— Харесваха ти целувките ми, ръцете ми, тялото ми, любовта ми — говореше тя и се докосваше бавно до него, обзета от удоволствие. — Отново може да бъде така.

Кеш се премести със стряскаща сила, отблъсна я на разстояние и я задържа далече. Обзе го черна ярост, докато слушаше как жената, на която бе вярвал толкова много описва най-съкровената му мечта, най-истинската му жажда, използвайки собствената му уязвимост като оръжие.

— Ще те издържам — каза той през стиснати зъби. — Ще дам името си на копелето ти. Но проклет да съм, ако приема подаянията на друг мъж в леглото си.

Ужасът от казаното накара Марая да пребледнее като платно.

— Какви ги говориш? — прошепна стреснато тя. — Това бебе е твое. Би трябвало да го знаеш. Бях девствена. Ти си единственият мъж, когото съм обичала!

Устата на Кеш се сви в тънка линия, а очите му проблеснаха студено.

— Страхотно представление, чак до сълзичките по дългите черни мигли. Само че има една малка подробност от грижливо изпипания ти сценарий на наранена невинност. Стерилен съм.

Марая поклати недоверчиво глава. Не можеше да повярва на чутото. Кеш продължаваше да говори и да излага горчивата истина.

— Когато бях на шестнадесет — каза Кеш, — Карла се разболя от заушки. Аз също се заразих. Тя се оправи. И аз… донякъде. Затова никога не съм те пазил. Не можеш да забременееш от мен.

— Но аз съм бременна от теб.

— Получаваш това, което искаш само наполовина. — Усмивката му я смрази. — Примири се с половината, сладурано. Аз и толкова няма да имам.

— Чуй ме — каза напрегнато Марая. — Пет пари не давам от какво си бил болен, нито пък какво са ти казали лекарите. Сбъркали са. Кеш, трябва да ми повярваш. Обичам те. Никога не съм спала с друг мъж. Това дете е твое! За момент пръстите на мъжа се впиха в раменете й. Пусна я бързо след това отстъпи, защото не бе сигурен, че ще успее повече да я докосва.

— Ти си направо невероятна. — Натъпка ръце в задните джобове на дънките. — Честна дума. Невероятна. За пръв път в живота си съм благодарен на Линда. Ако тя не бе същата лъжкиня като теб, вече щях да съм паднал на колене и да те моля за прошка. Само че тя добре ме научи. Тя заби ножа и го завъртя в раната за по-добър ефект.

— Аз…

Кеш продължи да говори без да й обръща внимание.

— Това, че си била девствена, съвсем не означава, че си ми останала вярна след това — заяви той. — И Линда беше девствена. Казваше ми, че ме обича. А после ми съобщи, че е бременна. Да ти звучи познато? — Прецени ужаса в очите на Марая с неприкрита студенина. — И аз реших, че ще ти бъде познато. Работата е там, че й повярвах. Толкова много ми се искаше да повярвам, че съм извадил късмет, че тя наистина е бременна от мен. Бяхме женени от пет месеца, когато тя заяви, че ме напуска. По всичко личеше, че гаджето й, с когото ту се бяха събирали, ту се разделяли, най-сетне бе решил да я прибере.

Марая сплете пръсти, за да спре ръцете си да треперят.

— Ти си я обичал — прошепна Марая.

— Бях влюбен в мисълта, че е бременна от мен. Бях убеден, че носи моето дете и й казах, че няма да й дам развод преди раждането. Тогава можеше да си тръгне, но без детето. То щеше да остане при мен. И така тя роди. След това направихме кръвен тест. Оказа се, че не съм имал никакъв късмет. Де такъв късмет. Бебето не беше мое. Край на разказа.

Кеш издаде някакво подобие на груб смях.

— Искаш ли сега да ти разкажа смешното. Никога не съм вярвал, че Линда ме обича, но бях започнал да вярвам, че ти ме обичаш. Успя да ме впримчиш както Линда никога не можа. — Внезапно погледна Марая, вгледа се внимателно в нея, а тя забеляза дълбочината на чисто мъжкия му гняв. — Да не си ме докоснала отново. Няма да ти харесат последствията.

Марая затвори очи и се олюля, защото не можеше да понесе изражението в очите на Кеш. Студенината му бе толкова ужасна, колкото и болката й.

Усети, че няма да може да изтърпи повече. Обърна се и избяга от къщата. От хладния въздух навън й се догади. Забави крачка, въпреки че трепереше и се отправи към старата къща. Боровете наоколо също трепереха под милувките на студения вятър.

Когато затвори вратата, тя издаде приглушен вопъл и се олюля, сви ръце пред себе си, за да се запази от студа, който бе попарил надеждите й. Бавно се отпусна на колене и й се прииска да заплаче, но очите й останаха сухи.

Всичко ще бъде наред. Трябва да се оправи. Все някак ще го накарам да ми повярва.

Де такъв късмет, както казваше Кеш. Но това е истина, Кеш. Мечтата ти се сбъдна, а ти не искаш да повярваш. И в любовта ми не вярваш. И на мен. А аз не мога да направя нищо. Абсолютно нищо!

Марая се олюля отново и се подпря на масата до вратата. Под пръстите й се плъзна малък пакет. Тя го улови, преди да падне долу.

Де такъв късмет.

Не можеше да повярва, че е останала някаква надежда, когато скъса опаковката и разтвори картата на Лудия Джак. Имаше и обяснително писмо и копие на самата карта. На копието нямаше празни места, нито петна от стоенето, нито замазани участъци, нищо, освен паяжина от пресечени линии, които й разкриха, че двамата с Кеш са търсили в погрешна част на Девилс Пийк.

А ще ми повярваш ли, че те обичам, ако ти дам мината на Лудия Джак? Това ще бъде ли достатъчно доказателство, че не си търся някой, който да ме издържа, както е било при мащеха ти и съпругата ти? Ще ми повярваш ли, ако…

С разтреперани ръце Марая сгъна копието и го натъпка в джоба на дънките. Тихо и бързо тя отиде в работната стая и се преоблече в дрехи, подходящи за преходи. Когато бе готова за тръгване, извади бележник и започна бързо да пише.

Нямам нищо ценно, което да ти дам, нито пък мога да измисля как да те накарам да ми повярваш. Начинът е само един. Мината на Лудия Джак. Сега вече е твоя. Подарявам ти я. Цялата.

Ще я намеря и ще напълня ръцете ти със злато. Тогава ще трябва да ми повярваш, че те обичам. А когато ми повярваш, ще разбереш, че бебето е твое.

Де такъв късмет.

Петнадесета глава

Мисълта за отчаяното уплашено лице на Марая не оставяше Кеш намира, докато се трудеше без прекъсване над мотора на джипа. Колкото и да си повтаряше, че е съвършена лъжкиня, образът на изуменото й лице го опровергаваше и го караше да мисли, вместо да се отдаде на болката и яростта.

Разумът подсказваше на Кеш, че колкото и добра актриса да е Марая, тя не можеше да накара кожата си да пребледнее. Не притежаваше способността да накара черните си зеници да се разширят толкова, че златната окраска на очите да изчезне. Наистина не би могла… Но всичко това се бе случило. Тя бе пребледняла като мъртвец, а потъмнелите й очи се взираха в него така, сякаш очакваше да съсипе света й по същия начин, по който тя бе съсипала неговия.

С груба ругатня Кеш затръшна предния капак на джипа и се отправи към старата къща. В мига, в който отвори входната врата, усети, че къщата е празна. Усети го веднага.

— Марая?

Никой не отговори. Обзет от тревога прекоси хола. Навсякъде по пода беше пръсната амбалажни хартии. На масата близо до вратата имаше някаква бележка, и май старата карта на Лудия Джак. Кеш прочете бързо бележката, а след това още веднъж.

Нямаше грешка. В пакета е било сложено копие на картата, чисто копие, което по всяка вероятност показваше пътя към мината на Лудия Джак. Той вдигна поглед към прозореца и прецени времето. Ниски оловно сиви облаци се събираха в небето.

Марая не би рискувала заради едните пари. Ще разчита на подкрепата на Люк, дори ако аз откажа.

Кеш отхвърли тази мисъл. Марая много внимаваше да не взима от Люк нищо, което не е заслужила сама или като помага на Карла с Лоугън, или като шета из къщата. Това бе едно от нещата, заради които Кеш й се възхищаваше, едно от нещата, с които тя успя да пробие защитната му стена.

Когато се обръщаше към вратата, зърна още една бележка, изпаднала на пода. Вдигна я, прочете я и му се стори, че някой го разкъсва.

Не може да е истина. Просто… не… е… възможно.

Кеш хукна към работната стая и отвори шкафа, където Марая прибираше дрехите за преходите им. Беше празен.

Малката глупачка се е юрнала да търси мината на Лудия Джак.

Кеш погледна часовника. Бяха изминали три часа, откакто тя се опита да го прелъсти, а предателското му тяло се отзова на ласките й с такава сила, сякаш лъжите й ги бяха свързали по невидим начин. Бяха изминали три часа, откакто й каза, че е стерилен. Три часа, откакто тя го погледна с ужас и се опита да го убеди, че бебето е негово. Три часа, откакто видя изражението му и избяга.

Три часа, карта с обозначено на нея съкровище и високопланинска буря, която бързо слизаше.

Кеш изруга приглушено и започна да отваря чекмеджета и да вади необходимото за студено време, все неща, които не бе използвал от миналата година. След като се преоблече, започна да тъпче допълнителни дрехи в раницата. След това се сети за мобилните телефони в „Рокинг Ем“. Когато Марая и Кеш не ходеха да търсят злато, един от телефоните оставаше в бокса на старата къща.

Телефонът не бе на плота. Кеш хукна към джипа, отвори жабката и извади своя мобилен телефон. Набра номера и се помоли наум Марая да не е влязла в някой от каньоните, където бе прекалено стръмно и нямаше обхват. Мобилните телефони работеха по-добре от късовълновото радио, но нямаха достатъчно покритие. Техниката на двадесети век си имаше някои недостатъци. Неравният терен на „Рокинг Ем“ бе открил някои от тях.

Звъненето спря. Никой не се обади.

— Марая? Аз съм Кеш.

Долови необичаен шум, предизвикан от вятъра и простора, но глас не се чу.

— Марая, връщай се веднага.

Последва дълго мълчание, преди да долети отговорът й.

— Няма. Това е моето доказателство. Когато го намеря, ще разбереш, че те обичам и тогава може би, само може би, ще…