Затвори очи и се отнесе, докато колата не сви по тясна алея, която завършваше пред двуетажна каменна къща. Рустикалната малка постройка беше разположена в горичка от стари кедри, които осигуряваха защита срещу вятъра, а силуетите на ниските синеещи хълмове се виждаха в далечината. Тя погледна въпросително към Дали, докато спираха на алеята.

- Къде сме?

Той изключи двигателя и слезе, без да й отговори. Франческа го наблюдаваше разтревожено, докато обикаля колата и й отваря вратата. Опря едната си ръка на покрива, а другата на рамката на вратата и се наведе към нея. Докато се взираше в студените му сини очи, в тялото й започнаха да се зараждат странни усещания. Неочаквано се почувства като изгладняла жена, на която току-що са й поднесли изкусителен десерт. Моментът на слабост я засрами и тя се изчерви.

- По дяволите, красива си - каза тихо Дали.

- Не и наполовина колкото теб - отвърна Франческа, решена да унищожи странната атмосфера, която се зараждаше между тях. - Къде сме? Чия е тази къща?

- Моя.

- Твоя? Не може да сме на повече от трийсет километра от Уайнет. Защо имаш две къщи толкова близо една до друга?

- След това, което се случи там, съм изненадан, че питаш. -Той отстъпи, за да й направи път.

Тя слезе от колата и се загледа замислено във верандата.

- Това е убежище, нали?

- Може и така да го наречеш. Ще съм ти благодарен, ако не казваш на никого, че си идвала. Всички знаят за къщата, но до този момент се държат настрана. Ако разберат, че съм те довел тук, сезонът ще бъде открит и не след дълго ще се наредят на опашка със спалните си чували, игли за плетене и хладилни чанти с „Доктор Пепър“.

Тя тръгна към предните стъпала, любопитна да влезе вътре, но преди да успее, Дали докосна ръката й.

- Франси? Работата е там, че това е моята къща и не можем да се караме в нея.

Никога не го беше виждала с толкова сериозно изражение върху лицето.

- Какво те кара да смяташ, че искам да се караме?

- Предполагам, че просто ти е в природата.

- В моята природа! Първо отвличаш сина ми, после отвличаш и мен, а сега имаш наглостта да ми кажеш, че искам да се караме!

- Наречи ме песимист. - Той седна на стъпалата.

Франческа стисна длани, осъзнавайки с неудобство, че я е хванал неподготвена. После потрепери. Беше я изнесъл от къщата без яке, а навън едва ли беше повече от четири градуса.

- Какво правиш? Защо сядаш тук?

- Ако се налага да си кажем всичко, да го направим тук, защото след като влезем в къщата, трябва да сме наистина любезни един с друг. Наистина, Франси, тази къща е моето убежище и няма да го съсипвам с караници.

- Това е нелепо. - Зъбите й започнаха да тракат. - Имаме да обсъждаме деликатни теми и не мисля, че ще успеем, без да се разгорещим.

Той потупа мястото до себе си.

- Замръзвам - рече тя и се тръшна до него, но докато се оплакваше, откри, че тайно се наслаждава на идеята за къща, където споровете не бяха разрешени. Какво ли щеше да се случи с човешките взаимоотношения, ако имаше повече подобни къщи? Само Дали можеше да измисли нещо толкова интересно. Тя тайничко се примъкна по-близо до топлината му. Беше забравила колко хубаво мирише, на сапун и чисти дрехи.

- Защо не седнем в колата? - предложи му. - Ти си само по риза. Сигурно не ти е много топло.

- Ако останем тук, ще приключим по-бързо. - Дали прочисти гърлото си. - Първо, искам да ти се извиня за гадната забележка, че кариерата ти е по-важна от Теди. Никога не съм твърдял, че съм идеален, но все пак това беше удар под кръста, за който се срамувам.

Тя обгърна коленете си с ръце.

- Имаш ли представа какво е за една работеща майка да чуе подобно нещо?

- Не се замислих - измънка той. После добави отбранително: - Но по дяволите, Франси, ще ми се да не излизаш извън кожата си и при най-малката грешка от моя страна. Твърде емоционална си.

Тя зарови пръсти под мишниците си. Защо мъжете винаги правеха така? Какво ги караше да мислят, че могат да кажат най-възмутителните, най-болезнените неща на една жена и после да очакват тя да си мълчи? Хрумнаха й няколко остри коментара, които й се искаше да направи, но ги преглътна в интерес на влизането вътре.

- Теди се подчинява на собствените си правила - каза тя твърдо. - Той не е нито като теб, нито като мен. Той е изцяло себе си.

- Виждам това. - Дали опъна крака, подпря ръце на коленете си и се взря в стъпалата за момент. - Той просто не е като другите деца.

Всичките й съмнения в качествата й като майка изникнаха в ума й. Теди не беше спортна натура, Дали не го харесваше.

- Какво искаш от него? - възкликна тя гневно. - Да иде и да понабие малко жени? - Той замръзна до нея и й се дощя да си беше премълчала.

- Как ще се справим с това? - попита я тихо. - Ставаме като куче и котка още щом се приближим достатъчно, за да се подушим. Може би ще е по-добре да оставим всичко на адвокатите.

- Това ли искаш наистина?

- Всичко, което знам, е, че съм уморен да се карам с теб, а не сме прекарали заедно и един ден.

Зъбите й започнаха да тракат.

- Теди не те харесва, Дали. Няма да го насилвам да прекарва време с теб.

- Просто двамата с Теди не започнахме познанството си добре. Някак си ще трябва да се справим.

- Няма да е толкова лесно.

- Много неща не са лесни.

Тя погледна с надежда към вратата.

- Нека спрем да говорим за Теди и да влезем вътре за няколко минути. След като се стоплим, може да излезем и да довършим разговора.

Дали кимна, после се изправи и й предложи ръката си. Тя прие, но допирът беше твърде приятен, така че го пусна възможно най-бързо, решена да сведе физическите им контакти до минимум. Той сякаш прочете мислите й, после се обърна да отключи.

- Тази Доралий е истинско предизвикателство - отбеляза. Влезе вътре и посочи към теракотения коридор, осветен от овален прозорец. - Колко бездомници си прибрала през последните десет години?

- Хора или животни?

Той се засмя и докато влизаха в дневната, Франческа си припомни чудесното му чувство за хумор. В хола имаше избелял ориенталски килим, колекция от месингови лампи и няколко стола. Всичко беше удобно и непретенциозно - всичко с изключение на красивите картини по стените.

- Дали, откъде ги имаш? - попита тя и тръгна към едно оригинално маслено платно, изобразяващо мрачни планини и избелели кости.

- Оттук-оттам - отвърна той, сякаш не беше сигурен.

- Разкошни са! - Франческа се премести, за да разгледа голямо платно, осеяно с екзотични абстрактни цветя. - Не знаех, че колекционираш изкуство.

- Не колекционирам, просто съм окачил на стената няколко творби, които харесвам.

Тя повдигна вежда, за да му даде да разбере, че преструвката му не е минала. Невежите хора не купуваха подобни картини.

- Далас, съществува ли някаква, макар и малка вероятност, да подходиш сериозно към разговора?

- По-скоро не. - Той се ухили и посочи към трапезарията. -Там има една акрилна живопис, която сигурно ще ти хареса. Купих я от малка галерия в Кармел, след като направих двойно боги на седемнайсетата дупка в Пебъл Бийч два поредни дни. Толкова се депресирах, че трябваше или да се напия, или да си купя картина. Имам още една от същия художник в къщата ми в Северна Каролина.

- Не знаех, че имаш къща в Северна Каролина.

- Тя е от онези, модерните, които приличат повече на банков трезор. Всъщност не си падам много по нея, но има хубава гледка. Повечето от къщите, които купувам в последно време, са по-традиционни.

- Има и още?

Той сви рамене.

- Стана така, че вече не понасям мотелите и тъй като започнах да изкарвам пари по турнирите и да прибирам добри чекове, трябваше да правя нещо с парите. Купих къщи в различни части на страната. Искаш ли нещо за пиене?

Франческа осъзна, че не е яла нищо от предната вечер.

- Всъщност искам нещо за ядене. И после може би ще е добре да се върна при Теди.

И да се обадя на Стефан - помисли си. - И да се срещна със социалната работничка за Доралий, И да говоря с Холи Грейс, която беше най-добрата ми приятелка.

- Глезиш Теди твърде много - отбеляза Дали, докато я водеше към кухнята.

Тя спря на място. Крехкото примирие помежду им беше нарушено. Отне му миг, за да разбере, че тя не го следва, и се обърна, за да види какво я задържа. Когато забеляза изражението на лицето й, въздъхна, хвана я за ръката и я поведе към верандата. Франческа се опита да се измъкне, но той я държеше здраво.

Когато излезе навън, я блъсна студения порив на вятъра. Обърна се, за да го погледне.

- Не раздавай оценки за това, каква майка съм, Дали. Прекарал си по-малко от седмица с Теди, така че не започвай да си въобразяваш, че си авторитет във възпитанието му. Дори не го познаваш!

- Но знам какво виждам. По дяволите, Франси, не се опитвам да нараня чувствата ти, той просто ме разочарова.

Тя почувства да я пронизва болка. Теди - нейната гордост и радост, кръв от кръвта й, част от сърцето й - как можеше той да разочарова някого?

- Не ми пука - каза студено. - Единственото, което ме тревожи, е какво разочарование очевидно си ти за него.

Дали пъхна едната си ръка в джоба на джинсите си и погледна към кедровите дървета, без да каже и дума. Вятърът поде кичур от косата му и го издуха назад от челото му. Най-накрая проговори тихо.

- Може би е по-добре да се върнем в Уайнет. Предполагам, че това не беше много добра идея.

Тя също се загледа в кедрите за няколко секунди, преди да кимне бавно и да тръгне към колата.

В къщата нямаше никого с изключение на Теди и Скийт. Дали отиде отзад, без да каже къде точно, и Франческа изведе Теди на разходка. Опита се да подхване темата за Дали на два пъти, но той отклоняваше опитите й и тя не го насили. За сметка на това не можеше да нахвали добродетелите на Скийт Купър.