- Франси, трябва да ми кажеш какво става.

- Холи Грейс, обичам те... наистина. - После тя затвори.

Докато прекосяваше Атлантика същата нощ, Франческа се взираше невиждащо в непроницаемата тъмнина през прозореца. Разяждаха я страх и вина. За всичко беше виновна тя. Ако си беше вкъщи, можеше да предотврати случилото се. Каква майка беше да позволява на други хора да отглеждат детето й? Всички дяволи на майчината вина забиха дълбоко зъби в плътта й.

Ами ако се беше случило нещо ужасно? Опита се да си внуши, че без значение какво е открил, Дали никога не би наранил Теди - поне онзи Дали, когото познаваше отпреди десет години. Но после си спомни предаванията, които бе правила за бивши съпрузи, отвличащи собствените си деца и изчезващи с тях за години. Но със сигурност някой толкова известен като Дали не би могъл да направи това, нали? И отново се опитваше да разплете загадката за това, как Дали бе открил, че Теди е негов син - защото това беше единственото обяснение, което имаше за отвличането - само че отговорът й се изплъзваше.

Къде ли беше Теди в момента? Беше ли уплашен? Какво му беше казал Дали? Беше чувала достатъчно истории от Холи Грейс, за да знае, че когато се разгневи, той е непредсказуем -дори опасен. Но без значение колко се е променил през годините, не можеше да повярва, че би наранил едно малко момче.

Какво можеше да причини на нея обаче, беше отделен въпрос.

25

Теди се взираше в гърба на Дали, докато двамата стояха на опашка в „Макдоналдс“ на шосе 81. Искаше му се да има риза на червено-черни карета като неговата, както и широк кожен колан и джинси със скъсан джоб. Майка му изхвърляше неговите веднага щом на тях се появеше и най-малката дупчица на коляното, точно когато започваха да стават меки и удобни. Теди се взря надолу към кожените си маратонки и после към протритите кафяви каубойски ботуши на Дали. Реши да включи каубойските ботуши в коледния си списък.

Докато Дали вземаше таблата и вървеше към една маса в дъното на заведението, Теди ситнеше зад него, а малките му крака правеха бързи крачки в опит да поддържа темпото. Първоначално, когато се отправиха от Манхатън към Ню Джърси, Теди се опита да зададе на Дали няколко въпроса за това, дали има каубойска шапка и язди ли кон, но Дали не беше от приказливите. Накрая момчето млъкна, макар че имаше милион неща, които искаше да знае.

Откакто Теди се помнеше, Холи Грейс му разказваше истории за Дали Бодин и Скийт Купър - как са се срещнали на пътя, когато Дали бил само на петнайсет, след като избягал от злия Джейси Бодин, и как двамата пътували из Щатите и се обзалагали с богатите момчета по голф клубовете. Разказваше му за кръчмарските сбивания, за голф игрите с лява ръка и за чудодейните победи на осемнайсета дупка, измъкнати от лапите на сигурния разгром. В съзнанието му историите на Холи Грейс се бяха смесили с комиксите за Спайдърмен и Междузвездни войни и легендите, които четеше в училище за Дивия запад. Откакто се преместиха в Ню Йорк, Теди бе умолявал майка си да му позволи да се срещне с Дали, когато идва да види Холи Грейс, но тя винаги имаше някакво извинение. И сега, когато срещата им най-сетне се бе състояла, Теди знаеше, че това трябва да е най-вълнуващият ден в живота му.

Само дето искаше да се върне вкъщи, защото нещата не бяха такива, каквито си ги представяше.

Теди разопакова хамбургера и повдигна горното хлебче. По него имаше кетчуп. Захлупи го обратно. Неочаквано Дали се размърда на стола си и погледна през масата право в лицето му. Взираше се в него, без да казва и дума. Теди започна да се изнервя, сякаш беше направил нещо нередно. В представите му Дали плясваше дланта му, както правеше Джери Яфе. Казваше: „Здрасти, партньоре, изглеждаш ми като човек, който ще ни хареса да е до нас със Скийт, когато нещата загрубеят“. В мечтите му Дали го харесваше много повече.

Теди се протегна за колата си и после се престори, че изучава една рекламна табела. Струваше му се странно, че Дали го отвеждаше толкова далеч, за да се срещне с майка му - дори не знаеше, че те двамата се познават. Но щом Холи Грейс беше дала разрешението си, той предполагаше, че всичко е наред. И все пак му се щеше майка му да е с него в този момент.

Дали проговори толкова рязко, че Теди подскочи.

- Винаги ли носиш тези очила?

- Невинаги. - Теди ги свали, сгъна ги внимателно и ги сложи на масата. Рекламната табела се размаза пред погледа му. -Мама казва, че е важно това, което е вътре в човека, а не отвън. Дали носиш очила, или не е без значение.

Дали издаде някакъв звук, който не звучеше много мило, и после кимна с глава към хамбургера.

- Защо не ядеш?

Теди побутна пакета с върха на пръста си.

- Казах, че искам хамбургер без кетчуп - промърмори той.

Върху лицето на Дали се изписа странно, напрегнато изражение.

- Е, и? Малко кетчуп не е навредил на никого.

- Алергичен съм - обясни Теди.

Дали изсумтя и Теди осъзна, че той не харесваше хората, които не обичат кетчуп или тези с алергия. Реши все пак да изяде хамбургера само за да му покаже, че може да го направи, но стомахът му вече се чувстваше странно и кетчупът щеше да го накара да мисли за кръв и черва. Освен това щеше да предизвика сърбящ обрив по цялото му тяло.

Опита се да измисли какво да каже, за да се хареса на Дали. Не беше свикнал да му се налага да мисли за това, как да накара възрастните да го харесват. Понякога връстниците му го смятаха за смотаняк или той ги мислеше за такива, но не и възрастните. Подъвка малко долната си устна, после каза:

- Айкюто ми е сто шейсет и осем. Ходя в клас за надарени деца.

Дали изсумтя отново и Теди разбра, че е направил поредната грешка. Звучеше така, сякаш се хвали, а всъщност искаше да привлече интереса на Дали.

- Защо се казваш така, Теди? - попита го Дали. Каза името странно, сякаш се опитваше бързо да се отърве от него.

- Когато съм се родил, майка ми четяла разказ за дете, на име Теди, от известния писател Дж. Р. Селинджър. Съкратено е от Тиодор.

Изражението на Дали стана още по-кисело.

- Дж. Д. Селинджър, значи. Никой ли не ти вика Тед?

- О, да - излъга Теди. - Всички. Всички деца и изобщо. Искам да кажа, освен Холи Грейс и мама. И ти можеш да ми викаш така, ако искаш.

Дали бръкна в джоба си и измъкна портфейла. Теди видя нещо твърдо и сурово в изражението му.

- Иди и си купи друг хамбургер, какъвто ти харесва.

Детето погледна към банкнотата в ръката на Дали и после обратно към хамбургера си.

- И този е добър. - Бавно побутна опаковката.

Ръката на Дали се стовари върху хамбургера.

- Казах иди и си купи друг, по дяволите!

Теди се почувства зле. Понякога майка му се караше, ако направеше нахална забележка или не си изпълнеше задълженията, но от това стомахът му никога не се обръщаше както сега, защото той знаеше, че майка му го обича и че не иска да стане смотаняк, като порасне. Но усещаш, че Дали не го обича. Дори не го харесваше. Устните му се изпънаха в упорита линия.

- Не съм гладен и искам да се прибера вкъщи.

- Това е много лошо. Известно време ще пътуваме заедно, точно както ти казах.

Теди се взря в него.

- Искам да се прибера. В понеделник съм на училище.

Дали стана от масата и посочи с глава към вратата.

- Хайде. Ако ще се държиш като разглезен пикльо, можеш да го правиш, докато пътуваме.

Теди се затътри след него към вратата. Вече не му пукаше за старите тъпи истории на Ходи Грейс. Според него Дали беше голям дърт загубеняк. Отново си сложи очилата и пъхна ръка в джоба си. Джобният гребен беше топъл и успокояващ в ръката му. Искаше му се да е истински. Ако Лашър Велики беше тук, щеше да се разправи с Дали Бодин Загубеняка.

Веднага щом колата излезе на шосето, Дали натисна газта и се престрои вляво. Знаеше, че се държи като истинско копеле. Знаеше, но не можеше да се спре. Яростта му не утихваше и по-силно от всичко друго искаше да удари някого. Гневът му продължаваше да го разяжда, растеше и се усилваше, докато вече не можеше да го сдържа. Имаше чувството, че част от мъжествеността му е била отнета. Беше на трийсет и седем и нямаше и едно проклето нещо, с което да се похвали. Беше второкласен професионален голф играч. Беше се провалил като съпруг, а като баща беше престъпник. А сега и това.

Тази кучка. Тази проклета, егоистична, разглезена, малка богаташка кучка. Беше родила неговото дете, без да му каже и дума. Всички онези истории, които беше пробутала на Холи Грейс, бяха лъжи. Той им беше повярвал. Боже, добре го беше подредила, точно както му беше казала, че ще направи, онази нощ на паркинга на „Роустабаут“. С едно щракване на пръсти му беше показала най-презрителния среден пръст, който една жена можеше да покаже на мъж. Беше му отнела правото да познава собствения си син.

Дали се загледа в момчето, седнало на пасажерската седалка до него, сина, който беше плът от плътта му, също както и Дани някога. Сигурно Франческа вече беше разбрала, че е изчезнал. Мисълта го дари с момент на горчиво задоволство. Надяваше се, че страда наистина силно.

Уайнет изглеждаше точно както Франческа го помнеше, макар че някои от магазините се бяха променили. Докато оглеждаше града през прозореца на взетата под наем кола, тя осъзна, че животът я беше завъртял в голям кръг обратно до точката, откъдето бе започнало всичко.

Отпусна рамене в безплоден опит да облекчи малко от напрежението във врата си. Все още не знаеше дали е постъпила правилно, като напусна Манхатън и долетя в Тексас, но след три непоносими дни на чакане телефонът да звънне и на избягване на репортерите, които искаха да я интервюират за връзката й със Стефан, бе стигнала до момент, в който трябваше да направи нещо.

Холи Грейс й предложи да отиде в Уайнет.

- Дали винаги отива там, когато страда - обясни й, - а точно сега предполагам, че страда много.