Линда никога не споделяше и не искаше да върши каквото и да е. Мислех си, че е така, защото е млада, но сега вече разбирам, че не е било така. Навремето беше на възрастта на Марая. Просто Линда е била разглезена. Марая може и да беше дошла, за да има къде да живее — и да докопа мината на Лудия Джак — но поне не страхува от работа.

И най-хубавото е, че не мрънка.

Не. Това не бе най-хубавото. Най-хубавото у нея, реши Кеш, бе невероятната й чувственост. След Линда, никога не му бе трудно да се контролира, когато бе с жена. А с Марая бе различно. Желаеше я все повече и повече. Добре че заминава за Боулдър. Имаше нужда да се откъсне от пламенната Марая, да остави някакво разстояние между тях, да се охлади и помисли трезво, още повече че една жена не бе нужно да е глезла, за да манипулира мъжа до нея. Важното бе да е достатъчно умна, за да успее да го заблуди.


Кеш не спираше да си припомня как е било с Линда, дори когато се вмъкваше в старата къща в часа преди зазоряване. Знаеше, че трябва да тръгва и да увеличи разстоянието между себе си и Марая. А не можеше да си наложи да тръгне, без да се сбогуват.

Вратата на къщата се затвори тихо зад него. Само след секунда чу шепот, шумолене и усети меките ръце на Марая топло и нежно да го обгръщат в опит да го задържат с учудваща за една жена сила. Той я притисна към себе си и леко я повдигна от пода.

Усети горещите й сълзи по врата си.

— Марая?

Тя потръпна и се притисна в него, докато най-сетне прецени, че гласът й няма да я предаде.

— Не можах да спя. Чух те, че товариш джипа. Реших, че няма да се сбогуваш с мен. Моля те, не ми се сърди заради Невада. Харесвам го, но няма нищо общо с чувствата ми към теб. Аз…

Устата на Кеш покри нейната и спря потока от думи. Вкусът му я замая и я накара да се разтрепери. Ръцете му нежно се местеха, извайваха и подкрепяха тялото й, милваха я, разказваха й без думи за съвършенството между тях, за твърдостта и мекотата, за ключът подходящ за ключалката, за мъжа и жената, за жаждата и наситата.

Кеш използва цялата си воля, за да прекъсне целувката, да пусне Марая да стъпи отново на пода, без да я повали и да влезе в нея, за да сложи край на мъчението, което драскаше с нокти гърдите му.

— Не ме оставяй — прошепна тя, когато Кеш я пусна. — Недей още. Прегърни ме за още малко. Моля те. Аз… О, Кеш, толкова е студено без теб.

Тя усети потръпването на мъжа, чу сподавения му стон и светът се изкриви на една страна, щом той я пое на ръце. След малко я положи на леглото и дръпна завивките до брадичката й. Искаше й се да се отърве от пречещия юрган, да освободи ръцете си, но се оказа невъзможно.

— Сега достатъчно топло ли ти е? — попита той. — Не искам да се разболееш. — Гласът му бе дълбок, плътен и издаваше бързият полет на сърцето му. — Снощи не си спала много, а аз не можах да откъсна ръце от теб в езерото, след това ездата, а и сготви вечеря за дванадесет човека.

— Карла свърши повечето работа, а…

— Дрън-дрън. Нали гледах, любима.

— … а на мен ми беше много приятно да чувствам ръцете ти в езерото — довърши бързо тя, опитвайки се да каже всичко. — Обичам устата ти. Обичам тялото ти. Обичам…

Устните му отново покриха нейните и прекъснаха дрезгавия поток от думи, които му се сториха жарки като пламъци.

— Не биваше да идвам тази сутрин — каза той, когато намери воля, за да се откъсне от сладките жадни устни на Марая. — По дяволите, скъпа, още не си свикнала с мъжкото тяло, а ме възбуждаш толкова много.

— Езерото сигурно има магически изцелителни сили — прошепна тя и го погледна с дивите си златни очи. На слабата светлина на нощната лампа, Кеш бе като сянка, един дълбок глас и силни ръце, които я държаха като в пашкул под завивките. — Снощи не можах да заспя и се накиснах във ваната. Нищо не ме боли, дори след ездата. Ако не вярваш, докосни ме. Сам ще видиш, че ти казвам истината. Знам, че ме желаеш, Кеш. Усетих го, когато ме прегърна. Докосни ме. Ще разбереш, че и аз те желая.

— Марая — прошепна той.

Целуна я отново и отново с кратки ожесточени целувки, които разкриваха и опита му да се въздържа, и желанието му. Когато от гърлото й избликнаха тихи стонове, той задълбочи целувката. Езиците им се докоснаха, страстта го разтърси и той за момент отпусна ръце от завивките.

Марая тъкмо това чакаше. Изрита мекия юрган и посегна към Кеш. Той простена, щом забеляза елегантните й голи крака и едва покрилата ги нощница. Тя стисна ръката му в своята и я плъзна по тялото си.

Той можеше да се отдръпне, и двамата го знаеха. Беше значително по-силен от нея, много по-опитен, отлично знаеше как да контролира желанието, обхванало тялото му. Но безрезервната чувственост на Марая го обезоръжи напълно. Когато усети как се напрягат гърдите й, а зърната изпъкват под нощницата, си спомни усещането, когато я вкусваше и галеше, чу отново тихите й викове, почувства трепета й.

Преди още Марая да насочи ръката му към жаркия извор на желанието, той вече знаеше, че е загубен. Щом докосна течната жар, възпламенена в очакване на него, знаеше, че е загубен. Опита се да не проследява меките мамещи форми на жената, но не успя. Галеше ги отново и отново, прииска му се професията му да не е направила ръцете му мазолести и покрити в белези. Тя заслужаваше да бъде галена от мъж с гладки копринени ръце като тялото й.

— Мила? — прошепна Кеш. — Сигурна ли си?

Отговорът долетя като приглушен звук на удоволствие и плам, който изгори съмненията и отне дъха му.

— Кеш — изрече настойчиво Марая. — Не си тръгвай още. Моля те, остани още малко с мен. Аз…

— Тихо, мила — каза Кеш и с целувка накара думите на Марая да замрат. — Все още няма да тръгна. — Засмя се неуверено. — Не бих могъл да си тръгна дори и да исках. Нима не разбираш какво ми причиняваш?

— Не — промълви тя. — Единственото, което знам е, какво ти ми причиняваш. Дори не съм подозирала, че съм способна да чувствам по подобен начин. Все едно че тази нощ бе животът ми досега, докато най-сетне слънцето изгря и за мен.

Думите й го възбудиха повече от всяка ласка, която бе изпитвал. Ръцете му трепереха силно, заради обхваналата го страст.

Марая го наблюдаваше как сваля дрехите с бързи, властни движения, много различни от нежността, с която я бе дарил само преди миг. Мътната светлина на лампата превърна кожата на Кеш в течно злато, а косъмчетата по тялото му в тъмен блестящ бронз. Всяко негово движение се отразяваше като сянка по мускулестото тяло.

Кеш наблюдаваше Марая, докато се освобождаваше от последните дрехи, за да застане гол пред нея. Младата жена го гледаше изпод притворени клепки, които блестяха като злато. Очите й изразяваха обожание, дори когато се спряха на доказателството за възбудата му. Без да откъсва очи от него, тя посегна към най-горното копче на нощницата с треперещи пръсти.

Кеш се отпусна на коляно върху матрака и той поддаде под тежестта му. Дългият му пръст проследи извивката на стъпалото й, продължи по вътрешната страна на прасеца, мина зад коляното и бавно се качи към мекото бедро. Когато кракът й се изпъна нетърпеливо, той нежно се усмихна.

— Точно така, малката ми. Покажи ми, че ме желаеш — шептеше той. — Направи ми място между тези прекрасни бедра.

Дългите крака на Марая се разтвориха. Той следваше всяко движение с потъмнели от желание очи. Бавно коленичи между бедрата й, усетил същото напрежение у нея, което бе обхванало собственото му тяло, и което го караше да пламти.

За момент Кеш остана неподвижен. Не можеше да помръдне, вцепенен от красотата на тялото й, от доверието, което му имаше. Бавно и нежно ръцете му се плъзнаха под нощницата, изтеглиха я през раменете, освободиха ръцете и се спряха на китките, когато забеляза приканващите щръкнали зърна.

Марая издаде някакъв шепот, който прерасна в тих вик, когато устните му се спряха на едното зърно, за да усилят удоволствието й. Когато тя се изви към него, нощницата задържа ръцете й в плен. Дори не забеляза, защото Кеш галеше бедрата й и я подготвяше за предстоящото удоволствие. Когато я докосна, въпреки че бе съвсем нежно, тя потръпна и извика.

— Мислех си, — каза Кеш, а гласът му бе дълбок, но бавен, — че нещо толкова меко като теб, не би трябвало да търпи груби ръце като моите.

На Марая й се искаше да му признае колко много обича ръцете му, но така и не успя. Езикът му се бе спрял на пъпа й и отне дъха й. От тази неочаквана ласка по тялото й премина сякаш електрически заряд.

— Трябва да те докосва някой жарък и нежен като теб — говореше Кеш. Опита кожата по корема на Марая с език и се усмихна на ответа й. Езикът му бавно се прокрадваше надолу. — Тъй като е прекалено късно да излизаш, за да си намериш някой истински господин за любовник, май ще трябва да се примириш с този, който ти е под ръка.

Марая не успяваше да разбере за какво говори Кеш. За нея той бе съвършеният любовник. Опитваше са де му го каже, когато усети огненото докосване на езика му. Интимната целувка я шокира. Опита се да се помести, но той задържа краката й, а китките й бяха хванати от нощницата.

— Кеш… Не бива… Аз…

— Шшт — успокои я той. — Винаги съм се чудил какъв ли е женският вкус. Просто никога не ме е било достатъчно грижа, за да пробвам. Сега вече знам. Желая те, захарче. А ти си истинско захарче.

В гласът му се прокрадваше същата жажда, която бе усетила по устните му, същата страст и нетърпение. Думите на Марая се претопиха в първично удоволствие, докато мъжът я любеше с уста. Дълго не можа да отрони и звук, но накрая се отдаде на Кеш и леко се изви, за да почувства по-пълноценно завладелия я огън.

Когато най-сетне Кеш вдигна глава, Марая трепереше и викаше името му, оставена на самия ръб на освобождението. Той усещаше, че и най-лекият допир ще й даде това, за което копнееше. Знаеше, че трябва да я освободи от чувствения затвор, но се отдръпна, за да се наслади на гласа й, на зовящата му сила, на накъсаното й дишане, забързано като неговото.