— Ако дарението бъде потвърдено. Съпругата ми е наследницата.

— Така ли? И вие се оженихте за нея вчера?

— Да — отвърна Кристофър.

Когато се отправиха към вратата, Слейтър изостана и се приближи до Кристофър.

— Занимавали ли сте се някога със скотовъдство по тези места? — попита Слейтър.

— Трябва да призная, че никога не съм се занимавал със скотовъдство — отвърна Кристофър.

Слейтър поклати глава съжалително.

— Питам се дали съзнавате с какво се захващате. Зимите в Ляно Естакадо са много тежки. Добитъкът може да замръзне от студ. А летата са толкова горещи, че върху напечените скали може да се пържат яйца. В някои части човек може да язди в продължение на дни и да не види никакво дърво — само треви и проклетите ютени колове, докъдето погледът стига.

Навън ги посрещна студената пролетна нощ. Над главите им се разстилаше Млечният път. Килгър и Колби се сбогуваха и си тръгнаха. Слейтър и Кристофър пресякоха улицата и се запътиха към „Плаца“.

— Очаквам, че вие ще се окажете прав. — Кристофър поде разговора оттам, където Слейтър бе спрял. Не си даде труд да обяснява на господина, че няма намерение да живее в Ляно Естакадо. — Бил съм на различни места по света и разбрах, че всяко крие своите опасности. Човек, който е тръгнал нанякъде, без да познава земята и хората, си търси белята.

— Това е истината — кимна Слейтър.

— Смятам да наема компетентен управител на ранчото, който да се грижи за собствеността на съпругата ми — в случай че правата и бъдат потвърдени. Ще съм глупак, ако прахосам хубавата земя, като се опитвам да я управлявам сам.

— Вие, англичаните, сте по-разумни, отколкото си мислех. — В гласа на Слейтър се долавяше, макар и неохотен, респект.

— А вие, американците, сте по-интересни, отколкото предполагах — отвърна Кристофър.

— Дявол да го вземе, сигурен съм, че човек като вас ще се справи тук, Талбът. Знаете ли какво ще ви предложа? Защо вие и вашата чудесна съпруга не ни погостувате в Рокинг Ар за една седмица? Ние не сме в равнините, но скотовъдното ранчо си е скотовъдно ранчо навсякъде. Ще се радвам да ви въведа в основните неща на ранчерството. — Той се засмя. — Опашката на кравата е винаги отзад. Ще разгледате околността, ще пояздим до насита заедно, а жена ми Джени ще се зарадва много на дамската компания. Ние сме точно на един ден път с кола от града.

— Вашата покана е много любезна, господин Слейтър. Ще помисля върху нея.

— Ще се радваме да ни гостувате. Компанията е рядкост в страната на скотовъдците, както скоро ще се уверите сам. Аз ще остана в града още два дни. Отседнал съм в хотел „Ексчейндж“ ей там, на ъгъла. На връщане ще карам фургон с продукти, така че ще има място и за вас двамата. Съобщете ми дали ще дойдете.

— Ще ви съобщя — обеща Кристофър. За момент остана сам на улицата, тъй като Слейтър си тръгна. Вдъхна дълбоко студения чист въздух. Чудеше се дали ако „язди до насита“, ще се изморява достатъчно, за да пренебрегва съблазнителната си жена.

Маги прекара деня, фучейки. Беше безполезно да разговаря с Луиза, Каквато и тема да подхванеха, Маги свършваше с оплакването, че е зарязана вкъщи безцеремонно от съпруг, който си е вдигнал чукалата незнайно къде.

Тя се опита да убие времето с четене. „Осемдесет дни около света“ на Жул Верн беше увлекателно четиво, но не дотолкова, че младата жена да не поглежда всеки пет минути към стенния часовник в библиотеката, питайки се къде е съпругът й. Стигна до средата на втората глава и се отказа от това занимание. Крачеше нервно напред-назад, неспособна да отвлече вниманието си от тази мисъл. Оказа се, че съпругата на един могъщ и високопоставен лорд не може да прави нищо полезно. Хуан господстваше в кухнята и я пропъждаше оттам винаги когато дръзваше да влезе. Изабел, внушителна жена въпреки скромния си ръст, владееше останалата част от къщата; Педро царстваше извън нея. Беше прегрешение господарката на къщата да повдигне ведрото е вода или да изтръска перушинената метличка за бърсане на прах. Такова беше мнението на Изабел и тя не закъсня да запознае Маги с него.

Поради тази причина новата господарка на къщата имаше достатъчно време да разсъждава. Какво бе очаквала от Кристофър, питаше се Маги, докато кръстосваше килима в библиотеката. Нима бе помислила, че една-единствена бурна нощ ще промени отношението му към нея? Или бе повярвала, че пламъкът на желанието, който бе видяла в очите му тогава, ще прерасне в топлота към нея? Ако е така, то аз съм тъпа глупачка, каза си тя.

Но Маги не беше и малодушна страхливка, която би се отказала от плана си, защото се е оказал едно предизвикателство за нея. В края на краищата вече беше госпожа Кристофър Талбът, а може би като съпруга на английски лорд имаше и някаква титла. Той беше свързан с нея и тя бе решена да спечели любовта на това глупаво магаре дори ако трябва да се изправи върху главата си и да развява английския флаг с краката си, за да привлече вниманието му. Той не можеше винаги да стои настрана от нея.

Маги започна да се тревожи. Съпругът й все още не се бе прибрал, а минаваше полунощ. Не искаше да разкрие пред Луиза и Питър безпокойството си, затова се оттегли в спалнята, когато часовникът удари десет. Седна до прозореца и се загледа в светлата пътека, която месечината образуваше върху малката река Санта Фе. Луната залезе. Сребристата пътека изчезна заедно с нея. Звуците и шумът от разговора между Питър и Луиза секнаха и двамата се прибраха в стаите си. Измина още един час и Маги се предаде. Надяна дантелената нощничка, която не бе облякла предната вечер. Покатери се на голямото легло и злобно заудря възглавницата с юмруци. Беше убедена, че Кристофър ще се върне вкъщи за спане. Поне в спалнята можеше да намери начин да привлече вниманието му към себе си.

Все още беше будна, когато часовникът удари три. Стъпките на Кристофър край леглото я стреснаха и сърцето й заби лудо в очакване. Той застана като истукан до кревата. След това тя чу шума от събличането му, тихите му стъпки, докато внимателно слагаше дрехите си на закачалката до тоалетната масичка.

Леглото се огъна под тежестта му. Маги на мига усети топлината му. Той беше толкова близо до нея… Леглото беше голямо, но Кристофър имаше широки рамене. Господи, как й се искаше да го докосне!

Защо пък да не го докосна? — запита се тя. — Нали двамата сме женени! Съпрузите се отегчават от съпруги, които лежат като цепеници в кревата и чакат специални покани и увещания.

Маги се извъртя и докосна рамото на Кристофър. Той подскочи, сякаш пръстите й го опариха.

— Кристофър?

— Лека нощ, Маги.

Напрегнатият му глас я обезпокои.

— Зле ли ти е?

— Добре съм. Лека нощ.

Той произнесе думите с категоричност, от която сърцето й се вледени. Явно Кристофър беше отегчен от нея още след първата брачна нощ.

— Лека нощ — каза тя нежно.

След малко той проговори отново:

— След няколко дни заминаваме за едно ранчо на север.

— Защо?

— Защото има много неща, които трябва да науча за управлението на едно ранчо й за скотовъдството. Там има млада жена, която ще се зарадва много на твоята компания. Ти също ще можеш да научиш някои неща от нея.

Маги искаше да научи нещо ято беше как да вдъхне живот на парчето лед в леглото до себе си. Ако наистина възнамеряваше да събуди чувствата на Кристофър Талбът, това беше идеалната възможност.

Осма глава

Ранчото Рокинг Ар се бе разпростряло в широка, обрасла с храсти долина на разстояние един ден езда на север от Санта Фе. Разгъната едноетажна къща от дърво приютяваше семейство Слейтър — Дерек, Джени и трите им деца, които посрещнаха Кристофър и Маги, подредени като аптекарски шишета пред широката покрита тераса.

Най-малкото момиченце, Марта, беше на три години. Когато я представиха, тя подаде едната си ръчичка — другата беше пъхната в устата й — и се разсмя от акцента на Кристофър. Ред Рой беше на седем. Лактите му бяха изподрани, по лицето му имаше лунички, а гъстите рижави коси направо закриваха очите му. Той също се разсмя, когато Кристофър го поздрави.

— Ти говориш смешно — каза момченцето с детска откровеност.

— Рой! — смъмри го майката.

— Говоря така, защото идвам от чужда страна — обясни му Кристофър.

— О! — Рой не изглеждаше твърде убеден. — Добре тогава.

Четиринадесетгодишният Бък беше почти метър и осемдесет висок. Той обясни със сериозен вид, че името му всъщност е Корнелиус.

След като децата се справиха с представянето, майката ги отпрати да вършат задълженията си, като им напомни да внимават да не се случи нещо с малката Марта.

— Какви прекрасни деца имате! — възкликна Маги, изпълнена с копнеж.

— Те са нашата гордост и нашата радост — каза. Джени я хвана Маги за ръка, сякаш виждаше своя отдавнашна приятелка. — Чудесно е, че дойдохте при нас! На мен рядко ми се удава възможност да ходя на гости у други жени! Понякога тук направо се чудим дали останалият свят все още съществува.

Маги веднага се привърза към тази жена. Тя беше висока и много слаба. Имаше червени коси като на Рой и множество лунички. Всички те разцъфнаха при широката усмивка, с която тя поздрави гостите.

— Много мило от ваша страна, че ни позволявате да ви се натрапим по този начин, госпожо Слейтър — каза Кристофър.

Лъскавите маниери и акцентът на Кристофър предизвикаха още по-широка усмивка върху лицето на Джени.

— Аз съм Джени — поясни тя. — Всички ми казват Джени. Всъщност това е най-респектиращото име, с което се обръщат към мен.

Единствено Маги долови удивлението на Кристофър. Той и Питър й бяха повтаряли до безкрай, че според етикецията никой не бива да бъде наричан на първо име, освен ако не става въпрос за близки приятелства и роднинство. А ето че Джени Слейтър, от която Кристофър съветваше Маги да се поучи, се държеше с тях приятелски и непресторено като кученце, което си търси белята. Маги на мига хареса Джени Слейтър, но тази дама едва ли можеше да я научи на нещата, които съпругът й имаше предвид.