— Наистина ще го направя — обеща Маги.



— Недей да очакваш кой знае какво от бала, Маги. Не бих искала да се разочароваш. — Луиза закопча последното копче на корсета с банели и Маги послушно издиша.

— Това е глупаво!

— Не, мила, това е модно.

— Надявам се, че усилията ще си заслужават — засмя се Маги. — Ако предполагах, че Негова всемогъща светлост ще ме заведе на грандиозно събитие като това, щях да обръщам повече внимание, на уроците. Мислех, че ще ходим само до някакво ранчо в Ню Мексико.

— Опитай се да не изглеждаш твърде впечатлена. Хората от обществото са като теб и мен. Всъщност на някои от тях дори не бих позволила да прекрачат прага на „Лейди Лак“.

Луиза повдигна вечерната рокля над главата на Маги. Искрящата синя коприна се плъзна над стегнатия корсет и многопластовата фуста. Ниското деколте беше гарнирано с кожа. Буфан ръкавите се диплеха в горната част на ръцете й в пленителни гънки. Турнюрът, по-голям от този на дневните рокли, караше Маги да се чувства тромава като патица.

— Бих искала и ти да дойдеш с нас! Господин Скарбъроу каза, че ще ни кавалерства.

— Нямам никакво желание да се срещам със снобите, мила. Достатъчно съм го правила в Мексико Сити, когато бях млада. По-скоро бих се разправяла с пияниците в „Лейди Лак“. Те поне си признават кои са и откъде са дошли.

Очите на Маги заблестяха. Усмивката; й стана дяволита.

— Превръщаш се в цинична старица, Луиза.

— Не цинична, а разумна.

— Е, аз пък изобщо не съм разумна! Винаги съм искала да знам как се забавляват богатите дами и господа. Сега ще пообщувам с най-добрите от тях!

— Ако се държиш добре и правиш онова, което ти казва лорд Кристофър, самата ти може би ще бъдеш богата един ден.

— И тогава ще мога да правя всичко, което пожелая! — Маги се засмя и разпери ръце. — Изглеждам ли представителна?

— Ще хванеш окото на всички мъже там.

— Така ли?

— И гнева на съпругите им.



Луиза се оказа права. Маги наистина привлече вниманието на почти всички мъже в пищната бална зала на хотел „Уиндзор“. Съпругите им я стрелкаха с остри като ками погледи, но Маги не беше техният главен прицел. Бейби Доу Тейбър, великолепна с червеникаво златистите си къдрави коси, с рокля по последна мода, навярно щеше да бъде цялата в рани и кръв, ако погледите притежаваха физическа сила. Съпругите на денвърското елитно общество не й бяха простили незаконната връзка с Краля на среброто.

Вечерята беше най-разточителното нещо, което Маги бе виждала и опитвала през живота с. Годините на нищета я бяха научили, че такова изобилие не бива да се прахосва, ако й се предложи отнякъде. Седнал до нея на масата, Кристофър гледаше с удивление как тя се спуска на всяко блюдо, независимо какво има в него, Маги усети, че навярно такъв голям апетит е едно от многото неща в света, които не прилягат на дама. Вече започваше да мисли, че всичко, свързано с удоволствието и радостта, е неподходящо за порядъчна жена.

Да се клюкарства обаче беше определено подобаващо за дами — поне доколкото Маги можеше да прецени от разговорите, които се водеха наоколо. Жените на масата не обръщаха внимание на своите съпрузи, които обсъждаха много разгорещено шансовете на сенатор Тейбър да се кандидатира за президент на Съединените щати. Тема на дамските разговори беше Бейби Доу как курвата последвала Тейбър от Пидвил в Денвър, когато той станал заместник на губернатор Питкин; как убедила Тейбър да предприеме пътуване до Дуранго, за да получи незаконен развод от жена си Аугуста; как сключили граждански брак в Сейнт Луис; как унижената и плачеща Аугуста, изправена пред факта, че съпругът й е двуженец, най-после била принудена да поиска официален развод и със сълзи на очи заявила в съда пред всички, че не би се развела никога по собствено желание.

Когато танците започнаха, Маги откри, че самата тя е обект на изучаващи погледи от страна на същите злобни клюкарки. Те любезничеха с Кристофър, сякаш британският акцент и титлата пред името му го извисяваха над останалите простосмъртни. Но неговият златен ореол не достигаше до Маги.

— Не съм ви виждала друг път, драга моя — каза една матрона и вдигна лорнета си, за да разгледа Маги по-подробно.

— Семейството на госпожица Монтоя е от Ню Мексико — обясни Кристофър спокойно. — Тя живее у техни приятели в Денвър, но те не се появяват много в обществото. За мое щастие ние се срещнахме чрез брат ми, когато той закупи правата за ползване на голяма поземлена собственост близо до Санта Роса.

Вниманието на матроната се пренесе върху Кристофър.

— Чудесно е, че сте сред нас, Ваша светлост! Какви се струва нашият град? За човек, свикнал с Лондон, ние сигурно сме много скучни.

— В никакъв случай, госпожо! Страната ви е възхитителна. Надявам се да се запозная с нея още по-добре.

Дамата се засмя превзето.

— Най-вече дамите са възхитителни.

— О, Ваша светлост, вие ни ласкаете!

Маги успя да сподави смеха си, когато Кристофър я поведе към дансинга, за да танцуват.

— Цял куп глупости! Защо приказвате такива неща?

— Светските разговори си имат определена формула, Маги. Особено с жените. Честността и истината нямат нищо общо с онова, което човек казва. Тъй като всеки знае, че останалите лицемерят, то не вреди на никого.

— Струва ми се ужасно сложно.

— Между другото вие танцувате много добре.

— Отново светско лице… лице…

— Лицемерие.

— Точно така беше! Още едно от тях, нали?

— Не. Всъщност моят комплимент за вашето танцуване беше искрен.

Лицето й почервеня.

— Краката на господин Скарбъроу все още не са оздравели от първия урок, който ми даде. Свикнала съм да танцувам сама, а не с друг човек.

— Правите го много добре.

— Да танцуваш с някого всъщност не е чак толкова трудно — призна Маги.

Не беше трудно, но бе силно смущаващо — по-смущаващо, отколкото си бе представяла. Усещаше прекалено силно топлината на тялото му. Близостта му я разсейваше и тя се спъва няколко пъти. Най-лошото беше, че не знаеше накъде да гледа — лицето му изпълваше съзнанието й.

Музиката спря. Кристофър се усмихна без обичайната саркастична извивка. Неочаквана топлина заля сърцето на Маги.

— Наистина изглеждате прекрасна тази вечер.

Маги видя преценката на мъжа в очите му и разбра, че това не е светско лицемерие. Сега той не мислеше, че тя е евтина уличница, установи Маги. Съзнанието за това и даде чувство за сила.

Кристофър Талбът беше нещо специално. Желанията му бяха толкова прикрити, че тя можеше единствено да се досеща за тях. Самообладанието и контролът му я изкушаваха да проникне през неговата резервираност и да го съблазни. Тази вечер гардът му беше снижен достатъчно, за да покаже, че и той има същите желания като останалите мъже.

— Би ли желала по време на следващия танц да поседнем? — попита я той. — Ще донеса нещо за пиене.

— Да, моля.

— Ще се върна след минутка.

Маги се запъти към редицата столове край стената. Модните обувки стискаха краката й, а от копринените чорапи й беше горещо. Колко добре би било да може да събуе обувките си и да походи боса по хладния паркет! Но предполагаше, че такова поведение би било действително неприлично за една дама.

Все още бе твърдо решена да се държи добре, когато усети полъх на хладен свеж въздух в задушната бална зала. Огледа се. Някой току-що беше влязъл в помещението, но не през фоайето. Едва сега тя забеляза стъклените двойни врати по продължение на едната от стените. Зад тях се виждаха някакви растения.

Обхваната от любопитство, Маги прекоси залата и надникна във вътрешната градина. Виждаше част от полянка сред малки цъфнали дървета: Отвори стъклената врата. Ухание на черешов цвят нахлу заедно със свежия хладен въздух. Пролетни треви подаваха нежни листа над кафява зимна шума Маги огледа залата за Кристофър: Той явно се бе отклонил от задачата си да донесе нещо за пиене и бе потънал в разговор със самия Хорас Тейбър. Тя погледна с копнеж към градината: Обувките я убиваха, краката я боляха. Капка пот се стичаше по гърба й изпод тежките й коси. Прохладният уханен въздух от градината витаеше примамливо около нея; Не можеше да има нищо лошо в това да си отдъхне за момент от задухата в препълнения с хора салон, реши Маги.

Четвърта глава

Маги се промъкна през стъклената врата и я затвори след себе си. Без да се колебае, свали обувките и чорапите си. Вечерта бе топла за ранния април и нежната новопоникнала трева направо я подканваше да стъпи върху нея. С обувките в една ръка и е чорапите в другата, тя тръгна с леки стъпки по поляната. Въздъхна от удоволствие, когато хладните тревички обгърнаха нозете й и погалиха глезените й. Изведнъж се почувства много изморена. Седна радостно на земята и зарови пръстите на краката си между листата на тревата. Една-единствена лампа осветяваше малката градина и Маги бе сигурна, че никой от балната зала не може да я съзре сред сенките. За момент изпита жал към лорд Талбът. Той навярно никога не бе изпитвал удоволствието да стъпи с боси крака в младата трева.

Но въпреки колосаната си достопочтеност, режещия език и странното си чувство за хумор, Кристофър Талбът не беше толкова лош. През цялата вечер се бе държал забележително учтиво и неведнъж я бе удостоявал с топли усмивки, от които тя цялата изтръпваше. Маги започваше все повече да го харесва.

Разбира се, тя не вярваше на Кристофър Талбът. Но проклета да съм, ако не е привлекателен в някои отношения, призна си Маги. Спомни си как я бе отървал от Джак Морли. За пръв път й се случваше някой да й се притече на помощ. А докато танцуваше с него тази вечер, чувстваше се изящна, женствена и склонна да положи глава върху широката му гръд, доверявайки му се напълно. Това беше ново усещане и Маги реши да му се наслади поне за малко, преди да признае колко смешно и опасно ето.