Питър побърза да се намеси в спора.

Магдалена, не бива да мислите, че се продавате. Не е чудно, че сте толкова разстроена, щом разсъждавате за нещата в толкова черни краски. Женитбата е само една формалност. Вие ще бъдете осигурена до края на живота си. Ще имате достойно име, хубав дом…

— Предполагам, вие също ще намажете нещо от това?

— Лорд Кристофър ми заплаща за услугите, които извършвам.

— С какво? И вие ли ще получите жена от сделката?

Питър почервеня и Маги на мига съжали, че го е обидила открито. Той се бе отнасял към нея винаги с внимание.

— Извинете ме, Питър. Не исках да ви обидя.

— Маги, успокойте се. — Кристофър й говореше като на непокорно дете. — Да се сдобия с жена определено не е моята цел в това начинание. Обстоятелствата продиктуваха необходимостта от женитба, а не моите собствени желания. С вас ще трябва да се изтраем един друг само няколко месеца. След това ще се върна в Англия, а вие ще останете в Ню Мексико и ще можете да правите каквото пожелаете. Не бива да мислите, че съм направил всички тези планове само за да ви заведа пред олтара.

— Разбира се, че не сте — каза тя язвително. — Вие се жертвате за проклетата ви семейна чест и смятате, че сте твърде благороден, за да се ожените за… за… — Не можеше да се нарече курва, не и след като в продължение на години бе успяла да избегне този капан. — Е, добре тогава, опаковайте вашата семейна чест в куфарите си и я върнете в Англия. По-скоро ще заживея отново на улицата в Денвър, отколкото с вас!

— Именно там ще ви отведе вашето глупаво упорство! — заяви Кристофър.

— Глупавото упорство навярно е също във вашия списък на неподходящите неща за една дама? — Маги му обърна гръб и тръгна решително към вратата Луиза погледна Питър, поклати леко глава и я последва.

— За нещастие — заключи Кристофър, след като вратата се затвори зад тях — глупавата упоритост, изглежда, е присъщо качество на всички жени.

Питър се отпусна тежко на стола.

— Е, приятелю, ти се справи с нещата с обичайната си тактичност… Почти едногодишен труд отиде на вятъра заради един пристъп на женски гняв.

— Това момиче е трудно.

— Ти, разбира се, не би си направил и труда да я поухажваш малко.

— Да я ухажвам ли? Ако го направя, тя ще има право наистина да ме нарече измамник. Това не е любовен романс, Питър, а само уреждане на делови отношения.

— Само една курва ще скочи в леглото на мъж заради уреждане на делови отношения. Повечето жени искат мъжът поне да се престори, че ги харесва, ако не може да ги обича.

Кристофър мълчеше. Питър го изгледа подозрително.

— Какво се случи снощи на бала у Тейбър? Чух как крачеше из спалнята в малките часове тази сутрин.

— Нищо не се случи — заяви Кристофър. — Твоята ученичка просто потвърди, че е великолепна артистка.

— Да, разбирам.

— Съмнявам се, че ме разбираш, Питър. Имаш прекалено добро сърце. Но не бива да се тревожим за наранените чувства на Маги. След като поругае и посъска известно време, за да спаси честта си, нашата малка хитруша ще се върне при нас. Достатъчно умна е, за да разбере, че тази женитба е изгодна за нея толкова, колкото и за мен.

— Повечето жени искат любов, освен изгодата.

— Ти си бил по-голям идеалист, отколкото предполагах — засмя се Кристофър.

— Мисля, че у Маги те интересува и нещо друго, освен нейната земя! Забелязал съм как я гледаш, момчето ми.

— Тя е дяволски привлекателна жена! Как очакваш да я гледа един нормален мъж?

— Защо не й кажеш, че е привлекателна?

— В този брак няма място за подобни неща. Защо да я карам да очаква любовен романс, който не съм подготвен дай дам? Би било нечестно спрямо нея. Мислиш ли, че ще мога да я вземате мен в Лондон? Представяш ли си какво бедствие би било това и за двама ни?

Питър сви рамене. В бръчиците около очите и в крайчеца на устните му се долавяше лека усмивка.

— Странно, момчето ми. Познавам те почти от пелени, но никога не съм те виждал, така развълнуван от жена. Питам се какво ли има нашата малка Маги в повече в сравнение с другите жени?

Кристофър го изгледа мрачно, но не отговори. Не възнамеряваше да признае, че през цялата безсънна нощ си бе задавал този въпрос.



Междувременно в спалнята на втория етаж Луиза поучаваше Маги по подобен начин.

— Успокой се, Магдалена. Никога не съм си представяла, че си толкова глупава. Вместо да крещиш, опитай се да разговаряш разумно.

— Разумно ли? Глупости! Този човек е невъзможен!

— Мъжете често стават невъзможни. Би трябвало досега да си свикнала е това.

— Можеш ли да си представиш, аз почти бях започнала да му вярвам?… Мислех, че от всички мъже, които познавам, Кристофър Талбът е най-… най-…

— Най какъв? — попита я Луиза с многозначителна усмивка.

— Той е… той е най-гадният и лъжлив тип, когото съм срещала.

— А ти самата си била винаги честна с него, така ли?

— Бях!… Бях, до известна степен само. Не съм му казала за Стоун.

Изпитателният поглед на Луиза беше безмилостен.

— Добре де. Понякога се държа зле с господин Скарбъроу… Онази вечер в града допуснах някоя и друга грешка и причиних големи неприятности. — Маги сви лице в гримаса. — Предполагам, че снощи също не биваше да седя с боси крака на тревата до пиян и почти разсъблечен мъж.

— Разкажи ми всичко.

— Но това не дава право на Негова светлост да ми наговори тези отвратителни неща! Нито пък да ме целува.

Луиза сбърчи чело от изненада.

— Става все по-интересно — отбеляза тя.

— Никак не е интересно! Отвратително е! Той първо ми изнесе урок по морал, а после има нахалството да ме сграбчи и да ме целува на място, където всеки може да ни види. Представяш лиси? Държи се с мен така, сякаш не знача нищо!

— Според мен означаваш много повече за лорд Кристофър, отколкото си мислиш.

— За него означавам няколко акра земя и отмъщение на онзи човек Харли. При това според уговорката той получава и жена, която да го топли в леглото… Добра сделка, няма що!

— Не разбирам защо си разстроена, Магдалена. Отблъснал ли те е лорд Кристофър?

Маги се опита да придаде на лицето си безразличен вид. Не можеше да признае, че понякога намира това безгръбначно нищожество за привлекателно, а отвратителната му целувка я бе накарала направо да се разтопи в ръцете му.

— Или го харесваш малко повече?

— Разбира се, че не го харесвам!

— Може би нямаше да се разстроиш толкова много, ако лордът ти беше казал, че си станала прекрасна и изискана дама и иска ти да бъдеш неговата единствена любов?!

— Това са глупости!

— Така ли?

— Той е един скапан чужденец! — А Маги обичаше начина, по който Кристофър говореше… — Негоден за нищо новак, който злослови и ме мисли за лека жена.

— Скоро ще разбере, че не си такава.

Маги се замисли върху забележката на Луиза и се изчерви.

— Не ме интересува какво мисли той. Аз ще си остана такава, каквато съм. Свободна…

— Бедна — напомни й Луиза. — Неомъжена. Беззащитна — продължи да изброява по-възрастната жена. — Магдалена, ти просто не мислиш с главата си. Без Кристофър Талбът нямаш никакво бъдеще.

— Ще танцувам в Сан Франциско и в Ню Йорк! Това е бъдеще!

— Това е детска мечта. Без пари и без име ще танцуваш от седем часа до среднощ в „Лейди Лак“, докато на мъжете представлението им омръзне и аз се принудя да им намеря някакво друго забавление. Какво ще правиш тогава? Ще се предадеш и ще станеш проститутка? Или ще имаш късмет да се омъжиш за някой миньор, който ще те вземе в колибата си в планината да переш мръсните му дрехи и да му народиш една дузина дечица?

Маги сведе очи. Луиза беше описала достатъчно красноречиво нейните собствени кошмари — тъмните мисли, които така я плашеха, че не смееше да ги признае.

— Магдалена, има причини, поради които не можеш да се върнеш към твоя предишен живот — напомни й Луиза.

— Да, знам това.

Луиза не спомена за Арнолд Стоун, но и двете разбираха, че той ги принуждава да поемат посоки, които изобщо не биха избрали, ако не беше случилото се през онази ужасна ноемврийска нощ.

— Май нямам голям избор — промълви Маги. Принудена беше да отдаде живота и сърцето си на студенокръвния англичанин, който разсъждаваше за нея единствено като за цената, която трябваше да плати, за да си възвърне земите на своя брат. Той ръководеше действията си с правила, които изземваха радостта от живота, и очакваше Маги да направи същото. Животът с този мъж обещаваше да бъде нещо като разходка на бос крак по килим от кактуси.

— Недей да гледаш на нещата така трагично, Маги. На Маркет Стрийт има много момичета, които с радост биха заели твоето място. Все пак господинът няма брадавици или лош дъх.

— Наистина няма. — За Маги май щеше да е по-лесно, ако ги имаше.

Само след седмица Маги се сбогува с Денвър. Душата й се разкъсваше от противоречиви чувства, докато Кристофър й подаваше ръка, за да се качи в частния вагон на Хорас Тейбър, с който той настоя да пътуват до Санта Фе. С изключение на три години, тя бе прекарала целия си живот в Денвър, който невинаги беше мил с нея, но проблемите и опасностите бяха стари и познати неприятели. Животът, който я очакваше в Ню Мексико, беше една неизвестност.

— Отлично! — обяви Кристофър, когато я последва във вагона. — Както изглежда, поне пътуването ни ще бъде удобно.

Питър помогна на Луиза да влезе, изкачи стълбичката след нея и хлъцна от изненада.

— Приятелчетата с мините знаят как да пътуват! Само не разказвай това на Роджър, Кристофър, защото малкият ти брат веднага ще пожелае и той да има такъв вагон.

Маги бавно се огледа, възхитена от обкръжаващия я лукс. Вагонът приличаше на екзотичните картини, които бе разглеждала в библиотеката в къщата на Четиринадесета улица. Имаше запаси от питиета, карти и книги. Плюшените тапицирани столове и кушетки можеха да превърнат й най-дългото пътуване в радост.