— Добре, изчакай малко.

Зад вратата започнаха някакви увещания, момичето извика:

— Ти луд ли си?

Луи продължи да го уговаря.

Не ми пука, ще стоя тук, реши Жюлиет. Или аз, или онази мадама, ще видим кой кого. С него се познаваме от доста време, имаме общи спомени. Трябва да е някоя от курвите, дето ги мъкне от онова заведение… „Буса“.

— Отвори или ще строша бутилката във вратата. Ще се вдигне голяма патърдия, газирано е — заплаши Жюлиет.

— Остави я, да прави каквото иска! — извика онази.

— Мамка му, иди да се облечеш — изрева Луи.

— Ще броя до три — предупреди Жюлиет.

Като имам предвид лошите му отношения с хазаина, няма да му се иска оня да му вдигне мерника, разсъждаваше тя.

— Добре, добре, ето, отварям — примири се Луи.

Той отвори вратата и Жюлиет я видя. Гола. Увила се беше в един чаршаф. От гърдите й се изтръгна въздишка на облекчение: не беше Мари-Анж.

— Дотук добре, а сега чупката! — заповяда Жюлиет.

Онази погледна към Луи, който сви рамене.

— Оставям ви да се разберете помежду си.

Грабна един комикс, който се търкаляше на бюфета, и изчезна в тоалетната. Жюлиет се обърна към момичето:

— Имаш три минути да се облечеш и да се ометеш, в противен случай ще строша бутилката в главата ти.

— И агресивна на всичко отгоре! — изквича онази, изстрелвайки се по посока на стаята.

Когато се появи отново, Жюлиет забеляза, че носи високи черни лачени ботуши. „Същите като моите“, отбеляза наум.

Момичето се омете, като яко шутира бюфета, минавайки покрай него.

Жюлиет почука на вратата на тоалетната.

— Може да излезеш вече, няма я.

Чу се шум от пусната вода и героят се появи на вратата с комикс в едната ръка и фас в другата.

— Уредихте ли спора? — осведоми се Луи.

— Коя е тая?

— Понятие нямам. Доведох я от „Буса“.

— Защо ли си мислех, че тази вечер трябваше да работиш с някакъв приятел?

— Всеки може да сбърка.

— Луи, писна ми.

— От какво?

— От живота, който водим с теб двамата.

— Хайде, пак се почна.

— Луи, моля те…

— Не, Жюлиет, няма да ти се дам.

— Дори да замина и повече да не можеш да ме видиш?

— Изнудване, това си е живо изнудване.

Той се върна в стаята, излегна се на леглото и включи телевизора. Тя стоеше и чакаше да й каже нещо, поне една думичка. Да я задържи, да направи някакъв жест, но той не помръдваше, вторачил поглед в екрана на телевизора.

— Луи, тръгвам си и повече няма да ме видиш.

— …

Индианците налетяха на кервана със заселници, приклекнали зад наредените в кръг дилижанси, и той увеличи звука. Иууу, пат-пат, пуф-пуф, ааа… Беше се вторачил в свистящите стрели и екота от развихрилата се пушечна стрелба на екрана. Жюлиет се облегна на рамката на вратата и зачака. Той упорито лежеше, заковал очи в телевизора. Сега да се строполя, пронизана от стрела, той няма да си мръдне пръста.

Разбитите индианци се оттеглиха. Белите заселници се заеха да събират труповете на убитите, а Джон Уейн обмисляше планове за отмъщение.

Без да бърза, помайвайки се, за да печели време, тя се насочи към входната врата. Той продължи да лежи.

Жюлиет дръпна входната врата зад гърба си.

Седна на първото стъпало на стълбището и се разплака. Защо се държи така с мен? Защото му показах, че го обичам? Защото изписах на тениската си „губеща“? Напук на разумните доводи, които изброи наум, продължи да се надява, че Луи ще скочи, ще отвори вратата и ще я извика.

Откъм долната площадка на стълбището се чуха ридания. Дали не беше ехо, или някоя друга наранена душа страдаше?

Жюлиет слезе няколко стъпала по-надолу и надникна през парапета.

Плачеше онова момиче. Жюлиет седна до нея.

— Какво правиш тук?

— …

— Как се казваш?

— Аниес…

Жюлиет я огледа с любопитство. Не беше хубава, имаше твърде едър нос, къси крака, разширени пори на лицето като Режина, черната й коса бе залепнала по бузите. „Какво го бе привлякло в това момиче?“, недоумяваше тя.

— Нямам пари да се прибера вкъщи, той ми каза, че мога да спя при него, и си направих сметка от тук да отида направо на работа. Какъв мръсник! Ти ли си му гаджето?

— Бившето.

— Много си смела или си падаш мазо.

Права е, каза си Жюлиет, аз съм мазохистка. Има един мъж, който е отворил сърцето си за мен и ми въздейства благотворно, но аз пет пари не давам за него. Има и един друг, на когото не му пука за мен и ме отбягва, а аз продължавам да се вкопчвам в него.

— Вземи — каза тя на Аниес, подавайки й една банкнота от петдесет франка.

Момичето се изсекна и благодари.

— Какъв мръсник! — повтори то, сгъна банкнотата и я мушна в сутиена си.

— Да отворим бутилката? — предложи Жюлиет, изваждайки шампанското от джоба си.

Момичето се засмя.

— Какъв беше поводът?

— Току-що бях извоювала голяма победа над себе си. Бях казала не.

— Аха…

— „Не“ на Едмон, а сега вече „не“ и на Луи Гаяр.

— „Не“ на Едмон и „не“ на Луи Гаяр — повтори мадамата.

Двете отпиха направо от бутилката, после продължиха да си я подават една на друга. Шампанското беше хладко. Мехурчетата ги гъделичкаха в носовете и двете не закъсняха да се разкискат.

— То и аз си падам само по мръсници — отбеляза Аниес. — Достатъчно е някой пич да се държи мило с мен, за да хукна подире му. Я ми кажи, какво ще направиш, ако Луи ти каже, че те обича?

Жюлиет прихна.

— Не мога да си го представя. Звучи ми като научна фантастика.

— Щото аз съм си такава, само мръсниците ме възбуждат — заяви Аниес, отпивайки солидна глътка от шампанското.

Жюлиет отпи на свой ред и се оригна силно.

— Аз пък вече реших, от сега нататък нещата ще се променят.

Глава 9

Петте приятелки посрещнаха Коледа в апартамента на улица „Плант“. „Също като дъщерите на пастор Марч“, коментира Жюлиет, припомняйки си романа „Малки жени“ на Луиза Мей Олкът. Шарло беше единственият представител на мъжкото съсловие. Беше сложил коледната елха насред хола и Мартин и Жюлиет захванаха да я украсяват. Унгрун и Режина шетаха в кухнята, Бенедикт подреждаше масата, разхвърляйки тук-там чимширени клонки върху луксозната брокатена покривка, която Шарло бе донесъл за случая. Наследство от някой от браковете му, вече не си спомнял кой точно, обясняваше той, третият или четвъртият…

— Не е честно — заяви Режина, — Шарло е бил женен цели пет пъти, а аз нито веднъж.

— Омъжи се за мен — намигна й Шарло и я погали по дупето.

— Шарло! — възкликна с негодувание Жюлиет. — Дръж се прилично.

Шарло й беше приятел и не й харесваше да гледа как Режина фамилиарничи с него.

— Ама че силно чувство за собственост имаш, драга ми приятелко! — отбеляза Мартин. — Остави ги да се забавляват.

— Шарло си е мой. Не понасям да ми свиват нещата!

— Шарло не е на никого. Я ми подай една топка, ревнивке!

— Ти никога ли не си проявявала ревност?

— Досега не ми се е случвало, поне не и по отношение на приятелите ми.

— А на мен непрекъснато ми се случва.

— Само не ми казвай, че ревнуваш и от мен.

— Естествено, че ревнувам и от теб, и от Бенедикт. Но само когато не се чувствам добре, признавам си. Нали няма да ме издадеш?

Жюлиет искаше Мартин да се закълне и да плюне.

— Не ме карай да плюя по паркета!

— Съвсем лекичко.

— Отвратителна си!

— Не искаш да се закълнеш?

— Напротив… ей сега, веднага.

Мартин протегна ръка и цвръкна тънка струйка плюнка във въздуха.

— А пуйката с кестените? Да слагаме ли сметана? — провикнаха се от прага на кухнята Унгрун и Режина.

Мартин и Жюлиет им отговориха с жест, че си нямат понятие. С категоричен тон Бенедикт заяви, че не се слага сметана.

— Колко още ще носи зъбна шина Унгрун? — попита Жюлиет. — С тази метална пластинка точно отпред ще й бъде трудно да привлича кандидати за целувки.

— Докато не постигне идеалния ляв три-четвърти профил. Красотата иска жертви.

Унгрун беше тъжна. Преди две седмици годеникът й се бе обадил да я предупреди, че няма да може да дойде за Коледа. В магазина било пълна лудница в навечерието на празниците. Тя пък беше по средата на сериозни преговори с „Рисил“. Искаше да стане рекламното лице на козметичната фирма и директорката на агенцията й я помоли да остане в Париж. Пет милиона, за да представлява в продължение на една година във всички магазини на веригата „Монопри“ и „Призюник“ красавицата на марката „Рисил“: преливаща от здраве спортистка, с ослепителна усмивка (именно заради това носеше зъбната шина), която мига с кадифени мигли.