Тя беше станала по-безкомпромисна с годините, налагаше се. Но сега, когато най-много имаше нужда от тази твърдост, всичко, което успя да направи, бе да си представи малко момче, което рови в чинията си.

- Само за няколко минути - съгласи се. - Това е всичко.

- Страхотно! - Дали звучеше като радостен тийнейджър. -Това е страхотно, Франси! - И после добави бързо: - А след като видя Теди, ще те изведа да хапнем нещо. - И затвори, преди тя да е успяла да отговори.

Франческа удари с чело бюрото и изстена. Беше безгръбначно, беше сноп сварени спагети.

Когато вечерта портиерът позвъни, за да обяви пристигането на Дали, Франческа беше кълбо от нерви. Беше изпробвала три от най-консервативните си костюми, преди да се спре на най-предизвикателните си бунтарски дрехи - ментовозелено сатенено бюстие, допълнено с изумрудена кадифена минипола. Цветовете подчертаваха зелените й очи и - поне във въображението й - я караха да изглежда опасна. Фактът, че се контеше за вечеря с Дали, не я тревожеше. Макар да подозираше, че вероятно ще отидат на някое място с ламинирани менюта, все пак това си беше нейният град и Дали щеше да е този, който трябва да се впише.

След като оформи косата си в небрежен безпорядък, тя си сложи няколко кристални колиета на „Тина Чоу“ около врата. Макар че имаше повече вяра в собствените си сили, отколкото в мистичните такива на модните бижута на Тина, реши, че не може да пренебрегне нищо, което би могло да й е от помощ в тази трудна вечер. Знаеше, че не е длъжна да ходи на вечеря с Дали - дори не се налагаше да си е вкъщи, когато той дойдеше - но искаше отново да го види. Просто така.

Чу Консуело да отваря входната врата и почти припадна от напрежение. Насили се да изчака в стаята си няколко минути, докато се почувства по-спокойна, но само се изнерви още повече, така че отиде в хола да поздрави Дали.

Той носеше увит пакет, стоеше край камината и се любуваше на червения динозавър, окачен над нея. Обърна се при звука на стъпките й и я огледа. Тя забеляза добре скроения му сив костюм, подходящата риза с френски ръкавели и тъмносинята вратовръзка. Никога не го беше виждала в костюм и тайно очакваше, че ще започне да разкопчава яката си и да сваля вратовръзката. Той не направи нищо такова.

Погледът му обходи минижупа, зеленото сатенено бюстие, след което поклати глава с възхищение.

- По дяволите, Франси, облечена като проститутка, изглеждаш по-добре от всяка друга жена, която познавам.

Искаше й се да се разсмее, но изглеждаше по-благоразумно да отвърне със сарказъм.

- Ако някой от старите ми проблеми със суетата някога отново се появи, напомни ми да прекарам с теб пет минути.

Дали се ухили, после се приближи до нея и я целуна леко по устните. Тя усети лек дъх на дъвка. Кожата на врата й настръхна.

Той я погледна право в очите и каза:

- Ти си най-красивата жена на света и го знаеш.

Франческа бързо се отдръпна от него. Дали започна да се оглежда из хола, а погледът му скачаше от оранжевия винилов пуф на Теди към огледалото в стил „Луи XVI“.

- Тук ми харесва. Наистина изглежда уютно.

- Благодаря - отвърна Франческа малко сковано, докато все още се опитваше да преглътне факта, че отново се срещаха и че той изглеждаше доста по-спокоен от нея. Какво щяха да си говорят цяла вечер? Нямаха абсолютно нищо за споделяне, което да не беше противоречиво, притеснително или емоционално експлозивно.

- Теди тук ли е? - Той прехвърли опакования предмет от лявата в дясната си ръка.

- В стаята си е. - Не виждаше смисъл да му обяснява, че Теди беше получил пристъп, когато му каза, че Дали ще идва.

- Можеш ли да го помолиш да дойде тук за минутка?

- Аз... съмнявам се, че ще е толкова лесно.

Върху лицето му падна сянка.

- Тогава ми покажи коя е неговата стая.

Тя се поколеба за момент, после кимна и го поведе по коридора. Теди седеше зад бюрото си и си играеше с една количка.

- Какво искаш? - попита той, когато вдигна поглед и видя Дали да стои зад Франческа.

- Донесох ти нещо. Нещо като закъснял коледен подарък.

- Не го искам - тросна се мрачно Теди. - Мама ми купува всичко, от което се нуждая.

Той бутна количката зад ръба на бюрото и я остави да се разбие на килима. Франческа го погледна предупредително, но Теди се престори, че не забелязва.

- В такъв случай защо не го дадеш на някой твой приятел? -Дали се приближи и остави пакета на бюрото на Теди.

Той го погледна с подозрение.

- Какво има вътре?

- Може би чифт каубойски ботуши.

Нещо в очите на Теди проблясна.

- Каубойски ботуши? Скийт ли ги праща?

Дали поклати глава.

- Скийт ми изпрати някои неща - обяви Теди.

- Какви неща? - попита Франческа.

Теди сви рамене.

- Пърдяща възглавница и разни други.

- Много мило от негова страна - отвърна тя и се зачуди защо Теди не й беше споменал за това.

- Суитшъртът стана ли ти? - попита Дали.

Теди се изправи в стола си и се взря разтревожено в него. Франческа изгледа и двамата с любопитство, чудейки се за какво говорят.

- Стана ми - отвърна Теди с толкова тих глас, че едва се чуваше.

Дали кимна, докосна леко косата му, после се обърна и излезе.

В таксито и двамата мълчаха. Франческа се беше сгушила във велурената яка на сакото си, а Дали се взираше в шофьора. Беше отклонил въпросите, които тя му зададе за историята с Теди, и макар че не й се нравеше, Франческа не го притисна повече.

Таксито спря пред „Лютес“. Тя беше изненадана, а после и нелогично разочарована. Макар че това бе вероятно най-добрият ресторант в Ню Йорк, Франческа не можеше да не си помисли, че Дали очевидно се опитва да я впечатли. Защо не беше избрал някое заведение, където щеше да се чувства на място, а не този ресторант, който бе толкова очевидно чужд на природата му? Той задържа вратата пред нея, а после взе сакото й и го остави на гардероба. Франческа си представи неловката вечер, която ги очакваше, докато се опитва да му обясни менюто и винения лист, без да нарани мъжкото му его.

Управителката на „Лютес“ видя Франческа и й се усмихна приветливо.

- Мадмоазел Дей, вашето присъствие винаги е удоволствие за нас. - После се обърна към Дали. - Мосю Бодин, минаха почти два месеца. Липсвахте ни. Запазила съм любимата ви маса.

Любима маса! Франческа се взря в Дали, докато той и жената си разменяха любезности. Отново го беше направила. Отново си беше позволила да се подлъже по образа, който Дали си бе създал, и бе забравила, че това е мъж, който бе прекарал по-голямата част от последните петнайсет години в най-изисканите голф клубове в Америка.

- Мидите са особено добри тази вечер - обяви управителката, докато ги водеше по тесния тухлен коридор на ресторанта към градината.

- Тук винаги всичко е хубаво - довери Дали на Франческа, когато се настаниха в ракитените столове. - Само дето обикновено искам да ми преведат на английски всичко, което изглежда подозрително, преди да го изям. Последния път почти ме задушиха с дроб.

Франческа се разсмя.

- Ти си истинско чудо, Дали.

- Защо мислиш така?

- Защото не са много хората, които се чувстват еднакво удобно в „Лютес“ и в някое долнопробно тексаско заведение.

Дали я изгледа продължително.

-- Струва ми се, че и ти се справяш добре и на двете места.

Отговорът му я извади от равновесие. Франческа толкова бе свикнала да размишлява върху различията им, че беше трудно да свикне с идеята, че имат и сходства. Известно време си говореха за менюто, а Дали правеше непочтителни коментари за всяко ястие, което му се стореше твърде сложно. През цялото време, докато си бъбреха, очите му я изпиваха. Тя започна да се чувства красива по начин, който никога не бе изпитвала -дълбока красота, която идваше от дълбините на същността й. Размекването й я разтревожи, затова се зарадва, когато сервитьорката най-сетне дойде и ги разсея.

След като останаха отново сами, Дали буквално я погълна с поглед и се усмихна бавно и интимно.

- Нощта, която прекарахме заедно, беше много хубава.

О, не, помисли си Франческа. Нямаше да му се даде толкова лесно. Тя беше играла игрички с най-добрите и точно тази риба щеше да се погърчи на кукичката известно време. Разшири невинно очи, отвори уста, за да го попита за каква нощ говори... и се усмихна.

- Аз също си прекарах добре.

Той се пресегна през масата и стисна ръката й, но после я пусна също толкова бързо.

- Съжалявам, че ти се развиках. Холи Грейс доста ме разстрои. Не трябваше да нахлува така. Случилото се не беше по твоя вина и не трябваше да си го изкарвам на теб.

Франческа кимна, без да приема напълно извинението му, но и без да го отхвърля. Разговорът се пренесе към по-безопасна тема, докато сервитьорът не се появи с първото блюдо. След като им сервира, Франческа попита Дали за срещата му с телевизията. Той отвърна сдържано, факт, който я заинтригува достатъчно, че да продължи да го разпитва.

- Разбрах, че ако подпишеш с тях, ще спреш да играеш на повечето големи турнири.

Тя измъкна един охлюв от малката керамична купичка, пълна с маслен сос с билки.

Дали сви рамене.

- Не след дълго вече ще съм твърде стар за състезания. По-добре да подпиша, докато плащат повече.

В главата й пробляснаха факти и цифри от кариерата на Дали. С пръст очерта кръг върху покривката и после като неопитен пътник, който предпазливо пристъпва в непозната територия, изкоментира:

- Холи Грейс ми каза, че вероятно няма да играеш на „Ю Ес Класик“ тази година.

- Вероятно не.

- Не мислех, че ще си позволиш да се пенсионираш, без да си спечелил поне един голям турнир.

- Според мен се справям добре. - Кокалчетата му леко побеляха, когато пръстите му се стегнаха около чашата със сода, която държеше. Започна да й разказва как се погаждат госпожица Сибил и Доралий. Тъй като Франческа тъкмо беше говорила и с двете по телефона, беше доста по-заинтересувана от начина, по който смени темата, отколкото от нещата, които казваше.