Тази нощ Дали си легна със съзнанието, че най-накрая е победил „Стария завет“. Докато лидерите в турнира бяха паднали жертва на силния вятър, той беше е един удар под пара, достатъчно, за да компенсира катастрофата от първия ден и да го покачи високо в списъка на таблото, достатъчно, за да покаже на сина си малко от уменията си в голфа. Севе все още се държеше заедно с Фъзи Зелър и Грег Норман. Уотсън и Креншоу бяха отпаднали. Никлаус бе отбелязал още един посредствен кръг, но Златната мечка не се отказваше лесно и се бе представил достатъчно добре, за да остане в играта.

Докато се опитваше да заспи, Дали си повтаряше, че трябва да се концентрира върху Севе и останалите, не да се тревожи за Никлаус. Джак беше на осем удара над пара, твърде далеч назад, за да му бъде съперник, и твърде стар, за да осъществи някой от чудодейните си удари в последната минута. Но докато разбухваше възглавницата си, чу гласа на Мечката да му шепне, сякаш стоеше точно до него в стаята.

Не ме отписвай, Бодин. Аз не съм като теб. Не се отказвам.

На третия ден Дали сякаш не можеше да задържи концентрацията си. Въпреки присъствието на Холи Грейс и Теди, играта му беше посредствена и завърши с три над пара. Заради това раздели второто място с още трима играчи, но от лидера го деляха два удара.

В края на третия ден главата на Франческа я болеше от напрегнато взиране в малкия телевизор на мотела. По Си Би Ес Пат Съмърол започна да обобщава станалото през деня.

- Дали Бодин никога не е играл добре под напрежение и ми изглежда напрегнат.

- Шумът от зрителите очевидно го притеснява - отбеляза Кен Вентури. - Както сигурно помниш, че Джак Никлаус играе в групата точно след Дали, а когато Джак е загрял, както е днес, галерията избухва. Бъди сигурен, че всеки път когато поздравленията им се разнесат наоколо, другите играчи ги чуват и всички разбират, че Мечката е направил поредния си забележителен удар. И това, разбира се, обърква лидерите в турнира.

- Ще е интересно да видим дали Дали ще може да промени модела на поражението си в последния кръг и да се съвземе утре - каза Съмърол. - Той има страхотен удар, един от най-добрите суингове и винаги е бил популярен сред феновете. Знаеш, че много ще им хареса най-накрая да го видят да побеждава.

- Но истинската новина днес е Джак Никлаус - заключи Кен Вентури. - На четиресет и седем годишна възраст, Златната мечка от Кълъмбъс, Охайо, има невероятните шейсет и седем удара - с пет под пара - което го поставя на второ място, редом до Севе Балестерос и Далас Бодин...

Франческа изключи телевизора. Трябваше да е доволна, че Дали е сред лидерите на турнира, но последният кръг винаги беше най-слабият за него. От това, което се бе случило на днешния кръг, можеше да заключи, че само присъствието на Теди няма да е достатъчно, за да го пришпори. Съзнаваше, че трябва да извади тежката артилерия, и хапеше долната си устна, отказвайки да мисли за това, колко лесно всички оръжия, за които се сещаше, биха могли да се обърнат срещу нея.

- Просто стой далеч от мен - каза Холи Грейс на следващата сутрин, когато Франческа се втурна след нея и Теди през моравата на клуба към тълпата, оградила първия тий.

- Знам какво правя - извика Франческа. - Или поне така си мисля.

Холи Грейс се извърна, когато Франческа я настигна.

- Ако Дали те види, това окончателно ще съсипе концентрацията му. Не можеше да избереш по-подходящ момент, за да му съсипеш последния кръг.

- Той сам ще си го съсипе, ако не присъствам - настоя Франческа. - Виж, ти го глезиш от години и това не върши работа. Нека за разнообразие го направим по моя начин.

Холи Грейс махна очилата си и се взря във Франческа.

- Глезя го? Никога не съм го глезила!

- Да, това правиш. Глезиш го през цялото време. - Франческа грабна ръката на Холи Грейс и я забута към първия тий. -Просто направи това, което те помолих. Знам много повече за голфа отпреди, но все още не разбирам тънкостите. Ще трябва да стоиш до мен и да ми обясняваш всеки удар, който той прави.

- Ти си луда, знаеш ли...

Теди наклони глава на една страна, докато слушаше спора между майка си и Холи Грейс. Не му се случваше често да вижда възрастни да спорят и му беше интересно. Носът му бе изгорят от слънцето, а краката му бяха уморени от дългото ходене през последните два дни. Но чакаше с нетърпение последния кръг, макар че до известна степен беше скучно да стои и да следи кога играчите ще направят удар. И все пак чакането си струваше, защото понякога Дали отиваше до въжетата и му казваше какво се случва, и после всички му се усмихваха и той знаеше, че е специално дете, тъй като получава толкова много внимание. Дори след като Дали направи няколко доста лоши удара вчера, беше отишъл и обяснил на Теди какво е положението. Денят беше слънчев и мек, температурите бяха твърде високи за хулиганския суитшърт, но въпреки това Теди реши да го облече.

- Ще бъде страшна жега - отбеляза Холи Грейс и поклати глава. - Не можа ли да облечеш панталон или шорти като всеки нормален човек, който гледа голф турнир? Привличаш всичкото внимание.

Франческа не си направи труда да обяснява на Холи Грейс, че точно това бе целта й, когато си сложи яркочервената прилепнала рокля. Със семпла кройка, памучната дреха имаше дълбоко изрязано деколте, нежно обвиваше хълбоците й и завършваше доста над коленете е дързък волан на бели точици. Ако беше преценила правилно, роклята заедно е асиметричните сребърни „тревоги“ трябваше да са достатъчни, за да подлудят Далас Бодин.

През всичките си години като професионален голфър Дали почти не беше играл в една група е Джак Никлаус. Редките случаи, когато това ставаше, кръговете за него бяха истинска катастрофа. Беше играл пред него и зад него; беше вечерял с него, бяха стояли на един подиум, бяха си разказвали вицове за голфа. Но рядко беше играл е него и сега ръцете му трепереха. Казваше си да не прави грешката да бърка истинския Джак Никлаус е Мечката в главата си. Напомняше си, че истинският Никлаус е човек от плът и кръв, уязвим като всеки друг, но това не му помагаше. Лицата на Никлаус и на Мечката се сливаха и само това имаше значение.

- Как си днес, Дали? - усмихна му се приятелски Джак Никлаус, докато отиваха към първия тий, а синът му Стийв вървеше зад него в ролята на кади.

Жив ще те изям, каза Мечката в главата на Дали.

Той е на четиресет и седем - напомни си Дали, докато се здрависваше с Джак. - Един мъж на тази възраст не може да се състезава с трийсет и седем годишен мъж в разцвета на силите си.

Няма дори да се изплюя върху костите ти - отвърна му Мечката.

Севе Балестерос стоеше при въжетата и говореше с някого в тълпата, мургавата му кожа и изсечените скули привличаха вниманието на много ог жените, които съставяха публиката на Дали. Дали знаеше, че трябва да се тревожи повече от Севе, отколкото от Джак. Севе беше международен шампион, смятан от мнозина за най-добрия голф играч в света. Зарядът му беше могъщ, както на всички в турнира, и имаше свръхчовешка власт над грийновеге. Дали отклони вниманието си от Никлаус и се запъти да поздрави Севе - но спря насред движението си, когато го видя с кого говори.

Първоначално не повярва на очите си. Дори тя не можеше да е толкова зла. Застанала там, облечена в яркочервена рокля, която спокойно можеше и да е бельо, и усмихваща се на Севе, сякаш беше някакъв испански бог, бе самата Мис Каприз. Холи Грейс стоеше от едната й страна и изглеждаше нещастна, а Теди беше от другата. Франческа най-накрая откъсна вниманието си от Севе и погледна към Дали. Усмивката й беше студена като буца лед и толкова високомерна и изпълнена е превъзходство, че на Дали му се прииска да отиде при нея и да я разтърси. Тя вирна леко глава и сребърните й обеци проблеснаха на слънцето. Повдигна ръка, отметна кестенявите кичури от ушите си, наклони игриво глава - сваляше му се. Сваляше му се, за бога! Не можеше да повярва.

Дали се канеше да се втурне към нея, за да я удуши с голи ръце, но се наложи да се спре, защото Севе вече се приближаваше към него с протегната ръка, блестящи очи и латино чар. Дали се прикри зад фалшива тексаска усмивка и разтърси енергично ръката му няколко пъти.

Джак беше пръв. Дали беше толкова раздразнен, че едва осъзна, че Никлаус е приключил, докато не чу поздравленията на тълпата. Беше добър драйв - не толкова дълъг, колкото чудовищните удари от младостта му, но с идеална позиция.

На Дали му се стори, че вижда Севе да поглежда крадешком към Франческа, преди неговия тий. Гарвановочерната му коса блестеше на утринната светлина, като на испански пират, дошъл да плячкосва американските брегове и може би да си тръгне с част от местните жени. Стройното тяло на Севе се изви стегнато, докато замахваше със стика за дълъг драйв към центъра на феъруея, където топката се изтърколи на десет ярда до тази на Никлаус и спря.

Дали погледна скришом към загражденията и веднага съжали. Франческа ръкопляскаше на удара на Севе ентусиазирано, като се повдигаше на пръсти с червените си изрязани сандали, които не изглеждаха подходящи за извървяване дори на три дупки, камо ли на осемнайсет. Той грабна драйвъра от ръката на Скийт с лице, потъмняло като буреносен облак, и още по-мрачни чувства. Докато заемаше позиция, едва мислеше за това, какво прави. Тялото му премина на автопилот, докато се взираше надолу в топката и си представяше великолепното миловидно лице на Франческа, отпечатано точно върху логото на производителя. После я удари.

Дори не знаеше какво е направил, докато не чу поздравленията на Холи Грейс и зрението му не се проясни достатъчно, че да види как топката прелита двеста деветдесет и пет ярда и се търкулва доста зад драйва на Севе. Ударът беше страхотен и Скийт го тупна тържествуващо по гърба. Севе и Джак му кимнаха любезно. Дали се обърна към загражденията и почти се задуши от видяното. Франческа беше вирнала надменния си малък нос, сякаш се канеше да умре от скука, сякаш му казваше с префърцунения си маниер: „Това ли е наистина най-доброто, на което си способен?“.