— Да ви представя госпожица Консуело Чавез, Ваша светлост. Фамилията Чавез живее в Санта Фе от времето преди революцията през хиляда шестстотин и осемдесета година.

Кристофър се наведе над ръката на дамата.

— Щастлив съм да се запозная с вас, госпожице Чавез. Ако изобщо успея да откъсна годеницата си от губернатора, сигурен съм, че и тя ще пожелае да се запознае с вас. Магдалена също има семейна история, която се простира далеч в миналото на тази страна.

С крайчеца на окото си Кристофър следваше пътя на Магдалена сред поканените, докато самият той разговаряше с госпожа Кориегас, госпожица Чавез и всички други, които се тълпяха наоколо, за да се запознаят с истински английски лорд. Маги беше изключително чаровна, забеляза той с удоволствие. Луиза беше укротила черната коса на момичето, прибирайки я на върха на главата й, откъдето цял водопад от грижливо сресани къдрици се спускаше грациозно. Дамите от тълпата изглеждаха готови да притиснат към гърдите си малката кокетка като своя дъщеря, а мъжете… хъм, в усмивките, който й отправяха, нямаше нищо бащинско. Кристофър си призна, че изпитва ревност. Ако семейство Талбът можеше да види Маги в този миг, то щеше да си помисли, че Кристофър, освен че е възвърнал земята на Стивън, се е сдобил и с идеална съпруга. Но роднините му нямаше дори да подозират какво малко чудовище се криеше зад приятната външност.

В другия край на стаята Маги също беше изненадана, че приемът й харесва. Обществото в Санта Фе, въпреки древното си наследство, беше по-дружелюбно от самозваните аристократи в Денвър. Маги се запозна с мъже и жени, потомци на първите испански колонизатори. Сред тях имаше немски търговци, банкери от Изтока, скотовъдци, пристигнали наскоро от Тексас, и един приятен посредник, който с гордост заяви, че е евреин. Никой не се взираше неодобрително в нея, защото не принадлежала на неговия изключителен клан. Дамите бяха мили и доброжелателно настроени. Господата се отнасяха към нея с галантност, която не можеше да прикрие възхищението им. Караха я да се чувства привлекателна и женствена по начин, много по-различен от онзи, с който беше свикнала сред похотливите посетители на „Лейди Лак“.

— Забавляваш ли се, скъпа моя? — Гласът на Кристофър се намеси в паузата на разговора, който тя водеше с един помощник в канцеларията на губернатора.

Маги дари Кристофър с триумфираща усмивка. Надяваше се той да е забелязал, че хората тук се отнасят към нея с уважение.

— Забавлявам се страхотно, благодаря. — Ако не познаваше добре Кристофър, можеше да си помисли, че блясъкът в очите му се дължи на ревност.

— Отлично!

— Познаваш ли господин Макоски от канцеларията на губернатора?

— Не съм имал удоволствието.

Когато двамата мъже се здрависаха, Маги забеляза, че усмивката на господин Макоски сякаш избледня. Каменното изражение на Кристофър навярно имаше някакво отношение към неудобството, което младият човек изпитваше. Към него трябваше да се прибави и собственически прехвърлената ръка на англичанина през кръста й. Маги едва не подскочи, когато я усети върху себе си. Може би Кристофър не беше толкова безразличен към нея, помисли си тя.

— А, ето го и господин Андерсън! — възкликна Макоски, доволен, че може да отвлече вниманието им. — Той е от канцеларията на главния инспектор.

— Значи отново сте сред нас, Ваша светлост! — Андерсън поздрави Кристофър. — А това може би е госпожица Монтоя?

— Запознайте се е моята годеница, Магдалена Тереза Мария Монтоя.

— Приятно ми е, госпожице Монтоя. Чудесно е, че старата фамилия Монтоя е представена от такава прекрасна дама.

Маги едва успя да се сдържи да не се усмихне победоносно на Кристофър.

— Ваша светлост, хъммм… питам се дали бихте ми обяснили нещо, което ми направи впечатление миналата седмица.

— Стига да мога.

— Преди няколко месеца с вас разговаряхме за това, че единствените хора, които понастоящем обработват част от земята на дарението Монтоя, са семейство Харли — Теодор и неговият син Тод. Но известно ли ви е, че преди време в ранчото, което сега е собственост на Харли, живееше ваш съотечественик?

— Да, известно ми е.

Сърцето на Маги се сви. Планът им беше разкрит! Обществото на Санта Фе щеше да ги изхвърли от Ню Мексико.

— По някакво стечение на обстоятелствата бившият притежател на ранчото се казваше Стивън Талбът. Преди една година той прехвърли правото за ползване на Харли и след това изчезна.

Лицето на Кристофър застина в строга маска. Маги усети как ръката му се стяга около кръста й.

— Стивън Талбът се самоуби, след като загуби тази земя на покер срещу Теодор Харли. Той беше мой по-малък брат.

Андерсън кимна, сякаш признанието на Кристофър потвърждаваше нещо, което отдавна бе подозирал.

— Моите съболезнования, Ваша светлост. Не можех да не се запитам защо един англичанин чужденец в тази страна, изразходва толкова време и усилия, за да открие наследницата на това дарение.

— Семейство Талбът не може да си позволи да остави без отговор такова поражение. Но мотивите за моето разследване не оспорват ни най-малко легитимността на иска от страна на госпожица Монтоя.

— О, аз не виждам никаква причина да оспорвам дали госпожица Монтоя е точно това, което вие и вашата значителна по обем документация твърдите.

Маги въздъхна с облекчение. Не можеше да повярва, че Кристофър е толкова откровен за своята двуличност.

— Всъщност трябва да ви поздравя, господине, че сте намерили такъв хитър начин да си възвърнете онова, което вашият брат е загубил. Малцина са онези, които биха изпитали съжаление към семейство Харли. Тод не е лош човек, предполагам, но мнението на хората за Теодор е ужасно. Дарението Монтоя е една от най-хубавите земи за паша на територията. На другите скотовъдци не им е приятно да виждат как тя се прахосва от човек, който предпочита да пълни дома си с лукс пред това да се грижи за добитъка.

Маги слушаше разговора с растящо удивление. Магдалена Монтоя се бе превърнала в поземлено дарение на два крака Андерсън смяташе, че единствената причина Кристофър да се ожени за нея е ценната земя. Годеникът й не отрече това дори от благоприличие. А което беше още по-лошо — Андерсън, изглежда, се възхищаваше на англичанина за неговия дяволски план.

За свое огромно огорчение, Маги забеляза, че разговорът се слуша от голям брой хора. Изведнъж й се стори, че жените, които преди това я оглеждаха завистливо, сега й съчувстваха. А мъжете — дявол да ги вземе с техните бакалски души! — закимаха одобрително, когато Кристофър призна без никакви заобикалки, че женитбата му не е нищо друго, освен средство да се сдобие със земя. Той можеше да е откровен пред нея за мотивите си, но как смееше да ги споделя с тези хора, които доскоро смятаха, че тя заслужава известно уважение заради самата себе си.

— Кристофър — презрително каза тя, — имам ужасно главоболие. Бих искала да си тръгна.

Той сбърчи чело и я изгледа с мълчалив упрек. Тя присви очи.

— Ако не си тръгнем, ще ми стане много зле.

— В такъв случай — отвърна той студено — ще трябва да се сбогуваме с домакините. Извинете ни, моля. — Стисна ръката й като в менгеме. Докато търсеха губернатора и съпругата му сред гостите, на Маги й се струваше, че всички очи са вторачени в нея. Всички съжаляваха бедното девойче, което беше човешката равностойност на парче земя в Ню Мексико.

Нощта беше черна като душата на дявола и напълно отговаряше на настроението на Маги. Бяха изминали повече от двадесет и четири часа, откакто лорд Талбът разкри пред обществото в Санта Фе, че младоженката е цената, която той трябва да плати, за да се сдобие с едно парче земя. Гневът и унижението на Маги не намаляваха. През целия ден беше сърдита и не излезе от стаята си.

Взря се в овалното огледало до гардероба. Никога не бе мислила много за външността си. Запита се какво в нея е толкова непривлекателно, че лорд Кристофър Талбът — а както изглежда, и всички, с които се бе запознала — смяташе притежанието на земята за най-доброто й качество. Тя се загледа в тъмните би влажни очи, за които винаги бе мислила, че са доста хубави. Устата й беше твърде широка наистина. Вирнатият нос придаваше на лицето й дяволито изражение. Буйната къдрава коса стърчеше безнадеждно, освен в случаите, когато Луиза се заемаше с нея. Но като цяло от врата нагоре тя не беше чак толкова непривлекателна. Бе виждала много по-грозни жени от себе си.

Маги огледа фигурата си в огледалото, завъртя се, за да се види и отзад, след това застана отново с лице към него. Бе понапълняла, откакто бе започнала да се хранило три пъти на ден, и фигурата й не беше в никакъв случай лоша. Набраната пола подчертаваше тънкия й кръст и движението на бедрата й. Свободната памучна блуза падаше грациозно на гърдите й. Не беше надарена като някои от известните проститутки на Маркет Стрийт, но всеки мъж щеше да забележи още в първия миг, че е жена.

Какво се иска от една жена, за да бъде ценена заради самата себе си, питаше се Маги. Тази мисъл предизвика у нея неочаквано болезнен копнеж. Нима имаше друга причина, освен гордостта, която я караше да желае Кристофър Талбът да я поиска заради самата нея?!

— Няма да се примиря с това! — заяви тя. — Идеята не беше добра от самото начало. Трябваше да си остана в Денвър и да опитам късмета си.

Измъкна пътническата си торба изпод леглото, отвори чекмеджетата на скрина и започна да тъпче в нея ризи, гащи, чорапи и корсети.

„А какво ще стане с Луиза?“ — попита един глас в нея.

Маги отвори гардероба й започна да вади роклите.

„Какво ще стане с Луиза?“ — настояваше гласът.

Образът на Луиза с ръжен в ръка изплува в съзнанието й. В Денвър приятелката й щеше да бъде в много по-голяма опасност, отколкото тя самата.

— Добре де, дяволите да го вземат! — възкликна Маги, след което отвори торбата, изсипа бельото на кревата и върна роклите в гардероба. Тъмната нощ сякаш я пронизваше през отворения прозорец и й се подиграваше. „Погледни насам! — казваше й тя. — Бъдещето ти е черно и празно като това, което виждаш.“