Кристофър остана за миг като втрещен, неспособен да откъсне поглед от гърдите й.

— Ела тук!

Без да се двоуми, тя пристъпи към него. Възбудените й зърна докоснаха гърдите му. Маги нямаше време да се запита какво е следващото нещо, което трябва да направи, защото изведнъж се оказа в ръцете на Кристофър. Той се наведе и покри устата й със своята.

— Целуни ме страстно, Маги!

Тя се подчини. Езикът му проникна дълбоко в устата й. Друг път това би й се сторило отблъскващо и смешно, но се оказа, че не е нито едното от двете. Маги желаеше да се слее с Кристофър и никога повече да не се завръща към студената самотност.

Без да прекъсва целувката, той я вдигна във въздуха.

— Допирът до теб направо ме възпламенява — нежно прошепна Кристофър и я постави върху леглото.

С едно движение свали гащичките й чорапите й. След това се отдръпна назад и започна да я разглежда с потъмнели от страст очи.

Маги внезапно се почувства уязвима и понечи да събере бедрата си, но той се облегна напред с похотлива усмивка. Тялото му беше като бариера между коленете й.

— Тази гледка ми харесва — подразни я той. — Отдавна си представям как лежиш гола в леглото ми.

Той се наведе напред и я целуна страстно.

— О, Маги! — Възбуденият му глас погали нажежените й сетива и той намести бедрата си между краката й. — Мисля, че достатъчно си поиграхме.

Без какъвто и да било увод той проникна в нея. Маги ахна и изкрещя от болка. Забравила обещанието си да се държи като изкусителка, тя опита да го отблъсне; Проститутките не й бяха казали, че боли.

Кристофър спря в недоумение. Не можеше да повярва! Кръчмарската танцьорка, която възбуждаше мъжете със своите съблазнителни танци, страстната малка изкусителка, която току-що го бе накарала почти да загуби контрол, беше девствена.

— По дяволите! — Ядът към самия него се изля върху нея. — Малка вещица! Защо не ми каза?

— Казах ти…

Беше му казала наистина, но той не бе пожелал да я чуе, убеден, че всяка жена, която танцува в кръчма, е проститутка.

— Съжалявам. — Кристофър задържа с ръце бедрата й и навлезе в нея с бързо движение. Тя простена, но тялото му беше извън неговия контрол.

Искаше да й достави удоволствие. Господи, колко силно желаеше да види лицето й озарено от огъня, който го изгаряше! Навлезе отново в нея, този път по-силно. Тънките й крака го обвиха и го притиснаха още по-навътре. Той простена блажено.

— О, Маги — Не можеше да се въздържа повече. Леглото танцуваше в ритъма на страстта им. Маги извика — този път не от болка, а от върховно удоволствие. Секунди по-късно той я последва в царството на блаженството.

— Мили боже! — въздъхна тя.

Талбът се отпусна върху нея, изтощен повече от когато и да било в живота си. Тя не реагира на тежестта му.

— Маги!

Не му отговори. Кристофър се надигна на ръце и я погледна. С учудване откри, че е заспала под него.

— Магдалена!

С усмивка на задоволство младата жена леко въздъхна в съня си.

Той нежно свали краката й от кръста си и се отдели от нея.

Беше се оказала девица. А той се бе отнесъл с нея като с лека жена. Кристофър се съпротивляваше на подновяващите се признаци на страст, който странно се примесваха с любов. Отношенията му с тази жена се свеждаха до делова сделка. Бракът трябваше да бъде консумиран, за да се запечатат официално техните отношения. Но да я въвлече в живота си повече, отколкото беше необходимо, би било жестокост; за която не можеше да намери извинение. След половин година щеше да си замине за Англия, а тя да остане тук. Щеше да бъде безотговорно да я натоварва със своята страст и опасността да забременее. Беше прекарал тази нощ с нея, но това повече нямаше да се случи.

Тихо легна до Маги и я покри със завивката. Тя се размърда, въздъхна доволно и се притисна до него. Кристофър изсумтя; Пред него се задаваха няколко месеца, изпълнени с изкушения. Питаше се дали не иска твърде много от своята джентълменска чест.

Седма глава

Утринното слънце влезе през пролуката между пердетата и се разпростря в светла линия върху килима на пода в хотелската стая. То бавно се изкачи върху леглото, мина по възглавницата и заблестя срещу затворените очи на Маги.

— Хъм. — Тя отвори очи, но веднага придърпа завивката над главата си. На устните й се появи усмивка при мисълта за предишната нощ. Искаше да се наслади за миг на невероятния сломен, преди новият ден да нахлуе в мислите й.

— Мм? — Тя се претърколи, но ръката й срещна студеното и празно място до нея. Кристофър го нямаше. Маги отвори очи и сбърчи чело. — Кристофър? — повика го тя. Той не се виждаше в стаята.

На вратата се почука.

— Госпожо Талбът?

— Влезте, моля.

Беше камериерката.

— Господин Талбът ме помоли да проверя дали сте се събудили, госпожо — каза тя.

— Къде е господин Талбът? — попита Маги.

— В трапезарията, госпожо. Каза ми да ви съобщя, че е поръчал закуската. Да ви помогна ли да се облечете?

— Не, благодаря ви. — Англичаните явно имаха странни представи за това какво човек може и не може да направи сам. Маги си спомни как се бе мъчила да разкопчае корсажа си предната вечер. — Почакайте. Да, навярно ще ми е необходима помощ за закопчаването.

— Добре, госпожо.

Маги побърза да навлече фустите, камизолата и корсета.

Избра си лека габардинена рокля от дрехите, крито бяха донесени в хотела предния ден. Искаше да остане сама поне за няколко минути, за да може да си спомни с подробности случилото се предишната нощ. Докато камериерката беше в стаята, Маги се притесняваше и не можеше да се отдаде на спомените си.

— Благодаря ви — каза тя на жената, когато и последното копче бе закопчано. — Бих се радвала, ако съобщите на господин Талбът, че слизам веднага.

— Да, госпожо.

Маги се усмихна зад гърба на камериерката. Никога досега не й бяха казвали „госпожо“. Ако прислужницата знаеше коя е тя в действителност и какво бе работила само допреди пет месеца, бедната жена навярно щеше да се просне мъртва в стаята.

Тя разчеса енергично косата си. Бавна усмивка озари лицето й, когато я прибра назад и освободи няколко игриви къдрици. Не намираше някаква разлика в себе си, когато се взираше в огледалото, но се чувстваше по-различна от преди. Харесваше й да се люби с Кристофър Талбът. Дори в най-необузданите си мечти Маги не си бе представяла такова желание, такъв болезнен екстаз, такова пълно удоволствие.

Обгърна раменете си с ръце и се завъртя в пирует. Харесваше й да бъде омъжена жена и да живее с Кристофър. Може би дори го обичаше…

Маги влезе в трапезарията с разтуптяно сърце. Беше нетърпелива да види топлината в очите на Кристофър — мълчаливата връзка на тяхната интимност. След прекараната нощ той сигурно вече мислеше за нея като за нещо повече от парче земя.

Кристофър седеше на масата в ъгъла. Бялата покривка беше в тон със снежнобялата колосана риза, от която кожата му изглеждаше загоряла, а очите му — по-тъмни от когато и да било. Когато Маги се приближи към него, той се изправи учтиво. Лицето му беше безизразно. Липсваше дори забавната непринуденост, която го озаряваше преди сватбата. Очите му бяха тъмни и непроницаеми. Маги усети как сърцето й се свива като пробит балон.

— Добро утро, Маги. — Подаде й стол.

— Добро утро. — Тя седна на стола.

— Добре ли спа? — попита я вежливо.

— Да, благодаря. — Сякаш двамата не бяха лудели в леглото, обхванати от бурна страст! — Спах добре.

— Чудесно. Поръчал съм ти бифтек и яйца.

— Добре.

Възцари се тежко мълчание. Очите й му задаваха въпроси, но неговите не им отговаряха.

— Как е бифтекът ти? — попита я след малко.

— Отличен. — Набоде злобно месото с вилицата си. Можеше да бъде толкова студена като него. Щеше да види той! — А твоят как е?

— Малко суров.

— Това не е хубаво. — Ножът й задра по дъното на чинията.

За щастие закуската скоро приключи. Кристофър събра куфарите си и нейната малка чанта и нае кола, за да ги закара до вкъщи. Мокрият пролетен сняг вече се топеше на слънцето. Маги не се бе радвала никога в живота си така, както когато съзря Луиза. Имаше няколко важни въпроса относно женитбата и съпрузите, които искаше да зададе на по-възрастната си приятелка.

Кристофър се задържа вкъщи само колкото Маги и куфарите. Трябвало да излезе, обясни той, без да каже каква е причината. Отхвърли предложението на Питър да му прави компания.

— Радвайте се, че не сте с него сега — каза тя на Питър, когато влязоха в къщата. — Тази сутрин е като сърдит мечок.

Питър и Луиза си размениха тревожни погледи.

— Нещо… Ъ-ъ… Нещо нередно ли има? — залита Питър деликатно.

— Вие ще ми кажете — отвърна му Маги. — Вие сте мъж и сигурно знаете. — Произнесе думата мъж така, сякаш беше проклятие.

Луиза хвана Маги под ръка и я поведе към големия апартамент, който вече ставаше спалня за нея и Кристофър. Маги гледаше голямото легло с балдахин — брачното ложе, в което щеше да спи отсега нататък със съпруга си. Дали предстоящата нощ щеше да бъде прекрасна като предишната?

— Магдалена, кажи ми какво има! Нарани ли те Кристофър снощи? Може би е бил твърде груб? Мислех си, че точно теб не е нужно да предупреждавам за мъжките страсти, но може би трябваше да поговорим, преди да тръгнете от приема за хотела. Какво се случи?

— Не ме е наранил — отвърна Маги нетърпеливо. — Е, излъгах те, разбира се. — Вдигна вежди многозначително. — Той е достатъчно голям, за да нарани и крава.

— Магдалена!

— Ами… англичаните… този англичанин по-точно не е толкова превзет, колкото си мислех.

— Скъпа моя, мъжът винаги наранява жената, когато това й е за първи път.

— Аз не се оплаквам. — Приятен спомен разведри настроението й. — Да спиш с мъж е — засмя се дяволито — като да ядеш черешов пай, само че още по-хубаво! Много по-хубаво!