Франческа се опита да игнорира обвинението в гласа й, но това не беше лесно. След десет години приятелство отношенията им бяха сериозно обтегнати. Денят, в който Франческа се беше върнала от Лондон, Холи Грейс обяви:

- Ще остана до теб, Франческа, защото така съм устроена, но ще мине известно време, преди отново да мога да ти вярвам.

Франческа се опита да я накара да разбере.

- Не можех да ти кажа истината. Ти беше толкова близка с Дали.

- И затова ме излъга? Разказа ми онази глупава история за бащата на Теди от Англия, а аз ти вярвах през всичките тези години. - Лицето на Холи Грейс потъмня от гняв. - Не разбираш ли, че семейството означава много за Дали? На другите мъже може и да не им пука, но Дали не е като тях. Той прекара целия си живот в опит да си създаде семейство. Скийт, госпожица Сибил, всички онези бездомници, които е прибирал през годините. Това ще го убие. Първият му син умря, а ти му открадна втория.

През Франческа премина вълна от гняв, още по-силна заради вината.

- Не ме съди, Холи Грейс Бодин! Двамата с Дали имате доста разкрепостена представа за морала и никой от вас няма право да ми размахва пръст. Не знаеш какво е да мразиш онова, което представляваш, да се налага да пресъздадеш себе си. Тогава направих онова, което е нужно. И ако трябва да се върна в онзи момент, ще сторя пак същото.

Холи Грейс не се трогна.

- Тогава ще си двойна кучка.

Франческа премигна, за да прогони сълзите, когато сви към улицата, където се намираше къщата на Дали. Болеше я сърцето заради неспособността на Холи Грейс да разбере, че за Дали аферата им беше просто незначително сексуално развлечение, със сигурност не и нещо, което да оправдае отвличането на деветгодишно дете. Защо Холи Грейс заставаше срещу нея? Франческа се зачуди дали е постъпила правилно, като не предупреди полицията, но не можеше да понесе мисълта името на Теди да се появи във всички таблоиди. „Обичното дете на телевизионна звезда отвлечено от голфъра баща.“ Дори можеше да си представи фотографиите. Отношенията й със Стефан щяха да станат още по-публични и журналистите щяха да изровят всички стари истории за Дали и Холи Грейс.

Франческа много добре си спомняше какво се бе случило, след като сериалът „Чайна Колт“ направи Холи Грейс известна. Неочаквано всяка подробност от необичайния й брак с един от най-колоритните професионални голф играчи се появи в медиите и докато в пресата излизаха коя от коя по-пикантни истории, двамата не можеха да мръднат никъде, без да бъдат обсадени от папараци. Холи Грейс понасяше ситуацията по-добре от Дали, който беше свикнал със спортните репортери, но не и с папараците. Не отне много време да започне да раздава юмруци, което най-сетне привлече вниманието на комисаря. След една особено грозна разправия в Албакърки Дали беше отстранен от турнирите за седем месеца. Скоро след това Холи Грейс подаде молба за развод в опит да осигури и на двама им по-спокоен живот.

Къщата все още пазеше лавандуловите си капаци на прозорците и редиците скачащи зайчета, макар че боята беше освежена от някой по-несръчен от госпожица Сибил. Старата учителка посрещна Франческа на вратата. Не се бяха виждали от десет години. Госпожица Сибил бе леко прегърбена, раменете й бяха по-отпуснати, но гласът й не беше загубил авторитета си.

- Влизай, скъпа, влизай на топло. Боже, боже, с тези температури човек би си помислил, че сме в Бостън, а не в Тексас. Скъпа моя, не съм на себе си, откакто се обади.

Франческа я прегърна нежно.

- Благодаря ти, че ми позволи да Лойда. След всичко, което ти казах по телефона, не бях сигурна, че ще искаш да ме видиш.

- Да не искам да те видя? Боже мили, че аз броях часовете. - Госпожица Сибил я поведе към кухнята и я помоли да им налее кафе. - Не обичам да се оплаквам, но напоследък животът не е много интересен. Не мога да се оправям сама, както съм свикнала, а Далас се движи с една ужасна млада жена. Не мога да я заинтригувам дори с Даниел Стийл, да не говорим за класика. - Тя посочи на Франческа един стол срещу нея. -Боже, боже, не мога да ти опиша колко се гордея с теб. Само като си помисля колко далеч стигна... - Тя неочаквано прониза Франческа с учителския си поглед. - Сега ми разкажи за тази ужасна ситуация.

Франческа й разказа всичко, без да спестява нищо. За нейно облекчение, госпожица Сибил не беше толкова осъдителна като Холи Грейс. Изглежда, разбираше нуждата й от независимост. Естествено, беше явно разтревожена от реакцията на Дали при виждането на детето си.

- Смятам, че Холи Грейс е права - каза тя накрая. - Далас сигурно пътува към Уайнет и съм убедена, че не приема ситуацията никак добре. Франческа, можеш да останеш в стаята за гости, докато той се появи.

Франческа планираше да отседне в хотел, но прие поканата с благодарност. Докато беше в къщата, щеше да се чувства по-близо до Теди. Половин час по-късно тя се оказа увита в домашно одеяло, а лъчите на зимното слънце се прокрадваха през дантелените завеси, докато старият радиатор излъчваше успокоителна топлина. Заспа почти веднага.

До обяд на следващия ден Дали все още не се беше появил и вече не я свърташе от тревога. Може би трябваше да остане в Ню Йорк? Ами ако той не пътуваше към Уайнет?

После Холи Грейс се обади и й каза, че и Скийт е изчезнал.

- Какво искаш да кажеш с това изчезнал? - възкликна Франческа. - Нали той обеща да ти се обади, ако чуе нещо.

- Вероятно Дали му е звъннал и му е казал да си държи устата затворена. Предполагам, че Скийт е отишъл да се срещне с него.

Франческа се почувства разгневена и безпомощна. Ако Дали кажеше на Скийт да долепи пистолет до челото си, той вероятно щеше да го направи. Към средата на следобеда, когато госпожица Сибил излезе за курса си по грънчарство, Франческа щеше да откачи. Защо се бавеше толкова Дали? Не искаше да напусне къщата от страх, че той ще се появи, затова започна да чете уроците по американска история за изпита си за гражданство, но не можеше да се концентрира. Закрачи из къщата и накрая се озова в спалнята на Дали, където слабата зимна светлина се отразяваше в колекцията му от голф трофеи, наредена пред прозореца. Взе едно списание за голф със снимката му на корицата. „Далас Бодин - винаги шаферка, но никога булка.“ Забеляза, че бръчиците край очите му са по-дълбоки, а чертите му се бяха поизострили, но зрелостта не беше отнела красотата му. Беше дори по-зашеметяващ, отколкото си го спомняше.

Потърси по лицето му някаква малка прилика с Теди, но не откри нищо. За пореден път се зачуди как беше разбрал, че е негов син. Остави списанието, огледа се из стаята и я заля вълна от спомени. Тук ли беше заченат Теди, или в блатото на Луизиана, където Дали я беше проснал върху ривиерата?

Телефонът до леглото иззвъня. Тя удари крака си в рамката, докато се втурваше да го вдигне.

- Ало! Ало?

Отвърна й тишина.

- Дали? - Името му прозвуча като хлипане. - Дали, ти ли си?

Не последва отговор. Почувства как косъмчетата на врата й настръхват, сърцето й се разтуптя. Беше сигурна, че отсреща има някой, ушите й се напрегнаха да доловят звук.

- Теди? - прошепна тя. - Теди, мама е.

- Аз съм, Мис Каприз. - Гласът на Дали беше тих и горчив, старият й прякор прозвуча като обида. - Трябва да си поговорим. Чакай ме при каменната кариера северно от града след половин час.

Тя чу решимостта в гласа му и изплака:

- Чакай! Теди там ли е? Искам да говоря с него!

Но връзката прекъсна.

Франческа се втурна по стълбите, грабна велуреното си яке от гардероба в коридора и го намъкна върху пуловера и джинсите. Тази сутрин беше вързала косата си на тила с шал и сега в бързината оплете тънката коприна в яката на якето. Ръцете й трепереха, докато освобождаваше шала. Защо Дали постъпваше така? Защо не доведеше Теди в къщата? Ами ако Теди беше болен? Ами ако се беше случило нещо?

Дишането й се учести, тя запали двигателя и излезе на заден ход на улицата. Пренебрегна ограничението на скоростта, стигна до най-близката бензиностанция и помоли да я упътят. Указанията бяха сложни и тя пропусна един пътен знак за северната част на града, отклони се на мили, преди да намери равния черен път, който водеше до кариерата. Ръцете я боляха от стискането на волана. Беше минал повече от час от обаждането му. Щеше ли да я чака? Повтаряше си, че Теди е в безопасност - Дали можеше да нарани нея, но не би наранил едно дете. Мисълта почти я успокои.

Кариерата беше разположена край пътя като гигантска рана, огромна, сурова и заплашителна в излиняващата сива зимна светлина. Последната смяна работници очевидно си бяха тръгнали, защото широкият равен двор пред нея бе пуст. Край неподвижните камиони се извисяваха пирамиди от червеникав камък. Притихнали поточни линии водеха до боядисани в зелено вагонетки, издигащи се като гигантски фунии над земята. Франческа прекоси двора към гофрираната метална сграда, но не видя никакъв признак на живот, никакво превозно средство освен камионите. Помисли, че е закъсняла. Дали вече си бе тръгнал. С пресъхнала от тревога уста, подкара колата извън двора и по пътя, към пастта на кариерата.

На възбуденото й въображение му изглеждаше сякаш гигантски нож е разрязал земята, проправяйки си път право към ада. Безлюден, зловещ и суров, каньонът на кариерата караше всичко да изглежда дребно. Редките голи зимни дървета по ръба на отсрещната страна изглеждаха като клечки за зъби, хълмовете в далечината бяха като детски купчини от пясък. Дори потъмняващото небе вече не изглеждаше огромно, сякаш някакъв похлупак беше паднал над огромен празен котел. Тя потрепери, когато се принуди да продължи до ръба.

На последните лъчи светлина тя смътно различи на дъното една от играчките на Теди.

За част от секундата се почувства дезориентирана, докато накрая осъзна, че колата е истинска. Беше истинска, както и миниатюрният мъж, който се беше облегнал на капака. Тя стисна очи за момент, после брадичката й потрепери. Нарочно беше избрал това ужасно място, защото искаше Франческа да се почувства дребна и безпомощна. Направи усилие да възстанови контрола си, отдалечи се от ръба и подкара край него, почти изпускайки стръмната чакълена отбивка, която водеше към дълбините на кариерата. Започна бавно да се спуска.