— Аз ще му пиша. След като Питър изгуби толкова много време, за да ме научи да пиша, мога да направя нещо полезно с тези умения.

— Пиши му, че ще се върнем до една седмица.

— Няма да си тръгнем, докато Джени не каже, че можеш да пътуваш. Не би желал да развалиш бродерията, която тя направи по теб, нали така?

Маги отиде до леглото и постави ръка на челото му.

— Нямаш треска. Това е добре.

Преди тя да успее да отдръпне ръката си, Кристофър сграбчи китката й твърде силно за човек, който едва успява да помръдне пръста си.

— Седни, Маги.

Тя погледна към люлеещия се стол, който беше на метър и половина от нея.

— Ще трябва да пуснеш ръката ми — каза тя.

— Не на стола… Седни на леглото.

Тя седна, като внимаваше да не причини болка на израненото му тяло.

— Мисля, че не съм ти благодарил както трябва за това, че спаси живота ми.

— Няма нищо…

— Защо не бях на себе си, за да видя как ругаеш мечката! Ако човек не те познава, изобщо няма да повярва на тази история.

— Ами ти и Питър сте ми казвали, че когато се разсърдя, езикът ми става убийствен. Доколкото разбирам, той не се е харесал и на мечката.

— А доколкото аз разбирам, би трябвало да съм доволен, че си била ядосана.

— Бъди доволен, че проклетата мечка не беше много изгладняла. — Разбра какво е казала и направи гримаса. — Извинявам се.

Кристофър се засмя.

— Маги, ти наистина си изключителна, жена. — Пръстите му обхванаха цялата й ръка. — Искам да знаеш, че много добре съзнавам какво ти дължа за изключителната смелост, с която спаси живота ми. Заклевам ти се, че никога няма да съжаляваш за това, че ми довери своите дела и земята си. Доколкото това е по моите сили, нищо няма да ти липсва.

Тя се усмихна.

— Всъщност ти не знаеш какво искам аз, нали така?

— Кажи ми какво е! Ако е по възможностите ми, то ще е твое.

Той навярно щеше да й се изсмее, ако Маги му кажеше, че желае сърцето му.

— Когато разбера какво искам, ще ти кажа.

Кристофър продължаваше да държи ръката й, сякаш изобщо не желаеше да я пусне.

— Ще отида в кухнята и ще ти донеса нещо за ядене.



Когато Кристофър и Маги се завърнаха в Санта Фе, там ги очакваше съобщение от кабинета на главния инспектор. Магдалена Талбът, по баща Монтоя, се утвърждаваше като наследница на мексиканско поземлено дарение, възлизащо на петстотин хиляди акра, в източната част на територия Ню Мексико. Имаше и известие за Кристофър от губернатора, който го питаше дали е съгласен да се срещне с Теодор Харли.

На сутринта след среднощното им пристигане вкъщи Кристофър седеше с Маги, Питър и Луиза на масата. Той смачка в ръка бележката от губернатора, и се усмихна.

Маги го изгледа многозначително.

— Приличаш на котка, която току-що е глътнала цяло канарче. Възстановена ли е най-после безценната ви семейна чест?

Кристофър изпитваше зловещо задоволство.

— Който е казал, че отмъщението е сладко нещо, е бил божествено прав. — Взе ръката на Маги и поднесе пръстите й към устните си.

Маги се изчерви и се дръпна назад.

— За отмъщението се казват и други неща, съпруже!

— А именно? — подкачи я Кристофър.

— „Отмъщението е мое“, каза Господ.

Едната му вежда подскочи въпросително нагоре.

— Библията ли цитираш, Маги?

Тя повдигна рамене.

— След като прочетох „Осемдесет дни около света“, в дома на Слейтър не открих нищо друго за четене, освен каталога на „Сиърс енд Роубък“ и Библията.

— Отмъщението може да е на Господ, но Бог помага на онези, които си помагат сами — възрази Кристофър.

— Библията ли го казва?

— Майка ми го казва — призна Кристофър. — Но не го е измислила тя.

— Щом не е казано в Библията, откъде знаеш, че е така наистина?

— Майка ми е винаги права — каза Кристофър.

— Наистина е така — съгласи се Питър с кисело лице.

Маги, която не разбра за какво става въпрос, намръщено погледна двамата мъже.

Кристофър изпрати писмо до губернатора още същата сутрин и получи отговор следобед. На вечеря съобщи, че ще се срещне с Теодор Харли същата вечер.

— Смятате ли, че трябва да отидете там във вашето състояние? — попита го Луиза.

— Чувствам се добре. Може все още да се движа като старец, но не смятам, че ще се изискват кой знае какви усилия да поседя в салона на губернатора.

— Виждате ли, драга моя Луиза? — каза Питър. — Не само вие, американците, притежавате издръжливост. Кристофър вече се е справил с мечка гризли и само седмица след това ще уреди сметките си с един долен, подъл и лъжлив комарджия.

Кристофър се развесели от образния жаргон на Питър.

— Питър, мисля, че остана твърде дълго в Американския запад. Трябва да те върнем в цивилизования Лондон.

— Да ти кажа истината, момчето ми, тук започва да ми харесва. Много е колоритно.

— Определено беше колоритно, когато гризлито реши да изяде Маги и мен за обяд.

— Като заговорихме за гризли — каза Питър, — какво очакваш от разговора с господин Харли?

— Предполагам, че ще ми предложи някаква сделка.

— Сделка ли? — попита Маги. — За какво ще се пазари? Земята е моя, нали така?

— Така е наистина. Но ако американските комарджии приличат по нещо на англичаните, очаквам, че ще се опита да блъфира. Ще се радвам да сключа с него сделката, която е направил със Стивън, но се боя, че да поканиш един човек да се застреля не е спортсменско.

— Той може би има някое асо, скрито в ръкава — предположи Маги, като сбърчи чело.

— За да се спаси, ще му трябва нещо повече от, асо.

— Ще разберем какво е то тази вечер.

Кристофър усети надвиснала беда във въздуха.

— Аз ще разбера какво е то, Маги. Аз отивам на срещата. Ти оставаш тук.

Маги примига от изненада.

— Какво искаш да кажеш с това, че аз оставам тук? Вие ще говорите за моята земя!

— А аз съм твой съпруг. Мое задължение и право е да управлявам земята ти както сметна за необходимо.

— Я, стига глупости! Това не може да бъде! — Потърси с поглед подкрепата на Луиза.

— Той е прав, Магдалена. Съпругът е отговорен за всяка собственост на жена си.

— Но това е смешно!

— За жената има по-подходящи занимания от скучните разговори и деловата работа каза Кристофър.

— Като какви например?

Кристофър отвори уста, за да изрецитира стандартните думи за отглеждането на деца и създаването на спокоен и приятен дом, но преди да ги изрече, се сети колко безсмислено биха прозвучали те. Той определено нямаше никакво намерение да създаде с Маги деца, а тъй като все още не се бяха установили да живеят на едно място, нямаше и какво да нарече свой дом.

— Жените нямат място на делови срещи, Маги.

— Не чух причината — каза тя с подигравателна усмивчица.

— Това не е прието.

— Земята е моя — напомни му тя.

— А аз съм твоят съпруг.

Тя изсумтя презрително.

— Ти оставаш тук — заяви той категорично.

— А, така ли било?

Кристофър не обърна внимание на ироничната й усмивка. Тя не каза нищо повече и дори не се намръщи. Когато приключиха вечерята, Маги се извини и се качи горе. Луиза я изгледа подозрително.

Един час по-късно Кристофър си сложи палтото и шапката и се приготви да тръгва за губернаторската резиденция.

Педро чакаше, с каретата пред къщата:

— Сигурен ли си, че не желаеш да дойдеш с мен, Питър? Ти се труди толкова дълго, за да се стигне до тази вечер.

— А ти ми плати много добре за този труд — каза Питър с усмивка. — Не, ще ти доставя удоволствието сам да наблюдаваш как господин Харли връща онова, което е придобил по нечестен начин. Единственото ми желание е Стивън да можеше да се завърне заедно със земята.

Кристофър усети познатата болка от загубата на брат си.

— Ако можех да разменя проклетата земи срещу живота на Стивън, бих го направил.

— Готови ли сме за тръгване?

Мъжете вдигнаха глави и видяха как Маги слиза по стълбите. Облечена в тъмносиня рокля с дълги ръкави и висока яка, с предизвикателно килната напред шапка и наметало в ръка, тя изглеждаше досущ като изтънчена дама.

— Маги! — Кристофър се опитваше да звучи застрашително. — Мисля, че вече обсъдихме този въпрос.

Тя не изглеждаше впечатлена.

— Дискусията не ме удовлетвори.

— Но мен ме удовлетвори!

— Това е моята земя и аз ще дойда с теб, за да чуя как господин Харли я връща.

— За съпругата не е подходящо да присъства на такива срещи.

— Неподходящо ли? Ти наистина употребяваш тази дума твърде често, Кристофър — подкачи го тя.

Кристофър я изгледа кръвнишки. Питър се усмихна й поклати глава.

— Е, момчето ми, доколкото имам бегла представа за упоритостта на твоята съпруга, не виждам какво би могло да я накара да остане тук, освен ако я заключиш в килера или я завържеш за стола.

— Добре — съгласи се с нежелание Кристофър. — Можеш да дойдеш.

— Благодаря ти.

— Но няма да говориш нищо.

— Не бих и помислила да те притеснявам.

Икономът въведе Кристофър и Маги в салона. Губернаторът Шелдън дойде при тях и ги поздрави сърдечно. Дори да беше изненадан и шокиран от присъствието на Маги, беше достатъчно дипломатичен, за да не го покаже.

— Маги, скъпа моя! — голямата му ръка грабна нейната. — Чух за смелата ви постъпка при река Рокинг. Когато новината се разнесе из града, ще се превърнете в истинска героиня. А вие, Кристофър, изглеждате непокътнат. Мисля, че бихме могли да ви направим почетен американски гражданин, след като се справихте с гризлито. Малцина биха могли да се похвалят с такова нещо.

— Бих предпочел мечката да си беше вървяла по пътя, господине.

— Ако знаеше колко темпераментна е съпругата ви, мечката нямаше изобщо да се приближи — заяви Шелдън със смях.

Това беше самата истина, каза си Кристофър. Мечката бе постъпила разумно в края на краищата.