Да не забравиш онази част с носенето на прясна вода и прането на чорапите, напомни си мрачно Марая. Всъщност, като си помисля, по-добре да я забравя. Не може да има чак толкова мръсни чорапи.

Когато зората настъпи, блясъкът й озари изумителна прелест, но Марая се чувстваше прекалено изтощена, за да я оцени напълно. Когато и да помръднеше на седлото, тялото й протестираше от болка.

Въпреки това, тя зарея поглед към непознатия хоризонт, ширнал се във всички посоки. Бе вълнуващо да е на място, където наоколо не се мяркаше жива душа. Можеше дори да си представи, че двамата с Кеш са първите хора, стъпили по тези места. Дивата природа бе примамлива и тъй прекрасна в окраската си от всички нюанси на зеленото, от бяло и сиво, от вечнозелени дървета и храсти и гранит.

Сред тъмно зеленото на иглолистните по високите места се прокрадваха бледо зелени трепетлики, сякаш повтаряха цвета на тревистите склонове по-надолу, на места осеяни с ливади. Пред тях Девилс Пийк се извисяваше черен и величествен, но напомняше по-скоро на прояден склон на вулкан, отколкото на гранитния връх, който Марая бе очаквала да види.

Интересно защо ли Кеш търси златна жила по склоновете на вулкан? Всички жили, за които съм чела са в гранитни скали, не в лава.

На Марая й се искаше да помоли Кеш да й обясни защо с преценил да тръгне насам, но си бе обещала да не проговаря преди него. Нямаше дори да го моли да спрат за почивка. Затова прехвърли единия си крак и известно време язди седнала странично. Молеше се в схванатите й мускули да е останала поне малко сила, за да се задържи изправена, когато слезе от коня.

Когато слънцето изгря, лъчите му започнаха да стават по-силни и най-сетне кристалночистият планински въздух се затопли. Последните хладни нощни повеи бързо отстъпиха през златния огън. Марая започна да сваля пласт след пласт от дрехите си, докато най-сетне остана само по бархетната риза с дълъг ръкав. Спусна ципа на полото, нави ръкавите и остави бриза да гали до насита кожата й.

В края на четирите часа Марая с мрачно изражение насочи кобилата през тясната седловина, която се разширяваше в малка долина. Въпреки че Кеш бе само няколко минути по-напред от нея, вече бе успял да свали багажа от товарните животни и тъкмо прехвърляше седлото си върху оградата за конете. Въпреки че не й бе приятно да признае, Марая завидя на мускулестото му тяло и на лекотата, с която се движеше. Подръпна юздите на коня, за да го спре и много бавно и внимателно започна да слиза.

Само след две секунди бе тупнала в прахта. Просто краката й не успяха да издържат на тежестта. Тя стисна зъби и тъкмо се канеше да положи мъчителни усилия, за да се изправи, когато усети как някаква сила я повдига с изумителна бързина. Светът се завъртя като луд. Когато всичко отново си дойде на мястото, усети, че Кеш я носи като дете, притиснал я към гърдите си.

— Доколкото си спомням ми каза, че можеш да яздиш — рече сопнато той.

— Мога — намръщи се Марая. — И ти го доказах, ако не си забелязал.

— Затова сега не можеш да ходиш.

— Ха, какъв шок. Не беше ли тъкмо това идеята? Не искаше да тръгна с теб да търся злато и сега наистина няма да мога. Поне не веднага. Само че щом краката ми се оправят ще съм на линия и можеш да си сигурен, че късметът ти пак е отлетял.

Кеш сви устни.

— От колко време не си се качвала на кон?

— От около минута.

Кеш не можа да се сдържи и се усмихна. Всяка друга жена щеше да крещи по него, да плаче, или двете заедно. Въпреки изтощителната езда, хуморът на Марая се бе запазил. Доста хаплив, но налице.

А нея я усещаше толкова възбуждаща в ръцете си, топла, мека, приятно закръглена, докато се бе притиснала в него. Помести я внимателно, за да се наслади на допира й и безмълвно я подкани да се отпусне в силните му ръце.

— Извинявай, мила — каза той. — Ако знаех колко отдавна…

— Прихвани другия ми крак — прекъсна го тя. След това се усмихна изтощено. — Всъщност като се замисля, недей. Може да се откачи.

— От колко време не си яздила? — попита отново той.

— От години. От шест прекрасни безпроблемни години.

Кеш изрече нещо грубо.

— Е, не е чак толкова зле — добави тя.

— Сигурна ли си?

— Ми да. Направо си е по-зле.

Той не се сдържа и се разсмя, а след това я притисна по-близо до себе си. Тя се стегна и не си позволи да се поддаде на изкушението да склони глава на твърдата мускулеста гръд на мъжа и да се отпусне напълно. Но главата й сякаш по своя воля клюмна. Тя въздъхна и се предаде на силата на Кеш, преценила, че той има повече от достатъчно.

— Много ще ти помогне ако се накиснеш в горещия извор — каза той.

Марая изпъшка тихо при мисълта как горещата вода ще облекчи схванатите й мускули.

— Банският ми е в раницата — каза тя. — Най-добре, обаче да ми дадеш един сапун и да ме хвърлиш вътре както съм сега. Така поне няма да ми се налага да мъкна вода, за да си пера чорапите.

Кеш се разсмя беззвучно, поклати глава и задържа Марая дълго в някакво подобие на прегръдка. Може и да беше съвършено хитра актриса в някои отношения, но пък от друга страна бе приятна за компания. С Линда не беше така. Когато нещата не ставаха както ги бе замислила — а това често се случваше — тя се цупеше и мрънкаше като дете, на което са му отказали бонбон. В началото бе толкова хубаво да е центърът на света на Линда. Постепенно стана досадно да играе ролята на баща на едно малко момиченце, което отказва да порасне, готово на всяка крачка да го манипулира.

Дълга въздишка, въздишка на нещо много подобно на недоволство се откъсна от устните на Марая и се прокрадна през отворената яка на Кеш сред косъмчетата на гърдите му. През него премина ясно доловима тръпка, щом дъхът й го опари по кожата. Той стисна зъби и закрачи към оградата за конете.

— Време да стъпиш на собствените си крака — каза напрегнато той.

С естествената грация на котка, Марая потри буза в ризата на Кеш и призна:

— Предпочитам да стоя на твоите.

— Разбрах го още щом те видях.

Подигравателната нотка в гласа му подсказа на Марая, че е дошъл краят на примирието. Нямаше представа какво е направила, за да предизвика войната, или да спечели настъпилото кратко примирие. Бе сигурна единствено в това, че никога не се бе наслаждавала на друго повече, отколкото на близостта на Кеш, на твърдото му стегнато тяло, на момента, в който слънчевите лъчи прободоха косата му и тя се превърна в течно злато.

Когато лявата ръка на Кеш отпусна краката на Марая, светът се преобърна и опората изчезна, но този път много по-бавно. Тя инстинктивно обви врата му с ръце, за да открие сигурност в завихрилия се свят. Разбра, че дясната му ръка я придържа много по-сигурно, отколкото нейните две, когато бедрата й се плъзнаха покрай тялото на Кеш толкова бавно и чувствено, че остана без дъх. Изражението му бе като гранитна маска.

— Хвани се за най-горната греда — посъветва я Кеш.

Марая посегна към гладкото дърво, излъскано от вятъра и дъждовете с трепереща ръка. Когато се изви в ръцете на Кеш, тясната тениска очерта извивките на гърдите й, разкривайки меката женствена плът.

Той се зачуди дали зърната са розови, или по-матови, дори по-тъмни, дали контрастират с бледата сатенена кожа. Представи си как се навежда и ги гали с език, докосва със зъби и подръпва, докато се сгорещят истински, а тя започва да се извива под него и да моли да я освободи от страстта.

Не ставай глупак, Кеш, каза си яростно той. Нито една жена не пожелава мъж по този начин. Това не става наистина. Не може да чувства толкова дълбоко и необуздано, че да забрави игричките, пресметливостта и хитростите.

И въпреки горчивият урок на преживяното в миналото, когато Кеш погледна Марая сгушена в ръцете му, кръвта му закипя и се понесе вихрено, тласкана от ударите на сърцето, живо доказателство, че е напълно подвластен на чувственото предизвикателство, отправено от младата жена. Тихо прокле съдбата, дарила мъжете с порив и глад, прокле и инстинктивната хитрост на жените, които използваха този порив, този глад срещу тях самите.

— Стисни гредата с две ръце — каза остро той.

Когато Марая се опита да послуша рязката му команда, веднага усети, че не може да помръдне. Ръката на Кеш бе като стоманен обръч, който я притискаше към тялото му, което също бе твърдо като стомана. Много внимателно, почти незабележимо, тя се опита да се отдръпне от мъжа, чиито очи се бяха превърнали в индигов ураган сред бурен здрач. Единият сантиметър, който спечели като се извъртя съвсем не бе достатъчен, за да се протегне и достигне оградата. Опита се да се отдръпне още малко.

— Какво по дяволите, се опитваш да направиш? — изръмжа Кеш.

— Опитвам се да следвам заповедите ти.

— Кога съм ти заповядал да се триеш в мен като разгонена котка?

Шок, недоверие и презрение се изписаха по лицето на Марая, последвани от завладяващ гняв. Тя го блъсна силно в гърдите.

— Я ме пусни!

Все едно че се опитваше да изтласка планината. Опитът й да се отдръпне представляваше безсмислени движения, които само й показаха колко силен е Кеш — и колко меко е тялото й в сравнение с неговото. Урокът трябваше да я уплаши. Вместо това тя усети как в нея се разлива топлина, как пулсиращи вълни топлина избликнаха от най-неочаквани тайни места по тялото й.

— К-кеш?

Лекото заекване на Марая сякаш събуди прилив на желание в мъжа. За момент ръката му се стегна, притискайки я към себе си. След това той я завъртя към оградата и постави лявата й ръка върху гредата, а най-сетне я пусна. Коленете й поддадоха и той я прихвана с две ръце през гръдния кош, но внимателно, за да избегне всички рискове. За нещастие дланите му бяха близо до гърдите й и меката плът се отриваше в пръстите му с всеки неин дъх.

— Изправи се, дяволите да го вземат, — изсъска през зъби Кеш, — или честна дума ще те оставя да паднеш.