Заведе я в „Пор Сен-Жермен“.

Изчака да се насладят на стридите и на обезкостения калкан със сос от бяло вино. Разказваше за почивката си в Гърция, за пътуванията по островите, за екипажа. Със същия успех можеше да ми бутне в ръцете туристическа брошура, мислеше Жюлиет, какъв е смисълът да ме мъкне чак дотук, за да ми говори за Цикладите и Спорадите.

След като поднесоха кафето, той най-сетне се прокашля.

— Хм, хм…

Жюлиет почувства как стомахът й се свива.

— Мила моя Жюлиет, не ви поканих, за да ви говоря за почивката си, както се досещате.

Жюлиет кимна.

— Почти година, откакто работим заедно. Заложих много на вас и…

— Надеждите се оправдаха — прекъсна го Жюлиет.

— Не ме прекъсвайте. Вие сте съобразителна и си давате сметка, че не съм ви назначил единствено заради качествата ви на документалист.

„Сега я втасахме!“, каза си Жюлиет, Изабел беше права. Стомахът й се превърна в огромен възел.

— … Имам други планове за вас.

— По този повод исках да ви напомня за комисионата.

— Цъ, цъ… оставете ме да се изкажа!

Гърлото й се сви и тя остави вилицата си в чинията.

— Назначих ви, за да доставя удоволствие на Режина, това е факт. Режина е моя дългогодишна и много скъпа приятелка.

Хайде, давай, чичка, давай.

— … Намирам, че сте изключително съблазнителна. Дори ви досаждах известно време, но вие изкусно ме поставяхте на мястото ми… много находчиво, длъжен съм да призная.

Странно: като го гледам, седнал в ресторанта, с навъртащите се покрай нас сервитьори с папийонки, които непрекъснато повтарят „господине, господине“, не ми изглежда толкова смотан, колкото в кабинета му.

— Което отлично разбирам. Аз съм доста по-възрастен от вас и…

Търсеше думите си. Без да пелтечи и мънка, с вид на прилежен даскал по френски, който се колебае между словосъчетанията „користен ласкател“ или „долен подмазвач“.

— … нямах нищо интересно да ви предложа. Но вече ви споменах, че имам други планове за вас. Както виждате, били сте напълно права да не се поддавате, затова сега, Жюлиет, вие се превърнахте в нещо много по-ценно за мен. Започнах да мисля за вас под съвсем различен ъгъл.

Той се усмихна и поръча две кафета.

— Вие не си давате сметка за собствената си цена, Жюлиет.

Един път и той да каже нещо вярно. Започна да й става едва ли не интересен.

— Имам други амбиции за вас. Аз притежавам предимства, които ви липсват: опит, идеи и най-вече пари. Много пари. Имам подкрепата на банките и наскоро подписах редица големи договори. Искам да ви предложа договор, Жюлиет. Правя ви делово предложение. С отлично финансово обезпечение, с много пари, ако се окажете достатъчно хитра.

Сърцето на Жюлиет подскочи. Най-сетне. Ще грабна голямата печалба. Ще ми предложи да работя заедно с него по договора с Милал или процент върху всяка реализирана сделка, или…

Той й намигна и протегна ръка през масата. Жюлиет се поколеба, но му подаде ръката си. Отпусна се. С първите си големи мангизи щеше да покани Луи на вечеря. И Режина, и Мартин… Щеше да напусне университета и…

— Ще пием ли за нашето съдружие? — предложи Виртел.

Чукнаха се.

Главата й леко се замая. От бялото вино, не носеше на бяло вино.

— Кога започваме? — попита тя във внезапен прилив на смелост.

— Не искате ли първо да разберете точните клаузи на договора?

— Добре, слушам ви.

Тя изправи гръб, сключи ръце на масата, погледна го със сериозно изражение.

— Ще бъда точен. В бизнеса винаги… дори в този случай, когато става въпрос за един по-специален договор…

Жюлиет сбърчи вежди. Да не би вече да се опитваше да я измами? Нямаше да подпише нищо, без да се консултира с адвокат. Ще помоли Режина да й препоръча някой свестен.

Той допи кафето си и продължи:

— Даваш — получаваш: ставаш ми любовница и аз те издържам. Луксозно. Както нито един от приятелчетата ти не може да си го позволи. Месечна издръжка от пет хиляди франка, апартамент в шестнайсети район, той е налице, нуждае се само от леко освежаване, кола, в замяна искам две посещения на седмица, един уикенд на месец и осем дни ваканция в годината.

Зяпнала от удивление, Жюлиет не помръдна. Беше си представяла какво ли не, само не и договор за секс. Моите свежи и новички двайсет години срещу неговите петдесет, фрашкани със златни кюлчета.

Тя се отпусна бавно и безмълвно на стола си. Той взе мълчанието й за съгласие и продължи:

— … И още нещо: всяка година ще ти давам премия — бижу, кожено палто, картина, акции, за да нямаш усещането, че се обезценяваш. Това ще бъде коледният ти подарък.

Той широко се усмихна, удовлетворен от офертата. Запали угасналата си пура. Поръча още едно кафе и сметката.

— Разбира се, свободна си да имаш личен живот, при условие че не нарушава договорката ни. Ще правиш каквото искаш, не ме интересува. Ето това е, Жюлиет, вече си наясно. Искам да ми дадеш отговор след една седмица.

Сервитьорът донесе сметката. Той я уреди. Остави голям бакшиш: банкнота от петдесет франка, която намачка, преди да я хвърли върху останалите пари. Сервитьорът благодари с поклон. Виртел помоли да му донесат палтото.

— А, да не забравя! Няма смисъл да се връщаш на работа. В този плик съм сложил заплатата ти за септември. За целия месец, след като вече е започнал, значи трябва да се заплати, както се плаща паркирането. Сега вече няма да има нужда да работиш. Ще си живееш като кралица!

Той й намигна откровено и неприкрито, ухилен до уши, и остави един плик на масата.

— Значи се договорихме: след седмица на същото това място, по същото време и по същия повод, а?

Той отново се усмихна. Взе ръката й и я целуна. Тя безучастно се остави на допира на устните му. Усмихната, гардеробиерката чакаше с дрехите им. Той се облече и пъхна петдесет франка в ръката й.

— Госпожицата ще си вземе якето на излизане, така ли? — осведоми се жената.

— Не, оставете го тук. Така е много добре… Хайде, хайде.

Той се наведе към Жюлиет.

— Доскоро, скъпа.

— Довиждане, господине.

— От сега нататък ще трябва да ми казваш Едмон!

Той леко я целуна по косата, изправи се, на вратата се обърна и й махна с ръка за довиждане.

— Госпожицата ще поръча ли още едно кафе? — мазно я попита оберкелнерът.

Жюлиет го отпрати с жест и хвана с две ръце главата си. Каква тъпачка! Мръсна, омърсена, така се чувстваше. И сразена.

Цялата тази работа с назначението й беше едно голямо недоразумение. Беше го оставила да се задълбочи. Сега вече историята приключи, както беше започнала, и недоразумението така си и остана неразсеяно.

Днес си плати. Кеш. Стоеше, хванала с две ръце главата си, и изпитваше усещането, че е затънала в кал.

Глава 7

— Госпожице Маро!

Мартин стреснато се обърна. Госпожа Гранжие, управителката на магазина, беше излязла от стъклената си кабина и стоеше пред нея. Изглеждаше сърдита. Ужасно сърдита.

— Госпожице Маро, каква е тази поръчка за шестстотин кутии кисело зеле с наденица по елзаски, първо качество?

Краткият и директен въпрос подсказваше гняв, готов всеки миг да прелее. Безпогрешен знак. Както и лекото потреперване на горната устна, напрегнатото изражение и ярката червенина, обляла лицето на госпожа Гранжие, обикновено безизразно и безцветно. В нормален ден тронясаната в стъклената си кабина госпожа Гранжие напомняше на бидон с мляко. Мартин ненавиждаше млякото още от детската градина, още откакто Пиер Мендес Франс11, в името на увеличаването на млеконадоя на френските крави, беше постановил всяко френско дете да получава по чаша мляко в междучасията… което опропастяваше всякакви игри на дама и на гоненица. Как да тичаш и да подскачаш, когато в корема ти се бълника съдържанието на едно кравешко виме! Оттогава Мартин предпазливо избягваше всякакви млечни продукти. В това число и госпожа Гранжие.

— Хм…

Наистина ли е направила подобна поръчка? Посред лято? Отчаяно се замъчи да си припомни какво беше отбелязала в протокола за поръчки.

— Август месец! — разбесня се бидонът с млякото. — Това си е направо саботаж.

— Извинявайте, госпожо Гранжие, сигурно нещо съм се разсеяла за момент.

Вероятно съм объркала сезона. Представила съм си, че съм на Северния полюс, през януари, когато звънчетата на шейните подрънкват весело, дрън-дрън, а моряците се прибират при жените си, след като са наловили бутилирано рибено масло на полярния лед… А може и да съм решила, че е било Вси Светии, че сме на голия, обрулен от ветровете връх на Вогезите, където вълците вият на умряло, а ти се затваряш у дома да се насладиш на вкусно кисело зеле с наденички, на топло до горящата камина.

— Госпожице Маро, още една такава грешка и ще ви върна обратно на касата!