Маги едва не се изсмя на объркването, изписано на лицето на Тод. Младият Харли подозираше, че му е нанесена обида, но не беше разбрал смисъла й.

Следобед групата беше застигната от сиви облаци, които бяха изчаквали цяла сутрин върху източния хоризонт: Заваля дъжд. Кравите вирнаха опашките си срещу посоката на вятъра и се наредиха в групи. Маги се зарадва, когато стигнаха двора на ранчото и едно мексиканско момче притича от обора, за да вземе конете им.

— Не успяхте да видите и малка част от ранчото — обясняваше Тод, докато вървяха към къщата. — А вашата земя се разпростира много по-далеч от района, в който пасем добитъка си. Вашето поземлено дарение може да съперничи по размери само на „Джингъл Боб“ на Чансъм според мен. Чувал съм, че то се простира от река Пекос чак до планините на запад. Надявам се, че съпругът ви ще отдаде заслуженото на това място, когато поеме управлението му.

Едва когато се отпусна удобно в месинговата вана в стаята си, Маги разбра, че през целия ден не бе казала почти нито дума на съпруга си. Бе позволила на Тод да ангажира вниманието й.

Но въпреки това през цялото време бе следила разговорите между Кристофър и Теодор Харли. Те водеха преговори за цената, която по право би трябвало да се плати на сегашните собственици за подобренията на територията и за добитъка, който, разбира се, не се включваше в дарението. Харли искаше прекалено голяма сума, особено като се имаше предвид, че подобренията са били направени главно от брата на Кристофър и добитъкът също е бил негов. Кристофър бе успял да накара комарджията да слезе на една по-разумна цена и Харли се бе съгласил да помисли върху нея. Съпругът й бе научил много за икономическата страна на фермерството от Дерек и Джени Слейтър. Маги не можеше да не се гордее с неговата находчивост. Кристофър щеше да бъде по-добър ранчеро, отколкото предполагаше той.

Дано да мога да го накарам да бъде и по-добър съпруг, пожела си най-искрено Маги.

Единадесета глава

До сервирането на вечерята в седем часа Маги беше по-изморена, отколкото се бе чувствала от дълго време насам. Беше забравила колко изтощен може да бъде човек, след като цял ден е яздил, макар някои да считаха, че цялата работа върши конят.

Когато се появи в трапезарията, Тод я поздрави топло. Веднага се опита да вземе ръката й, но беше елегантно отстранен от Кристофър.

— Ако нямате нищо против — каза той със студена учтивост и поведе Маги към масата.

— Разбира се, че не. — С доста кисел вид Тод седна срещу тях, докато Кристофър настаняваше Маги до себе си.

Тя беше доволна, че нито единият, нито другият очакваха от нея да поддържа разговор по време на вечерята. Прекалено изморена беше, а двамата мъже бяха погълнати от мълчаливата си враждебност. На лицето на Теодор се появи усмивка на задоволство, докато наблюдаваше напрежението. Маги подозираше, че най-голямото му желание е тя да се влюби лудо в сина му и да изрита високомерния Кристофър от живота си, но това нямаше да стане. Тод беше красив, внимателен, говореше хубаво — би бил балсам за гордостта на всяка жена. Но това бе всичко. Независимо от многото си недостатъци, Кристофър бе събудил чувствата й — нещо, което никой друг мъж не бе успял да стори.

Веднага след сервирането на основното ястие от печени диви кокошки Маги долови бръмчене в стаята, а никой не говореше. Погледна чашата си с вино. Два пъти ли я беше изпразнила или може би три пъти? Не можеше да си спомни!

След десерта Теодор се опита да подхване разговор.

— Маги, къде си живяла в Денвър, преди да срещнеш мъжа си? Аз самият познавам доста добре града, а и много го обичам.

— Четиринадесета улица — излъга Маги без колебание. — Живеех там у приятели след смъртта на майка ми.

— Трябва да си била ужасно разстроена да загубиш и последния член от семейството си. Разбрах, че баща ти е починал, когато си била много малка.

— На една година. Когато бях на четиринадесет, почина майка ми.

— Тя омъжи ли се повторно?

— Не. Беше професионална танцьорка.

Кристофър я стрелна с поглед.

— Майка ти е танцувала на сцената? — попита Тод.

— Да. Беше много известна. — Мат реши, че малко разкрасяване няма да навреди.

— Колко вълнуващо! Трябва да си се гордяла много с нея! Ходила ли си някога да я гледаш как танцува?

— През цялото време. Понякога танцувах с нея. Традиционния испански танц, който се е изпълнявал в Андалусия дълго време.

— Фламенко? — попита Тод.

— Да. — Виното доведе спомените на Маги до точка, която бе по-различна от действителността. Забрави мръсните барове и грубата публика, залетите с бира сцени. Спомняше си само танца с красивата си майка, докато зрителите изразяваха одобрението си с шумни ръкопляскания. — Публиката обичаше да ни гледа как танцуваме заедно.

— Очарован съм — заяви Тод.

Кристофър обаче не изглеждаше очарован. Тя видя предупреждението в очите му.

— Аз съм доста добър с китарата — каза Тод. — Ако свиря, би ли танцувала за нас? С баща ми ще бъдем изключително поласкани.

— Магдалена, това не е благовъзпитано — смъмри я Кристофър.

— Не ставай глупав, Кристофър. Танците винаги са благовъзпитани.

Маги пренебрегна заплашителния блясък в очите на съпруга си. Виното й бе помогнало да забрави разума. Някога танцът изпълваше живота й. Светът бе по-суров тогава, но не чак толкова сложен. Отново я обхвана непреодолим копнеж да танцува.

— Разбира се, че ще танцувам за вас. С удоволствие.

Маги вложи цялата си душа в танца. Тод свиреше на китара по-добре, отколкото би могла да предположи, а и знаеше всички мелодии, на които бе танцувала в „Лейди Лак“, дори някои от любимите парчета на майка й. След първите пет минути колебливо изпълнение тя захвърли обувките си и затанцува неудържимо. Умората й изчезна. Тревогите й се стопиха в музиката. Не чувстваше тежкия поглед на Кристофър, не забелязваше нито пресметливия поглед на Теодор Харли, нито съсредоточеността на сина му, докато дърпаше струните на китарата. Маги танцуваше в друг свят и беше щастлива, че е там.

С босите си стъпала тя усещаше грубите керамични плочки, с които бе покрит вътрешният двор. Хладният нощен въздух галеше голите й крака. Маги се полюшваше, пристъпваше гордо, правеше пируети, грациозно движеше ръцете си. Как й бе липсвал танцът! Като отдаде тялото си изцяло на музиката, отново се почувства свободна. А когато спря, тя остана за кратко време съвсем неподвижна, сякаш цялата й жизненост бе идвала от музиката.

С аплодисментите си тримата мъже я върнаха в действителността. Лицето на Тод имаше унесено изражение, очите му блестяха. Кристофър ръкопляскаше учтиво, но Маги забеляза сърдитото потрепване на брадичката му. Втренченият му поглед беше гневен и замъглен от страст. Разбра, че го е разчувствала с танца си, а това не му се нравеше. Внезапно разкритие я разтърси със силата на удар с чук. Кристофър не само че не я обичаше, той не иска да я обича. Колкото повече го караше да я желае, толкова повече я мразеше. Маги рязко отвърна очи от него. Прозрението на ужасната истина извика сълзи в очите й, но тя не можеше да си позволи такава слабост. Вдигна брадичка и се усмихна.

— На това ме е научила майка ми. Аз не съм и наполовина добра като нея.

— Тогава майка ти трябва да е била чудо — каза Тод.

— Да, наистина — съгласи се Теодор. — Мила моя, ти би могла да танцуваш на сцените на Сан Франциско или Ню Йорк.

Маги не беше в настроение за поздравленията на Харли, които събуждаха детските й фантазии. Искаше единствено да бъде сама някъде, където да си поплаче на воля, далеч от гневния и презрителен поглед на Кристофър. Бореше се със себе си, за да остане спокойна и да не се разплаче.

— Благодаря ти за акомпанимента, Тод. А сега моля да ме извините, господа, денят беше дълъг, а танцът ме изтощи. Мисля да се оттегля.

Маги очакваше Кристофър да я последва в стаята й. Вече не се надяваше той да се хвърли в обятията й. Не. Щеше да я смъмри, да й каже, че флиртът й с Тод през деня е бил поведение, достойно за презрение, а танцът й — недодялан и неподобаващ на една дама. Маги изпадаше във все по-мрачно настроение, докато чакаше съпруга си. Нахлузи нощницата си, изми лицето си с чистата вода в легена, а той все не идваше. Духна лампата и пропълзя в леглото. Минутите течаха бавно, а сънят не идваше. Как би могла да се справи с любовта си към мъж, който мисли, че тя изобщо не заслужава чувствата му? И защо изобщо беше толкова глупава да го обича?

Наистина този път ангелът пазител я бе изоставил.

Накрая Маги се отказа да прави опити да заспи. Неспокойна и нещастна, тя наметна вълнения си халат и излезе във вътрешния двор, където само няколко часа преди това бе танцувала щастливо. Избра най-отдалечената пейка и седна. Духна лампата, която й беше помогнала да стигне дотук. Лек хладен бриз навяваше миризмата на влага от следобедния дъжд, въпреки че отдавна вече нямаше облаци. Луната грееше ярко и заливаше с млечна светлина пристройките и оградите за добитъка. Небето бе осеяно със звезди.

Едва като залюля краката си напред-назад, Маги забеляза, че е забравила обувките си. И след милион години нямаше да се научи да се държи като дама. Кристофър беше прав. Бе родена мърлячка и мърлячка щеше да си остане. Нищо чудно, че не искаше да цапа ръцете си с нея.

— Маги?

Гласът на Тод я стресна. Не можеше ли да бъде оставена на мира поне за малко?

— Отивах в кухнята да си взема нещо за пиене и те видях да идваш насам. Зле ли ти е?

— Добре съм — отвърна тя, но си помисли: „Само ме остави на мира.“

— Беше егоистично от моя страна да те моля да танцуваш. Изморихме те до такава степен, че не можеш да заспиш, нали?

— Добре съм — настоя тя.

Тод седна до нея. Все още беше с вечерния си костюм. Маги долови лекия аромат на сапун за бръснене. Защо би се обръснал един мъж посред нощ? — почуди сетя.