— Защо просто не се пързаляме заедно, Ем? — предложи тя, като й подаде ръка. Емили никога нямаше да забрави какво бе усещането да прегърне Али. Да усети сладкия ябълков аромат на шията й. Да стисне ръцете и, когато Али изгуби равновесие, случайно да докосва голата й кожа.

Емили се зачуди дали следващата седмица ще възприема тази случка по различен начин. Дали в „Дървесна корона“ ще изтрият тези чувства от съзнанието й така, както машината за почистване лъсва идеално леда и премахва всички белези от кънките?

— Ей сега се връщам — промърмори Емили, като тръгна тромаво към тоалетната, все още с кънките на краката си. Щом влезе вътре, тя подложи ръце под струята гореща вода и се погледна си в запотеното огледало. „Записването в програмата «Дървесна корона» беше правилното решение“, каза тя на отражението си. То беше единственото решение. След това тя сигурно щеше да започне да излиза с момчета, точно като Бека. Нали?

Когато се върна на пързалката, тя видя, че Бека и Уенди вече не седят на пейката. Емили реши, че са отишли да си вземат нещо за хапване, седна на пейката и се загледа в слабо осветената пързалка. Видя двойките, хванати за ръце. Други се опитаха да се целунат, докато се пързаляха. Една от двойките дори не беше стигнала до леда — просто стояха и се целуваха до единия вход. Момичето бе заровило ръце в тъмната къдрава коса на момчето.

Бавната песен изведнъж спря и ярката светлина отново заля площадката. Емили разшири очи, като видя по-ясно двойката до входа. Косата на момичето беше вързана с познатия дантелен ластик за коса. И двамата бяха обути с бели кънки. Момчето имаше пъстроцветни връзки. И беше облечен… с розова рокля.

Бека и Уенди видяха Емили едновременно. Устата на Бека оформи едно „О“, а Уенди извърна поглед. Емили усети, че трепери цялата.

Бека се приближи и застана до нея. От устата й излизаше пара.

— Изглежда трябва да обясня, а?

Ледът миришеше на студено, като сняг. На съседната пейка някой бе забравил една детска червена ръкавичка. Едно хлапе се стрелна по леда и извика:

— Аз съм самолет!

Емили гледаше Бека и усещаше някакво стягане в гърдите.

— Помислих, че програмата е имала резултат — тихо каза Емили.

Бека прокара ръце по дългата си коса.

— И аз така си мислех. Но след като видях Уенди. Сигурно вече си наясно. — Тя пъхна ръце в ръкавите на пуловера си. — Може би човек не може да се промени.

Емили усети как в стомаха й се заражда едно топло усещане. Мисълта, че „Дървесната корона“ ще може да промени нещо толкова фундаментално в живота й, я плашеше. Това изглеждаше толкова много против принципите на… човешкото съществуване, може би. Но не можеше. Мая и Бека бяха прави — не можеш да промениш същността си.

Мая. Емили сложи ръка на устата си. Трябваше веднага да говори с Мая.

— Ъъъ, Бека? — рече тихо тя. — Ще ми направиш ли една услуга?

Погледът на Бека омекна.

— Разбира се.

Емили започна да се плъзга към изхода.

— Искам да ме откараш до едно парти. Веднага. Трябва да се видя с един човек.

31.

Те се опълчиха срещу закона и законът победи

Ариа погледна в обектива на своята камера Сони, докато Спенсър нагласяше короната с изкуствени диаманти на главата си.

— Хей, момичета — прошепна Спенсър, като бавно се наведе над флиптелефона на Али, който лежеше на кожения диван във всекидневната на семейство Хейстингс. — Искате ли да й прочетем съобщенията?

— Аз искам! — прошепна Хана.

Емили, която седеше на облегалката на дивана, се изправи.

— Не знам.

— Хайде де, не искате ли да разберете кой й праща съобщения? — попита Спенсър. Емили, Хана и Спенсър се събраха около телефона на Али. Ариа свали камерата от стойката и се приближи към тях. Тя искаше да заснеме всичко. Всичките тайни на Али. Увеличи картината, за да получи по-добра видимост на екрана, и точно тогава от коридора се чу глас.

— Нима ровите из телефона ми? — извика Али, влизайки в стаята.

— Разбира се, че не! — извика Хана. Али погледна към телефона си, който лежеше на дивана, но след това вниманието й беше привлечено от Мелиса и Иън, които тъкмо влизаха в кухнята.

— Здравейте, момичета — каза Иън, като влезе в дневната. Той погледна към Спенсър. — Имаш много сладка коронка.

Ариа се оттегли назад към Стойката. Спенсър, Иън и Али седнаха на дивана и Спенсър започна да си играе на водеща. Внезапно една втора Али навлезе в картината. Косата й беше посивяла. Ирисите й бяха черни, а червеното й искрящо червило бе намазано по клоунски около устните й.

— Ариа — изрече двойничката на Али със заповеднически глас, като се взираше право в обектива. — Погледни. Отговорът се намира точно пред теб.

Ариа смръщи вежди. Останалата част от сцената й беше позната — Спенсър разпитваше Иън за бейзджъмпинга. Мелиса се ядосваше все повече, докато разтоварваше продуктите от торбите. Другата Али — нормално изглеждащата, която седеше на дивана — изглеждаше отегчена.

— Какво искаш да кажеш? — прошепна Ариа на онази Али пред обектива.

— Точно пред теб е — настоя Али. — Погледни!

— Добре де, добре — каза бързо Ариа. Тя отново огледа стаята. Спенсър се беше навела към Иън и поглъщаше всяка негова дума. Хана и Емили се бяха настанили върху бюфета и изглеждаха спокойни и хладнокръвни. Какво трябваше да види Ариа?

— Не разбирам — изхленчи тя.

— Но то е там! — извика Али. — Точно Пред Очите Ти.

— Не знам какво да правя! — безпомощно настоя Ариа.

— Просто гледай.

Ариа скочи в леглото. Стаята беше тъмна. По лицето й се стичаше пот. Гърлото я болеше. Когато изви глава настрана, тя видя Езра да лежи до нея и подскочи.

— Всичко е наред — бързо изрече Езра, като я прегърна. — Просто лош сън. Ти си в безопасност.

Ариа примигна и се огледа. Не се намираше в дневната на семейство Хейстингс, а под завивките на сгъваемото легло на Езра. Спалнята, в която се влизаше от хола, миришеше на нафталин и парфюма на някоя стара дама, както миришеха всички къщи в Стария Холис. Лек, спокоен бриз разклащаше щорите, а главата на Шекспир й кимна от бюрото. Ръцете на Езра обгърнаха раменете й. Голият му крак докосна глезена й.

— Кошмар ли? — попита Езра. — Викаше насън.

Ариа мълчеше. Дали сънят й не искаше да й каже нещо?

— Добре съм — реши накрая тя. — Беше просто един от онези странни кошмари.

— Изплаши ме — каза Езра, като я притисна силно към себе си.

Ариа изчака дишането й да се нормализира, като се вслушваше в почукването, което издаваха дървените камбанки, закачени на верандата на Езра, полюшвани от вятъра. След това забеляза, че очилата на Езра са изкривени.

— Да не би да си заспал с очилата?

Езра ги побутна с ръка.

— Сигурно — каза смутено той. — Често ми се случва да заспивам така.

Ариа се наведе напред и го целуна.

— Толкова си странен.

— Не колкото теб, кресло — подразни я Езра, като я придърпа върху себе си. — Сега ми падна в ръчичките. — Той започна да я гъделичка.

— Не! — извика Ариа, като се опитваше да се измъкне от ръцете му. — Престани!

— Ммм — измуча Езра. Но гъделичкането му лека-полека премина в галене и целуване. Ариа затвори очи и остави ръцете му да шарят по тялото й. Изведнъж Езра се отдръпна и се тръшна върху възглавницата си.

— Така ми се иска да можехме да се махнем оттук и да заживеем някъде другаде.

— Познавам много добре Исландия — предложи Ариа. — А какво ще кажеш за Коста Рика? Можем да си вземем една маймунка. Или пък на Капри. Можем да се разхождаме из Блу Грото.

— Винаги съм искал да отида на Капри — тихо каза Езра. — Можем да живеем на брега и да пишем поеми.

— Само ако маймунката ни може да пише поеми с нас — започна да се пазари Ариа.

— Разбира се — каза Езра, като я целуна по носа. — Можем да имаме колкото маймунки пожелаеш. — Лицето му придоби отнесено изражение, сякаш наистина обмисляше предложението. Ариа усети как сърцето й се разтапя. Никога не се беше чувствала толкова щастлива. Чувстваше се на мястото си. Щеше да се получи. За останалите неща в живота си — Шон, А., родителите й — щеше да мисли утре.

Ариа се притисна към Езра. Отново задряма, като си мислеше за танцуващи маймунки и пясъчни плажове. Изведнъж някой почука на входната врата. Преди Ариа и Езра да реагират, вратата се отвори и двама полицаи връхлетяха вътре. Ариа изпищя. Езра стана и придърпа долнището на пижамата си, на което бяха нарисувани яйца на очи, кренвирши и кексчета. На пояса беше изписано „Вкусна закуска!“. Ариа се скри под завивките — тя бе облечена с една от разпуснатите тениски на Езра, която едва покриваше хълбоците й.

Ченгетата влязоха в дневната на Езра и след това в спалнята. Осветиха с фенерчетата си първо Езра, след това и Ариа. Тя се уви в чаршафите и погледна към пода в търсене на дрехите и бельото си. Те липсваха.

— Вие ли сте Езра Фиц? — попита едното ченге, едър мъж с ръце като на Помпай моряка и мазна черна коса.