- Да, направи го.

Намръщи му се свирепо, защото всичко ставаше твърде бързо за вкуса й. Знаеше, че се кани да направи нещо, за което ще съжалява, но изглежда, нямаше достатъчно воля да спре. Заключи, че причината е в едногодишното й въздържание. Това беше единственото обяснение.

Когато се върна от тоалетната, той седеше на дивана, подпрял единия си ботуш на коляното и пиеше доматен сок. Тя седна в другия край на дивана, не се притисна към подлакътника, но и не се сгуши до Дали. Той я погледна.

- Божичко, Франси, ще ми се да се отпуснеш малко. Започваш да ме изнервяш.

- Не ми ги пробутвай тия. Ти си също толкова притеснен, просто го прикриваш по-добре.

Той не го отрече.

- Искаш ли да вземем душ заедно, за да загреем?

Тя поклати глава.

- Не искам да си свалям дрехите.

- Доста ще е трудно...

- Нямах това предвид. Вероятно ще си сваля дрехите... по някое време... може би, ако реша... просто искам, когато го направя, вече да съм загряла.

Дали се ухили.

- Знаеш ли, Франси, доста е забавно да си седим и само да си говорим за това. Направо не ми се иска да започна да те целувам.

Затова тя го целуна - изобщо не можеше да продължи да говори.

Тази целувка беше още по-добра от предишната. Размяната на реплики ги беше разгорещила и в ласките им имаше щипка грубост, която изглеждаше точно на място при тази абсурдно глупава и за двама им среща. Докато устите им се притискаха и езиците им се докосваха, Франческа още веднъж изпита усещането, че светът около тях изчезва.

Тя мушна ръце под ризата му. За секунди той свали пуловера й и разкопча копчетата на копринената й блуза. Бельото й беше красиво - дантелени раковини и красива коприна, обгръщащи гърдите й. Той разголи едната, освободи коприненото й зърно и го засмука.

Когато повече не можеше да издържа, тя вдигна главата му и започна безмилостна атака на долната му устна - обхождаше извивките й е език и нежно я дразнеше със зъби. Накрая прокара пръсти по гърба му и ги пъхна под колана на дънките му. Той изстена и я вдигна на крака, после смъкна надолу панталона й и събу обувките и чорапите й.

- Искам да те видя - каза дрезгаво и разтвори широко копринената блуза. Тъканта се плъзна по раменете й като милувка.

Дали задържа дъха си.

- Всичкото ти бельо ли е като на първокласна стриптийзьорка?

- Абсолютно. - Тя се повдигна на пръсти, за да захапе ухото му.

Пръстите му се заиграха е двете малки връвчици на ханша й, които придържаха миниатюрния копринен триъгълник на бикините на място, като оставяха извивката на бедрото оголена. По кожата й полазиха тръпки на възбуда.

- Заведи ме горе - прошепна тя.

Дали плъзна ръка под коленете й, повдигна я и я притисна към гърдите си.

- Не тежиш повече от торба със стикове, скъпа.

Спалнята му беше голяма и удобна, с камина в единия край и легло, поставено под скосения таван. Той я положи нежно върху него и после посегна към деликатните връзки на ханша й.

- Не, не. - Франческа избута ръката му и посочи към центъра на стаята. - Първо ги свали, войнико.

Той я погледна подозрително.

- Какво да сваля?

- Дрехите си. Позабавлявай ротата.

- Моите дрехи? - Той се намръщи. - Мислех, че ти ще направиш това за мен.

Тя поклати глава и се облегна на лакът, като му се усмихна прелъстително.

- Съблечи се.

- Слушай сега, Франси...

Франческа повдигна лениво ръката си и отново посочи към центъра на стаята.

- Направи го много бавно и изящно - измърка. - Искам да се насладя на всяка минута.

- О, Франси... - Той погледна с копнеж към двойката раковини върху гърдите й и после сведе поглед към малкия копринен триъгълник.

Тя разтвори леко краката си, за да го вдъхнови.

- Чувствам се глупаво да правя голяма работа от събличането на дрехите си - изръмжа Дали, докато отиваше към центъра на стаята.

Тя плъзна леко пръсти по копринения триъгълник.

- Това е твърде жалко. По мое мнение мъжете като теб са създадени, за да забавляват жени като мен.

Очите му проследиха пръстите й.

- Така ли?

Тя си поигра с малките връзки.

- Само мускули и никакъв мозък, за какво друго ставаш?

Той вдигна поглед и се ухили лениво, докато започваше бавно да разкопчава ръкавите си.

- Ами предполагам, че ти предстои да научиш.

Франческа почувства прилив на горещина. Обикновено разкопчаване на ръкавите й се стори най-еротичното нещо, което беше виждала. Дали сигурно бе забелязал, че дъхът й се учести, защото в ъгълчето на устните му потрепна усмивка, но после изчезна, когато се отдаде на играта. Отдели достатъчно време на разкопчаването и на останалите копчета на ризата си, после я разтвори съблазнително и я свали. Устните й се разтвориха леко. Наблюдаваше потрепването на гръдните му мускули, когато се протегна надолу да свали ботушите и чорапите си.

Накрая Дали остана само по джинси и широк кожен колан, изправи се и промуши един пръст през гайката на кръста.

- Свали си сутиена - каза той. - Няма да съблека нищо повече, докато не видя нещо изкушаващо.

Тя се престори, че обмисля искането му, после бавно се протегна зад гърба си и разкопча сутиена. Презрамките се спуснаха по раменете й, но тя остави раковините да покриват гърдите й.

- Първо си свали колана - каза с гърлен нисък глас. - После разкопчай джинсите.

Той измъкна колана от гайките. За момент го остави да виси до тялото му, стиснал катарамата в юмрук. После я изненада, като го хвърли към леглото до глезените й.

- В случай че се наложи да го използвам върху теб - каза с глас, пълен със сексуална заплаха.

Тя преглътна. Дали разкопча копчето на джинсите си и смъкна ципа няколко сантиметра, разкривайки плоския си корем. После постави ръката си леко върху него и зачака. Франческа смъкна копринените чашки на сутиена от гърдите си и леко изпъна гръб, за да може да я огледа добре. Сега беше негов ред да преглътне.

- Джинсите, войниче - прошепна тя.

Дали смъкна ципа до долу, после пъхна и двата си палеца в колана на джинсите и ги смъкна заедно с боксерките. Най-накрая застана пред нея чисто гол.

Тя го изучаваше с поглед без капка срам. Дали беше твърд и горд, красив, гладък и блестящ. Франческа отпусна глава на възглавниците, а косата й се разпиля като корона около нея, докато го гледаше как се приближава до леглото. Той протегна показалец и го прокара от гърлото й до чак до копринения триъгълник на бикините.

- Развържи ги - нареди й.

- Ти го направи.

Дали седна на ръба на леглото и се протегна към една от сатенените връзки. Франческа задържа ръката му.

- С уста.

Той се засмя, после се наведе и изпълни нареждането й. Докато издърпваше копринения триъгълник между краката й, я целуна и започна да гали вътрешността на бедрата й. Франческа също започна своя изследователска мисия, нетърпелива да го докосне. След няколко минути той изстена и се обърна към шкафчето до леглото. Когато отново се извърна към нея, Франческа се разсмя и се надигна на колене.

- Никога не оставяй мъж да върши женската работа - прошепна. Протегна се към него и взе нещата в свои ръце, докато кожата му не започна да лъщи от пот.

- По дяволите, Франси, продължавай така и от тази среща ще ти остане единствено отегчителен спомен.

Тя се усмихна и се плъзна обратно върху възглавниците, като разтвори крака.

- Съмнявам се.

Той се възползва от онова, което му предлагаше, като започна да я изтезава с обиграни ласки, докато Франческа не го замоли да спре, и после я целува, докато остана без дъх. Когато най-накрая проникна в нея, тя обхвана хълбоците му с ръце и извика. Той се надигна и влезе още по-дълбоко. Думите им излизаха накъсано, задъхано.

- Моля те...

- Толкова хубаво...

- Да... силно...

- Сладко...

Обикновено всеки от тях бе щедър любовник - загрижен, даряващ, но винаги контролиращ се. Сега бяха разгорещени и влажни, напрегнати от страст, потънали в забрава за всичко друго, освен за тялото на другия. И двамата свършиха почти едновременно, шумно и невъздържано, изпълвайки въздуха с викове, стонове и задъхано произнесени безсрамни думи.

След това бе трудно да се прецени кой от двамата е по-смутен.

29

Докато се хранеха, атмосферата беше напрегната. И двамата пускаха шеги, които не бяха особено смешни. После се върнаха в леглото и отново се любиха. Докато устните им бяха притиснати едни към други, а телата им -слети, бяха прекалено заети, за да говорят, пък и говоренето не беше това, на което искаха да се отдават. Спаха неспокойно и се събудиха в малките часове, за да открият, че не са се наситили един на друг.

- Колко пъти станаха? - изръмжа Дали, след като свършиха.

Тя се сгуши в него.

- Ъъъ... четири, мисля.

Той я целуна по главата и промърмори:

- Франси, не мисля, че огънят, който гори между нас, ще бъде потушен толкова лесно, колкото смятахме.

Минаваше осем сутринта, когато Франческа се протегна мързеливо под завивките, а Дали я придърпа в прегръдките си. Тъкмо бяха започнали да се боричкат, когато чуха стъпки по стълбите. Дали изруга под нос. Франческа обърна глава към вратата и загледа разтревожено как топката на бравата се завърта. През ума й премина грозно видение на армия от стари гаджета на Дали, които се промъкват в къщата, всяка със собствен ключ, полюшващ се на пръста й.

- О, Боже... - Не можа да се сдържи. Пъхна се под завивките и покри главата си с чаршафа. Точно в този момент чу вратата да се отваря.

Дали звучеше леко ядосан.

- За Бога, не можа ли поне да почукаш?

- Страхувах се, че ще разлея кафето. Надявам се, че под завивките е Франси, иначе наистина ще се притесня.

- Всъщност не е Франси - отвърна Дали. - Така че се чувствай притеснена.