Стаята за гости, в която икономката заведе Кристофър и Маги, беше безукорно чиста. Огромното меко легло с месингови табли бе покрито с ленени чаршафи и пухен юрган. Прекрасна порцеланова кана и леген бяха поставени върху тоалетна масичка от дъбово дърво. Гардероб с вградено огледало стоеше до стената в съседство до висок скрин с резбовани крака.

— Надявам се, че това ви задоволява — каза икономката студено.

— Чудесна е — заяви Кристофър.

— Господин Талбът, вашата стая е следващата по коридора. Тъй като спалните са твърде малки, господин Харли реши, че ще се чувствате по-удобно, ако сте настанени самостоятелно.

— Колко разумно! — каза Маги с огорчение. Беше забелязала облекчението, което се появи за миг върху лицето на Кристофър.

— Господин Харли и синът му са по работа във форт Съмнър — съобщи икономката, — но ще бъдат с вас на вечеря. Вечерята се сервира в седем часа. Господин Талбът, вашата стая е от дясната страна на коридора.

— Пълна противоположност на Рокинг Ар — отбеляза Кристофър, когато икономката излезе.

— За пръв път виждам такова нещо — каза Маги. — То е… всъщност направо е смешно. — Тя се изсмя. — Представи си само как се прибираш тук, след като цял ден си се блъскал в ранчото, дрехите ти са в прахоляк и пот, а ботушите ти са покритие кал, но ти сядаш на кадифеното канапенце и очакваш да ти сервират вечерята в порцелан и кристал.

Кристофър се усмихна.

— Както изглежда, господин Харли е предоставил прахоляка и потта на наемните си работници.

— Човек не може да управлява ранчо само като седи в салона и се възхищава на хубавите си мебели!

— Повечето притежатели на земя в Англия и Европа правят точно това и се справят успешно от стотици години. — Но Ранчо дел Рио се намираше в неразработен район. Кристофър се питаше дали бе възможно ранчото да се ръководи от Англия — мисъл, която не му бе минавала през ум до този момент.

— Радвам се, че Луиза ще пристигне тук след няколко седмици — каза Маги. — Когато семейство Харли си отиде, къщата трябва да се превърне в прилично място за живеене. Защото сега изглежда като… като…

— Почти като малка извънградска къща в Англия.

Маги направи гримаса.

— Така ли изглеждат къщите в Англия?

— Те са определено с по-богата украса — обясни Кристофър.

Маги сбърчи нос.

— Кой ще иска да живее с всички тези труфила и джунджурии! — възкликна тя.

За разлика от повечето ферми на Запад, в Ранчо дел Рио се сервираха обичайните три хранения на ден, поне що се отнася до семейство Харли и обслужващия персонал в къщата. Вечерята беше точно в седем и Маги предполагаше, че тук всички се преобличат като в изисканите домове на висшите класи в Денвър. Оказа се, че е права. Теодор Харли и неговият син Тод ги посрещнаха в трапезарията в бели ленени ризи, жилетки с копринени предници, добре ушити сака и официални панталони. Маги беше доволна, че си бе взела една вечерна рокля от винена коприна, която подчертаваше червените отблясъци в косите й и нейната бяла като слонова кост кожа: А що се отнася до Кристофър — е, никой не може да надмине един английски лорд, когато се отнася до външния вид, реши Маги. Сакото стоеше като излято на широките му рамене. Бялата ленена риза контрастираше на тъмната му кожа й косите му. Ръбовете на панталона му бяха безупречни, сякаш изобщо не са били в пътна чанта. Маги беше много горда, че той е неин съпруг.

— Извинете ни, че не бяхме тук, за да ви посрещнем — каза Теодор, когато всички седнаха на масата и слугите сервираха супата от патица. — Вие навярно разбирате, че при сегашните обстоятелства се налага да привърша някои работи, преди да си отида. Госпожо Талбът, господин Талбът, да ви представя моя син Тод.

Тод седна с Маги от едната страна на голямата маса за хранене, Теодор и Кристофър се разположиха срещу тях. Тод отправи към Маги очарователна усмивка.

— Не мога да кажа, че загубата на ранчото ме радва, но вашата прелест намалява болката от тежката ситуация.

Маги усети как Кристофър леко се стегна и очите й заблестяха.

— О, благодаря ви, господин Харли. Мога ли да ви наричам Тод? Малко е объркващо да се обръщам към вас и към баща вие „господин Харли“.

— Наричайте ме Тод, моля. Всъщност — той се засмя приветливо — можете да ме повикате, с каквото име желаете и аз веднага ще дотичам, красива госпожо.

— О, вие ме ласкаете! — Маги срещна с невинна усмивка мрачния поглед на Кристофър. На съпруга й нямаше да му навреди, ако види, че други мъже я намират за привлекателна, каза си тя.

След патешката супа поднесоха печено говеждо с картофи, моркови и лук. Храната беше отлична, но това не подобри настроението на Кристофър. Той разговаряше с Теодор със сдържана учтивост, но на лицето му бе изписана гранитна твърдост, каквато Маги не бе виждала никога преди това. Тя предположи, че е мрачен, защото седи на една маса с човека, измамил брат му. Всеки американец, в чиито вени тече истинска кръв, в подобна ситуация отдавна би разбил носа на Харли, дори би му теглил куршума. Англичаните бяха много цивилизовани, що се отнася до отмъщението. Маги не разбираше тези неща, но усещаше, че галантното отношение на Тод към нея правеше Кристофър още по-мрачен. Тя се наслаждаваше на всеки миг от неговата ревност и приветливо продължаваше да разговаря с красивия и забавен Тод, докато съпругът й кипеше от яд от другата страна на масата. Тод беше дяволски привлекателен със своите сини очи, къдрави кафяви коси и класически приятни черти на лицето. Вниманието и възхищението му към Маги бяха балсам за наранената й гордост. Тази вечер й харесваше повече от всичко, което се бе случило последните няколко седмици! Всъщност… не съвсем всичко, призна тя пред себе си.



— Как ти се сториха? — Теодор Харли се настани на кожения стол зад бюрото в библиотеката. Беше късна нощ и гостите им се — бяха оттеглили за сън в отделните си спални. Теодор се държеше като собственик, който няма никакво намерение да се изнася от ранчото.

— Тя не е онова, което си представях — колебливо отвърна Тод. — Нито пък той.

Теодор се подсмихна.

— Малката Монтоя е добро парче, не намираш ли?

— И умна, бих добавил.

— А съпругът й е наивник и глупак по отношение на договора също като брат си. Стивън Талбът беше направо без мозък. Тъпият англичанин си мисли, че може да дойде тук просто ей така и да са вземе земята поради някаква неясна клауза в някакъв договор, за който никой пет пари не дава.

— Кажи това на закона — каза Тод с въздишка.

Теодор изсумтя презрително.

— Законът няма нищо общо с това. Страната винаги е била управлявана от мъже, които имат достатъчно ум, за да постигат целите си. Така спечелих тази земя и така смятам да я задържа.

— И какво смяташ да правиш? Ще видиш сметката и на двамата и ще се надяваш, че губернаторът няма да ти направи нищо?

— Не ми говори саркастично, момче!

— Какво ще направиш тогава?

— Намислил съм няколко възможности. Единственото, което ти трябва да правиш, е да продължиш да предразполагаш жената. Тя, изглежда, те хареса.

— Предполагам, че искаш да я съблазня под носа на съпруга й?

— И защо пък не? Време е и ти да бъдеш с нещо полезен за ранчото.

Тод се дръпна уплашено.

— Ще помисля по въпроса — отговори.

Какво толкова ще му мислиш? Момичето е истинската притежателка на поземленото дарение. Англичанинът има отношение само дотолкова, доколкото е женен за нея?

Без да гледа баща си в очите, Тод стана от стола.

— Аз си лягам — каза той.

— И да сънуваш прекрасната Магдалена, чу ли? За да те улесня, им дадох отделни спални.

Тод излезе и затвори вратата на библиотеката, за да не чува гласа на баща си. Прекрасната Магдалена… Тя наистина беше прекрасна. Прелестна, интелигентна, духовита. Кожата я беше гладка като слонова кост, а устните — изкусително чувствени.

Не можеше да си представи как един студен англичанин успява да задоволи жена с гореща испанска кръв. Може би баща му имаше право. За тях щеше да е по-добре, ако Магдалена Монтоя решеше, че е по-разумно да бъде омъжена за Тод Харли, а не за Кристофър Талбът.

Кристофър мрачно се взираше навън през прозореца в спалнята си. Маги спеше в стаята си. Той също би трябвало да спи. Беше се опитал, но гневът му го държеше буден. Дяволска жена! Нима не знаеше, че омъжените жени не правят мили очи на непознати мъже? Че омъжените жени не флиртуват, не се смеят на тъпите им шеги и не въздишат, когато те им разказват отегчителни истории? Държането й към Тод Харли беше скандално.

Кристофър се отдръпна от прозореца, отиде до другия край на стаята и се върна обратно, след това отново впери поглед в тъмнината, която отговаряше на настроението му.

Поведението на малката развратница беше направо непоносимо и той възнамеряваше да й го каже, преди да си легне. Ако прекъснеше приятните й сънища за Тод Харли, толкова по-добре!

Вратата беше затворена и в стаята на Маги цареше тъмнина. Кристофър не си направи труда да почука. Тя беше негова жена в крайна сметка и той имаше право да влиза в стаята и. Отначало бе доволен, че Харли им е дал отделни стаи, защото няколко дни щеше да си отдъхне от безкрайните нощи на изкушение. Но в мига, в който влезе в стаята на Маги, разбра една от причините — освен раздразнението, поради която не можеше да заспи: липсваше му нейното ухание.

Той стъпи накриво в тъмнината и се стовари върху кревата. Маги се събуди уплашено и извика. Той притисна устата й с ръка.

— Това съм аз, твоят съпруг. — Заплашително натърти върху последната дума.

Зъбите на Маги се забиха в дланта му.

— Ох! Какво, по дя…

— О! Това си бил ти…

— Разбира се, че съм аз! Нали ти казах! — Кристофър запали газената лампа. — Ето! Доволна ли си сега? — Маги примига сънливо.

— Извинявай. Там, откъдето идвам, ако някой мъж се вмъкне в леглото ти посред нощ, първо гледаш да се защитиш от него, а едва след това викаш. — Тръсна буйните коси от лицето си. — Какво правиш тук впрочем?