- Нямам намерение да оставам тук. Теди трябва да ходи на училище. Напускаме Уайнет още днес следобед.

- Не мисля, че това е добра идея, Франси. Ти имаше девет години. Сега ми дължиш поне няколко дни.

- Ти го отвлече! - възкликна тя. - Не ти дължа нищо...

Дали размаха пръст във въздуха, като на някой плакат за набиране на доброволци.

- Ако не можеш да отделиш дори няколко дни, за да измислим какво да правим, тогава май всичко, което ми каза при кариерата за това, че знаеш какво е важното в живота, са пълни глупости, а?

Войнственото му настроение я вбеси.

- Защо постъпваш така? Изобщо не те е грижа за Теди. Просто използваш едно малко момче, за да ми отмъстиш, че съм наранила мъжкото ти его.

- Изобщо не ми пробутвай глупавата ти псевдопсихология, Мис Каприз - каза той студено. - Нямаш и най-малка представа за какво ме е грижа.

Тя вирна брадичка и го изгледа строго.

- Това, което знам, е, че успя да отчуждиш дете, което обича абсолютно всеки на света, особено ако е мъж.

- Така ли? - изсумтя Дали. - Е, не е изненадващо, защото никога не съм виждал дете, което толкова много да се нуждае от мъжко присъствие в живота си. Толкова заета ли беше с проклетата си кариера, че не можа да отделиш няколко часа да го запишеш за някой спорт?

Ледена ярост изпълни Франческа.

- Кучи син такъв - изсъска тя. Избута го и бързо се заизкачва по стълбите.

- Франси!

Тя игнорира вика му. Сърцето й блъскаше в гърдите, каза си, че е била абсолютна глупачка да изгуби дори секунда в съчувствие към него. Втурна се по стълбите и отвори вратата, която водеше към задния коридор. Закле се, че дори и да насъскаше всички свирепи адвокати на света срещу нея, пак никога нямаше да пипне отново сина й.

- Франси!

Чу стъпките му по стълбите и се забърза още повече. Но после той я хвана, сграбчи ръката й и я спря.

- Слушай, Франси, нямах предвид...

- Не ме докосвай! - Опита се да се отскубне от него, но той я задържа, решен да се изясни. Едва осъзнаваше, че Дали се опитва да се извини, беше твърде разстроена, за да го изслуша.

- Франси! - Той я хвана по-здраво за раменете и погледна надолу към нея. - Съжалявам.

Тя се опита да го отблъсне.

- Пусни ме! Няма за какво да говорим.

Но той не я пускаше.

- Ще говоря с теб, дори ако трябва да те вържа като прасе...

И спря рязко, когато сякаш от нищото едно малко торнадо се хвърли върху краката му.

- Казах ти да не докосваш майка ми! - изпищя Теди, като го риташе й удряше с всичка сила. - Задник такъв! Ти си задник!

- Теди! - извика Франческа и се завъртя към него, когато Дали инстинктивно я пусна.

- Мразя те! - крещеше Теди на Дали, лицето му бе почервеняло от гняв, а по бузите му се стичаха сълзи, докато усилваше атаката си. - Ще те убия, ако я нараниш!

- Няма да я нараня - каза Дали, опитвайки се да отстъпи от летящите юмруци на Теди. - Теди! Няма да я нараня.

- Спри, Теди! - извика Франческа. Но гласът й беше толкова истеричен, че само влоши нещата. За секунда очите й уловиха погледа на Дали. Той изглеждаше също толкова безпомощен, колкото тя се чувстваше.

- Мразя те! Мразя те!

- И това ако не е върхът - рече провлачен женски глас от другия край на коридора.

- Холи Грейс! - Теди се откъсна от Дали и се затича към едно от малкото сигурни убежища, на които можеше да разчита в свят, който ставаше все по-озадачаващ.

- Здрасти, Теди. - Холи Грейс го придърпа към себе си и притисна нежно малката му глава към тялото си. После го разтри успокоително по тесните рамене. - Справи се много добре, скъпи. Дали може да е голям, но ти успешно отстояваше позицията си.

Франческа и Дали избухнаха едновременно.

- Какво, по дяволите, ти става да му говориш такива неща?

- Как можа, Холи Грейс!

Холи Грейс ги погледна над главата на Теди, обходи с поглед раздърпаните им дрехи и зачервените потресени лица. После поклати глава.

- По дяволите. Изглежда, съм изпуснала най-интересното обединяване в историята от Американската гражданска война насам.

0ранческа издърпа Теди от прегръдката на Холи Грейс. Притисна сина си до себе си и го поведе по коридора към предната част на къщата с намерението да го качи горе, да си стегне багажа и да напусне Уайнет завинаги. Но докато минаваше през свода към хола, рязко спря.

Сякаш целият свят се беше събрал да гледа как животът й се разпада. Скийт Купър стоеше до прозореца и ядеше шоколадов кейк. Госпожица Сибил седеше с Доралий на дивана. Чистачката, която помагаше на госпожица Сибил, тъкмо влизаше през входната врата. Джери Яфе крачеше напред-назад по килима.

Франческа се обърна, за да поиска обяснение от Холи Грейс за присъствието му, но видя, че най-добрата й приятелка е твърде заета да прегръща Дали. Ако някога се беше съмнявала на кого е лоялна Холи Грейс, защитното й поведение спрямо Дали току-що й беше изяснило това.

- Трябваше ли да водиш целия свят с теб? - тросна й се Франческа.

Холи Грейс погледна към нея и когато забеляза Джери, изрече ругатня, която Франческа би искала Теди да не бе чул.

Джери изглежда не беше спал цяла нощ и незабавно тръгна към Холи Грейс.

- Не можа ли да ми звъннеш и да ми кажеш какво става?

- Да ти звънна ли? - изкрещя Холи Грейс. - Защо трябва да ти звъня и какво, по дяволите, правиш тук?

Чистачката не бързаше да си закачи палтото, докато ги оглеждаше със зле прикрито любопитство. Дали изучаваше Джери със смесица от враждебност и интерес. Това беше единственият мъж освен него, който бе в състояние да накара Холи Грейс Бодин да си изпусне нервите.

Франческа почувства тъпа болка в слепоочието.

- Какво искаш да кажеш с това, какво, по дяволите, правя тук? - отвърна Джери. - Позвъних на Наоми от Вашингтон и разбрах, че Теди е отвлечен и всички сте разтревожени. Какво очакваше да направя? Да си стоя във Вашингтон и да се преструвам, че всичко е наред?

Спорът между Холи Грейс и Джери се развихри и тогава телефонът звънна. Всички, включително чистачката, го игнорираха. Франческа почувства, че се задушава. Можеше да мисли само за това, че трябва да измъкне Теди от тук. Телефонът продължаваше да звъни и чистачката най-накрая се отправи към кухнята да го вдигне. Холи Грейс и Джери рязко се умълчаха.

В този момент Дали погледна към Доралий.

- Кое е това момиче? - попита с не особено голямо любопитство.

Скийт поклати глава и вдигна рамене. Госпожица Сибил зарови в торбата с ръкоделието си. Холи Грейс погледна отвратено Франческа.

Проследявайки погледа на бившата си жена, Дали се обърна към Франческа за обяснение.

- Казва се Доралий - информира го сковано Франческа. -Нуждае се от подслон, където да остане временно.

Дали помисли за момент, после кимна.

- Здрасти, Доралий.

В очите на Холи Грейс проблеснаха искри, а устните й се свиха ядосано.

- Вие двамата не сте с всичкия си! Нямате ли си достатъчно неприятности, че си търсите още?

Чистачката подаде глава в хола.

- Търсят госпожица Дей.

Франческа не й обърна внимание. Макар че главата й започна наистина да пулсира от болка, реши, че е търпяла достатъчно обидите на Холи Грейс.

- Просто млъкни, Холи Грейс Бодин. Искам да знам какво правиш тук. Всичко това е достатъчно ужасно и без да се появяваш и да пърхаш с крилца около Дали като някоя квачка. Той е голям мъж! Няма нужда да водиш неговите битки. И със сигурност няма нужда да го защитаваш от мен.

- А да ти хрумва, че може би не съм дошла само заради него? -тросна й се Холи Грейс. - Може би смятам, че и двамата нямате достатъчно здрав разум, за да се справите със ситуацията.

- Чух достатъчно от твоя здрав разум - отвърна й също толкова ядосано Франческа. - Писнало ми е да слушам за...

- Какво да правя с телефонното обаждане? - попита чистачката. - Мъжът казва, че е принц.

- Мамо! - изплака Теди, чешейки обрива по корема си и хвърляйки зли погледи към Дали.

Холи Грейс посочи с острия си нокът към Доралий.

- Ето го идеалния пример за какво говоря! Ти никога не мислиш. Просто...

Доралий скочи.

- Не е нужно да слушам тия шибани глупости!

- Това наистина не е твоя работа, Холи Грейс - прекъсна ги Джери.

- Мамо! - изплака отново Теди. - Мамо, обривът ме сърби! Искам вкъщи!

- Ще говорите ли с тоя принц, или не? - настоя чистачката.

В главата на Франческа сякаш заудря пневматичен чук.

Искаше да изкрещи на всички да я оставят на мира. Приятелството й с Холи Грейс се разпадаше пред очите й; Доралий изглеждаше така, сякаш ще ги нападне; Теди беше готов да се разплаче.

- Моля ви... - каза тя, но никой не я чу.

Никой освен Дали.

Той се наведе към Скийт и му прошепна:

- Ще ми направиш ли услуга да задържиш Теди?

Скийт кимна и се приближи към момчето. Гневните гласове се извисиха. Дали пристъпи напред и преди някой да успее да го спре, вдигна Франческа на рамото си. Тя ахна, когато се озова с главата надолу.

- Съжалявам, хора - рече Дали. - Но всички вие ще трябва да изчакате реда си. - И после, преди някой да успее да го спре, я отнесе през вратата.

- Мамо! - изпищя Теди.

Скийт го хвана, преди да се е втурнал след Франческа.

- Не се притеснявай, момче. Майка ти и Дали винаги се държат така, когато са заедно. По-добре е да свикваш.

Франческа затвори очи и облегна главата си на прозореца в колата на Дали. Стъклото хладнееше на слепоочието й. Знаеше, че трябва да е изпълнена с праведен гняв, да наругае Дали за своеволното му мачовско изпълнение, но беше доволна, че я отнесе от тези настоятелни, критични гласове. Разстрои се, че изостави Теди, но знаеше, че Холи Грейс ще го успокои.

По радиото тихо зазвуча мелодия на Бари Манилоу. Дали се протегна, за да го изключи, но погледна към нея и го остави. Изнизаха се няколко километра и Франческа започна да се успокоява. Дали не казваше нищо, но като се имаше предвид през какво бяха минали, мълчанието беше относително успокоително.