Кристофър просто не можеше да откъсне поглед от нея.

Копчетата върху предницата на нощницата й бяха разкопчани. Смачканата дреха висеше на едното й рамо и показваше горната част на дръзката й гърда. Устните й бяха топли от съня.

— Аз… — Сети се за гнева си и за онова, което му се бе сторило изключително важно само преди няколко минути. — Не бях никак доволен от държането ти на масата тази вечер.

Тя се усмихна мило, сякаш изобщо не знаеше за какво става въпрос.

Кристофър усети, че гневът му се засилва.

— Какво си мислеше, че правиш тази вечер?

— Държах се приятелски.

— Държа се като кръчмарско момиче! Омъжените жени не флиртуват с мъже, които не са техни съпрузи. Те не пърхат с мигли и не се хилят на тъпите шеги на натрапниците й, дявол да го вземе, не се държат така, сякаш биха тръгнали с всеки, който ги повика с пръст.

— Хъм, хъм… А пък казваше, че аз съм говорела вулгарно…

— Стига глупости, Маги!

— Аз просто се държах приятелски. Това, че Теодор Харли е подлец, не означава, че синът му също е такъв.

— Въпросът не е в това! Ти се държа като курва!

Очите на Маги светнаха като слънчев лъч върху острие на нож.

— Ти единствен на този свят знаеш, че никога не съм била курва.

— Тогава защо се държиш като такава?

— Мисля, че кръвта ти не е достатъчно гореща, за да знаеш как се държи една курва! Държах се приятелски. Хората от Запада имат навик да се държат приятелски едни с други. Ние сме топли, жизнени и ценим добрата компания — за разлика от някои студени чужденци, чиито имена бих могла да назова!

— Какво искаш да кажеш с това?

Тя се измъкна от леглото и се изпъчи пред него.

— Искам да кажа, че ако за съпругите се предполага, че трябва да се държат по определен начин, сигурно има и някои основни правила, които се отнасят до мъжете.

За беда на Кристофър, тя бе застанала точно пред лампата. Светлината преминаваше през тънката нощница и очертаваше с меко сияние извивките на тялото й.

— Например — продължи тя — добрият съпруг не се отнася към съпругата си така, сякаш тя има шарка. Освен това не я злепоставя пред половината граждани на Санта Фе, като обявява, че тя не струва за него повече от едно парче земя в Ню Мексико. Добрият съпруг се преструва поне пред хората, че изпитва някакви чувства към съпругата си, дори да няма такива. Чувала съм при това, че повечето мъже нямат нищо против да прегърнат едно момиче, дори то да не е толкова изтънчено, колкото изисканите дами, които те предпочитат.

— Аз се опитвам да се владея и да се държа цивилизовано!

— Глупости! Ти изобщо имаш ли чувства?

— Аз не съм студенокръвен! Цивилизованите мъже не жертват разума заради животинската си похот. Опитвам се да не бъда егоист и да се грижа за твоето бъдеще!

— Не си бил егоист? Бил си загрижен? Така ли мислиш за себе си? Господи! Изобщо не те разбирам! Вие, англичаните, не сте човешки същества.

— Значи мислиш, че във вените ми не тече достатъчно гореща кръв? — попита той заплашително. — Мислиш си, че съм от камък, така ли? Или от лед?

Маги се ококори от изненада.

— Не се прави на толкова учудена, съпруго! Мисля, че ти искаше да се държа като съпруг!

Удивлението на Маги бързо се стопи в усмивка на изкусително предизвикателство; Той се опита да си представи дали една добре възпитана дама би му отправила чрез усмивка такава примитивна покана и установи, че точно сега не желае никакви възпитани дами. Желаеше Маги. Ръцете му я обгърнаха. Тя направо се разтопи в прегръдката му. Свлякоха се заедно на леглото. На мига нейните силни крака се увиха около него.

— О, Кристофър, аз обичам…

Устните му се впиха в нейните, заглушавайки думите й. Студеният разум се натрапи в страстта му и го охлади дотолкова, че да разбере смисъла им. Той не желаеше декларации за любов. Не искаше копринената паяжина, която тя щеше да изплете, ако й позволеше да го направи.

Внимателно и болезнено Кристофър се отдели от нея. Разтърси глава, сякаш току-що се бе събудил от някакъв сън, и слезе от леглото.

— Кристофър? — В гласа на Маги имаше открита болка. Той не искаше да я нарани, но, за бога, не желаеше и да я обича.

— Маги! — Името й прозвуча като дрезгав шепот. — Ти не разбираш…

Тя се сви като наранено цвете.

— Прав си. Не разбирам…

Кристофър се боеше да срещне погледа й.

— Маги — продължи той, — това между нас е сделка, а не брак.

— Ти ме помоли да се омъжа за теб й аз казах да. Причините нямат значение.

Сълзи ли имаше в гласа й? Проклятие! Защо Маги не беше пресметливото, закоравяло кръчмарско момиче, както му се беше сторило отначало? Ако беше така, положението щеше да е много по-лесно и за двамата.

— Заклехме се в църква, че ще бъдем съпрузи — напомни му тя. — Ти не си ме наел, за да играя нечия роля. Не си купил услугите ми срещу някакъв документ. Ти се ожени за мен! Това би трябвало да означава нещо…

— Да, означава, че съм отговорен за твоето благосъстояние. Възнамерявам да изпълнявам тази своя отговорност. Маги, аз не съм лудо влюбен хлапак и ти не си момиче, което мечтае за любов. Бъди практична! Недей да се бориш срещу мен по този начин!

— Не знаех, че ти и аз водим битка — каза тя хапливо.

Той въздъхна и се обърна към нея. Страните й бяха мокри.

Кристофър се направи, че не забелязва това.

— Ти си изключителна жена, Маги. Не съм срещал друга като теб! Много съм доволен от теб и много съм ти задължен. Затова не искам да те наранявам.

Нейното мълчание беше обвинение.

— Обещавам ти, че един ден ще те освободя напълно, за да живееш така, както ти харесва, и ти ще имаш всичко, за да бъдеш щастлива. Моля те да ме изтърпиш още малко!

— Наистина не разбирам англичаните — прошепна тя, когато той тръгна към вратата.

Кристофър затвори вратата зад гърба си и се облегна върху нея. Чувстваше се така, сякаш току-що бе напуснал бойното поле. Битките, в които бе водил своя конен полк, бяха по-лесни от току-що приключилата. Знаеше много добре, че няма да може да заспи, но се запъти към леглото си.

Маги се изплези, щом вратата се затвори зад гърба на съпруга й. Тази вечер бе научила много неща. Сърцето на Кристофър, ако изобщо имаше такова, може би принадлежеше на съвършената госпожица Амелия Хоторн, но като мъж той желаеше Маги.

Тя нямаше да се предаде. Маги Монтоя не беше малодушна и не се оставяше лесно да бъде победена.

На следващото утро, докато Теодор и Тод развеждаха новите собственици из околностите на Ранчо дел Рио, Маги се почувства изпълнена с жизненост. Радваше се на утринната песен на птиците, на свежия хладен въздух, на ясното небе, на топлата миризма на конете. Но най-много я радваха тъмните кръгове под очите на Кристофър. Той изглеждаше така, сякаш не бе мигнал през цялата нощ. Това беше добър знак.

Маги яздеше малка дореста кобилка с плавен ход и благ нрав. Когато Тод й помогна да се качи на нея — почти избутвайки с лакти Кристофър, за да го изпревари, той изрази възхищението си от костюма й за езда. Маги и Луиза бяха ушили пет поли — панталона от здрав плат по модела на Джени Слейтър.

— Колко разумно! — възкликна Тод. — При това ви стои много добре!

Кристофър стрелна двамата с мрачен поглед, но Тод с нищо не показа, че го е забелязал. Маги само се усмихна на съпруга си по начин, който смяташе, че подобава на дама.

Теодор Харли и синът му показваха учудваща липса на враждебност във връзка със загубата на земята. С гордостта на собственици те показаха на семейство Талбът една вятърна мелница, която се намираше на около час езда от къщата и главните постройки.

— Тук наоколо има много вятърни мелници — обясни по-възрастният Харли. — Те са най-високите ориентири на мили разстояние.

— Вие ли сте ги построили? — полита Кристофър.

— Всъщност построил ги е вашият брат.

Маги не беше учудена от отговора. Теодор Харли й приличаше на паразит. Той живееше от земята, без да прави каквито и да било подобрения по нея.

Самият Тод отвори дума за липсата на ентусиазъм у баща му по отношение на ранчото, докато яздеше коляно до коляно с Маги. Младият Харли беше решил да бъде плътно до нея по време на утринната езда.

— Баща ми е градско чедо — сподели той. — Обича да пие хубави вина, да носи модни дрехи, а прислугата да му се кланя. Не му е приятно да си цапа ръцете.

— А вие? — попита го Маги.

— Аз ли? Аз съм влюбен в ранчото! По цял ден яздя с работниците. Ако имах пари и власт, бих го превърнал в най-модерното печелившо ранчо. Сега то не струва нищо и едва успява да поддържа охолния начин на живот на баща ми. — Страстният му поглед се спря върху Маги и тя за пръв път се почувства леко неспокойна.

Към средата на предобеда ездачите забелязаха малка глутница койоти в тревите на един хвърлей разстояние. Тод се упражни да стреля по жива цел, но не успя да удари нито едно от животните. Той се изчерви от срам и Маги се помъчи да прикрие усмивката си над неуспеха му. Тя беше на страната на койотите.

— Тези пакостници се уцелват най-трудно! Вижте само какви дяволчета са! Направиха кръг и се връщат, за да ми дадат още една възможност. Човек ще си помисли, че са разумни същества. — Бавна усмивка пропълзя на устните му. — Господин Талбът, защо и вие не опитате късмета си?

— Не виждам причина да го направя — каза Кристофър. — Сериозна заплаха ли са за стадата?

— Не. Но са добра цел за упражнение по стрелба.

— Бих предпочел да се упражнявам по цели, които не кървят, когато бъдат улучени.

Тод изсумтя презрително.

— Не трябва да сте толкова гнуслив, ако искате да оцелеете в тази страна — предупреди го той. — Тук човек оцелява благодарение на своята находчивост и оръжието в ръката си.

— Аз пък се чудех защо всички тук се перчат с пистолети на кръста. Това било доказателство за тяхната мъжественост, така ли? В Англия не изпитваме необходимост да показваме мъжествеността си така открито.