Маги отвори вратата и възкликна от удоволствие при вида на малкия фонтан, дърветата и храстите в неголемия вътрешен двор. След това се обърна към салона и го измери с поглед. Кристофър си представи как умът й кипи от идеи как да изхарчи парите му за килимчета, висулки по стените, маси, столове и кушетки. Горещо се надяваше, че когато тя приключи, къщата няма да заприлича на бордей. Но всъщност това нямаше значение за него, утеши се Кристофър. Маги щеше да живее в къщата много по-дълго от него, така че важното беше тя да се чувства удобно в нея. Щом веднъж нещата тръгнеха гладко и той се върнеше в Англия, нямаше да е необходимо повече, да се безпокои за маниерите, вкусовете и нахалството на Маги, както и за фамилиарното й отношение с прислугата.

Кристофър изпита известно съжаление и това го изненада. Задачата му щеше да бъде много по-лесна, ако Маги се бе оказала неприятна, грозна или дори посредствена хубавица. Кристофър намираше красивите жени за отегчителни. Те мислеха твърде много за външния си вид й прекалено малко за света около тях.

Но Маги Монтоя не приличаше на нито една от жените, които той познаваше. Въпреки синята й кръв, в нея нямаше фалшива изтънченост. Беше дяволски непредсказуема, ексцентрична, понякога груба, често с лоши маниери и явно небрежна към вида и облеклото си. Привлекателна по начини, които варираха от дяволитост до открита сексапилност — в зависимост от настроението й. Аристократичните й предци я бяха белязали с хубави черти, удивителна интелигентност и гордост, която направо не се побираше в границите на разумното.

Вечеряха набързо в кухнята — единственото помещение, в което имаше маса. Въпреки лукса в частния вагон, пътуването от Денвър до Санта Фе се оказа изморително. Бяха тръгнали рано сутринта и пристигнаха късно вечерта. Четиримата хапнаха студено телешко, сирене и зеленчуци почти без да разговарят. Кристофър отпрати Изабел и Хуан да си легнат веднага след като сервираха храната.

След вечеря той показа на Маги и Луиза спалнята — обзаведена в неговия собствен спартански стил, — която двете жени щяха да споделят до венчавката след една седмица. За Питър имаше стая в противоположния край на крилото със спалните, а в името на благоприличието Кристофър щеше да живее до венчавката в хотел „Ексчейндж“. Той не желаеше някой в Санта Фе да се усъмни в коректността на намеренията му. Дори най-малката сянка върху честта на Магдалена можеше да навреди на благосклонното отношение към иска за нейната поземлена собственост. Предвид това, след като показа на Маги спалнята й, Кристофър учтиво я помоли да поговорят насаме в салона.

— Защо ще отседнете в хотел? — попита го тя с неподходяща за дама директност.

— Да живея тук преди венчавката ще бъде крайно неблагоприлично.

— Питър ще живее тук.

— Питър няма да се жени. Освен това той ще спи в противоположния край на къщата.

— Вие можете да спите при него.

— Маги, благоприличието изисква да спя на друго място и това е всичко. След венчавката с вас ще се нанесем в голямата спалня й всичко ще бъде благопристойно.

— Ще бъдем благоприлични във всяко отношение!

Въпреки дяволитата й усмивка, Маги му се стори малко притеснена от факта, че двамата ще спят в едно легло. Кой знае какви грубости е трябвало да изтърпи в предишния си ужасен живот, каза си Кристофър. Но колкото и да бе странно, усети, че изпитва съжаление към нея.

Бих искал да поговоря с вас точно за благоприличието, Маги.

Тя въздъхна.

— Моля да ме изтърпите за малко. Вече съм изоставил всякаква надежда, че ще се научите да се държите като дама, отгледана в добро общество. Беше неблагоразумие от моя страна да очаквам това от вас.

— Аз мога да се правя на дама не по-зле от всяка друга!

— Няма съмнение. Вие сте талантлива артистка. Но не ви е присърце да бъдете дама, нали?

Маги сви рамене.

— Според мен е глупаво по цял ден да се разнасям в модни корсети и турнюри и да лицемеря. Както и да водя светски разговори и да се преструвам, че само защото съм дама, не знам неща, които са ясни за всеки човек с очи и уши… Но вие не се безпокойте! Аз ще направя каквото се иска от мен.

— Не се съмнявам, че ще се опитате да го сторите, Маги. Онова, което бих искал да запомните, е, че до момента, в който, бъде разрешен вашият иск, трябва да положите всички усилия, за да живеете така, както изисква името на вашето семейство. Искаме никой да не се усъмни в това, че вие сте истинска внучка на Рамон Батиста де Монтоя.

— Аз не се срамувам от себе си. — Лицето на Маги придоби замислен вид. Тревожна бръчка раздели веждите й и припомни на Кристофър за първия ден, в който я срещна. Беше я примамил да се спазарят с обещанието, че кръчмарската танцьорка от „Лейди Лак“ ще си отиде завинаги и никой няма да знае, че жената, която той ще отведе в Ню Мексико, някога е вирила крака в денвърски бар.

— Не става въпрос да се срамувате — отвърна той, като се опитваше да успокои тревогите й. — Играем много опасна игра, Маги, и не бихме искали да дадем каквото и да било преимущество на противниковата страна.

— Каква противникова страна?

— Сигурен съм, че Харли ще направи всичко възможно, за да запази земята, която взе от брат ми.

Тя мълчеше.

— Аз ще разглася, че след смъртта на вашата майка сте живели при приятели в Денвър. Това не е самата истина, но е много близко до нея.

— А Луиза?

— Далечна братовчедка, която е ваша компаньонка.

Лукава усмивка за миг озари лицето на Маги и не остави дори сянка от притеснение.

— Знаете ли, Кристофър, въпреки всички ваши приказки за чест, морал и прочие, вие сте същият като мен.

Тонът й беше по-скоро похвален, а не осъдителен. Все така усмихната, тя се обърна и тръгна към вратата с валсова стъпка, като си тананикаше тихичко.

Кристофър я изпрати с недоумяващ поглед.



Венчавката щеше да се състои на шестнадесети април в Епископалната църква. Маги почти нямаше време да мисли за предстоящото събитие. Трябваше да избере венчална рокля, след което следваше проба, проба и пак проба. Трябваше да обзавежда къщата, а това означаваше ходене по магазините, избиране по каталог на столове, маси, кушетки, бюфети, пердета, килими и картини. Кристофър с готовност одобряваше всичко, което тя пожелаеше да купи. Отначало Маги беше поласкана от факта, че той й се доверява, но скоро й стана ясно, че това изобщо не го интересува. Светлата слънчева къща с огромни прозорци, уютният вътрешен двор и скалистите, покрити с хвойна околности, които се спускаха към река Санта Фе, никога нямаше да се превърнат в дом за Кристофър. Неговият дом беше Англия — място, претъпкано с красиви замъци и благородни дами и господа с добри обноски.

Два дни преди венчавката губернаторът на територия Ню Мексико даде прием в чест на сина на английския херцог и бъдещата му съпруга в губернаторската резиденция. Тя беше достоен пример за смесването на различните култури в Санта Фе. Построена от испанските завоеватели в началото на седемнадесети век, нейната обикновена фасада беше осъвременена с портик, чиято гордост бяха обърнатите колони и балюстрадата във викториански стил.

— Този път не си събувайте обувките! — предупреди Кристофър своята годеница, когато каретата, купена от него предния ден, спря на „Плаца“ и те слязоха.

При спомена за бала на Тейбър в Денвър Маги изпита страх, че и тази вечер почтените матрони от доброто общество ще се втурнат да ласкаят Кристофър, а нея ще гледат като дивачка.

— Не се тревожете, Ваша светлост. Тази вечер е твърде студено, за да ходя боса.

— Надявам се също така, че няма да се търкаляте по тревата!

Тя долови в гласа му остра нотка, която я накара да се запита дали и той не изпитва неудобство, когато мисли за това как я бе целунал боса на тревата.

— Впрочем, тъй като след два дни ще се оженим, би трябвало да започнете да ме наричате по име.

— Да, Ваша премогъща светлост!

— Маги!

— Да… Кристофър. — Беше й приятно, че успява да го извади от равновесие поне за малко. Когато това се случеше, той не изглеждаше толкова страшен. — Всички дами ви ласкаят заради титлата. Помислих си, че и аз трябва да правя същото.

— Дръж се прилично, хитрушо!

Губернатор Лайънъл Шелдън ги посрещна лично. Сърдечно се здрависа с тях и пренебрегна всякакви формалности.

— Кристофър, радвам се, че сте сред нас. Толкова много хора искат да ви видят! — Той се обърна към Маги с любопитство. — А това навярно е наградата, която от толкова дълго време криете! Госпожице Монтоя, наистина ми е много приятно да се запозная с вас. Какъв срам — сред нас да се появи такава прекрасна дама и някакъв чужденец веднага да я отвлече.

Трапчинките на Маги засияха в усмивка.

— Вие ме ласкаете, Ваше превъзходителство.

— В никакъв случай! Маги, нали така ви казват? Мога ли да ви наричам Маги?

— Всъщност името ми е Магдалена. Но ще ми бъде приятно, ако ме наричате Маги!

— Ще я открадна за малко от вас, Кристофър. Тук има един господин, който е познавал дядото на Маги, и аз бих желал да я представя. А също така — очите на губернатора блеснаха закачливо — поне една дузина дами очакват с нетърпение да се запознаят с истински английски лорд.

— Моля, вземете я! Много скоро ще имам пълен монопол над нея.

— Такъв е животът. Ще се грижа за нея, обещавам ви! — Губернаторът пое ръката на Маги. — Насам, драга моя! Какъв срам — да живеете в Денвър през всички тези години, без да знаете за семейните ви владения. Ако бяхте в Санта Фе…

Губернаторът отведе Маги и гласът му се изгуби в глъчката.

— Лорд Кристофър, радваме се да ви видим отново в Ню Мексико!

Кристофър се огледа. Госпожа Мануел Кориегас, известна знатна дама в Санта Фе, с която се бе запознал по време на предишното си посещение, беше застанала точно зад него. Усмихваше му се блажено. До нея стоеше дама на средна възраст с прибрани нагоре коси.