Сякаш в отговор на тъмнината девойката се приближи към прозореца и облегна ръце на перваза. Нощната бездна бе погълнала хълмовете, дърветата и реката. Маги не виждаше нищо друго, освен тъмнина и отчаяние.

— Луиза може да остане в Санта Фе — каза тя към небето. — На нея ще й бъде добре тук.

Луиза нямаше да се омъжва за човек, който се интересува само от едно парче земя. Това беше проблемът, призна си Маги засрамена. Кристофър Талбът беше пленил глупавото й сърце, което не бе успяла да опази. Ако се омъжеше за него, нямаше да е в състояние да се съпротивлява на магията му. Щеше да подчини любовта си на човек, който не я желае.

— Тръгвам си — заяви Маги пред тъмното небе. — Не искам да бъда вързана за мъж, които си мисли, че съм поземлено дарение. Аз съм жена! Имам таланти, които Кристофър Талбът дори не може да си представи. Без него ще съм по-добре… Луиза ще ме разбере.

Маги натъпка отново бельото си в торбата, извади още една чанта изпод леглото и сложи в нея три рокли, които внимателно отбра от гардероба си.

„Ти бягаш!“ — обвини я вътрешният глас.

Тя закопча пелерината си, грабна торбите и духна лампата, преди да тръгне към вратата.

„Не бягам — обясни тя. — Но не искам да претърпя и други загуби.“

Стълбището беше тъмно. Маги слезе на пръсти. Часовникът, който тя, и Луиза бяха купили за полицата над камината, удари дванадесет. Всички бяха в леглата си, събираха сили за предстоящата голяма венчавка.

Маги остави торбите до, входната врата и се промъкна в библиотеката. Много лекичко отвори най-горното чекмедже, в което бяха парите за домакинството. Взе двадесет долара, като си каза, че ще ги върне на Кристофър, когато се установи някъде и си намери работа.

„Страхливка“ — обвиняваше я тъмнината.

— Не съм страхливка! — прошепна тя вбесена. — Не се боя от Кристофър Талбът. Просто не желая да се омъжа за този глупак!

„Никога досега не си бягала от нищо“ — продължаваше да настоява гласът.

— Защото не съм познавала Кристофър Талбът — заяви тя.

„Хлапачка!“

Това беше прекалено! Никой никога не я бе наричал така.

— Не съм хлапачка! — изръмжа тя и тръгна към торбите на входа. — Аз съм само… — Погледът й спря върху багажа. Бе обещала да се омъжи за Кристофър Талбът и всеки знатен човек в Санта Фе щеше да отиде сутринта в Епископалната църква, за да види как синът на английския херцог се жени за наследница на петстотин хиляди акра земя в Ню Мексико. Беше обещала… А ето че бягаше. — Хлапачка съм — призна си тя, седна върху торбите и унило облегна брадичка върху дланите си.

„Можеш да го биеш на собствената му игра — предложи й гласът от тъмнината. — Човек, който не признава, че има чувства, често оставя сърцето си незащитено.“

Какво сладко отмъщение за унижението, което й бе причинил! Сърцето му ще бъде безнадеждно завладяно от нейния чар, а тя ще разгласи надлъж и нашир, че се е омъжила за него само за да си вземе земята.

„Маги, ти можеш да го накараш да те обикне! — повтаряше гласът в главата й. — Дори ще му направиш услуга!“

Маги взе торбите и се качи на пръсти по стълбите. Утре е моята венчавка, началото на едно предизвикателство, каза си тя. Кристофър Талбът не знаеше какво го очаква.

Шеста глава

Утрото не беше най-подходящо за венчавка. През нощта в долината бе нахлул студен вятър, който бе донесъл облаци. Те обгръщаха планините и висяха като студена влажна пелена над града.

— Боя се, че до довечера ще завали. — Питър гледаше през прозореца застрашително навъсеното небе.

— Сняг през април? — Кристофър поклати глава. — Тази страна е непредсказуема като хората, които живеят в нея. Би ли нагласил вратовръзката ми, Питър? Тук няма огледало и не мога да се видя.

Бяха дошли в църквата по-рано, за да проверят дали всичко е готово за венчавката. Свещеникът им предложи да използват неговата стая, за да се преоблекат в официалните си дрехи.

— Като заговорихме за непредсказуеми неща, да се надяваме, че госпожа Гутиерез държи Маги здраво в ръцете си — каза Кристофър. — Не може да има венчавка без младоженка.

— Тя ме увери, че Магдалена страда единствено от предсватбена треска — отвърна Питър.

Кристофър изсумтя. Маги беше мистерия. Не му беше продумала изобщо след внезапната промяна на настроението й по време на приема.

— Сигурен ли си, че постъпваш правилно? — попита Питър и се отдалечи от Кристофър, след като пристегна вратовръзката му. — Не изглеждаш много щастлив младоженец.

— Мисля, че изобщо не се чувствам като младоженец. Това е по-скоро сделка, а не венчавка. Разбира се, почти всички бракове са такива.

— Откъде се е взел у теб този цинизъм?

— Не съм циничен, стари приятелю. Реалист съм.

— Тогава защо не изчакаш Маги да получи правото си над земята и тогава да се ожениш за нея? — подкачи го Питър. — Дали твоята реалистична броня не се е пропукала някъде?

Кристофър се засмя.

— Щом пъстървата се хване на въдицата и започне да се мята, най-добре е да я извадиш от водата, преди да се отскубне й да отплува отново.

— Колко романтично!

— Продължаваш да търсиш романтика там, където няма такава, Питър. Не очаквах подобно нещо от заклет ерген като теб.

— А какво ще стане, ако собствеността на Маги не бъде потвърдена?

— От канцеларията на главния инспектор ме увериха, че всичко е наред.

— Добре, момчето ми. Но представи си, че някой опак чиновник вземе друго решение?

Кристофър вдигна рамене.

— В такъв случай нищо няма да помогне, нали така?

Почукване на вратата съобщи за пристигането на преподобния Даниъл Уикъм.

— Извинете, господа, но булката вече пристигна. Всички гости са насядали. Можем да започнем церемонията, щом сте готови.

Питър се усмихна, Кристофър повдигна въпросително вежди. Ако съдеше от настроението на Маги през вчерашния ден, едва ли би могъл да очаква тя да не прояви тук характера си или поне да не се разбунтува по някакъв начин.

— Готови сме да, започнем — каза Кристофър на свещеника.



— Мили боже! Колко много хора!

— Успокойте се, мила! Те няма да ви ухапят.

— Не съм си помислила, че ще ме хапят — троснато отвърна Маги. — Но, за бога, нима ще трябва да нахраним всичкия този народ след венчавката? Кристофър твърдеше, че семейството му било в затруднено положение. Нали той крещеше пред целия свят, че се жени за мен, за да вземе земята ми — напомни тя кисело.

— Опитайте се да му простите, момичето ми! Кристофър никога не би се държал преднамерено зле. Но той знае твърде малко за чувствителността на жените.

— Той знае твърде малко й за много други неща, доколкото ми е известно.

Питър въздъхна — отчасти съчувствено, отчасти защото не знаеше какво да отговори.

— Ако е толкова затруднен, защо просто де отидохме при съдията да ни бракосъчетае, вместо да каним половината град?

— Предполагам, че представата на семейство Талбът за затруднено положение е малко по-различна от вашата, Маги.

— Повече от ясно. — Тя надзърна отново между вратите на преддверието към претъпканата зала. Видя море от развълнувани лица. Само Кристофър, застанал пред олтара до свещеника, изглеждаше като издялан от камък. — Той, изглежда иска целият град да научи, че се чувстваме прекрасно и ще се женим.

— Именно това е идеята. Предполагам, всички вече очакват появата на булката — подметна Питър.

— Е, добре! Да не ги разочароваме!

Питър хвана ръката й. Маги внезапно усети, че я обзема топло чувство към този човек, който се беше съобразявал с нея през последните месеци. Усмихна му се мило.

— Бих искала баща ми да е като вас, Питър.

— Благодаря ви, драга моя. Ако имах дъщеря, умна и хубава като вас, щях да съм много горд с нея.

Те тръгнаха по пътеката между редовете. Гостите се изправиха на крака.

За миг Маги се изкуши да се обърне кръгом и да избяга, но тогава заговори гордостта й. Дявол да ги вземе всички, и Кристофър Талбът заедно с тях, каза си тя. Вирна брадичка и се усмихна широко и доволно, за да покаже на всички, че е кралицата на деня.

Стигнаха до олтара. Питър я предаде на Кристофър. За миг Маги се почувства безпомощна, но отново извика на помощ смелостта си. Наведен към нея, Кристофър се усмихваше изкуствено.

— Мислеше, че ще се откажа, нали? — прошепна тя нежно.

Устните му се извиха учудено и усмивка стопли очите му.

— Никога не съм се съмнявал, че си жена, която държи на думата си.

— Обзалагам се, че съм точно такава. — Маги мислеше за обещанието, което бе дала пред себе си.

— Скъпи мои — започна свещеникът, — събрали сме се тук…

Кристофър нежно стисна ръката й. Маги не беше сигурна дали го прави, за да я успокои, или за да й отправи предупреждение.

— … Обичайте се и се ценете… — Кристофър не я обичаше, тя също не го обичаше. Какво ли е наказанието за човек, който лъже Бога? — почуди се тя. — В болест и в здраве… В бедност и в богатство… — В момента Маги беше бедна като голата земя, но скоро щеше да стане богата — от земята. Това беше единствената причина Кристофър да я вземе. Свещеникът знаеше това, гостите — също. Господ сигурно също беше разбрал. Какво мислеше той за тази игра? — Ако на някого е известна причина, поради която този мъж и тази жена не могат да бъдат свързани в свещен съюз…

Маги знаеше много причини. Усети как ръката на Кристофър я стисна. Това определено беше предупреждение. Нима той четеше мислите и?

— Вие, Кристофър Бъроуз Талбът, вземате ли тази жена…

Вцепенена, тя чу как Кристофър отговори с уверен и спокоен глас.

— Вие, Магдалена Тереза Мария Монтоя, вземате ли този мъж…

Маги отвори уста, но не издаде никакъв звук. Свещеникът й се усмихна окуражително. Кристофър стисна устни едва забележимо.

„Ще го накарам да почака — каза си Маги. — Нека се поизпоти малко.“