Сервитьорът пристигна с предястията. Дали беше избрал миди в тежък тъмен доматен сос и чесън, а тя се беше спряла на ронлива паста, задушена с ароматна смес от рачешко месо и диви гъби. Вдигна вилицата си и опита отново.

- „Ю Ес Класик“ стана толкова престижен, колкото и „Мастърс“, нали?

- Да, предполагам. - Дали набоде една от мидите с вилицата си и я прокара през соса. -- Знаеш ли какво ми каза онзи ден

- Скийт? Каза, че според него ти си най-интересният индивид,който съм прибирал ог улицата. Това е комплимент, особено ! като имаш предвид, че не те понасяше.

- Поласкана съм.

- Дълго време фаворит му беше един еднорък скитник, който можеше да оригне песента „Том Дули“, но мисля, че ти промени мнението му по време на последната си паметна поява. Разбира се, винаги има шанс да преосмисли нещата.

Дали продължаваше да говори. Франческа се усмихваше и кимаше, и го чакаше да се изтощи, като го обезоръжаваше с лекотата на маниерите си и учтивото накланяне на главата. Успокои го до такава степен, че той забрави, че седи на масата срещу жена, която бе прекарала последните десет години от живота си, измъквайки тайните на хората. Жена, която нанасяше смъртоносния удар толкова умело и ненадейно, че жертвата често умираше с усмивка на лицето. Франческа обезглави нежно един стрък аспержа.

- Защо не изчакаш „Ю Ес Класик“ да мине, преди да станеш коментатор? От какво те е страх?

Той настръхна като притиснато в ъгъла бодливо свинче.

- Страх? Откога стана такъв експерт в голфа, че да знаеш от какво може да се страхува един професионалист?

- Когато водиш телевизионно шоу като мен, трябва да знаеш по малко от всичко - отвърна тя уклончиво.

- Ако знаех, че срещата ни ще се превърне в интервю, щях да си остана вкъщи.

- И тогава щяхме да пропуснем една приятна вечер заедно, нали?

Без каквото и да е друго доказателство освен мрачното му навъсено лице, Франческа узна с абсолютна сигурност, че Скийт Купър й е казал истината и че не само щастието на сина й зависеше от голфа, но вероятно и нейното собствено. Това, което не знаеше, беше как да се възползва от тази информация. Вдигна замислено чашата си с вино, отпи и смени темата.

Не беше планирала да завърши вечерта в леглото с Дали, но с напредването на вечерята помежду им започнаха да прехвърчат все повече искри. Разговорът им стана по-накъсан, а погледите им - по-интензивни. Сякаш беше погълнала мощен наркотик и не можеше да се отърси от въздействието му. Когато им сервираха кафето, вече не можеха да свалят очи един от друг и преди да се усети, бяха в леглото на Дали в Есекс Хаус.

- Толкова си вкусна - промърмори той.

Тя изви гръб, а от гърлото й се изтръгна стон на чисто удоволствие, докато той я обладаваше с уста и език, без да бърза, докато я отнасяше до висините на страстта й, но без да я оставя да стигне върха.

- О, моля те... -- простена Франческа.

- Не още - отвърна той.

- Аз... не мога да издържам повече.

- Опасявам се, че се налага, скъпа.

- Не... моля те... -- Тя протегна ръка надолу, но той хвана китката й и я издърпа настрани.

- Не трябваше да правиш това, скъпа. Сега ще трябва да започна отначало.

Кожата й лепнеше, пръстите й бяха изтръпнали, заровени в косата му, когато най-накрая той й даде освобождението, от което така отчаяно се нуждаеше.

- Беше ужасно от твоя страна - въздъхна Франческа, когато отново се върна на земята. - Ще си платиш за това мъчение.

- Хрумвало ли ти е някога, че клиторът е единственият сексуален орган, за който няма мръсна дума? - Той зарови лице в гърдите й, все още не бързаше, макар че сам не беше задоволен. - Помисли си само.

- Вероятно защото мъжете са открили клитора едва напоследък - отвърна тя язвително. - Нямали са време да измислят.

- Не ми се вярва - отвърна Дали и потърси обекта на дискусията им. - Мисля, че това е така, защото е доста незначителен орган.

- Незначителен орган! - Тя ахна, когато той поднови вълшебните си ласки.

- Ами да - рече Дали дрезгаво. - Прилича повече на онези немощни електронни кийборди, а не на могъщ стар орган.

- От всички мъжки, егоистични... - С дълбок, гърлен смях тя се претъркули върху него. - Сега внимавай, господинчо! Немощният кийборд ще накара могъщия ти стар орган да изсвири симфонията на живота си.

През следващите няколко месеца Дали си намери редица поводи да идва в Ню Йорк. Първо трябваше да се види с някои рекламисти за кампанията, която щеше да прави за няколко голф клуба. После му беше „на път“ от Хюстън за Феникс. След това изпита неконтролируема нужда да седи в бруталния трафик и да диша изгорели газове. Франческа не можеше да си спомни някога да се е смяла повече или да се е чувствала толкова дръзка и жизнена. Когато Дали решеше, можеше да е неустоим и тъй като отдавна се беше отказала от навика да се самозалъгва, тя спря да омаловажава чувствата си към него, представяйки ги като похот. Без значение колко катастрофално можеше да бъде, тя осъзна, че се влюбва в него. Обичаше външния му вид, смеха му, откритата му мъжкарска природа.

И все пак препятствията помежду им се извисяваха като небостъргачи и в любовта й имаше горчивина. Франческа вече не беше на двайсет и една, пълна с идеали, и не можеше да си представи да ги очаква приказно бъдеще. Макар да знаеше, че Дали държи на нея, чувствата му изглеждаха повърхностни, сравнени с нейните.

Освен това Теди продължаваше да е проблем. Тя усещаше колко много Дали иска да го спечели и все пак оставаше скован и официален със сина й, сякаш се страхуваше да е себе си. Разходките им често завършваха катастрофално - Теди се държеше лошо, а Дали го хокаше. Макар че не искаше да го признае, понякога Франческа изпитваше облекчение, когато Теди имаше други планове и двамата с Дали можеха да прекарат времето си заедно сами.

Една неделя в края на април Франческа покани Холи Грейс на гости, за да гледат заедно последния кръг от един от по-важните голф турнири за годината. За нейно удоволствие Дали беше само на два удара зад водача. Холи Грейс беше убедена, че ако Дали направеше силен финал, щеше да довърши сезона, вместо след две седмици да стане коментатор и да ръси остроумия за „Ю Ес Класик“.

- Ще се провали - каза Теди, като дойде в стаята и се настани на пода пред телевизора. - Винаги го прави.

- Не и този път - заяви Франческа, раздразнена от всезнаещото му поведение. - Този път ще се справи.

По-добре е да се справи, помисли си. Предишната нощ по телефона му беше обещала какви ли не еротични награди, ако успее днес.

- Откога стана такъв фен на голфа? - беше я попитал Дали.

Тя нямаше намерение да му казва за часовете, които е прекарала, изучавайки всеки детайл от професионалната му кариера, или за седмиците, които бе отделила да гледа видеокасети на стари турнири, докато се опитва да намери ключа към тайните му.

- Станах фен, откакто си паднах по невероятния Севе Балестерос - отвърна му нехайно, докато се настаняваше на сатенените възглавници на леглото и притискаше слушалката с рамо. - Той е тожова неотразим. Смяташ ли, че можеш да ме уредиш с него?

Дали беше изсумтял на коментара й за мургавия красив испанец, който беше един от най-добрите голф играчи в света.

- Продължавай с тези приказки и хубавичко ще те уредя. Забрави за стария Севе и си дръж очите отворени за Любимеца на Америка.

Сега, докато гледаше Любимеца на Америка, тя определено харесваше видяното. Дали направи пар на четиринайсетата и петнайсетата дупка и после бърди на шестнайсетата. Цифрите на таблото се смениха и той беше на един удар от първото място. Камерата улови Дали и Скийт, които вървяха към седемнайсетата дупка, и после превключи за реклама на „Мерил Линч“.

Теди стана и изчезна в стаята си. Франческа донесе чиния с бисквити, но и тя, и Холи Грейс бяха твърде нервни, за да ядат.

- Ще успее - каза Холи Грейс за пети път. - Когато говорих с него снощи, каза, че се чувства наистина във форма.

- Радвам се, че вие двамата отново си говорите - отбеляза Франческа.

- О, нали ни знаеш какви сме с Дали. Не можем да се сърдим един на друг задълго.

Теди се върна, обут в каубойските ботуши и облякъл син суитшърт, който му висеше до бедрата.

- Откъде, по дяволите, си взел това противно нещо? - Франческа огледа разлигавения моторист и надписа с отвращение.

- Подарък ми е - промърмори Теди и се настани отново на килима.

Значи, за този суитшърт ставаше въпрос. Погледна замислено телевизионния екран, който показваше как Дали запраща топката към седемнайсетата дупка, и после отново към Теди.

- Харесва ми - каза му.

Теди бутна очилата на носа си, насочил цялото си внимание към турнира.

- Ще се насади.

- Не говори така - сопна му се Франческа.

Холи Грейс се взираше напрегнато в екрана.

- Ще я удари точно зад бункера, над лявата страна на феъруея. Това ще му осигури добър поглед към флага.

Пат Съмърол, коментаторът на Си Би Ес, обсъждаше ситуацията с колегата си Кен Вентури.

- Какво мислиш, Кени? Ще може ли Бодин да се закрепи за още две дупки?

- Не знам, Пат. Днес Дали изглежда наистина във форма, но в момента сигурно усеща напрежение, а и никога не е играл на ниво на големите турнири.

Франческа сдържа дъха си, докато Дали осъществяваше удара, и после Пат Съмърол каза злокобно:

- Не ми изглежда, че успя да я изравни.

- Приближава се ужасно много до левия бункер на феъруея - отбеляза Вентури.

- О, не - извика Франческа, стиснала здраво длани, докато гледаше как топката лети на малкия екран.

- По дяволите, Дали! - изпищя Холи Грейс.

Топката падна и се зарови в левия бункер.

- Казах ти, че ще прецака работата - обади се Теди.

31

От хотела Дали имаше отличен изглед към Сентръл Парк, но нетърпеливо се извърна от прозореца и закрачи из стаята. Беше се опитал да чете в самолета, но така и не успя да се концентрира и сега, когато бе пристигнал, се чувстваше клаустрофобично. Отново беше позволил победата да му се изплъзне. Мисълта за Франческа и Теди, които седят пред телевизора и го гледат как губи, беше повече, отколкото можеше да понесе.