— Не е ли страхотна? — попита нежно Кеш, гласът му изпълнен с толкова гордост, сякаш той бе баща на бебето, а не просто приятел на семейството. — Стиска като тигърче.
Марая се приближи и погледна гладките миниатюрни пръстчета, стиснали мазолестите силни пръсти на мъжа.
— Да, — прошепна Марая, — наистина е страхотна. Ти също.
Кеш отмести поглед от бебето и видя сълзите в красивите очи на младата жена.
— Няма нищо — каза нежно тя и примигна. — Просто… мислех си, че мъжете ги е грижа единствено за собствените им деца. Но ти обичаш това бебе.
— Да, по дяволите. Страхотно е пак да прегърнеш едно малко момиченце.
— Отново ли? — попита шокирана Марая. — Ти имаш ли деца?
Изражението на Кеш се промени. Погледна от Марая към детето.
— Не. Нямам. — Гласът му бе безизразен и далечен. — Мислех си за времето, когато Карла се роди. Това бе вторият брак на татко и бях на десет, когато тя се роди. Много се грижех за нея. Майка й бе красива като картинка, а пък полза от нея нямаше никаква. Оженила се беше за баща ми, за да не й се налага да търси начин да се издържа. — Кеш сви рамене и продължи иронично: — Така че нищо ново. Жените винаги са живели на гърба на мъжете, още откакто са ги изритали от райската градина.
Въпреки че Марая потръпна от грозните думи за брака и жените като цяло, не каза и дума. Подозираше, че вторият брак на майка й е бил много подобен на това, което Кеш току-що описа.
Мъжът отново сведе поглед към бебето, което бавно се унасяше. Той се усмихна и застрашителното му изражение омекна. Сърцето на Марая се преобърна, забелязала отново колко красив е Кеш.
— Карла бе същата като бебе — продължи тихо той. — Жива и подскоклива в един момент, а в следващия заспиваше. Навремето ме гледаше с тези големи синьо-зелени очи и на мен ми се струваше, че съм крал. Успокоявах я, когато плачеше, когато никой друг не успяваше. А усмивката й… Господи, каква сладка усмивка.
— Карла е имала късмет с брат като теб. Още повече късмет е имала, че си бил до нея и после — прошепна Марая. — Доста време след като баба и дядо ме отведоха от „Рокинг Ем“, вечер плачех, докато заспя. Плачех за Люк, не за баща ми.
— Люк все се надяваше да си щастлива — каза Кеш и вдигна поглед.
— Всичко това е вече минало. — Марая сви рамене привидно небрежно. — Както и да е, като дете не бях особено желана. Мъжът, за когото майка ми се омъжи бе доста по-възрастен от нея, богат, овдовял наскоро. Запознах се с него на Коледа. Надявах се тайно, че подаръкът ми ще бъде пътуване до „Рокинг Ем“. Когато ме представиха на новия ми „баща“ и децата му, се разплаках за Люк. Това не беше най-доброто първо впечатление — добави нещастно тя. — В интерес на истината, беше истинска катастрофа. На Харолд и децата му, доста по-големи, не им беше приятно да им натресат някакво си кисело сополиво седемгодишно хлапе. Отговорът бяха пансионите.
Кеш измърмори нещо грубо.
— Не беше чак толкова зле — каза Марая с кисела усмивка. — Поне бях сред такива като мен. А и ми беше доста по-добре, отколкото на някои от изоставените деца. На повечето Коледи виждах майка. А и получих добро образование.
Вързопчето в ръцете на Кеш се размърда, измърка тихо, за да привлече вниманието от Марая. Той отново предложи биберона на малката Каролайн. Личицето й се сгърчи от отвращение, когато опита безвкусната вода.
— Никак не те обвинявам — каза Кеш и се усмихна. — В сравнение с това, което си свикнала, това е гола вода.
Залюля я по-силно, за да я разсее и да я накара да забрави разочарованието. Нищо не се получи. След броени секунди лицето й стана червено като домат, а от малката уста се изтръгнаха пронизителни писъци. Кеш търпеливо подразни устничките с възглавницата на пръста си. След още няколко гръмки извивки, бебето засмука послушно върха на пръста му.
— Хитрец — каза впечатлена Марая. — И колко време ще издържи така?
— Докато разбере, че пилее силите си напразно.
Навън на двора се тръшнаха вратите на кола. Прозвучаха женски гласове и някой се провикна в отговор от обора.
— Изчакай само секунда, тигърче — каза Кеш. — Млякото пристига.
Марая приглади дрехите си, бутна кичур коса зад ухото и попита:
— Добре ли изглеждам?
Кеш вдигна поглед.
— Няма никакво значение. Карла не толкова празноглава, че да те съди по вида.
Младата жена долови остротата в гласа на Кеш и разбра, че е ядосан, задето я бе заварил с Невада. Преди да успее да каже каквото и да е, вратата се отвори и дребна, много добре сложена жена влезе забързано.
— Съжалявам за закъснението. Аз… О, здравей! Какви прекрасни очи. Ти сигурно си сестрата на Люк. Аз съм Даяна Блекторн. Моля те да ме извиниш. Каролайн, предполагам, се готви да демонстрира как разговарят помежду си разгонените котки. Благодаря ти, Кеш. Постигаш направо чудеса с нея. Дори Тен не успява да я укроти за толкова дълго.
Даяна пое малкото същество от ръцете на Кеш и пое нагоре по стълбата, говорейки нежно на бебето.
Марая примигна, без да е сигурна дали наистина бе видяла жената с медните коси.
— Това ли е археоложката?
— Мм — отвърна тактично Кеш.
— Съпругата на Тен?
— Мм.
— Аха. Нищо чудно, че е толкова усмихнат.
— Ако питаш Даяна, ще ти каже, че е готова да се смените за десет сантиметра от височината ни.
— Веднага й давам десет сантиметра, ако мога да се отърва от тях — съгласи се Марая.
Кеш стана с рязко движение от стола и привлече Марая към себе си. Ръцете му се плъзнаха от бедрата към кръста и нагоре по тялото, за да спрат високо над ребрата. Наблюдаваше я, докато прокарваше пръсти под гърдите и опитваше тежестта им с длани, пробвайки чувствителните зърна с палци, лениво усмихнат.
— И така си безкрайно сексапилна — каза Кеш тихо, нежно, а гласът му накара пулсът й да се ускори и да се качи чак в гърлото й. Никога не съм виждал нещо по-красиво от теб тази сутрин в езерото. Ти ме гледаше как те обладавам. Сладките звуци, които издаваш ме изкарват от кожата ми. Само като се сетя и ми се иска да…
— Здрасти Невада. Още парчетии ли има в този кашон? Браво. Сложи ги в колата на Даяна. Лоугън, лапай това, вместо опашката на Носльо. Дори и котката да няма нищо против, аз имам.
Гласът на верандата накара Кеш да замръзне. Той затвори очи, изруга тихо и пусна Марая. Обърна се към входната врата и скри поруменялото лице на Марая с тялото си.
— Къде е любимият ми племенник? — провикна се той.
— Той е единственият ти племенник — отвърна Карла с усмивка и влезе в хола. Пак се е превърнал в истински терорист. Как е любимият ми брат?
— Единственият ти брат, нали? — Кеш се наведе и пое Лоугън с една ръка. — Господи, момченце. Ти какво ядеш — олово ли? Наддал си поне пет кила.
— Все още прохождащият Лоугън не бе особено разговорлив. Действието бе стихията му. Засмя се, сграбчи носа на Кеш и се опита да го откъсне.
— Така не се прави — отбеляза Кеш и лекичко подхвана носа на детето. Внимателно го подръпна и издаде клокочещ звук. След секунда вдигна победоносно ръка. Краят на палеца му бе пъхнат между показалеца и средния пръст като имитация на чипия нос на Лоугън. — Видя ли как става? Чакай сега да го върна обратно на място.
Карла наблюдаваше брат си с обич, развеселена, докато се занимаваше със сина й. След това забеляза, че зад него има още някой. Надникна над широкото му рамо и видя жена, приблизително на нейната възраст, висока колкото нея, която бързаше да пъхне блузата си в панталона.
— Здрасти.
Марая прехапа устни и се отказа да оправя дрехите.
— Здрасти. Аз съм…
— Марая! — каза Карла и се усмихна от удоволствие. Заобиколи Кеш и прегърна другата жена. — Радвам се, че най-сетне се прибра у дома. Когато адвокатът съобщи на Люк, че майка му е починала, дори не те спомена. Нямаше как да се свържем с теб. На Люк толкова му се искаше да ти каже за Лоугън. И най-вече да разбере дали си добре.
Марая се вгледа в бистрите синьо-зелени очи на Карла и забеляза само искреност. Със задавен вик я прегърни ми свой ред и усети такова спокойствие, че чак й се замая главата.
— Благодаря ти — каза тя с дрезгав глас. — Толкова се страхувах, че ако се върна няма да ви е приятно.
— Я не ставай смешна. Че защо да ни е неприятно? — Карла се вгледа на свой ред в огромните златистокафяви очи на Марая. Ама ти май говориш сериозно. Наистина си се притеснявала.
Марая се опита да се усмихне, но не се получи.
— Семействата не обичат много външни хора да идват да живеят при тях.
Кеш заговори, без да престава да отвива и завива носа на Лоугън.
— Както сама разбираш, майката на Марая не е попаднала на много свестен човек, когато се е омъжила повторно. Всъщност, май е бил голям изрод. Държал я из разни пансиони през цялата година.
— А защо просто не те е върнал в „Рокинг Ем“? — обърна се Карла към Марая.
— Майка отказваше. Казваше, че фермата е жестоко място. Че съсипва жените. Имала чувството, че я задушавала. Дори като питах, тя толкова се вълнуваше, че престанах да питам. — Марая погледна през прозореца към назъбения връх Макензи. — Аз никога не съм усещала подобно нещо. Обичам земята. Само че, докато майка беше жива, не можех да се върна. Тя просто нямаше да го преживее.
— Сега вече си тук — каза тихо Карла. — И ще останеш колкото искаш.
Марая понечи да каже нещо, но не успя, затова прегърна снаха си.
Кеш наблюдаваше двете жени и си каза, че каквито и да са били първоначалните подбуди на Марая да се върне, сега наистина е благодарна, че е приета в семейството на Люк. Освен това, призна Кеш, не можеше да вини Марая, че иска да има място, което да нарече свой дом. И той се чувстваше по същия начин. Фермата бе много повече дом, отколкото апартаментът му в Боулдър. Единствено тук бяха тримата, които ги беше грижа дали ще се върне, или не от някой гранитен склон.
Замислено наблюдаваше как сестра му и Марая приготвят вечерята. Без много да се суетят, приготвяха храна за всички и се опознаваха. Докато гледаше как шетат из кухнята, той усети, че двете си приличат в много отношения. Бяха на една възраст, почти еднакво високи, грациозни, опитни в приготвянето на храната, не се плашеха от работата, а смехът им звучеше толкова красив, че той потръпваше.
"Мълчаливецът" отзывы
Отзывы читателей о книге "Мълчаливецът". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Мълчаливецът" друзьям в соцсетях.