Жабата, настанила се в гърлото му, се поду. Вбесяваше се от представата да плаче като някакво бебе, така че се взря в предната седалка. Когато се увери, че вниманието на Дали е насочено към шофирането, пръстите му се промъкнаха към колана. Разкопча го беззвучно. Никакъв задник нямаше да казва на Лашър Велики какво да прави.

Франческа сънува научния проект на Теди. Беше затворена в стъклена клетка с насекоми, които пълзяха навсякъде по нея, а някой използваше гигантска карфица, опитвайки се да ги набучи на нея. А тя беше следващата. После видя лицето на Теди от другата страна на стъклото, който я викаше. Опита се да стигне до него, да го докосне...

- Мамо! Мамо!

Изведнъж се събуди. С все още замъглен от съня ум почувства някой да се хвърля през леглото към нея, да се замотава в завивките и в колана на халата й.

- Мамо!

За няколко секунди остана хваната между съня и реалността, и после изпитва единствено пронизващото чувство за радост.

- Теди? О, Теди! - Хвана дребното му тяло и го придърпа към себе си, смеейки се през сълзи. - О, скъпи... - Косата му беше хладна до бузата й, сякаш идваше отвън. Тя го издърпа в леглото и стисна лицето му между ръцете си, като го обсипа с целувки. Наслаждаваше се на познатото усещане от малките му ръце около врата й, на тялото му, притиснато до нейното, на меката му коса, на миризмата му. Искаше да оближе бузите му като котка котенцето си.

Смътно осъзнаваше, че Дали се беше облегнал на вратата на спалнята и ги наблюдаваше, но беше толкова обсебена от радост, че синът й се е върнал при нея.

Теди беше заровил лице в шията й и тя усещаше, че трепери.

- Всичко е наред, скъпи - прошепна, докато сълзите се стичаха по бузите й. - Всичко е наред.

Когато вдигна глава, очите й неволно срещнаха тези на Дали. Изглеждаше толкова тъжен и самотен, че за секунда й мина лудешката мисъл да му помаха с ръка да дойде при тях в леглото. Той се извърна и се отдалечи, а тя се почувства отвратена от себе си. После забрави за Дали, цялото й внимание беше обсебено от Теди. Измина известно време, преди някой от тях да се успокои достатъчно, че да говори. Забеляза, че Теди е покрит със завяхващи червени петна и се чешеше непрекъснато с нокти.

- Ял си кезчуп - скара му се нежно, като се протегна през тениската да погали гърба му. - Защо си ял кетчуп, скъпи?

- Мамо - промърмори той, - искам да си идем вкъщи.

Франческа спусна краката си отстрани на леглото, като продължи да го прегръща. Как щеше да му каже за Дали? Миналата нощ, докато оправяше чекмеджетата и печеше мъфини, беше решила, че е най-добре да изчака, докато се върнат в Ню Йорк и събитията се нормализират. Но сега, като гледаше малкото му тревожно лице, знаеше, че отлагането не е възможно.

Докато отглеждаше Теди, никога не си беше позволявала удобните малки лъжи, които повечето майки казваха на децата си, за да си осигурят спокойствие. Дори не беше способна да измисли някоя история за Дядо Коледа, която да е поне малко убедителна. Но сега беше хваната в единствената лъжа, която му беше казвала, и то опашата лъжа.

- Теди - започна тя, като стисна двете му ръце между своите, - говорили сме много за това, колко е важно да се казва истината. Понякога обаче за една майка е трудно да го прави, особено когато детето й е твърде малко, за да разбере.

Без предупреждение Теди измъкна ръцете си и скочи от леглото.

- Трябва да отида да видя Скийт. Казах му, че ще сляза веднага. Трябва да тръгвам.

- Теди! - Франческа скочи и хвана ръката му, преди да успее да стигне до вратата. - Теди, трябва да си поговорим.

- Не искам.

Той знае - помисли си Франческа. - На подсъзнателно ниво той знае, че ще му кажа нещо, което не иска да чуе.

Обви ръце около раменете му.

- Теди, става въпрос за Дали.

- Не искам да слушам.

Тя го хвана по-здраво и прошепна в ухото му.

- Много отдавна Дали и аз се познавахме, съкровище. Ние... ние се обичахме. - Тя направи гримаса при тази допълнителна лъжа, но реши, че е по-добре така, отколкото да обърква сина си с подробности, които не би разбрал. - Нещата между нас не се получиха и се разделихме. - Тя коленичи пред него, така че да вижда лицето му, ръцете й се плъзнаха по неговите, за да хванат малките му китки, докато той все още се опитваше да се измъкне. - Теди, това, което ти казах за баща ти... че съм го познавала още от Англия и че е умрял...

Теди разтърси глава, малкото му обринато лице се изкриви от нещастие.

- Трябва да тръгвам! Наистина, мамо! Трябва! Дали е загубеняк! Мразя го!

- Теди...

- Не!

Като използва цялата си сила, той се отскубна от ръцете й и преди да успее да го хване отново, се втурна към вратата. Франческа чу краката му да тупкат гневно надолу по стълбите.

Отпусна се на пети. Синът й, който обичаше всеки възрастен мъж, който се появеше в живота му, не беше харесал Дали Бодин. За момент почувства слаб пристъп на задоволство, но после осъзна с отрезвяваща яснота, че без значение колко й е омразна самата представа за това, Дали бе фактор в живота на Теди. А какъв ефект щеше да има върху сина й фактът, че не харесваше мъжа, който, рано или късно, ще се наложи да осъзнае, че му е баща?

Тя зарови ръце в косата си, изправи се и затвори вратата, за да се облече. Докато се намъкваше в панталон и пуловер, си припомни лицето на Дали, докато ги гледаше. В изражението му имаше нещо познато, нещо, което беше зървала върху лицата на нещастните тийнейджърки, които я чакаха пред студиото нощем.

Намръщи се в огледалото. Беше твърде нереално. Дали Бодин не беше тийнейджърка, избягала от къщи, и тя отказваше да симпатизира и за миг на мъж, който не беше много по-добър от обикновен престъпник.

Надникна в стаята за шиене, за да се увери, че Доралий все още спи, после отдели няколко минути, за да се съвземе, и се обади по телефона да си уговори среща с един от областните социални работници. След това отиде да потърси Теди. Откри го отпуснат на стол близо до скамейката на приземния етаж, където Скийт полираше дървената глава на един голф стик. И двамата мълчаха, но мълчанието, изглежда, бе приятелско, а не враждебно. Франческа видя подозрителни ивици по бузите на сина си и обгърна с ръка раменете му, сърцето я болеше за него. Не беше виждала Скийт от десет години, но той й кимна толкова небрежно, сякаш бяха минали само няколко минути. Франческа също му кимна.

- Теди ще ми е асистент, докато захващам тези айръни тук -обяви Скийт. - Обикновено дори не си и помислям да оставям малки деца да ми помагат в това, но Теди е най-отговорното момче, което някога съм срещал. Знае кога да говори и кога да си държи устата затворена. Обичам това качество у мъжете.

На Франческа й се искаше да целуне Скийт, но тъй като не можеше да го направи, притисна устните си до главата на Теди.

- Искам да се приберем у дома - каза рязко Теди. - Кога ще тръгваме?

После Франческа усети как синът й замръзна. Знаеше, че Дали е влязъл в работилницата зад тях, още преди да е чула гласа му.

- Скийт, какво ще кажеш двамата с Теди да се качите горе и в кухнята да хапнете малко шоколадов кейк?

Теди скочи от стола с бързина, която Франческа подозираше, че е заради желанието му да се отдалечи от Дали, а не за да яде шоколадов кейк. Какво се беше случило между двамата, че да го направи толкова нещастен? Той обичаше историите на Холи Грейс. Какво беше направил Дали, че да го отчужди толкова много?

- Хайде, мамо - каза Теди, като я сграбчи за ръката. - Да идем да хапнем кейк. Хайде, Скийт. Да тръгваме.

Дали докосна ръката му.

- Вие със Скийт идете. Аз искам да поговоря с майка ти за минутка.

Теди стисна ръката на Франческа по-здраво и се обърна към Скийт.

- Нали каза, че трябва да оправим тези стикове? Нека да започнем веднага. Мама ще ни помогне.

- Можете да го направите и по-късно - каза по-рязко Дали. - Искам да говоря с майка ти.

Скийт остави стика, който държеше.

- Хайде, момче, и бездруго исках да ти покажа някои голф трофеи.

Колкото и да й се искаше да я отложи, Франческа знаеше, че не би могла да избягва конфронтацията завинаги. Нежно се освободи от ръката на Теди и кимна към вратата.

- Тръгвай, съкровище. Аз ще се кача след минутка.

Теди нацупи упорито устни и погледна първо нея, после Дали. Тръгна към вратата с провлачени стъпки, но преди да стигне до нея, се извърна гневно към Дали.

- Внимавай да не я нараниш! - изкрещя той. - Ако я нараниш, ще те убия!

Франческа беше шокирана, но Дали не каза и дума. Той просто гледаше към Теди.

- Дали няма да ме нарани - намеси се тя бързо, притеснена от избухването му. - Двамата сме стари приятели. - Думите почти заседнаха в гърлото й, но тя успя да докара половинчата усмивка.

Скийт хвана ръката на Теди и го побутна към стълбите, но не и преди синът й да хвърли един заплашителен поглед през рамо.

- Какво си му направил? - попита Франческа в мига, в който Теди се отдалечи достатъчно. - Никога не съм го виждала да се държи така с някого.

- Не се опитвам да спечеля някакъв си конкурс за популярност - отвърна студено Дали. - Искам да съм му баща, не най-добър приятел.

Отговорът му я разгневи почти колкото я и изплаши.

- Не можеш просто да се появиш в живота му след девет години и да очакваш да поемеш ролята на бащата. На първо място, той не те иска. На второ, аз няма да го позволя.

По челюстта му потрепна мускулче.

- Както ти казах в кариерата, Франческа, можем да се споразумеем или да оставим работата на кръвопийците. В днешно време и бащите имат права или напоследък не си чела вестници? И вероятно ще е по-умно, ако забравиш за още няколко дни плановете си да се върнеш на изток. Трябва ни време, за да уредим нещата.

В някакъв момент подсъзнателно и тя бе стигнала до същото заключение, но сега го погледна скептично.