Но не само загубата на турнира го тревожеше. Без значение колко силно се опитваше да се разсее, не можеше да спре да мисли за Холи Грейс. Бяха се одобрили след случая в къщата му и тя не беше споменавала повече желанието си да го използва за разплод, но част от жизнеността й беше изчезнала и това изобщо не му харесваше. Колкото повече мислеше за случващото се, толкова повече искаше да забие юмрука си в лицето на Джери Яфе.

Опита се да забрави за проблемите на Холи Грейс, но откакто се беше качил на самолета, в ума му се бе загнездила една смътна идея и сега установи, че държи листа, на който беше написан адресът на Яфе. Беше го взел от Наоми Пърлман преди по-малко от час и оттогава се опитваше да реши дали да го използва, или не. Погледна часовника си и видя, че вече е седем и половина. Щеше да се срещне с Франси в девет за вечеря. Беше уморен и раздразнен, не беше в настроение да се държи разумно и определено не беше в състояние да оправя бъркотиите на Холи Грейс. И все пак осъзна, че пъха адреса на Яфе в джоба на синьото си спортно палто и се отправя към фоайето, за да хване такси.

Яфе живееше недалеч от сградата на ООН. Дали плати на шофьора и се отправи към входа, но видя, че Джери вече излиза от там. Той веднага го забеляза и Дали разбра по изражението му, че изненадата не е от най-приятните. Все пак съумя да му кимне учтиво.

- Здрасти, Бодин.

- Ето го най-добрия приятел на Русия - отвърна Дали.

Джери отпусна ръката, която бе протегнал за поздрав.

- Тази реплика започва да се изтърква.

- Ти си истинско копеле, знаеш ли, Яфе? - рече Дали, без да увърта.

Джери също не се славеше с търпението си, но успя да му обърне гръб и да тръгне по улицата. Дали обаче нямаше намерение да го остави да се измъкне толкова лесно, не и когато на карта беше заложено щастието на Холи Грейс. По някаква причина тя искаше този мъж и той можеше да й осигури поне шанс да го получи.

Тръгна след него и скоро се изравни с Джери. Беше тъмно и по улицата почти нямаше хора. Покрай бордюра бяха наредени контейнери за боклук. Минаха покрай пекарна и магазин за бижута с пуснати щори.

Джери ускори ход.

- Защо не вървиш да си поиграеш с топките ти за голф? -попита той.

- Всъщност се отбих само за да си поговоря малко с теб, преди да се видя с Холи Грейс. - Това беше лъжа. Дали нямаше намерение да се вижда тази вечер с Холи Грейс. - Искаш ли да й предам поздрави?

Джери спря. Отблясъкът на уличните лампи осветяваше лицето му.

- Искам да стоиш настрана от Холи Грейс.

Умът на Дали все още беше зает с вчерашното му поражение и не беше в настроение за изтънченост, така че премина направо към бърза, милостива атака.

- Това ще ми е много трудно. Почти невъзможно е да забремениш жена, ако не си върху нея, за да свършиш работата.

Очите на Джери потъмняха. Ръката му се стрелна и сграбчи предницата на якето на Дали.

- Веднага ми обясни за какво говориш.

- Тя е решена да има бебе - отвърна Дали, без да прави опит да се измъкне, - и изглежда, от нас двамата само единият е достатъчно отговорен, за да свърши работата.

Маслиновата кожа на Джери пребледня, когато пусна Дали.

- Ах, ти, шибан кучи син.

Провлаченият отговор на Дали беше тих и заплашителен.

- Шибането е нещо, в което съм наистина добър, Яфе.

Джери сложи край на две десетилетия ненасилие, като замахна с юмрук и го заби в гърдите на Дали. Той не беше особено добър боец и Дали предусети удара, но реши да му позволи тази единствена победа, защото знаеше дяволски добре, че няма да му даде друга. Изправи се и се нахвърли върху него. Холи Грейс щеше да получи този кучи син, щом толкова го искаше, но преди това той щеше да му префасонира мутрата.

Джери стоеше, отпуснал ръце край тялото си, гърдите му се повдигаха, докато гледаше как Дали се приближава. Когато юмрукът на Дали го уцели в челюстта, полетя през тротоара, блъсна се в контейнерите за боклук и ги разпръсна по улицата. Мъж и жена, които вървяха по тротоара, видяха боя и бързо се отдалечиха. Джери се изправи бавно и вдигна ръка, за да избърше кръвта, която течеше от устната му.

После се извърна и започна да се отдалечава.

- Бий се с мен, кучи сине - извика Дали.

- Няма да се бия - извика му в отговор Джери.

- Ха, отличен пример за мъжество! Ела и се бий. Ще ти дам още един бонус удар.

Джери продължи да върви.

- Изобщо не трябваше да те удрям и повече няма да се повтори.

Дали бързо скъси разстоянието между тях и ръгна Джери в рамото.

- За бога, току-що ти казах, че възнамерявам да изчукам Холи Грейс!

Ръката на Джери се сви в юмрук, но той не помръдна.

Дали грабна предницата на якето му и го блъсна към една улична лампа.

- Какво, по дяволите, не е наред с теб? Аз бих се сражавал с цяла армия за тази жена. Не можеш ли да се биеш само с един човек?

Джери го изгледа презрително.

- Това ли е единственият начин, чрез който знаеш да разрешаваш проблемите си? С юмруци?

- Аз поне се опитвам да решавам проблемите си. Ти просто я правиш нещастна.

- Ти не знаеш нищичко, Бодин. От седмици се опитвам да говоря с нея, но тя не иска да ме вижда. Последния път, когато успях да прескоча охраната в студиото й, извика ченгетата.

- О, така ли? - Дали се усмихна язвително и пусна якето на Джери. - Знаеш ли какво? Не те харесвам, Яфе. Не харесвам хора, които се държат така, сякаш знаят всичко. Но най-вече не харесвам самодоволни филантропи, които вдигат шум до небесата за спасяването на света, но преебават хората, които държат на тях.

Джери дишаше по-тежко от Дали и с мъка намери думи да му отговори.

- Всичко това теб изобщо не те засяга.

- Всеки, който се появи в живота на Холи Грейс, рано или късно, се сблъсква с мен. Тя иска бебе и по някаква причина, която аз със сигурност не разбирам, иска и теб.

Джери се облегна на лампата. За момент главата му клюмна, а когато я вдигна, очите му бяха потъмнели от мъка.

- Кажи ми защо е толкова ужасно престъпление, че не искам да създам бебе в този свят? Защо тя е толкова упорита? Защо не можем да сме си само двамата?

Болката на Джери трогна Дали, но той направи всичко по силите си да я пренебрегне.

- Тя иска бебе, това е всичко.

- Аз ще съм най-лошият баща на света. Не знам нищо за бащинството.

Смехът на Дали беше тих и горчив.

- Смяташ ли, че някой от нас знае?

- Слушай, Бодин. Достатъчно хора ми натякват за това. Първо, Холи Грейс, после сестра ми, след нея и Франческа. Сега и ти си се заел с мен. Е, това не ви влиза в проклетата работа, разбираш ли? Това е между Холи Грейс и мен.

- Отговори ми на един въпрос, Яфе - каза бавно Дали. -Как ще продължиш да живееш със съзнанието, че си оставил най-хубавото нещо в живота ти да ти се изплъзне?

- Да не мислиш, че се опитвам да я забравя? - изплака Яфе. - Тя не иска дори да говори с мен, ти, проклет кучи сине! Дори не мога да се озова в една стая с нея.

- Може би не се опитваш достатъчно упорито.

Очите на Джери се присвиха, а челюстта му се стегна.

- Просто ме остави на мира, по дяволите. И стой настрана от Холи Грейс. Нещата между вас двамата вече са минало и ако още веднъж дори си помислиш да я докоснеш, ще те погна, разбираш ли ме?

- Разтреперих се в ботушите си - умишлено нахално му отвърна Дали.

Джери го погледна право в очите и по лицето му се изписа такава заплаха, че Дали изпита против волята си уважение.

- Не ме подценявай, Бодин - каза Джери с равен, но твърд глас. Устоя на погледа му няколко дълги мига, без да трепне, после се извърна и се отдалечи.

Дали го гледа известно време, после тръгна по тротоара. Когато излезе на платното да спре такси, в крайчеца на устата му потрепваше лека самодоволна усмивка.

Франческа се бе съгласила да се срещне с Дали в девет часа в един ресторант наблизо, който и двамата харесваха и в който се сервираше мексиканска храна. Облече черна кашмирена блуза и панталон на зеброви райета. После импулсивно избра едни сребърни обеци със силно изразена асиметрична форма, наслаждавайки се на представата колко щяха да го издразнят. Беше минала седмица, откакто го видя за последно, и бе в настроение да празнува. Агентът й бе приключил продължилите почти три месеца трудни преговори и от телевизията най-накрая бяха подписали. От началото на юни седмичното предаване „Франческа днес“ щеше да стане месечно.

Когато пристигна в ресторанта, видя, че Дали се е настанил в сепаре с високи облегалки в дъното, далеч от хората. Той я забеляза и се изправи бързо, а на лицето му проблясна глуповата усмивка - изражение по-подходящо за тийнейджър, отколкото за възрастен мъж. В отговор сърцето й се разтуптя.

- Здравей, скъпа.

- Здрасти, Дали.

Тя бе привлякла доста внимание, когато влезе в ресторанта, така че той я целуна съвсем леко. Веднага щом седнаха обаче, се наведе през масата и свърши работата както трябва.

- По дяволите, Франси, радвам се да те видя.

- И аз. - Тя го целуна отново, затвори очи и се наслади на замайващото усещане да е край него.

- Откъде намери тези обеци? От железарията ли?

- Това не са обеци - тросна му се надменно тя и се облегна. - Според човека, който ги създава, това са свободни абстракции на концептуализирана тревога.

- Без майтап. Е, надявам се, че си ги подложила на екзорсизъм, преди да си ги сложиш.

Франческа се усмихна, неговите очи сякаш изпиваха лицето й, косата й, формата на гърдите й под кашмирената блуза. Кожата й започна да се затопля. Смутена, тя отметна косата от лицето си. Обеците й се разлюляха. Дали се подсмихна, сякаш можеше да види всеки от еротичните образи, които проблясваха в главата й. После се отпусна на своето място, а синьото му спортно сако се разтвори над ризата. Въпреки усмивката му, тя забеляза, че изглежда уморен и разтревожен. Реши да отложи добрите новини за договора си, докато не разбере какво го притеснява.