За момент в трапезарията се възцари тишина. Кеш не помръдваше, пъхнал пръсти в задните си джобове, докато умът му препускаше, за да прецени създалото се положение, предложено му от мъжа, когото обичаше като роден брат. Май имаше само едно заключение — Люк говореше сериозно.

— Е, поне няма да се притеснявам, че Марая ще забременее както стана с Карла.

Горчиво-ироничната мисъл на Кеш остана неизказана. Това бе нещо, за което не можеше да говори.

— Ще запомня какво си казал — заяви Кеш.

Люк кимна, а след това се усмихна широко и тупна приятелски Кеш по рамото.

— Благодаря ти, че ме откачи от въжето. Длъжник съм ти.

— Ами! Прекарвам тук повече време, отколкото в апартамента си в Боулдър.

— Тогава защо не се преместиш тук? Можеш да си вдигнеш къща на другия край на голямото пасище, от другата страна на потока, при Тен и Даяна. Място има достатъчно.

— Някой ден ще се хвана за думите ти и ще направя точно така.

— А защо, според теб, все ти го повтарям? — Люк се протегна и прозя. — По дяволите, иска ми се Карла да беше тук. Не мога да спя добре, когато я няма.

— Направо ми разби сърцето. Я да вървиш да си лягаш.

— Марая ме чака.

— Аз ще й кажа какво сме решили — отвърна Кеш. — Ако имаме късмет, тя ще си промени мнението, когато разбере, че Невада няма да бъде водачът й през пустошта.

— Освен че си сляп, си и глух. Пак ти повтарям, че тя не се интересува от Невада.

Кеш се завъртя на пети и излезе от стаята, без да каже и дума повече, но затвори вратата гръмовно, за да даде да се разбере какво му е настроението.

Навън, хладният летен мрак бе обсипан със звезди, сред които шушнеше въздухът, спуснал се от високите планини към дълбоката долина, център на фермата „Рокинг Ем“. И в старата къща, и в помещението на работниците, грееха светлини. Кеш се движеше с бързите уверени стъпки на мъж, прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в преходи за търсене на благородния метал, от който хората непрекъснато имаха нужда. Въпреки че бе облечен само с риза и дънки, той не забеляза острия бриз. Почука на вратата на старата къща единствено от учтивост.

— Влизай, Люк. Отворено е.

— Кеш е. Все още ли е отворено?

Марая сведе поглед към огромната си памучна нощница и голите крака. За момент й се прииска да е облечена в брюкселска дантела, китайска коприна и да си е сложила френски парфюм. След това въздъхна. Като забеляза колко ядосан изглеждаше Кеш, и гола да беше, нямаше да има никакво значение.

С какво толкова го дразня?

Отговор на въпроса нямаше, освен очевидното. Той не бе във възторг, че ще трябва да я търпи сред дивата природа, както не бе във възторг, когато се наложи да й помогне за колата. Гледаше на нея като на досаден излишен товар. Това не биваше да я учудва. Вторият й баща се бе отнасял с нея по същия начин.

Марая отвори вратата и потисна желанието си да я хлопне, преди Кеш да е влязъл. Той се извисяваше над пея, тялото му очертано в мрака като планина, очите му потъмнели от гняв.

— Влизай, или предпочиташ да ми натриеш сол на главата навън на двора?

Звукът, който Кеш издаде най-любезно можеше да бъде определен като ръмжене. Той пристъпи напред. Марая се отдръпна. Порив на вятър хлопна вратата.

Кеш погледна нощницата, която би трябвало да прикрива извивките на младата жена, но само забеляза примамливите очертания на гърдите и бедрата. Желанието напрегна цялото му тяло и той усети пулсираща нужда. От мисълта да бъде с нея вечер след вечер, му се прииска да забие юмрук в стената от безсилие.

— Какво знаеш за дивата природа? — попита грубо Кеш.

— Там можем да открием злато.

Той изсъска някакво подобие на дума.

— Това няма да е някой модерен преход по отъпкани пътеки, грижливо поддържани от хората на националните паркове. Изобщо имаш ли някаква представа как се язди кон?

— Да.

— Можеш ли да яздиш през пресечена местност половин ден, а след това да се катериш още половин ден по скалите?

— Щом се налага.

Покривът на хижата тече, когато вали, а вали почти всяка нощ. Единствената тоалетна, която можеш да си осигуриш е с лопата. В края на един напрегнат ден ще ти се наложи да събираш подпалки, да мъкнеш прясна вода, да си переш чорапите, за да не ти излязат мехури на следващия ден, ще ядеш храна, която си прекалено скапана, за да сготвиш и ще спиш на дървен под, където духа, а и…

— Направо неустоимо — прекъсна го Марая. — Приемам условията.

— Мътните го взели, ти дори не слушаш какво ти се говори!

— А ти не ми казваш нищо, което вече да не знам.

— Тогава трябва да знаеш и още нещо. Там ще бъдем сами, съвсем сами.

Марая посрещна тъмния поглед на Кеш, без да трепне.

— Съвсем сама съм, откакто ме откъснаха от „Рокинг Ем“ преди петнадесет години.

Мъжът натъпка ръце в задните джобове на дънките си.

— Нямам предвид това, уважаема. Там на Девилс Пийк можеш да пищиш колкото искаш и жив човек няма да те чуе.

— Ти ще ме чуеш.

— Ами ако аз съм този, който те накара да пищиш? По този въпрос мислила ли си?

— Честно казано точно сега ми се иска да изпищя.

Мълчанието между тях бе изпълнено с напрежение. Марая се усмихна притеснена и протегна ръка в тиха молба.

— Разбирам какво искаш да кажеш, Кеш, но нека бъдем честни един с друг. Аз не съм от жените, които само с един поглед разпалват страстта на мъжете. И двамата сме наясно, че нямаш никакво желание да ме водиш със себе си и да прекарваш с мен няколко седмици в горите. Въпреки това тръгвам за Девилс Пийк. Мечтая да открия мината на Лудия Джак откакто се помня. Каквото и да става ще я открия.

Кеш погледна бледата елегантна ръка, протегната към него толкова хитро. Спомни си колко хладни и гладки бяха пръстите на Марая, когато ги бе отпуснала на ръката му. Спомни си колко бързо се бяха стоплили при този допир. Зачуди се дали цялата ще пламне така, ако я докосне.

От тази мисъл в гърдите му лумна огън.

— Аз ще се погрижа за запасите и конете, — каза студено той, — защото съм сигурен, че ти нямаш представа какво трябва да се направи. Тръгваме след пет часа. Ако не си готова, заминавам без теб.

— Ще бъда готова.

Кеш се обърна и излезе от къщата, преди Марая да забележи готовността му в този момент.

Шеста глава

Пет часа по-късно Марая отвори входната врата, още преди Кеш да е почукал. Той я огледа мълчаливо, забеляза вързаните обувки, избелелите дънки, тюркоазното поло под черния пуловер с шпиц деколте и мъжката бархетна риза с навити ръкави, която покриваше бедрата й. Ръкавите на грейката й бяха завързани небрежно на врата. Тези напластени дрехи би трябвало да я правят смешна и тромава, но той едва се сдържа да не прокара ръка по извивките, които знаеше, че са скрити под умно подбраните дрехи.

— Дръж — каза той и й подаде чифт ботуши за езда. — Люк каза да ги вземеш, ако ти стават. На Карла са.

Докато Марая пробваше ботушите, Кеш се огледа. Беше приготвила много по-малко багаж, отколкото бе предполагал. Допълнителният багаж бе привързан здраво към раницата, подпряна на стената. От нея висяха манерка, аптечка и други необходими за пътуване неща. Няколко одеяла бяха навити на руло и прикрепени за багажа с каишки.

— Къде ти е спалният чувал? — попита той.

— Нямам спален чувал.

И на какво, по дяволите, смяташ да спиш?

— На една страна, както обикновено. Понякога и по корем.

Кеш стисна зъби.

— Ами боти за преходите?

— Обувките ми са по-яки, отколкото изглеждат. — Марая се изправи и разтъпка ботушите. — На дължина са добре, но малко ме стягат в пръстите.

— Така ще знаеш, че са ботуши за езда — отвърна Кеш.

Марая погледна големите крака на Кеш. Той бе обул ботуши с връзки, подходящи за преходи в планината, които стигаха под коленете. Токовете бяха достатъчно големи, за да може с тях да се държи за стремето. Беше си харесала нещо подобно в Сиатъл, но прецени, че първо трябва да намери мината на Лудия Джък, а чак след това ще може да си ги позволи.

Наведе се, завърза обувките си за раницата и я вдигна.

— Готова съм.

Дългата силна ръка на Кеш се пресегна и сграбчи импровизираната постелка за лягане и я натика в ръцете на Марая.

— Да не я забравиш.

— Много си мил — измърмори тя.

— Знам.

С празни ръце, Кеш последва Марая към конюшнята. Четири коня търпеливо чакаха в сумрака. Двата бяха товарни животни, а другите — оседлани. Кеш закрепи оскъдния багаж на Марая на гърба на единия и го закрепи здраво. След минута прехвърли крак през гърба на огромен кокалест планински кон, пое въжето на товарните животни и се отправи напред в тъмнината, без да поглежда назад.

— Тая няма да я бъде — каза с ясен глас Марая. — Не ми трябва помощта ти, мога и сама да си нося нещата. Не ми е нужна и помощта ти, за да се кача на коня. Не ми трябва помощта ти за нищо, освен, за да накарам Люк да се чувства по-добре.

Дори и да бе чул, Кеш не отговори.

Марая се отправи към самотния кон, развърза го и се качи доста по-неумело от Кеш. От шест години не бе яздила, но рефлексите и увереността все още не бяха изгубени. След това завъртя кобилата с юздите, сръга я в ребрата и бързо пое след коня на Кеш. Кобилата бе с къси крака и груба походка, но толкова послушна, че и дете можеше да я язди.

Час по-късно Марая бе готова да размени благия характер на животното за един темпераментен кон, готов да галопира, а не да се влачи така, че зъбите й да тракат. Ту се спускаха, ту се изкачваха по стръмнини. Дори и да имаше пътека, Марая не успяваше да я различи в тъмното, което означаваше, че доста време е стояла приведена на коня, защото все не успяваше да предугади следващото му движение. Щеше да е истинско геройство ако можеше да стои на крака след още три часа подобно мъчение, да не говорим за предстоящия преход в търсене на злато, нарамила тежката раница нагоре по планинския склон. Молеше се в туптящите й мускули да е останала поне малко сила, за да не падне, когато слезе от гърба на коня.