснатото му лице бе покрито с черна четина.

— Проклет страхливец! — обвини той лицето в огледалото. — Проклет глупав страхливец.

Докато сапунисваше наболата си брада, Кристофър се съсредоточи върху изминалата нощ. Какво не беше наред в отношенията му с Маги? Никога не му бе минавало през ум, че ще има проблеми с обуздаването на съпругата си. Винаги беше презирал слабохарактерните мъже под чехъл. А ето го сега със съпруга, която не само дърпа юздите, но и го пришпорва в хълбоците. Трябваше да се противопостави на Маги снощи, но се бе побоял да го направи. Колко пъти бе намирал кураж да се изправи лице в лице със смъртта, а ето че се превръщаше в страхлив заек пред нещо толкова безобидно като една жена!

Танцът на Маги не беше в никакъв случай неприличен. Тя бе талантлива и грациозна, но изпълнението й беше ловка съблазън. Кристофър не бе пропуснал реакцията на Тод. Маги можеше да си мисли, че играе невинна игра с по-младия Харли, но Кристофър не бе видял нищо невинно в похотливия му поглед. Този мъж желаеше Маги и щеше да я има, ако можеше.

Независимо от психическото си състояние, Кристофър успя да се пореже само два пъти, докато се бръснеше. Съмняваше се, че остатъкът от деня ще мине толкова безобидно.

По време на закуската всички мълчаха. Дори Маги беше унила. Теодор, изглежда, се бе скарал със сина си за нещо и Тод седеше нацупен и мълчалив. Когато се нахрани, Теодор избърса устата си, изгледа сина си с отвращение и проговори за първи път, откакто бе седнал на масата:

— Пролетното дамгосване започва днес сутринта. Ще го направим по-рано тази година, за да приключим, преди да си взел мястото.

— Решили да приемеш цената ми? — попита Кристофър.

— Имам ли избор? Бих могъл да получа повече на пазара, но купувачите не идват преди есента. Предполагам, че искаш да видиш как става жигосването. Някой работници желаят да останат и след като ти станеш собственик. Ще видиш каква работа вършат. Госпожа Талбът навярно ще предпочете да остане тук. Дамгосването не е приятна гледка.

— Присъствала съм на дамгосване и преди. Ще, дойда.

— Сигурна ли си, че не искаш да останеш тук? — попита Тод със загрижен глас. — Убеден съм, че госпожа Джонсън е нетърпелива да ти покаже потайностите на къщата. Всъщност, ако искаш, ще остана да ти правя компания.

Кристофър затаи дъх. За негова изненада, Маги не го удостои с обичайния презрителен поглед.

— Предпочитам да яздя — каза тя.

Стори му се, че долавя леко смущение в отговора й. Може би се изморяваше от игричките си. Забеляза, че и Харли съвсем не изглежда щастлив от намерението й да язди с тях.

Щом пристигнаха на „работата“, както говедарите наричаха събирането на животните за дамгосването, Кристофър разбра поне една причина, поради която и двамата Харли се чувстваха неудобно от присъствието на Маги. Дамгосването беше придружено с неприятни звуци, миризми и гледки. Беше чувал за такива процедури от Дерек Слейтър, който му бе обяснил, че два пъти в годината разпиляният добитък се събира и се „обработва“. В неподвижния утринен въздух над парцела, където беше събрано стадото, се стелеше гъст дим от огньовете. Изпод копитата на конете се вдигаше прах. Кравите, чиито рожби бяха отвеждани, мучаха жално, а телетата ревяха още по-силно.

Той би се оплаквал точно толкова високо, мислеше си Кристофър, ако беше уловен с ласо, вързан за краката, възседнат, скопен с нагорещено до бяло желязо, а след това дамгосан по ухото. И все пак секунди след тези неприятни процедури телетата се изправяха на крака, изтърсваха се и после весело припкаха при майките си, очевидно забравили травмиращата случка. Всъщност животните не изглеждаха толкова нещастни, колкото Маги.

Кристофър срита коня си, за да спре до този на жена си.

— Имаш цвят на зелен грах — каза той. — Не се ли чувстваш добре?

— Добре съм! — сопна се тя.

Той вдигна вежди, а тя направи смутена гримаса.

— Винаги съжалявам кравите и телетата.

— Не каза ли, че си живяла няколко години в ранчо?

— От десетата до четиринадесетата си година. Обработвах стадото точно като тези момчета.

— Оставят млади момичета да правят това? — Кристофър кимна към мъжете, които се вмъкваха на коне между рогатите крави и младите кастрирани добичета, за да отделят недамгосаните телета.

— Аз не съм скопявала, но гонех и помагах. Всеки, който може да язди, работи по време на обработването. Аз и тогава не харесвах жигосването. Макар да знам, че е глупаво да се чувствам така.

— Не мисля, че е глупаво да не обичаш да гледаш как се причинява болка на някое създание.

— Не ги боли толкова много, ако човекът с желязото си знае работата, а този приятел изглежда доста добър. Задържа желязото достатъчно дълго, така че козината да не порасне отново, а кожата да не бъде сериозно обгорена. Би трябвало да го задържим, щом двамата Харли си тръгнат.

— Разбираш от тези неща повече от мен — призна той. — Виж дали има някой друг, когото си заслужава да задържим.

Маги го погледна изненадана — очевидно не бе очаквала това признание.

— Хората на Харли са доста разпуснати. Мъжът, който ни докара от влака обаче, си знае работата. Мисля, че името му е Мос Райли. От него би станал добър управител. Няма особено високо мнение за Харли.

Кристофър забеляза, че тази сутрин Маги е самата деловитост. Нито веднъж не се бе опитала да го предизвика, подразни или ядоса. Почти не бе говорила с Тод цяла сутрин. От друга страна, не беше и особено приветлива. Унилият й вид създаваше впечатлението, че за момента се е примирила с положението.

Теодор спря коня си до Кристофър и прекъсна мислите му.