— Но аз нямам ни най-малка представа за какво става дума — казвам най-сетне.

— Ще откриеш! — възкликва Джемима. — Не е особено трудно. Знаеш, че той крие нещо, това е най-важното. Информацията е власт, Ема. Имаш ли информация, имаш и власт.

— Добре де, ами как да я открия тази информация?

— Първо ще опитаме да се справим сами — отговаря делово Джемима. — Ако не успеем… Е, познавам някои… хора, които могат да ни помогнат… дискретно — додава тя и ми намига многозначително.

— Частни детективи ли имаш предвид? — пита Лиси удивено. — Ама ти сериозно ли говориш?

— А после ще разкрием тайната му пред света! — победоносно заявява Джемима. — Мама има връзки във всички вестници…

Сърцето ми бие развълнувано. Наистина ли смятам да го направя? Действително ли възнамерявам да си отмъстя на Джак?

— Като начало можем да започнем от кофите за боклук — нарежда авторитетно Джемима. — Не можете да си представите колко неща се откриват, когато поровиш из нечия кофа.

Изведнъж нормалността ми се завръща с гръм и трясък.

— Какво? Кофи за боклук ли? — зяпвам я ужасено. — В никакви кофи за боклук няма да ровя. Всъщност изобщо нищо няма да правя. Край, точка!

— Целта оправдава средствата, Ема — отмята коса Джемима. — Нали искаш да откриеш каква е тайната му?

— Може пък да не искам да откривам тайната му? — сопвам й се с известна доза гордост. — Може тя изобщо да не ме интересува.

Загръщам се още по-плътно в шала на Лиси и унило се втренчвам в пръстите на краката си.

Значи Джак има някаква голяма тайна, която не иска да сподели с мен. Ами добре. Чудесно. Да си я има! Няма да се принизявам да ровя из кофите за боклук за късче информация. Не ми пука за тайната му. Нито пък за самия него! Щом не иска да ми каже — моля!… аз пък не искам и да знам.

Изведнъж се чувствам адски изтощена след целия този напрегнат ден. Иска ми се единствено да си взема дълга гореща вана, а после да се мушна в леглото си и да забравя, че изобщо някога съм познавала човек на име Джак Харпър.

XXIII

Не мога да забравя за Джак, естествено. Нито за скарването ни.

Лицето му постоянно изплува в ума ми. Непрекъснато се сещам за едно или друго, което е казал или направил.

Лежа в леглото си, загледана в тавана, и премислям последния ни разговор… когато се скарахме…

Какво всъщност имаше предвид с въпроса си „Толкова ли е ужасно хората да знаят истината за теб?“.

Не, не, край! Преставам да мисля за него. Напълно го изхвърлям не само от живота, но и от съзнанието си.

Когато на другата сутрин се появявам в кухнята, за да си направя чаша чай, вече съм твърдо решена: от днес нататък няма дори да мисля за Джак. Край. Финито.

— И така, имам три теории — появява се Лиси задъхана на прага на кухнята, по пижама и с адвокатския си бележник в ръце.

— Какво? — поглеждам я отнесено.

— За тайната на Джак. Имам три теории.

— Само три ли? — появява се зад нея и Джемима, в пухкавия си бял халат, също с някакъв бележник в ръце. — Моите са осем!

— Осем ли? — поглежда я Лиси засегнато.

— Не искам да знам за никакви теории — обаждам се аз. — Чуйте какво ще ви кажа и на двете. Цялата тази история беше много болезнена за мен. Така че ви моля да уважавате чувствата ми и просто да не споменавате нищо на тази тема. Става ли?

За секунда и двете ме гледат тъпо, после отново се обръщат една към друга.

— Осем ли? — повтаря Лиси. — Как пък успя да ги направиш осем?

— Фасулска работа — свива рамене Джемима, после добавя великодушно: — Сигурна съм, че и твоите са много добри. Защо не започнеш ти първа?

— Хубаво — поглежда я Лиси недоволно, лекичко се покашля и започва: — Теория номер едно: мести цялата „Пантера Корпорейшън“ в Шотландия. Бил е там, за да огледа за пореден път нещата и все още не иска да се разчува. Теория номер две: свързан е с финансово престъпление…

— Какво? — зяпвам я изумено. — Защо го казваш това?

— Порових малко из Интернет и се оказа, че някои от счетоводителите, които са правили последния одит на „Пантера Корпорейшън“, напоследък са се забъркали в доста големи скандали. Което нищо не доказва, разбира се, но ако се държи тайнствено и говори за спешно местене… — Лиси прави многозначителна физиономия.

Джак — финансов измамник? Не! Абсурд. Тотален абсурд! Така де, не че изобщо ми пука, ама…

— И двете ми се струват твърде невероятни — подхвърля Джемима, като повдига презрително вежди.

— Ами да чуем каква е твоята в такъв случай — сопва й се Лиси.

— Пластична хирургия, естествено! — заявява Джемима триумфално. — Направил си е операция за опъване на лицето и е избрал да се възстанови в Шотландия, за да не се разчуе. Знам и какво го е накарало да прекъсне втората ви среща.

— Какво? — питам подозрително.

— Липосукция на ханша! — обявява Джемима самодоволно. — Приятелят му е дошъл да му съобщи, че в претоварения график на пластичния им хирург изведнъж се е появило прозорче и Джак веднага е хукнал, защото такива фантастични възможности изобщо не са за изпускане…

Господи, от коя ли планета пада Джемима?!?

— Джак никога не би си правил липосукция! — отговарям възмутено. — Нито опъване на лицето.

— Ти пък откъде знаеш? — отвръща Джемима. — Да не би да си сравнявала негови снимки „преди“ и „сега“, за да забележиш очебийната разлика?

— Страхотно! — врътва очи Лиси. — Хубаво, а другите ти теории какви са?

— Момент така да видя… — Джемима отгръща бележника си на следващата страница. — Аха. Тази е доста добра. Той е в мафията! — заявява тя и прави кратка пауза за повече драматизъм. — Застрелват баща му и той прави планове как да убие главите на всички други мафиотски фамилии.

— Джемима, разказваш ни „Кръстника“! — отбелязва Лиси с досада.

— О, така ли? — възкликва Джемима, леко озадачена. — Затова значи тази теория ми се струваше леко позната, докато я измислях — заявява тя и я задрасква от листа в бележника си. Отгръща на нова страница. — А, ето и следващата. Той има брат, страдащ от аутизъм…

— „Рейнмен“ — прекъсва я Лиси.

— По дяволите — прави физиономия Джемима и започва един по един да задрасква листовете от бележника си. — В такъв случай и тази не става… и тази също… — По едно време вдига глава и заявява: — Но имам още една теория. Има друга жена!

Поглеждам я стреснато. Друга жена ли? Това и през ум не ми беше минавало.

— Всъщност, това е и моята трета теория — казва Лиси с извинителен тон.

— И двете мислите, че има друга жена, така ли? — местя шокиран поглед от едната към другата. — Но… защо?

Изведнъж отново се усещам малка. И глупава. Дали пък не съм била по-наивна, отколкото съм си мислила. Доплаква ми се. И в същия миг се сещам за твърдото си решение.

— Прекрасно! — заявявам с гордо вдигната глава. — Изобщо не ми пука какво прави. Това си е негова, съвършено лична работа!

— Не само негова, но и твоя, щом ще му отмъщаваш… — отбелязва Джемима.

— Не искам да му отмъщавам, ясно ли е? Отмъщението е нездравословно! — възкликвам разпалено.

— Ема, независимо какво искаш или не искаш, ти си ми приятелка и аз нямам намерение да седя и да гледам безучастно как някакъв си мъж те тъпче и те прави на маймуна — извиква Джемима, а в очите й проблясват налудничави пламъчета. — Той трябва да си плати! Трябва да бъде наказан!

— Джемима! Моля те! — поглеждам я стреснато. — Не искам да правиш нищо по въпроса! Обещай ми!

— Добре де, обещавам! — казва Джемима неохотно.

— Заключила е пръстите си зад гърба — подхвърля Лиси.

— Какво! — хвърлям възмутен и невярващ поглед към Джемима. — Обещай ми както трябва! Закълни ми се в нещо, което наистина обичаш, че няма да отмъщаваш на Джак вместо мен.

— О, добре! — намусва се Джемима. — Ти печелиш. Заклевам се в чантичката си от „Миу Миу“, тази от кожата на пони, че няма да предприемам нищо. Но правиш огромна грешка, да знаеш.

С тези думи Джемима изхвърча ядосано от стаята. Гледам след нея с чувство на неудобство и притеснение.

— Това момиче е пълен психопат — подхвърля Лиси и се настанява на един стол. — Защо ли изобщо я приехме да живее с нас? — свива рамене тя и отпива замислено от чая си. — А, сетих се защо! Баща й ни плати предварително наема за цяла година! — Лиси забелязва израза на лицето ми и пита разтревожено: — Добре ли си?

— Нали не мислиш, че наистина ще направи нещо на Джак? — поглеждам я ужасено.

— Не, разбира се — възкликва Лиси успокоително. — Сигурно ще се види с някой от нейните баровци и ще забрави за цялата тази работа.

— Не че това ми пука! — тръсвам глава аз. — Изобщо не ми пука за Джак Харпър!

Лиси ми се усмихва съчувствено.

На хората в службата вече им е омръзнало да се занимават с мен, така че денят ми минава относително спокойно. По едно време Пол излиза от офиса си с дипломатическо куфарче и списание в ръка.

— Готова ли си да тръгваме за съвещанието? — подхвърля той на Артемис и без да дочака отговор, се обръща навъсено към Ник. — Преди да изляза, Ник, би ли ми казал, по дяволите, откъде накъде ти хрумна да пускаш реклама с купон за шоколадовите блокчета на „Пантера“ в… „Месечник за боулинг“? — пита той, като поглежда корицата на списанието в ръката си. — Предполагам, че си ти, защото блокчетата са твой продукт, нали?

Сърцето ми прескача уплашено. Вдигам глава. Мамка му! Два пъти мамка му! Не мислех, че Пол изобщо ще забележи.

Ник ми хвърля мръснишки поглед и прави агонизираща физиономия.

— Ами, Пол… — започва да мънка той с мазен глас, — …да, по принцип блокчетата са мой продукт. Но стана така, че…

О, Господи! Не, не мога да позволя той да си го отнесе заради мен, нали така?

— Пол — обаждам се с разтреперан глас, като лекичко вдигам ръка като хлапе в детски дом. — Всъщност, това беше…