Франческа беше бясна.

- Нищо не съм взе...

Той се обърна към Холи Грейс.

- А ти, ако искаш бебе, върви търси в гащите на някой друг, защото аз няма да ти служа за разплод, по дяволите.

Франческа почувства гняв към него, макар да осъзнаваше, че не е напълно разумно. Не виждаше ли той, че Холи Грейс наистина страда и че не мисли трезво?

- Не си ли малко безчувствен? - попита го тихо.

- Безчувствен? - Лицето му пребледня от гняв. Ръцете му се свиха в юмруци, изглеждаше като човек, който се кани да наруши един от основните си принципи.

Когато се приближи към тях, Франческа инстинктивно се присви в завивките, дори Холи Грейс отстъпи. Ръката му се спусна към леглото. Франческа изсъска разтревожено, но видя, че той сграбчва чантата на Холи Грейс. Отвори я, зарови вътре и измъкна ключовете от колата й.

Когато проговори, гласът му беше безизразен.

- Мисля, че и двете може да вървите по дяволите. - И с тези думи излезе от стаята.

Когато след няколко минути Франческа чу далечния звук от запалване на кола, почувства пристъп на съжаление за къщата, където никога не бяха изричани гневни думи.

30

Шест седмици по-късно Теди излезе от асансьора и тръгна по коридора към апартамента им, като влачеше раницата след себе си. Мразеше училището. През целия си живот го беше обичал, но сега го мразеше. Днес госпожица Пиърсън бе казала на класа, че за края на годината ще трябва да правят социален проект, и Теди вече знаеше, че вероятно ще го скъсат. Госпожица Пиърсън не го харесваше. Тя бе казала, че ще го изрита от класа за надарени деца, ако поведението му не се подобри.

Но просто... откакто бе отишъл в Уайнет, вече нищо не изглеждаше забавно. Чувстваше се объркан през цялото време, като че ли в гардероба му имаше чудовища, готови да го нападнат. А сега можеха и да го изгонят от класа за надарени деца.

Теди знаеше, че някак си трябва да измисли наистина страхотен социален проект, особено след като се беше изложил толкова много с научния за буболечките. Проектът трябваше да е по-добър от всеки друг, дори от този на тъпия Милтън Гросман, който щеше да пише за кмета Ед Кох и щеше да го помоли да прекара част от деня с него. Госпожица Пиърсън обожаваше идеята му. Тя каза, че инициативата на Милтън трябва да е вдъхновяваща за целия клас. Но Теди не виждаше как някой, който си бърка в носа и мирише на нафталин, може да бъде вдъхновяващ.

Когато влезе през вратата, Консуело се подаде от кухнята и му каза:

- Пристигна колет за теб. В спалнята ти е.

- Колет? - Теди съблече якето си, докато вървеше по коридора. Коледа беше дошла и отминала, рожденият му ден беше през юли, а до Свети Валентин оставаха две седмици. Защо получаваше колет?

Когато влезе в стаята, забеляза огромна картонена кутия, разположена в средата на пода, с адрес на подателя Уайнет, Тексас. Пусна якето си, бута очилата нагоре по носа си и си задъвка палеца. Част от него искаше кутията да е от Дали, но друга част не желаеше дори да мисли за него. Когато го направеше, имаше чувството, че чудовището от гардероба стои точно зад него.

Разряза опаковъчното тиксо с най-острата си ножица, издърпа капаците на кутията и погледна вътре за бележка. Всичко, което видя, беше цял куп по-малки кутии и започна да ги отваря една по една. Когато приключи, седна озадачен, за да огледа съкровищата, които го ограждаха - поредица от подаръци, които бяха толкова възхитително подходящи за деветгодишно момче, че сякаш някой беше прочел мислите му.

От едната му страна лежеше малък пакет великолепно отвратителни неща, като пърдяща възглавница, лютива дъвка и фалшиво ледено кубче е мъртва муха в средата. Някои от подаръците гъделичкаха интелекта му - програмируем калкулатор и пълният комплект „Хрониките на Нарния“. Друга кутия съдържаше истински мъжки неща: оригинално швейцарско ножче, фенерче с черна гумена дръжка, комплект тирбушони за възрастни „Блек & Декър“. Но любимият му подарък се оказа на дъното на кутията. Като разви хартиената опаковка, той нададе вик от удоволствие, щом взе най-хубавия, най-якия, най-великолепния суитшърт, който бе виждал някога. Синята му предница бе украсена е нарисуван образ на ухилен брадат моторист с изскочили очни ябълки и проточена от устата лига. Под него името на Теди беше изписано с оранжеви флуоресцентни букви, както и надписът „Роден хулиган“. Теди притисна суитшърта към гърдите си и за частица от секундата си позволи да вярва, че Дали му е изпратил всичко това. Но после осъзна, че това не са неща, които човек изпраща на дете, което смята за пъзльо, а тъй като знаеше какво мисли Дали за него, реши, че подаръците трябва да са от Скийт. Стисна дрехата по-силно и си каза, че е късметлия да има приятел като Скийт Купър, който може да види отвъд очилата му истинското момче.

Тиодор Дей - роден хулиган! Хареса му звукът на думите, усещането им, скърцането и съскането в тях. Самата идея, че дребно дете като него, което беше истински провал като спортист и може би дори щеше да бъде изритано от класа за надарени, може да е роден хулиган!

Докато Теди се наслаждаваше на суитшърта, Франческа приключваше записите на шоуто. Когато светлината на камерата угасна, Нейтън Хърд дойде да я поздрави. Продуцентът й беше плешив и набит, с невпечатляваща външност и неуморен ум. По някакъв начин й напомняше за Клеър Паджет, която в момента докарваше новинарския отдел в една телевизия в Хюстън до самоубийство. И двамата бяха влудяващи професионалисти, и двамата знаеха точно какво й трябва.

- Харесва ми, като закриеш шоуто така - каза Нейтън, а двойната му гуша потрепна от удоволствие. - С тези темпове рейтингът ще скочи до небето.

Тя тъкмо беше приключила предаване за телевизионните евангелисти, в което почетният гост, преподобният Джони Т. Плат, беше напуснал преждевременно, след като го омая да им разкрие повече, отколкото желаеше, за своите няколко провалени брака и неандерталското си отношение към жените.

- Слава богу, че ми оставаха само няколко минути за запълване, иначе щеше да се наложи да записваме повторно - каза Франческа, докато откачваше микрофона от мекия си шал, увит около деколтето на роклята.

Нейтън вървеше редом с нея, докато напускаха студиото. След като записът на предаването бе приключил, я налегнаха познатите тревожни мисли. Бяха изминали шест седмици, откакто се бяха върнали от Уайнет. Не беше виждала Дали от тогава. Толкова се тревожеше как ще се приспособи към нахлуването му в живота на Теди. Почувства се объркана като тийнейджърките, които спасяваше. Защо усещаше нещо, което беше толкова нередно, като толкова правилно? И после осъзна, че Нейтън й говори нещо.

- ...така че днес изпратихме прессъобщение за церемонията при Статуята на Свободата. Ще направим предаване за емиграцията, за бедните и богатите, такива работи. Какво мислиш?

Тя кимна в съгласие. Беше взела изпита си за гражданство през януари и не след дълго бе получила писмо от Белия дом, в което я канеха да участва в специална церемония, която щеше да се проведе през май край Статуята на Свободата. Няколко известни обществени личности, които се бяха кандидатирали за американско гражданство, щяха да се закълнат заедно. Освен Франческа групата включваше испански спортисти, корейски моден дизайнер, руски балетист и двама уважавани учени. Белият дом планираше президентът да произнесе приветствена реч, за да подсили патриотичното чувство, както и да закрепи позициите си сред етническите гласоподаватели.

Нейтън спря, когато стигнаха до офиса му.

- Имам страхотни планове за следващия сезон, Франческа. Повече политика. Ти притежаваш най-опасния талант да проникваш...

- Нейтън. - Тя се поколеба за момент и после, осъзнавайки, че вече го е отлагала твърде дълго, взе решение. - Трябва да поговорим.

Той я погледна разтревожено, преди да й посочи с жест вратата. Тя поздрави секретарката и после влезе в кабинета му. Нейтън затвори вратата след нея и подпря закръгления си хълбок на ръба на бюрото, опъвайки вече и без това доста обтегнатите шевове на дрехите си.

Франческа си пое дълбоко дъх и му каза какво решение бе взела след месеци обмисляне.

- Знам, че изобщо няма да си доволен, Нейтън, но когато тази пролет договорът ми с телевизията изтече, ще кажа на агента ми да го предоговори.

- Разбира се, че ще го предоговори - рече предпазливо Нейтън. - Сигурен съм, че от телевизията ще отпуснат допълнително, за да подсладят сделката. Но не много, имай предвид.

Парите не бяха проблем и тя поклати глава.

- Няма да правя седмично шоу, Нейтън. Искам да се огранича до дванайсет специални предавания годишно, по едно на месец.

Обзе я облекчение, когато най-сетне изговори думите.

Нейтън се изправи от ръба на бюрото си.

- Не говориш сериозно. Телевизията никога няма да се съгласи. Извършваш професионално самоубийство.

- Няма да изпусна този шанс. Не мога да живея повече така, Нейтън. Уморих се да съм уморена през цялото време. Уморих се някой друг да отглежда детето ми.

Нейтън, който виждаше дъщерите си само през уикендите и бе оставил цялата работа на съпругата си, изглежда, нямаше и най-смътна представа за какво говори Франческа.

- Жените те възприемат като модел за подражание - каза той, очевидно решил да атакува политическата й съвест. - Някои от тях ще кажат, че се предаваш.

- Може би... не съм сигурна. - Тя отмести една купчина списания и седна на дивана. - Мисля, че жените осъзнават, че искат да са нещо повече от съсипани копия на мъжете. Цели девет години правех всичко по мъжкия начин. Прехвърлих отглеждането на детето ми на други хора, движех се по толкова стриктен график, че когато се събуждах в хотелската стая, трябваше да измъкна някоя бланка от чекмеджето, за да си спомня в кой град съм, лягах си със свит стомах, мислейки за всичко, което трябва да направя на следващия ден. Уморена съм от това, Нейтън. Обичам работата си, но съм уморена да я обичам по двайсет и четири часа на ден, седем дни седмично. Обичам Теди и имам само още девет години, преди той да отиде в колеж. Искам да прекарвам повече време с него. Това е единственият живот, който имам, и да ти кажа откровено, не съм чак толкова щастлива от начина, по който го живея.