Стиснах глава и изстенах:

– Не! Не сега! Не! – извиках. Опитах се да отстъпя назад, да се оттегля, но не успях да помръдна. Краката ми се заковаха точно там, където бяха.

Болката в главата ми бе непоносима. Зарових лице в двете си ръце, прегръщайки болезнения си череп.

Нищо не може да се сравни с агонията, която Шинсар Дъб ми причиняваше. Забих брадичка в гърдите си, съзнавайки, че всеки момент ще се озова на тротоара, свита на ломотеща топка, а после да изпадна в безсъзнание, уязвима за всеки и всичко в нощта.

Налягането се увеличаваше силно и точно когато бях сигурна, че горната част на черепа ми ще се пръсне и ще запрати шрапнели от кост през улицата, хиляди нажежени до червено ледени кирки продупчиха главата ми, облекчавайки налягането и създавайки свой нов ад – един вътрешен пъкъл.

– Не! – изхленчих аз, олюлявайки се. – Моля те... не!

Ледените кирки с нащърбени краища се въртяха като шишове. Устните ми се движеха беззвучно и аз се сринах на колене, катурнах се в канавката и паднах по очи в миришещата на вкиснало локва. Дотук с красотата в розово и златно. Мразовит вятър зарева между сградите, смразявайки ме до кости. Стари вестници се премятаха като мръсни, прогизнали топки плевели през счупени бутилки, захвърлени опаковки и стъкла.

Вкопчих се в паважа с нокти, краищата им останаха в дупките между камъните.

С огромно усилие вдигнах глава и погледнах напред по улицата. Беше почти безлюдна. Мрачният арктически вятър я бе разчистил от туристите и бе оставил само мен... и тях.

Гледах с безмълвен ужас живата картина, която се разиграваше пред очите ми.

След няколко безкрайни минути болката започна да се оттегля и аз отпуснах брадичка във вкисналата тъмна локва, дишайки тежко от последиците от агонията.

След още няколко минути успях да изпълзя от локвата и да се издърпам обратно на тротоара, където повръщах, докато не остана нищо.

Вече знаех къде е Шинсар Дъб.

И знаех кой я разнася наоколо.

Колкото и важна и объркваща да беше тази информация, тя не бе моята основна грижа в момента.

Бях се озовала на по-малко от петдесет метра от Мрачната книга, по-близо откогато и да било, бях я видяла с очите си... и не бях припаднала.

„Чудя се – каза веднъж Баронс, – ако разредим противоположността, дали все още ще отблъсква?“

Шинсар Дъб съществуваше от милиони години и въпреки че според Баронс нещата на Фае се променят по неуловим начин през времето, аз бях съвсем сигурна, че тя никога няма да стане по-добра. Всъщност не се съмнявах, че ще става все по-зла.

Преди ме отблъскваше толкова яростно, че изпаднах в безсъзнание в мига, в който се приближавах до нея. Тази вечер останах в съзнание през цялото време, а бях до нея по-близо, откогато и да било, а това значеше само едно.

Това, което се бе променило, бях аз.


Речник от дневника на Мак



Амулетът: Тъмна светиня на Ънсийли, създадена от краля на Ънсийли за неговата наложница. Изработен е от злато, сребро, сапфири и оникс. Позлатената „клетка“ на амулета подслонява огромен чист камък с неизвестен състав. Велик човек с могъща воля може да го използва, за да променя реалността. Списъкът на миналите му собственици е легендарен, включва Мерлин, Будика15, Жана Д’Арк, Карл Велики и Наполеон. За последен път го купува уелсец за осемцифрена сума на незаконен търг, той беше в моите ръце за съвсем кратко време. В момента го притежава лорд Господар. Изисква някакъв вид десятък или свързване, за да се използва. Аз имах волята. Но не можах да разбера начина.

В’лане: Според книгите на Роуина, В’лане е Сийли – принц от Двора на светлината, член на Висшия съвет на кралицата и понякога консорт. Той е Секс-до-смърт-Фае и се опитва да ме накара да работя за него от името на кралица Авийл, за да открия Шинсар Дъб.

Гривната на Круз: Гривна от злато и сребро, украсена с кървавочервени камъни. Древна реликва на Фае, за която се предполага, че дава на човека, който я носи „някакъв щит срещу много Ънсийли и други... неприятни неща“ (но това е по думите на Секс-до-смърт-Фае – сякаш наистина можеш да се довериш на някое).

Дани: Тинейджърка, Шийте зряща, чийто талант е свръхчовешка бързина. Тя има на сметката си (както гордо би се перчила от покривите, ако ù се даде и най-малка възможност) четирийсет и седем убити Фае до този момент. Сигурна съм, че ще има и други още утре. Майка ù е била убита от Фае. Ние сме сестри по отмъщение. Тя работи за Роуина и е наета в Корпорация „Бързи пощи“.

Дерек О’Баниън: Братът на Роки и новото попълнение на лорд Господар. Трябваше да го оставя да влезе в Мрачната зона онзи ден.

Детелина: Тази леко безформена трилистна детелина е древният символ на Шийте зрящите, натоварени с мисията да виждат, служат и закрилят човечеството от Фае.

Джерико Баронс: Нямам и най-малката шибана следа. Той продължава да спасява живота ми. Предполагам, че това е нещо съществено.

Долмен: Мегалитен гроб с единична камера, съставен от два или повече положени каменни плочи, които поддържат голяма плоска хоризонтална каменна плоча. Долмените са често срещани в Ирландия, особено около Бърен и Конемара. Лорд Господар използваше долмен в ритуал с черна магия, за да отвори портал между световете и да води през него Ънсийли.

Друид: В предхристиянското келтско общество друидите са имали власт над богослуженията, над законодателните и съдебните въпроси, над философията и над обучението на елитните младежи в техния орден. Смята се, че са били посветени в тайните на боговете, включително по въпроси, отнасящи се до манипулирането на физическата материя, на пространството и дори на времето. На древен ирландски друи означава магьосник, вълшебник, гадател. („Ирландски митове и легенди“).

Допълнение към оригиналния запис: Видях и двамата – Джерико Баронс и лорд Господар, да използват силата на Гласа. Това е начин да се говори с много гласове, на които не можеш да не се подчиниш. Значение?

КБП: Корпорация „Бързи пощи“ – дъблинска куриерска служба, прикритие на коалицията на Шийте зрящите. Изглежда, Роуина го управлява.

Копието на Луизне (познато още като Копието на Люин, Копието на Лонгин, Копието на съдбата и като Пламтящото копие): Копието, с което е прободен Исус Христос на кръста. Произходът му не е човешки, то е Светла светиня на Туата Де Данан и е един от няколкото предмета, с които може да се убие Фае – независимо от ранг или мощ. (Определение на Джерико Баронс)

Допълнение към оригиналната бележка: Убива цяло Фае и ако някой е само отчасти Фае, то убива тази част от него по ужасен начин.

Котелът: Сийли, или Светла светиня, от която всички Сийли накрая пият, за да загубят спомените си, когато те започват да ги потискат. Според Баронс безсмъртието има цена: възможна лудост. Когато Фае усети, че тя приближава, пият от Котела и се „прераждат“ без спомен за предишно съществуване. Фае имат Пазител на архива, който документира преражданията на всяко Фае, но точното място на този писар е известно на малцина избрани. За местонахождението на архива знае само писарят. Това ли е сбърканото с Ънсийли? Те нямат котел, от който да пият.

Кралски ловци: Средно ниво каста на Ънсийли. Войнствено съзнателни, те приличат на класическото изображение на дявола с раздвоени копита, с рога, с дълги като на сатири лица, с кожени криле, с пламтящи оранжеви очи и с опашки. Високи са между два и три метра, развиват изключителна скорост както с крака, така и с криле. Основна функция – унищожители на Шийте зрящи. Оценка на заплахата – убиват. (Определение на Джерико Баронс)

Допълнение към оригиналния запис: Срещнах един. Баронс не знае всичко. Ловецът беше по-голям, отколкото очаквах, защото Баронс ме подведе. Размахът на крилата му беше между девет и дванайсет метра. Притежава известни телепатични способности. Ловците са наемници в същината си и служат на господар само ако имат полза от това. Не съм сигурна, че са средно ниво каста. Всъщност не съм сигурна, че са изцяло Фае. Страхуват се от копието ми и подозирам, че нямат желание да умрат за никоя кауза, което ми дава тактическо предимство.

Крисчън МакКелтър: Работи във Факултета по древни езици на Тринити. Знае какво съм и е познавал сестра ми! Нямам представа какво е мястото му във всичко това, нито знам мотивите му. Ще науча повече скоро.

Круз: Фае, неизвестно дали Сийли, или Ънсийли. Много от неговите реликви се носят наоколо. Той е прокълнал Пресяващите сребра. Не е известно какво е проклятието.

Кълбото Д’Жай: Нямам представа какво е, но Баронс го притежава. Казва, че е ОП. Не го усетих, когато го държах. Откъде го бе взел и къде го бе прибрал? В мистериозното си хранилище? Какво прави? Как влиза в хранилището си все пак? Къде е достъпът за тези три етажа под гаража? Има ли тунел, който свързва сградите? Трябва да потърся.

Лорд Господар: Предателят и убиецът на сестра ми! Фае, но не Фае, водач на армията Ънсийли, търси Шинсар Дъб. Той е карал Алина да я търси, както Баронс използва мен да търся ОС.

Малуш: Роден Джон Джонстън Джуниър. Веднага след мистериозната смърт на родителите му наследява стотици милиони долари, изчезва за известно време и се появява отнова като отскорошния немъртъв – вампира Малуш. През следващото десетилетие той създава култ от последователи по целия свят и е вербуван от лорд Господар заради парите и връзките си. Блед, рус, с лимонови очи, вампирът предпочита стил „стиймпънк“ и викториански готик.