Сюзън Филипс - Мис Каприз

- Теди гледа ли турнира? - попита я той.

- Да.

- И какво каза?

- Не много. Носеше каубойските ботуши, които му подари, и онзи невероятно отвратителен суитшърт, който не вярвам, че ти си купил.

Дали се разсмя.

- Обзалагам се, че той го харесва.

- Тази вечер го облече върху пижамата си.

Той отново се усмихна. Сервитьорът дойде и насочиха вниманието си към черната дъска, на която бе изписан специалитетът за деня. Дали избра пиле с чили и гарнитура от печен боб. Франческа не беше гладна, когато пристигна, но вкусните миризми в ресторанта възбудиха апетита й и реши да поръча гриловани скариди и малка салата.

Дали си поигра със солницата, изглеждаше малко по-спокоен.

- Бяха объркали разположението на флагчетата, иначе щях да се справя по-добре. Това ме дезориентира. А и зрителите вдигаха много повече шум, отколкото обикновено. Един кучи син щракна с фотоапарата си точно когато замахвах. По дяволите, мразя това.

Франческа се изненада, че той изпитваше необходимост да й се обяснява, но вече познаваше добре професионалната му кариера, за да вярва на тези извинения. Поговориха малко за Теди, после той я помоли да се освободи от ангажименти през следващата седмица.

- Ще поостана за няколко дни в града. Искат да ми дадат няколко урока за това, как да се оправям с техниката.

Тя го изгледа остро, а доброто й настроение се изпари.

- Ще приемеш работата на коментатор, която ти предлагат, така ли?

Той избегна погледа й.

- Утре моят кръвопиец ще ми донесе договора за подпис.

Храната им пристигна, но Франческа бе загубила апетит.

Това, което Дали се канеше да направи, не беше правилно - бе по-неправилно, отколкото той, изглежда, осъзнаваше. Около него витаеше атмосфера на поражение и тя не понасяше факта, че не я поглежда. Порови в скаридите си с вилицата, но не можа да се сдържи.

- Дали, би трябвало поне да завършиш този сезон. Не ми харесва идеята да напуснеш така, когато „Класик“ е само след седмица.

Видя напрежението в челюстта му, той се взря в някаква точка на сантиметри над главата й.

- Рано или късно, ще трябва да оставя стиковете. Моментът е подходящ колкото и всеки друг.

- Някой ден кариерата на телевизионен коментатор ще е чудесна за теб, но ти си само на трийсет и седем. На твоята възраст, а дори и над нея, много голф играчи все още участват на големите турнири. Виж какво направи Джак Никлаус на „Мастърс“ миналата година.

Очите му се присвиха и той най-сетне я погледна.

- Знаеш ли какво, Франси, харесвах те много повече, преди да се превърнеш в проклет голф експерт. Хрумвало ли ти е, че вече достатъчно много хора ми дават съвети как да играя и че изобщо не ми трябват още?

Предпазливостта й нашепваше, че е разумно да отстъпи, но тя не можеше да го направи, не и когато усещаше, че става въпрос за нещо важно. Поигра си със столчето на чашата си и после му хвърли враждебен поглед.

- Ако бях на твое място, щях да спечеля „Класик“, преди да се откажа да играя.

- О, щеше, така ли? - Малко мускулче потрепна на челюстта му.

- Щях. - Тя снижи глас, докато стана едва доловим шепот, и го погледна право в очите. - Щях да спечеля турнира, просто за да съм сигурна, че мога.

Ноздрите му потръпнаха.

- Тъй като едва ли знаеш разликата между драйвър и айрън, ще ми е страшно интересно да те гледам как го правиш.

- Не говорим за мен. Говорим за теб.

- Понякога, Франческа, говориш най-големите глупости, които някога съм чувал да произнася жена. - Той захвърли вилицата си, погледна я и около устата му се оформиха тънки, прави линии. - За твое сведение „Класик“ е един от най-трудните турнири на годината. Игрището е убийствено. Ако не улучиш грийна в правилната точка, можеш да преминеш от бърди до боги, без дори да разбереш. Имаш ли някаква представа кой участва в „Класик“ тази година? Най-добрите проклети голф играчи в света. Грег Норман ще е там. Казват му Голямата бяла акула, и не заради бялата му коса, а защото обича вкуса на кръвта. Бен Креншоу ще играе, неговият път е най-добрият от всички. Да не споменавам и Фъзи Зелър. Старият Фъзи пуска майтапи и се държи така, все едно е на неделна разходка в гората, но през цялото време пресмята колко дълбок гроб да ти изкопае. А и твоята дружка Севе Балестерос ще се появи, мърморейки под нос на испански и минавайки през всеки, който му се изпречи на пътя. После стигаме до Джак Никлаус. Макар че е на четиресет и седем, той все още е способен да издуха всеки от нас. Никлаус дори не е човек, Франси.

- И накрая идва Далас Бодин - каза тя тихо. - Далас Бодин, който е изпълнявал някои от най-добрите откриващи кръгове в голф турнирите, но накрая винаги отпада. Каква е причината, Дали? Не искаш ли победата достатъчно силно?

Нещо в него сякаш се пречупи. Той издърпа салфетката от скута си и я метна на масата.

- Да се махаме от тук. Вече не съм гладен.

Франческа не помръдна. Вместо това обви ръце около тялото си, вирна брадичка и мълчаливо го предизвика да я помести. Щеше да го накара да изплюе камъчето веднъж завинаги -дори ако заради това го загубеше.

- Никъде няма да ходя.

Точно в този момент Дали Бодин, изглежда, най-накрая осъзна онова, което беше доловил смътно, когато видя как блестящите диамантени обеци изхвърчат в кариерата. Той най-накрая осъзна колко силна е волята й. От месеци беше избирал да пренебрегва дълбоката интелигентност, която проблясваше в котешко зелените й очи, стоманената решителност, скрита зад дръзката усмивка, неукротимата сила на жената, която седеше срещу него, облечена толкова абсурдно с фриволна театралност. Беше си позволил да забрави, че тя бе дошла в тази страна без нищо, дори без характер, че бе успяла да осъзнае всяка от слабостите си и да я преодолее. Беше си позволил да забрави, че тя се е превърнала в шампион, докато той беше още само състезател.

Дали осъзна, че Франческа нямаше никакво намерение да напуска ресторанта, и чистата сила на волята й ще го препъне. Изпита миг на паника, сякаш беше отново дете и юмрукът на Джейси се бе засилил към него. Почувства Мечката да диша във врата му.

Внимавай, Бодин. Тя те хвана.

И така направи единственото, което можеше, единственото, което можеше да разсее тази необуздана, властна малка жена, преди да го разкъса.

- Франси, кълна се, че толкова ми развали настроението, че обмислям да променя плановете си за вечерта.

Той скришно плъзна салфетката отново в скута си.

- О? И какви бяха плановете ти?

- Цялото това натякване почти промени решението ми, но... какво пък, предполагам, че въпреки това ще те помоля да се омъжиш за мен.

- Да се омъжа за теб?

Челюстта на Франческа увисна от изумление.

- Защо не? Нямаше причини да не го правя, поне допреди няколко минути, когато се превърна в такава мърморана.

Франческа се облегна в сепарето, обзета от ужасното усещане, че нещо в нея се пречупва.

- Не може да изплюваш предложения за брак просто така -каза тя, разтреперана от гняв. - С изключение на едно деветгодишно момче, ние двамата нямаме нищо общо.

- Е, не съм толкова сигурен в това. - Дали бръкна в джоба на сакото си и измъкна малка кутийка. Протегна я към нея, отвори капака с палец и разкри изящен пръстен с диамант. -Купих това от един човек, съученик от гимназията, но помислих, че ще е честно да ти спомена, че той беше неволен гост на щата Тексас, след като влезе в „Пигли Уигли“¹⁹ с пищов в ръката. Та той ми разказа, че в затвора открил Исус, затова не смятам, че пръстенът е краден. Но предполагам, че не мога да съм сигурен за подобни неща.

Франческа, която вече беше забелязала отличителната синя опаковка на „Тифани“, почти не обърна внимание на думите му. Защо не беше споменал нищо за любов? Защо правеше това?

- Дали, просто не мога да приема този пръстен. Аз... не мога да повярвам, че наистина ми предлагаш. - Тъй като не знаеше как да каже това, което наистина мислеше, изброи всички логически спънки между тях. - Къде ще живеем? Моята работа е в Ню Йорк, твоята е навсякъде. И за какво ще си говорим извън спалнята? Само заради това, че... между нас прехвърчат искри, не означава, че ще можем да създадем заедно дом.

- Божичко, Франси, правиш всичко толкова сложно. С Холи Грейс бяхме женени петнайсет години, а имахме дом само в началото.

В главата й започна да се надига черен буреносен облак.

- Това ли искаш? Още един брак като този е Холи Грейс? Ти ще си живееш твоя живот, а аз моя и на всеки няколко месеца ще се събираме, за да гледаме футбол и да си организираме състезания по плюене. Няма да ти бъда другарче, Далас Бодин.

- Франси, с Холи Грейс никога не сме си организирали състезания по плюене, а и не мога да не отбележа, че на практика нашият син е копеле.

- Също като баща си - изсъска тя.

Дали незабавно затвори кутийката е пръстена и я пъхна обратно в джоба си.

- Добре. Няма нужда да се женим. Това беше просто предложение.

Тя го загледа. Секундите се нижеха. Дали хапна от пилето и бавно го задъвка.

- Това ли е всичко? - попита тя.

- Не мога да те накарам насила.

Гневът и болката се надигнаха толкова силно в нея, че помисли, че се задушава.

- Това е всичко, значи? Казвам „не“ и ти си събираш играчките и се прибираш вкъщи?

Той си пийна сода, а изражението в очите му беше толкова абстрактно, колкото и сребърните й обеци.

- Какво искаш да направя? Сервитьорът ще ме изхвърли, ако падна на колене.

Сарказмът му за нещо толкова важно беше като забит до дръжката нож.

- Не знаеш ли как да се бориш за нещо, което искаш? - прошепна свирепо Франческа.

Мълчанието, което ги обгърна, беше толкова съвършено, че тя знаеше, че е уцелила оголен нерв. Неочаквано се почувства така, сякаш погледът й се беше прояснил. Това беше. Точно за това й говореше Скийт.