- Всъщност не...

- Нашите гълъбчета със сигурност ще са там. Ще влезем, ще се престорим, че не ги виждаме, и после ще правим секс на бара. Какво ще кажеш?

- Не.

- Хайде, красавице. Двамата изсипаха тонове лайна върху нас. Нека и ние да им подхвърлим малко.

Верен на себе си, Джери пренебрегна всичките й протести и я избута от ресторанта. Петнайсет минути по-късно вървяха към входа на кръчмата. Мястото изглеждаше почти както Франческа го помнеше, само дето неоновите реклами на бира бяха нови и сега ъгълът се заемаше от видеоигри. Хората си бяха същите.

- Виж ти кой влиза през вратата - каза гърлен женски глас от една маса вдясно. - И това ако не е самата кралица на Англия с краля на болшевиките до нея. - Холи Грейс седеше с бирена бутилка пред себе си, а до нея Дали пиеше сода.

Франческа почувства поредното странно присвиване в стомаха при вида на студените му сини очи, които я изучаваха над ръба на чашата.

- Не, греша - продължи Холи Грейс, докато оглеждаше абаносовочерната рокля на „Галанос“, която Франческа носеше с яркочервено сако с широки рамене. - Тя не е кралицата на Англия, а онази кечистка, дето вече сме я виждали да се бие.

Франческа стисна ръката на Джери.

- Да си тръгваме.

Пълните устни на Джери се опънаха в тънка линия, но той отказа да помръдне. Холи Грейс бутна назад стетсъна си, като старателно го игнорираше, докато изучаваше дрехите на Франческа.

- „Галанос“ в „Роустабаут“. Мамка му. Заради теб ще ни изритат. Не се ли умори винаги да си в центъра на вниманието?

Франческа забрави за Джери и Дали и погледна Холи Грейс с искрена загриженост. Тя наистина се държеше гадно. Пусна ръката на Джери, отиде до нея и седна.

- Добре ли си? - попита я.

Холи Грейс се намръщи в бирената си чаша, но не каза нищо.

- Да идем в тоалетната да поговорим - прошепна Франческа и когато Холи Грейс не отговори, добави по-строго: - Веднага.

Холи Грейс й отправи бунтарски поглед, което й напомни за сина й.

- Няма да ходя никъде с теб. Все още съм ти бясна, задето не ми каза истината за Теди. - Тя се обърна към Дали. - Да танцуваме, скъпи.

Дали ги наблюдаваше с интерес. Изправи се и уви ръка около раменете на Холи Грейс.

- Разбира се, мила.

Двамата понечиха да се отдалечат, но Джери пристъпи напред и блокира пътя им.

- Не е ли интересен начинът, по който са се вкопчили един в друг? - рече той на Франческа. - Това е най-впечатляващият случай на забавено развитие, който съм виждал.

- Отиди да танцуваш, Холи Грейс - каза тихо Франческа, -но докато го правиш, имай предвид, че и аз може да се нуждая от теб също толкова много, колкото и Дали.

Холи Грейс се поколеба за момент, но после се извърна към ръцете на Дали и заедно отидоха към дансинга.

В този момент един от редовните клиенти на „Роустабаут“ отиде да помоли Франческа за автограф и не след дълго тя беше обградена от почитатели. Поговори си е тях, макар вътрешно да бе изпълнена с объркване. С периферното си зрение виждаше Джери да говори с някаква пищна млада жена на бара. Холи Грейс танцуваше с Дали и двамата се движеха грациозно в абсолютно съвършенство, изглеждаха, сякаш бяха изключили останалата част от света. Бузите започнаха да я болят от толкова усмивки. Даде още автографи и прие още комплименти, но редовните клиенти на „Роустабаут“ отказваха да я оставят на мира. Бяха свикнали със звездата от „Чайна Колт“, но да видят блестящата Франческа Дей, беше нещо съвсем различно. Не след дълго тя забеляза как Холи Грейс се измъкна през задната врата. Една ръка докосна рамото й.

- Съжалявам, хора, но Франси ми обеща този танц. Помниш ли още как се танцува ту-степ, скъпа?

Франческа се обърна към Дали и след моментно колебание прие поканата. Той я притисна към себе си и тя изпита неловкото чувство, че се е върнала десет години назад във времето, когато този мъж беше центърът на света й.

- По дяволите, странно е да танцувам с някого, който носи рокля - каза Дали. - Това сако подплънки ли има?

Гласът му беше тих, нежен и развеселен. Беше толкова хубаво да е близо до него. Твърде хубаво.

- Не позволявай на Холи Грейс да нарани чувствата ти -каза той тихо. - Просто й трябва време.

Симпатията на Дали при дадените обстоятелства я изненада.

- Приятелството й означава много за мен.

- Мен ако питаш, начинът, по който онзи комуняга се е възползвал от нея, я тревожи повече от всичко останало.

Франческа осъзна, че Дали не разбира истинската същност на проблемите между Холи Грейс и Джери, но реши, че не е нейна работа да го осветлява по въпроса.

- Рано или късно, тя ще се осъзнае - продължи той. - И знам, че ще е благодарна, ако тогава си насреща. А сега какво ще кажеш да спреш да се тревожиш за Холи Грейс и да се концентрираш върху музиката, за да потанцуваме наистина добре?

Франческа се опита, но усещаше присъствието му толкова осезаемо, че не й беше до танци.

Музиката утихна до романтична кънтри балада. Брадичката му докосна върха на главата й.

- Изглеждаш ужасно красива тази вечер, Франси.

В гласа му имаше дрезгавина, която я изнерви. Той я притегли малко по-близо до себе си.

- Толкова си дребничка, съвсем го бях забравил.

„Не ме очаровай - искаше да го помоли Франческа, докато усещаше топлината на тялото му да се процежда в нейното. -Не бъди сладък и сексапилен, не ме карай да забравя всичко, което стои между нас.“ Изпитваше смущаващото усещане, че звуците около тях затихват, че музиката замлъква, че другите гласове изчезват и на дансинга остават само те двамата.

Дали я придърпа още по-близо и ритъмът им се промени, вече не беше танц, а нещо подобно на прегръдка. Тялото му беше твърдо и стабилно до нейното. Тя се опита да събере достатъчно сили, за да се пребори с привличането помежду им.

- Нека... нека да седнем.

- Добре.

Но вместо да я пусне, той стисна ръката й. Другата му ръка се плъзна под сакото й, така че от тялото й я делеше само тънката копринена рокля. Бузата й намери рамото му. Тя се сгуши до него и имаше чувството, сякаш се е прибрала у дома. Успокои дъха си, затвори очи и се понесе с него.

- Франси - прошепна в косата й, - ще трябва да направим нещо за това.

Първо реши да се престори, че не го разбира, но в този момент не й беше до кокетничене.

- Това е... просто химия. Ако не й обръщаме внимание, ще го преодолеем.

Дали я придърпа по-близо.

- Сигурна ли си?

- Абсолютно. - Надяваше се, че не може да чуе лекото потрепване в гласа й. Неочаквано се уплаши и се усети да казва: - Боже, Дали, това ми се е случвало стотици пъти. Хиляди. Сигурна съм, че и на теб.

- Аха - отвърна той безизразно. - Хиляди пъти. - Изведнъж спря да се движи и отпусна ръце. - Виж, Франси, не знам дали и с теб е така, но вече не ми се танцува.

- Добре. - Тя му отправи най-добрата си коктейлна усмивка и се зае да оправя реверите на сакото си. - Нямам нищо против.

- До после. - Той се обърна и се отдалечи.

- Да, до после - каза тя на гърба му.

Раздялата им беше топла. Не си размениха гневни думи. Не си изрекоха предупреждения. Но докато го гледаше да се изгубва в множеството, имаше смътното усещане, че между тях двамата се очертаваше нова зона на сблъсък.

28

Макар че Дали направи няколко половинчати опита да изглади отношенията си с Теди, двамата бяха като куче и котка. Когато баща му беше наблизо, Теди скачаше по мебелите, чупеше съдове и се мусеше. Дали не щадеше критики към детето и двамата се чувстваха все по-нещастни в компанията си. Франческа се опита да се държи като помирител, но от вечерта, когато танцуваха в „Роустабаут“, между нея самата и Дали се беше насъбрало толкова много напрежение, че непрестанно си изпускаше нервите.

Следобеда на третия им и последен ден в Уайнет тя се скара с Дали, след като Теди беше изтичал нагоре по стълбите и бе ритнал един стол в кухнята.

- Не можеш ли да седнеш с него и да редите пъзел или да четете книга заедно? - настоя тя. - Какво, за бога, те кара да мислиш, че ще успее да удари билярдната топка, като му крещиш през цялото време?

Дали се загледа в дупката в зеления филц на масата.

- Първо, не крещях, второ, не се меси. Тръгвате си утре и това ми осигурява твърде малко време да компенсирам девет години женско влияние.

- Само частично женско влияние - тросна се тя. - Не забравяй, че Холи Грейс прекарва много време с него.

Очите му се присвиха.

- Какво имаш предвид?

- Имам предвид, че тя е дяволски по-добра като баща, отколкото ти някога ще бъдеш.

Дали направи крачка назад, всеки мускул от тялото му беше напрегнат от войнственост, но само миг по-късно отново застана до нея.

- И още нещо, мислех, че ще говориш с него, ще му обясниш, че съм му баща.

- Теди не е в настроение за каквито и да е обяснения. Той е умно дете. Ще даде знак, когато е готов.

Очите му обходиха тялото й с преднамерена наглост.

- Знаеш ли какво не е наред с теб? Мисля, че все още си незрялото дете, което не може да понесе, че няма да стане на неговото!

Нейните очи му отвърнаха със същото.

- А аз мисля, че ти си безмозъчен спортист, който не струва и пукната пара без стик в ръката!

Обстрелваха се с гневни думи като с балистични ракети, но дори докато враждебността между тях се натрупваше, Франческа изпитваше смътното усещане, че нищо от казаното не улучва целта. Думите им бяха просто димна завеса, която не успяваше да скрие факта, че въздухът помежду им е натежал от страст.

- Нищо чудно, че не си се омъжила. Ти си най-студената жена, която съм срещал през живота си.

- Има доста мъже, които няма да се съгласят с теб. Истински мъже, не бляскави момченца, които носят толкова тесни джинси, че всичко изваждат на показ.