- Отърви ме от нея - изръмжа под нос на Скийт.

Скийт бършеше драйвъра с кърпа и изглежда, не го чу. Дали се запъти към въжетата, а гласът му беше пълен с отрова, но достатъчно тих, така че да не го чуе никой друг освен Холи Грейс.

- Искам да се махнеш незабавно от игрището - каза той на Франческа. - Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш тук?

Тя отново му се усмихна високомерно.

- Просто ти напомням какво е заложено на карта, скъпи.

- Ти си луда! - избухна Дали. - В случай че си толкова глупава и не си се досетила, деля второто място с други трима в един от най-големите турнири на годината и не ми трябва подобно разсейване.

Франческа изпъна рамене, наведе се напред и прошепна в ухото му:

- Второто място не е достатъчно.

Дали реши, че няма съд на света, който би го осъдил за това, че я е удушил на място, но партньорите му вече бяха приключили с първия тий, предстоеше му нов удар и нямаше време за губене.

Следващите девет дупки той накара топката да моли за милост, нареждаше й да следва желанията му, наказваше я с всяка частица от силата си и всяко късче от решимостта си. Насочваше пътовете си с един уверен замах. Един-единствен - не два, не три! Всеки удар беше по-великолепен от предишния и всеки път той се обръщаше към зрителите, за да види как Холи Грейс говори припряно с Франческа и й обяснява магията на това, което той правеше, казваше на Мис Каприз, че в момента наблюдава как се пише историята на голфа. Но без значение какво правеше, без значение колко изумителни удари реализираше, колко героично играеше - всеки проклет път когато погледнеше към нея, Франческа сякаш казваше: „Това ли е най-доброто, кое го можеш?“.

Беше толкова завладян от гнева си, толкова потопен в нейното презрение, че не можеше напълно да осъзнае последствията от бързо променящия се резултат на таблото. О, да, разбираше какво пише на него. Виждаше цифрите. Знаеше, че лидерите на турнира играят зад него и изостават, дори и Севе. Можеше да чете цифрите, но едва след бърдито на четиринайсетата дупка осъзна напълно факта, че се е откъснал напред, че в гневната си, свирепа атака на игрището е застанал на два удара под пара за турнира. С оставащите му само четири дупки си беше осигурил първото място на „Юнайтед Стейтс Класик“.

Заедно с Джак Никлаус.

Дали разтърси глава, опитвайки се да я проясни, докато вървеше към петнайсетата дупка. Как беше възможно да му се случва това? Как бе станало така, че Далас Бодин от Уайнет, Тексас, щеше да бъде наравно с Джак Никлаус? Не можеше да мисли. Ако мислеше, Мечката щеше да започне отново да говори в главата му.

Ще се провалиш, Бодин. Ще докажеш всичко, което Джейси някога ти казваше. И аз ти го повтарям от години. Нямаш достатъчно кураж да завършиш играта. Не и срещу мен.

Дали се обърна към загражденията и видя, че Франческа го гледа. Докато отвръщаше на погледа й, тя постави единия си крак пред другия и леко сгъна коляно, така че нелепата й рокля с волан на точки да се повдигне по крака. Изпъна назад рамене, така че меката тъкан да се опъне но гърдите й и да очертае всеки детайл от тях. Ето го трофея ти, заявяваше му откровено това дребничко тяло. Не забравяй за какво играеш.

Той запрати топката в петнайсетия феъруей и си обеща, че когато всичко свърши, никога повече няма да си позволи да се приближи до жена със сърце на кучка. Веднага щом турнирът приключеше, щеше да даде на Франческа Дей урок, който да запомни за цял живот - щеше да се омъжи за първата срещната сладкодумна красавица.

Достигна до нар на петнайсетата и шестнайсетата дупки. Същото направи и Никлаус. Синът на Джак беше до него през цялото време, подаваше му стиковете, помагаше му да прецени грийновете. Докато собственият му син стоеше край въжетата, облечен с хулигански суитшърт и израз на свирепа решимост върху лицето. Сърцето на Дали се изпълваше всеки път щом погледнеше към него. По дяволите, беше смело момче.

Седемнайсетата дупка беше малка и гадна. Джак поговори с публиката, докато вървеше към грийна. Беше свикнал с напрежението и не обичаше нищо повече от рискованата игра. Дали се потеше под ризата и ръкавиците си. Беше известен с шегите си с публиката, но сега запази злокобно мълчание. Никлаус играеше най-добрия голф в кариерата си, сдъвкваше феъруеите, изгаряше грийновете. Четиресет и седем годишните бяха твърде стари, за да играят по този начин, но някой беше забравил да му го каже. И сега само Дали Бодин стоеше между най-великия играч в историята на голфа и поредната му титла.

По някакъв начин Дали направи още един пар, но Джак също успя. Все още бяха наравно и на последната дупка.

Операторите балансиращи портативни камери на раменете си, следваха всяка тяхна крачка, докато отиваха към осемнайсетата дупка. Телевизионните коментатори сипеха суперлативи един след друг, докато слухът за кървавото състезание на „Стария завет“ се разпространяваше из света на спорта, звъняха телефони, а следобедните неделни рейтинги на каналите скачаха до небесата. Зрителите около играчите вече бяха хиляди, а трескавото им вълнение се дължеше на осъзнаването, че каквото и да се случи, те ще станат свидетели на велика игра. Публиката бе очарована от Дали още откакто той бе новобранец и хората очакваха от години да спечели голям турнир. Но и мисълта да бъдат на живо, когато Джак отново печели, беше също неустоима. Сякаш отново присъстваха на „Мастърс“ от 1986 година и гой се носеше като бик към финала, неумолим като природна стихия.

Дали и Джак изпълниха солидни драйвове на осемнайсетата. За дупката трябваше дълъг пар - пред нея, в левия ъгъл на грийна, имаше диаболично разположено езеро. Наричаха го езерото Хоган, защото беше отнело титлата на великия Бен Хоган през 1951 година, когато се опитал да направи удар над него, вместо да го заобиколи. Със същото основание можеха да го наричат и езерото Арни или езерото Уотсън, или езерото Снийд, защото всички тези играчи бяха паднали жертва на коварството му.

Джак нямаше нищо против рисковете, но не беше спечелил всеки важен турнир на света с безразсъдна глупост и нямаше намерение да играе директно за флага, като направи самоубийствен удар на това езеро. Той се подготви за втори удар от лявата страна на езерото Хоган и красивият му замах запрати топката току до самия грийн. Тълпата нададе рев и после ахна, когато топката подскочи във въздуха и спря в края на грийна, на шейсет фута от пина. Шумът беше оглушителен. Никлаус бе направил забележителен удар, магически удар, удар за възможно бърди на дупката - удар, който му даваше шанс за победа!

Дали почувства във вените му да пропълзява отровна паника. За да се задържи наравно с Никлаус, трябваше да направи същия удар да запрати топката вляво от езерото и после тя да подскочи на грийна. Беше труден удар сам по себе си, а хилядите хора, които го гледаха от загражденията, милионите, седнали пред телевизионните екрани у дома, титлата на турнира, заложена на карта, и треперещите му ръце му даваха основания да смята, че няма да успее.

Севе запрати топката отляво на езерото, но тя не достигна грийна. Паниката все по-осезаемо се надигаше в гърлото на Дали, имаше чувството, че го задушава. Не можеше да го направи -просто не можеше! Огледа се наоколо, инстинктивно търсейки Франческа. Ето я, с вирната нагоре брадичка, с още по-високо вдигнат високомерен нос - предизвикваше го, дразнеше го...

И после, докато я гледаше, тя се промени. Повече не можеше да се преструва. Брадичката й се наведе, изражението й омекна, загледа го с очи, които проникваха право в душата му, очи, които разбираха паниката му и го умоляваха да я потисне. Заради нея. Заради Теди. Заради всички тях.

Ще я разочароваш, Бодин - подразни го Мечката. - Разочаровал си всички хора, които си обичал в живота си, и отново се готвиш да го направиш.

Устните на Франческа се раздвижиха и оформиха една-единствена дума. Моля.

Дали погледна към тревата, мислейки за всичко, което му беше казала Франси, и после тръгна към Скийт.

- Ще се целя направо във флага - каза той. - Ще ударя през езерото.

Изчака Скийт да му се разкрещи и да му каже, че е абсолютен глупак. Но той просто изглеждаше замислен.

- Ще трябва да покриеш двеста и шейсет ярда и топката да спре на място.

- Знам - отвърна Дали тихо.

- Ако направиш безопасен удар - около езерото - имаш добър шанс да си наравно с Никлаус.

- Уморен съм от безопасни удари - отвърна Дали. - Искам флага.

Джейси беше мъртъв от години и Дали нямаше какво да доказва на това копеле баща си. Франси беше права. Да не опита, беше по-лошо, отколкото да се провали. Погледна за последен път към Франческа, копнееше за уважението й повече, отколкото искаше всичко друго. Двете с Холи Грейс стискаха ръцете си, сякаш се приготвяха да скочат от ръба на бездна. Краката на Теди бяха омалели и той седеше на тревата, но решимостта не бе изчезнала от лицето му.

Дали фокусира цялото си внимание върху това, което трябваше да направи, опитвайки се да контролира прилива на адреналин, който можеше повече да му навреди, отколкото да му помогне.

Хоган не можа да покори езерото - прошепна му Мечката. - Защо мислиш, че ти ще успееш?

Защото го искам повече, отколкото Хоган някога го е искал - отвърна Дали. - Аз просто го искам повече.

Когато постави топката и зрителите осъзнаха какво се кани да направи, сред тях се разнесе невярващо мърморене. Лицето на Никлаус беше безизразно както винаги. Ако си мислеше, че Дали прави грешка, не го показа.

Никога няма да успееш - прошепна Мечката.

Само гледай - отвърна Дали.

Стикът му се стовари върху топката. Запрати я по висока, силна траектория в небето, която се отклони надясно, така че сякаш увисна над водата - над центъра на езерото, което беше повалило Бен Хоган и Арнолд Палмър, и толкова много други легенди. Топката летя през небето цяла вечност, но още не беше преодоляла езерото, когато се заспуска надолу. Зрителите задържаха дъха си, телата им замръзнаха на място, когато започна да се приземява. Дали стоеше като статуя и гледаше бавното зловещо движение. На земята лекият бриз размърда флага с номер 18, така че в цялата Вселена се движеха само топката и той.