Случваше се Жюлиет да печели, без да прибягва до хитрини. Тогава тя му връчваше листа с резултатите, ликуваща, и той го смачкваше, побеснял. Друг път, когато той печелеше, тя заявяваше: „Готово, пак спечелих“, и късаше листа с бележките, без да му позволи да направи опровержение.

— Не разбирам, нищо не разбирам — повтаряше той, сащисан.

— Ще спечелите следващия път, Едмон — успокояваше го тя с мазен гласец.

Прецакан, прецакан си, чичка, тананикаше си тя наум. На всичко отгоре ти говоря на „ви“, а ти ужасно мразиш и това… Колко опияняващо е чувството да воюваш, да пронижеш врага, да го заковеш, без да му дадеш да гъкне!

Беше й връчил първия чек и тя го занесе в банката, горда, сякаш беше пират, който заравя първата си плячка в някоя пещера. Сюркуф й намигаше дяволито. Човек винаги се бие за това, което му липсва. Печеля мангизи и спасявам честта си.

След като дълго време беше превивала гръб, сега Жюлиет изправяше рамене. Започваше да се оправя сред законите на джунглата и намираше това занимание за доста по-вълнуващо от изтърканите християнски повели да бъдеш добър, щедър и да си подложиш и другата буза, ако те ударят по едната. Щеше да бъде несравнимо по-добре, ако можеше да се разкрие пред някого, да сподели с някого вълнението от тайната си, но не се виждаше как обяснява на Мартин или на Шарло откъде идваха трите хиляди франка на месец, с които живееше. Този втори стаж оставаше забулен в тайна и тя ликуваше в самота.

Главно това помрачаваше радостта.

Глава 8

— А, не, такива не ми минават! Ти шмекеруваш!

Виртел хвърли картите на масата. Белият му халат се разтвори и розовите му тлъсти гънки лъснаха пред очите й. Побеснял, той хвърляше огън и жупел и клатеше глава, невярващ на очите си. Едва се крепеше върху черната кожена възглавничка, която издъхваше под тежестта му, и непрекъснато се поклащаше наляво-надясно, за да запази равновесие.

Ако някой външен човек ги наблюдаваше, скрит в гардероба или зад завесата, щеше да бъде силно озадачен. Двамата пристигаха, поздравяваха се мимоходом, хвърляха се в леглото за един бърз секс, свършваха, сякаш ги гонеха, всеки зает да мисли за това, което ще последва. На Жюлиет й ставаше все по-трудно да подправя резултата, всеки момент рискуваше Виртел да я разкрие. Той хвърляше толкова сили в стремежа си да победи, че започна да страда от силно и продължително главоболие. Пепелниците преливаха от пури, той смучеше и дъвчеше краищата им с настървение.

— Не съм спечелил нито веднъж, откакто започнахме. Само не ми казвай, че е нормално!

Жюлиет събираше картите мълчаливо.

— Бъдете доволен, Едмон, че не играем на пари.

— Като стана дума за пари… Може да се каже, че ти много лесно си изкарваш парите. Никога досега не съм виждал толкова пасивна мадама!

— Естествено, нали влагам цялата си енергия в картите. Не може всички хубости на едно място.

— Да бе, подигравай се, прави се на хитра, мога да ти кажа, че няма да продължи дълго.

Той я дръпна за китката и я принуди да коленичи в краката му.

— Едмон, какво ви прихваща!

— Искам да ми говориш на „ти“, разбра ли?

— Не мога.

— Напротив. Ще ми говориш на „ти“.

— Не.

— Ще го направиш, чуваш ли какво ти казвам?

— Никога.

Вените на слепоочията му се издуха и пръстите му се сключиха около китката й в желязна хватка. Той поклати глава, злобно усмихнат.

— Така, значи, фукаш се, защото правиш шашми на карти, ама в леглото си кръгла нула, моето момиче.

— Нали вие настоявахте, не аз. Пуснете ме, боли ме.

— Като съм те хванал, няма пускане!

Жюлиет се заизвива, опитвайки се да се откопчи, но той я стисна още по-здраво и грабна и другата й ръка.

— Въобразяваш си, че си много силна, а? Презираш ме?

— Вижте какво, Едмон, не може ли да ме пуснете, да седнем удобно и да си поприказваме?

Говореше му с много търпелив тон като на капризно дете и това окончателно го вбеси. Виртел силно ритна крака на малката масичка и притисна Жюлиет до гърдите си.

— Край на приказките, край на играта. От сега нататък ще правиш това, за което си тук и за което ти плащам. Ще ми духаш като истинска курва.

Жюлиет го изгледа.

Е, това щеше да й дойде в повече. Да се оставя да я чука, иди-дойди, но да лапне това розово и меко нещо, обрасло с рижи косми, беше направо немислимо. Дори да й предлагаше милиони долари. Опитвам се да не поглеждам към него, когато ме чука, запушвам си носа да не усетя миризмата му, тъй че това със смученето, забрави…

— Лапай!

Той разтвори халата си и тикна главата на Жюлиет между краката си, притисна я с две ръце, заклещи я, нямаше мърдане. Тя се олюля, затвори очи, престана да диша, задърпа се. Не мога, не мога, не съм курва, станала е грешка, връщам трите хиляди франка в банката, това няма да го направя, просто не мога, не мога.

— Смучи, хайде, лапни го!

Той прокара насила члена си по плътно стиснатите й устни, тя погнусено се разтърси.

— Смучи, мръснице, преструвай се, че ти е приятно.

Тя тръсна силно глава, успя да се дръпне, принуждавайки го да я пусне и проплака:

— Не мога. Край, аз бях дотук. Грешката е моя. Край, приключваме.

— Не искаш да ми направиш една свирка?

— Не.

— В такъв случай те изхвърлям, разбираш ли какво ти казвам? Изхвърлям те.

— Не ми пука.

Той се опули насреща й, шашнат. Изкриви уста, ъгълчетата на устните му увиснаха, сякаш се разтекоха, сведе поглед към нагънатия си корем и притвори полите на халата. Дори той не харесва тялото си, каза си Жюлиет.

Виртел се отпусна, спихна се на кожената възглавница, безмълвен, отпуснал ръце в скута си.

— Не ми се сърдете, наистина се нуждаех от пари, а не исках да моля родителите ми. Нали разбирате. Скарахме се и не желаех те да ми плащат наема.

— Подай ми панталона, да ти напиша чека.

Тя му донесе чековата книжка. Не искаше да проявява любопитство, да надзърта, за да види цифрата. Нямаше да го стори пред него. Ще го пъхне в джоба си и ще го види чак когато излезе на улицата. Може да се опита да ме унижи отново, кой знае. Тя прибра чека, без да го погледне, и започна да се облича.

След като се приготви, се обърна към него. Той не беше мръднал от кожената възглавница, разкрачил крака като дебеланкото от рекламата на гумите „Мишлен“. Жюлиет понечи да му подаде ръка. Той се извърна.

— Махай се!

— …

— Изчезвай!

Като минаваше покрай кухнята, забеляза, че хладилникът свети — беше отворен, и без да се замисли, отиде да го затвори. Вътре имаше три бутилки шампанско. Взе едната.

Ще си я изпият двамата с Луи.



Никак не е странно, че хората се отнасят с презрение към секса, разсъждаваше Жюлиет, крачейки по улицата с бутилката шампанско в дълбокия джоб на дългото си палто, някои от тях го правят толкова зле. Претупаният секс с Виртел няма нищо общо с любенето, на което се наслаждаваме двамата с Луи. Предполагам, че повечето хора се любят като мен със скъпия Едмон, колкото да се разпишат. Две тела едно върху друго. Без любовна игра, без очакване, без „стоп-по-нататък-не-може“, или „твоя-съм-прави-с-мен-каквото-пожелаеш“. Това обяснява защо толкова ненавиждат удоволствието и говорят за чукане и гол секс, изкривили отвратено устни.

Край. Кошмарът с Виртел приключи. Защо ли изобщо се съгласих?

Сякаш някой друг действаше вместо мен. Не ме бива за проститутка, определено. За да си такава, трябва да имаш много лошо мнение за себе си или пък да ти е все тая.

Изкачи стълбите на бегом, вземаше по две-три стъпала наведнъж.

Видя под вратата лъч светлина. Луи й беше казал, че вечерта ще си бъде вкъщи, щял да работи. Натисна звънеца. Изчака. Пак позвъни.

Най-накрая чу стъпки, които се приближаваха към вратата, и гласа на Луи:

— Кой звъни?

— Аз съм — отговори Жюлиет.

Той направи кратка пауза, преди да отговори:

— Може ли да минеш след четвърт час, точно сега съм в банята и…

Истината я прониза като нож. Облегна се на вратата, притиснала бутилката до гърдите си. Ще речеш, че идвам да го виждам специално, за да си причинявам страдания.

— Не. Ще стоя тук, докато ми отвориш.

Някакъв женски глас попита:

— Какво става? Идваш ли, Луи?

Луи изруга. Сигурно се беше върнал в стаята, защото Жюлиет дочу шум от заглъхващи стъпки, след което той отново се върна.

— Слушай, Жюлиет, не усложнявай нещата. Изчезвай и ела след десетина минути.

— Не, ще остана тук. Ако не отвориш, ще разбия бутилката във вратата.

— Каква бутилка?

— Най-обикновена бутилка.