— О, да!

Кристофър ги гледаше с невярващи очи, от което на Маги й се прииска по-скоро да върже съпруга си, а не телето.

— Надени го внимателно върху главата на телето — посъветва я Джени. — След това завържи ласото за предницата на седлото.

Маги усмихната се запъти към телето. Усещането за примката в ръката й беше познато. То й напомни за ранчото, в което бе прекарала четири години от живота си. Маги завъртя примката над главата си, прицели се внимателно и я метна. Ласото се задържа върху едното ухо на телето. То врътна глава и примката падна на шията му.

— Това беше добре! — възкликна Ред Рой.

— Свърши добра работа — съгласи се Слейтър.

На Маги й се стори, че фермерът й намигна. Лицето на съпруга й беше удивено, точно както се бе надявала. Тя си позволи малка доволна усмивчица.

— Издърпайте телето от ръба на локвата! — нареди Слейтър. — Рой, върви да помагаш!

Малкият Рой без особено усилие хвърли ласото си върху главата на телето и двамата с Маги затеглиха непослушното животно далеч от опасността, а Слейтър започна битката си с майката. Кравата мучеше и въртеше рога, докато добре обученият кон на Слейтър постепенно опъваше въжето. Вместо да излезе от гьола, тя затъна по-надълбоко.

— Кърли, хвърли още едно ласо на кравата. Ще се наложи да я теглим двамата. Наистина е затънала дълбоко.

— Какво ще направите, ако не успеете да я извадите? — попита го Кристофър.

— Ще я застрелям — заяви Слейтър невъзмутимо. — Няма смисъл да я оставя да умира бавно и да се мъчи. Но тази ще я извадим по един или друг начин.

Когато двата коня започнаха да я теглят, кравата се задърпа още по-ожесточено. Но когато коремът й излезе от лепкавата кал, силите я напуснаха. Тя се прекатури и легна на едната си страна.

Слейтър изруга с преценяващ поглед.

— Тя се предаде и реши да мре! Кристофър, влезте в гьола и застанете зад гърба й. Бутайте я отзад, а ние ще я теглим. Това може да помогне.

Маги сподави смеха си. Кристофър вдигна вежди.

— Това да не би да е отмъщение за онези четирийсет долара, които спечелих от вас на покер?

Слейтър се усмихна.

Маги очакваше Кристофър да си намери някакво учтиво извинение. Един истински английски лорд не можеше да се вре в калта, за да бута задницата направата. За нейна изненада, той слезе от коня и се отправи към мръсния гьол.

Усмивката на Слейтър стана още по-широка.

— Извийте й опашката един-два пъти! Това ще направи впечатление на старата кранта.

Кристофър направи, каквото му нареди Слейтър, и кравата измуча и се изправи.

— А сега я бутнете хубавичко. — Слейтър се смееше с глас, докато двамата с Кърли пришпорваха конете си, за да я теглят. Въжетата се опънаха. — Бутайте! — подкани той Кристофър.

Кристофър буташе. Кравата мучеше и въртеше рогата си. Опашката й пляскаше напред-назад, разкрасявайки лицето и раменете му с кал и всякакви други мръсотии.

— Господи! — Маги прехапа устни, за да не се разсмее.

— Той се справя страхотно! — каза Рой с убедителната преценка на седемгодишно дете.

Кравата бавно се измъкваше от гьола, като двата коня едва не откъснаха главата й от тялото с ласата, а Кристофър буташе с рамо задницата й. Когато кравата най-после излезе, той сграбчи опашката й и тя го извлече от калта.

— Не е зле като за новак — заяви Слейтър с усмивка, докато двамата е Кърли прибираха ласата си от рогата на кравата.

— Пуснете телето!

Маги слезе от коня, за да махне ласото си от главата на телето. Когато приключи, тя видя как Рой само с едно бързо движение на китката си освободи своето ласо.

— Не е зле, хлапе! — пошегува се тя.

Рой се засмя.

— Маги, внимавай!

При вика на Кристофър тя се обърна назад. Кравата се носеше срещу нея с приведена глава и насочени напред рога. Маги се затича към коня си.

Кристофър се хвърли след преследващата я крава, хвана калната опашка — единственото нещо, което можеше да докопа от нея — и я дръпна назад, като заби пети в земята.

Като по някакво чудо животното се спъна и падна настрана. Кристофър прелетя във въздуха и се приземи по задник на около три метра разстояние. Кравата се изправи отново, но ласата на Кърли и на Дерек се увиха около рогата й и я укротиха.

Слейтър се разсмя с глас.

— Мили боже, каква история ще стане от това!

Маги притича до Кристофър, който простена на земята. Тя коленичи до него и започна да го опипва, за да види дали няма нещо счупено.

— Зле ли ти е? — попита тя.

Той изръмжа и затвори очи в отчаяние. От главата до краката беше покрит с кал, кравешки лайна и треволяци. От крайчето на лявата му вежда се стичаше струйка кръв, примесена с мръсотия.

— О, Кристофър! Зле ли си ранен? Кажи ми нещо!

Слейтър не изглеждаше чак толкова разтревожен.

— Още не мога да повярвам, че спряхте кравата, като я хванахте за опашката! Никога не съм виждал такова нещо!

Маги се разнежи. Кристофър се бе опитал да я спаси. Може, би все пак не му беше толкова безразлична… — Ти добре ли си? — дрезгаво попита той.

— О, да, добре съм! — Изведнъж се притесни, тъй като усети, че очите му я поглъщат жадно изпод маската от нечистотии. — Благодаря ти, че ме спаси от кравата!

Кристофър премести погледа си от нея върху лицата наоколо. Слейтър, Кърли, Джени и Ред Рой го бяха наобиколили и му се присмиваха.

— Аз нападнах кравата! — В гласа му прозвуча изненада. — Аз нападнах кравата за опашката!

За удивление на Маги, Кристофър се разсмя с глас. Слейтър му подаде ръка, за да се изправи. Кристофър му намигна, поклати глава и погледна към разярената крава, която беше озаптена от двата добре обучени пастирски коня. Макар и без ездачи, те държаха въжетата така опънати, че кравата не можеше да направи нищо.

Слейтър се подсмихна.

— Както вече ви казах, глупавите крави са направо неблагодарни, когато им подадеш ръка за помощ.

— Или ги буташ отзад. Мисля, че това беше достатъчно за вашите четиридесет долара! — Кристофър направи гримаса и изплю кал от устата си.

— Е, никога не бих направил нарочно нещо толкова гадно и подло.

— Ако вярвам на думите ви, сигурно ще ви се намери някое шишенце змийска отрова, която да ми продадете — отвърна приятелски Кристофър.

Слейтър свали кърпата от врата си и я подаде на Кристофър.

— Знаете ли, господин Талбът, вие не сте и наполовина така изнежен, както изглеждате на пръв поглед…

Кристофър гледаше Маги изпод леко вдигнатите си вежди, докато бършеше с кърпата калта от лицето си. Очите му се смееха. Сърцето й направо ликуваше.

Останалата част от седмицата беше по-малко болезнена. Кристофър яздеше всеки ден със Слейтър и с работници от ранчото. Вечер се връщаше уморен и мръсен. Периодът на отелване не беше приключил и в допълнение към обичайните задачи цялата територия трябваше да се претърсва за нуждаещи се от помощ крави с новородени теленца. Долините бяха кални и трудно проходими от топящия се сняг, горите бяха влажни и студени. Кравите и бичетата бяха раздразнителни, биковете — направо опасни. Каубоите бяха непрекъснато заети да изваждат затънали животни, да гонят хищници, да се борят с храсталаците й с постоянно дебнещите крадци на добитък.

Кристофър яздеше наравно с тях и не се оплакваше. Всъщност на Маги й се струваше, че работата го поглъща. Кой би помислил, че лордът, свикнал да бъде обслужван от отлични камериери, с готовност ще се облече във взети назаем прости панталони и памучна риза и ще подринва на мръсния, вонящ, зъл и раздразнителен добитък? Маги започваше да си мисли, че Кристофър Талбът има някои страни, които не бе забелязала, преди да дойдат в ранчото.

Понякога Маги и Джени излизаха заедно с мъжете. Друг път оставаха вкъщи и се занимаваха с домакинската работа. Освен че умееше да хвърля ласо и да язди наравно с най-добрите каубои, Джени смяташе по-добре от когото и да било в ранчото и водеше счетоводните книги. Беше отлична готвачка, макар една германка на име Гертруд да й помагаше в кухнята и за останалата домакинска работа. Джени приготвяше голяма част от ястията за двете хранения, които се поднасяха всеки ден — закуска и вечеря в средата на следобеда — на семейството й работниците. Домакинските й способности, както и каубойските й умения, бяха изключителни, но тя не беше толкова ентусиазирана по отношение на шиенето, биенето на масло, приготвянето на консерви и чистенето. Гертруд с желание се грижеше за дрехите, спалното бельо, хавлиите и завивките на семейството, както и за всичко онова, което фермерските съпруги правеха сами, гледайки от каталозите на „Сиърс енд Роубък“.

— Моята Джени е най-ценният работник в ранчото — каза веднъж на вечеря Слейтър. — Ако не беше тя, никога нямаше да знам дали печелим пари, или губим, нито какви хранителни запаси да поръчам да ни докарат. Сигурно щеше да ми се наложи да наема за тази цел още някой, когото да храня й обличам. Имам някои приятели в града, които се отнасят към жената като към нежно цвете, което клюмва, щом бъде докоснато от истинския живот. Но те не живеят в ранчо. Моята Джени е по-умна от много мъже, че и по-силна от някои. — Очите му се присвиха в усмивка, обветрена от работата на открито. — Но не от мен, разбира се!

Джени удостои съпруга си с широка предизвикателна усмивка.

— Това все още не е доказано — заяви тя.

Кристофър се подсмихна.

— Госпожо Слейтър, вие сте изключителна жена! Моята майка счита себе си за стожер на силата, но ако разбере какво се очаква от вас, тя направо ще припадне. Боя се, че англичанките са по-деликатни от вас, американките.

— Може би е така, защото от тях се очаква да бъдат такива — отвърна Джени малко грубо. — Мъжете и жените, общо взето, се развиват според образеца, който е предвиден за тях.

— Може би имате право — заяви Кристофър и се усмихна.

Маги забеляза, че той не изглежда много убеден. Неочаквано изпита любопитство да се запознае с някое от тези деликатни английски „цветя“, които според съпруга й бяха върхът на женското съвършенство. Не беше срещала жена с прословутите качества, за който Кристофър и Питър постоянно й говореха, че било желателно да овладее слабост, деликатност, приветливост и чувствителност. Може би сега, когато Кристофър е далеч от подобни английски „кукли“, вкусът му ще стане по-добър и ще види, че съвсем не съм толкова лоша партия, размишляваше тя.