— Я кой бил тук! Госпожица Монтоя, ако не се лъжа?

Маги стреснато погледна младия мъж, който излезе иззад едно от черешовите дръвчета, фракът му беше раздърпан, а панталоните — полузакопчани. Макар че не беше близо до нея, Маги усети миризма на алкохол и на повръщано в дъха му. Тя лекичко се усмихна. Джентълменът от денвърското общество явно се бе облекчил в храстите.

Тя придърпа босите си крака под полата.

— О, не се притеснявайте от мен. Имате чудесни крачета! — изпелтечи той.

— Пийнали сте малко повече? — попита приятелски тя и моментално съжали за думите си. Знаеше, че дамите не задават такива въпроси, а се обиждат жестоко, ако някой мъж се появи в такъв вид пред тях.

— Само… само малко попрекалих. — Без да чака покана, той се стовари до нея на тревата. — Чудничко е да поседне човек. Идеята ви е прекрасна! Може и аз да си сваля обувките. — Мъжът хълцукна — Там е горещо като в ада. Главата ми се върти…

Въпреки слабата светлина, Маги видя, че лицето му позеленява.

— Дишайте дълбоко! — посъветва го тя и му повя с ръка.

Той вдъхна дълбоко въздух.

— Точно така. Сега по-добре ли сте?

— Аха. Знаете ли, вие сте страхотна! Повечето дами или припадат, или изпадат в истерия, ако човек се оригне, да не говорим какво става, ако се избълва в полите им.

— Е, аз съм дама отскоро — отвърна Маги съвсем откровено.

— Не може да бъде! — захили се пияният. — Справяте се чудесно. Хванали сте този англичанин, по който си падат всички жени в Денвър. — Той се взря в нея продължително. — Разбира се, като ви види отблизо, човек може да разбере защо приятелчето си е загубило ума.

— Какво?

— Не се правете, че не разбирате. — Той отново изхълца. — Говоря за вашето високопоставено фиансе с титла пред името.

— Моето фи-ан-се? — Маги не знаеше какво означава тази дума.

— Ами да! Всички го знаят! Или се предполага, че това е някаква тайна? Ако е така, Негова светлост не е трябвало да го казва на Милисънт Потсдам. Тя е дъртото маце в розово. Човек не може да я сбърка — дамата е на шейсет, а се опитва да изглежда на шестнайсет. Хобито й е да разпространява тайните на другите хора.

Нима Кристофър бе казал на онази жена за техните планове относно Ню Мексико, запита се Маги:

— Какво значи фи…?

— Маги!

Върху тревата падна сянката на мъж. Маги вдигна поглед и видя Кристофър, който бе застанал срещу светлината на лампата. Изглеждаше като гръмотевичен облак, който всеки миг ще затрещи и засвятка.

— Говорехме за вълка, а той в кошарата — каза пияният и повърна.

Кристофър едва се сдържа да не избухне гневно, когато Маги го погледна нерешителна усмивка. Очите му се взряха в небрежно захвърлените в тревата обувки и чорапи и в босите й крака, които се подаваха изпод измачканата пола, а накрая се спряха върху раздърпания мъж до нея. — Махнете се оттук, докато все още сте в състояние, да го направите — каза той на пияния с равен заплашителен глас.

Мъжът не беше чак толкова пиян, че да не разпознае надвисналата заплаха. Изправи се с усилие на краката си и клатушкайки се, тръгна към вратата на балната зала.

Маги се ядоса.

— Не беше нужно да бъдете толкова груб. Той не е лош човек.

— Обзалагам се, че е така. Както изглежда, тази вечер сте решили да изкарате някоя пара допълнително?

Очите й се разшириха от изненада. Лицето й пребледня.

— Какво казахте?

— Добре чухте какво казах. — Нейното предателство — да, според Кристофър това беше точно предателство — беше още по-болезнено, защото тази вечер Маги бе показала, че може да играе ролята на дама.

Кристофър протегна ръка, за да я изправи на крака. Тя го отблъсна. Той сграбчи раменете й и я повдигна.

— Имахме уговорка, Маги Монтоя! Щях да ви помогна да станете богата, а вие в замяна трябваше да се научите да играете ролята на дама.

— Пуснете ме!

Той я избута в сянката, защото не искаше някой от присъстващите да ги види.

— Аз се уча да бъда дама! — заяви тя.

— Дамите не крадат, не познават разбойници, които биха ги убили за някакви десет долара, не напускат балната зала, за да се разхождат боси в тъмната градина, и не лежат в тревата с пияни господа, чиито панталони са удобно разкопчани.

— Аз не…

— Цената ви все още ли е десет долара? — Кристофър усети, че губи самообладание.

— Глупак такъв! — изсъска тя срещу него. — Вие ревнувате! — Сякаш се съживи от тази мисъл. — Затова сте побеснели.

— Попитах дали цената ви все още е десет долара. — Гласът му беше дрезгав.

— Моята цена? — възмутено възкликна тя. — Цената ми е повече отколкото можете да си представите, скапано ко…

Той покри устата й със своята и спря ругатнята. Безмилостно разтвори устните й. Стреснатото й подчинение го насърчи. Той задълбочи целувката, като притисна Маги срещу черешовото дърво, в чиято сянка бяха скрити. Когато Кристофър се отдели, за да си поеме въздух, тя остана за миг като прикована, след което го заблъска яростно по гърдите.

— Мирувайте! — нареди й и отново сведе устни към нейните, този път по-нежно. Тя му се подчини. Приличаше на неподвижно късче лед, което се топи под устните му. Едната половина на Кристофър желаеше да я вземе на ръце и да се погрижи за нея, а другата искаше да вдигне полите й, да разкопчае панталона му и да довърши делото, започнато от пияния мръсник.

Мисълта за Маги, седнала в тревата със смърдящия пияница, изстуди желанието му. Той се отдръпна от нея, но продължи да я държи здраво за раменете.

— Това можете да го впишете в сметката ми — подразни я той.

Тя остана като попарена.

— Отсега нататък, Маги, когато ви се прииска да се върнете към старата си професия, ще трябва да се ограничавате само с един клиент — мен. Както виждам, никога няма да се научите да бъдете дама. Но поне бихте могли да не доказвате на останалия свят какво представлявате в действителност.

Тя не отговори. За пръв път Кристофър я бе накарал да онемее.

— А сега се обуйте, за да се сбогуваме с домакините. Мисля, че за една вечер видяхме достатъчно много от уменията ви да се държите в обществото.



Маги профуча гневно по стълбите и влетя като буреносен облак в салона. Луиза бързаше след нея, безпомощно кършейки ръце. Едва успя да се промъкне през двойната врата, която Маги затръшна зад гърба си.

— Известно ли ви е какво означава думата „фиансе“? — попита Маги. Кристофър и Питър, отдадени на четене в слънчевата утрин, вдигнаха погледи към нея. Питър почервеня. Лицето на Кристофър прие безизразна маска.

— Луиза току-що ми каза. Фиансе означава годеница! — Маги направо крещеше. След като предната вечер Кристофър я бе прибрал вкъщи със скандал и тя бе прекарала цялата нощ и сутринта, фучейки в стаята си, Маги най-после се бе сетила да попита Луиза за значението на странната дума — Значи щяло да има сватба, така ли? Вие никога не сте ми казвали, че това е част от сделката!

Кристофър изглеждаше невъзмутим.

— Ако си спомням правилно, аз ви казах, че за подробностите по нашата сделка ще разговаряме по-нататък. Тогава вие изглеждахте удовлетворена от този подход.

— И кога по-точно смятахте да ми съобщите това? Отвратителен, лъжлив и долен гадняр — това сте вие!

— Тъй като явно някой е споменал нещо по този въпрос на бала у Тейбър, смятам да ви обясня всичко сега.

— Да, добре би било да го направите — отвърна Маги саркастично. — С най-малките подробности, които до този момент криете от мен!

— Бих искал да обсъдим въпроса насаме — предложи Кристофър.

Питър тръгна към вратата с явно облекчение, но Маги дръпна Луиза към себе си и се вкопчи в ръката й.

— Не. Аз искам всички да чуят онова, което имате да ми кажете.

— Магдалена, недей да се горещиш — опита се да я успокои Луиза. — Убедена съм, че лорд Талбът не е възнамерявал да те мами.

— В действителност аз направих точно това. — Кристофър стана от мястото си и отиде до прозореца. Остана там няколко мига, загледан в прекрасното утро навън. Когато се обърна и срещна погледа й, тя с възмущение забеляза, че той не изглежда ни най-малко виновен. — Когато ви открихме, Маги, аз нямах представа дали проектът ми е действително изпълним. Възможно бе властите в Санта Фе да отхвърлят иска за земята или пък вие да се окажете абсолютно неподходяща. Освен това ако още първата вечер ви бях казал, че възнамерявам да се оженя за вас, с цел да запазя земята на брат ми Стивън за фамилия Талбът, вие щяхте да ме помислите за луд.

— Аз и сега мисля, че сте луд — каза Маги навъсено.

Кристофър се усмихна снизходително.

— Изобщо не съм луд. В моята страна браковете, с цел да се получи земя са доста чести. Предполагам, че и във вашата те са повече, отколкото си мислите.

— За какво ви е земята на Магдалена? — попита го Луиза. — Не мога да си представя, че един английски лорд, син на херцог, има нужда от някакво незначително парче земя с ранчо в Ню Мексико.

— Тъкмо обратното, госпожо Гутиерез. По икономически причини семейството, ни се нуждае от нови източници на доходи. Това бе една от причините, поради които моят по-малък брат, Стивън, дойде в страната ви. Земята на Маги е една от най-плодородните в Ню Мексико, а пазарът на добитък тук е добър и се разраства. Доходите от тази земя могат да се инвестират разумно в друга поземлена собственост. Ако човек е достатъчно проницателен, би могъл да си изгради цяла империя, като започне от едно голямо ранчо в Ню Мексико.

— Моето ранчо — напомни му Маги.

— Ранчото, за което вие нямаше никога да узнаете, ако не бях аз. И което никога няма да можете да си вземете без помощта ми.

— Значи отмъщението не е вашата единствена цел!

— Да отмъстя за честта на семейството ми е съществена част от моите планове.

— Ваша светлост е самият пример, че семейството ви е безчестно! Беше хубаво, че за известно време не ми се налагаше да се изтрепвам от работа, за да преживявам, но дори аз имам някаква гордост. Каквото и да си мислите за мен, никога не съм се продавала на улицата, в бордея или в публичния дом и не се продавам за парче земя!