Представата не му хареса и превъртя касетата, за да се разсее. После отиде в кухнята и отвори хладилника - пренебрегна „Милър Лайт“, който обичаше Холи Грейс, и си избра „Доктор Пепър“. Винаги беше оценявал факта, че Франческа бе честна с Холи Грейс по въпроса за бащата на бебето си. Напълно естествено бе да се зачуди дали не е негово, а Франческа би могла с лекота да му пробута бебето на Ники. Но тя не го беше направила и той я уважаваше за това.

Отвори „Доктор Пепър“, върна се при пианото и потърси друга снимка на сина на Франческа, но намери само тази. Беше забелязал, че всеки път когато в някоя статия за Франческа се споменеше детето й, то винаги се представяше като продукт на нещастен ранен брак - толкова нещастен, че Франческа бе отказала да даде на сина си бащиното му име. Доколкото на Дали му бе известно, той, Холи Грейс и Скийт бяха единствените хора, които знаеха, че този брак не е съществувал, но те достатъчно уважаваха постигнатото от Франческа, за да не го споменават никога.

Неочакваното приятелство, което се бе зародило между Холи Грейс и Франческа, изглеждаше на Дали като едно от най-интересните неща, които животът понякога поднася, и той неведнъж бе споменавал на Холи Грейс, че би искал да се отбие някой път, когато двете са заедно, за да види как вървят нещата между тях.

- Просто не мога да си ви представя. Всичко, което ми хрумва, е как ти говориш ли, говориш за последната игра на „Каубойс“, а Франси дрънка за „Гучи“ и се любува на себе си в огледалото.

- Тя не е такава, Дали - му бе отвърнала Холи Грейс. - Искам да кажа, говори и за обувки, но не само.

- Изглежда ми като ирония на съдбата, че някой като нея отглежда момче. Обзалагам се, че расте странно.

Холи Грейс не хареса коментара му, така че той спря да я дразни, но се досети, че и тя се тревожи за същото. Явно детето бе мамино синче.

Дали превърташе „Роден в САЩ“ за трети път, когато чу ключа да се завърта в ключалката на входната врата. Холи Грейс се провикна:

- Здрасти, Дали. Портиерът каза, че си тук. Очаквах те чак утре.

- Плановете ми се промениха. По дяволите, Холи Грейс, домът ти ми прилича на лекарски кабинет.

Холи Грейс имаше странно изражение на лицето, докато вървеше към него, а русата й коса бе затъкната в яката на палтото.

- Точно това винаги ми казва и Франческа. Честно, Дали, това е зловещо. Понякога от вас двамата тръпки ме побиват.

- Това пък защо?

Тя хвърли чантата си на белия кожен диван.

- Няма да повярваш, но имате странни сходства. Искам да кажа, ние с теб сме си лика-прилика, нали? Приличаме си на външен вид, говорим по сходен начин. Имаме еднакви интереси - спорт, секс, коли.

- Имаш ли нещо конкретно предвид с тези приказки, защото започвам да огладнявам.

- Разбира се, че имам. Ти и Франческа не харесвате еднакви неща. Тя има слабост към дрехите, градския живот, знаменитостите. Стомахът й се бунтува, ако види някой да се поти, а политическите й разбирания стават все по-либерални с времето, предполагам, защото е емигрантка. - Холи Грейс подпря хълбока си на гърба на дивана и го погледна замислено. - Ти, от друга страна, не се интересуваш от модерни неща и залиташ толкова надясно в политическия спектър, че си направо краен. Двама души не може да са по-различни от вас двамата.

- Предполагам, че това е доста меко казано. - Касетата на Спрингстийн отново бе стигнала до „Област Дарлингтън“ и Дали тактуваше в ритъм с върха на обувките си, докато чакаше Холи Грейс да се изкаже.

- Само дето вие си приличате по много странен начин. Първото нещо, което тя каза, когато видя жилището ми, беше, че й прилича на лекарски кабинет. И, Дали, това момиче определено те бие в приютяването на бездомници. Първо бяха котките. После започна и с кучета, което беше интересно, защото се страхува от тях до смърт. Накрая започна да приютява хора -тийнейджърки на четиринайсет-петнайсет години, които са избягали от къщи и се продават по улиците.

- Без майтап? - Дали най-сетне бе започнал да изглежда заинтересуван. - Какво прави с тях, след като ги... - Спря насред изречението, когато Холи Грейс съблече палтото си и видя смучката на врата й. - Хей, какво е това? Прилича ми на смучка.

- Не искам да говоря за това. - Тя сви рамене, за да прикрие белега, и избяга в кухнята.

Той я последва.

- По дяволите, не съм виждал такова нещо от години. Помня, когато аз самият ти ги правех. - Той се подпря на вратата. -Искаш ли да ми разкажеш?

- Само ще започнеш да крещиш.

Дали изсумтя недоволно.

- Джери Яфе. Отново си се виждала със стария комуняга.

- Той не е комуняга. - Холи Грейс си взе „Милър Лайт“ от хладилника. - Само защото не си съгласен с политическите възгледи на някой, не означава, че трябва да го наричаш комуняга. Освен това ти не си и наполовина толкова консервативен, колкото се опитваш да се представиш пред хората.

- Политическите ми възгледи нямат нищо общо. Просто не искам да те виждам отново наранена, скъпа.

Холи Грейс отклони разговора, като изви устата си в сладникава усмивка.

- Като говорим за стари любовници, как е Бамби? Научи ли се да чете клюкарските списания, без да си мърда устните?

- О, хайде, Холи Грейс...

Тя го изгледа с отвращение.

- Кълна се в бога, че никога нямаше да ти дам развод, ако знаех, че ще се хванеш с жена, чието име завършва на „и“.

- Свърши ли вече? - Дразнеше се, когато тя му натякваше за Бамби, макар че сам признаваше, че момичето не блести особено в редиците на любовните му завоевания. И все пак нямаше нужда Холи Грейс да му го натяква. - За твое сведение, Бамби ще се омъжва след две седмици и се мести в Оклахома, така че в момента й търся заместничка.

- Интервюираш ли вече кандидатки?

- Само си държа очите отворени.

Двамата чуха в ключалката да се завърта ключ и после откъм антрето прозвуча детски глас, висок и задъхан:

- Хей, Холи Грейс, успях! Изкачих всяко стъпало!

- Браво! - извика тя разсеяно. И после ахна. - По дяволите, Франси ще ме убие. Това е Теди, малкото й синче. Откакто се преместиха в Ню Йорк, все ме кара да обещавам, че няма да позволя на двама ви да се срещнете.

Дали се обиди.

- Аз не съм похитител на деца. Какво си мисли, че ще му направя? Ще го отвлека?

- Тя просто е засрамена.

Отговорът на Холи Грейс не означаваше нищо за Дали, но преди да успее да я разпита, момчето нахлу в кухнята, кестенявата му коса беше зализана, а на рамото на тениската му с Рамбо имаше малка дупка.

- Познай какво намерих на стълбите? Наистина много хубав болт. Може ли някой път отново да отидем до Морския музей? Много е подреден и... - Теди замлъкна, когато забеляза Дали да стои отстрани с една ръка върху плота, а другата леко подпряна на хълбока му. - Леле... - Устата му се отвори и затвори като на златна рибка.

- Теди, това е единственият и неповторим Далас Бодин -каза Холи Грейс. - Изглежда, най-накрая успяхте да се видите.

Дали се усмихна на момчето и протегна ръка.

- Здрасти, Теди. Чувал съм много за теб.

- Леле - повтори Теди с разширени от страхопочитание очи. - О, леле... - А после се втурна напред, за да стисне дланта на Дали, но преди да го достигне, се спря, защото забрави коя ръка трябва да протегне за поздрав.

Дали го спаси, като се наведе, грабна дясната му ръка и я разтърси.

- Холи Грейс ми каза, че сте приятели.

- Гледали сме те да играеш по телевизията милион пъти -заобяснява ентусиазирано Теди. - Холи Грейс ми е разказала всичко за голфа.

- Е, това е много хубаво. - Момчето наистина не изглежда добре, помисли си Дали, развеселен от изражението му - сякаш току-що се е озовало в компанията на Бог. Тъй като майка му беше ослепително красива, старият Ники трябваше да е бил доста грозен.

Твърде развълнуван, за да стои мирно, Теди местеше тежестта си от единия крак на другия, а очите му не се отлепяха от лицето на Дали. Очилата му се плъзнаха надолу по носа и той посегна, за да ги избута нагоре, но беше твърде разсеян от присъствието на идола си, за да обърне внимание на това, което прави, и бутна рамките накриво с палеца си. Очилата се наклониха към едното око и после паднаха.

- Опа... - каза Дали и се наведе да ги вдигне.

Теди също се протегна, така че и двамата се оказаха клекнали. Главите им се доближиха една до друга, малката кестенява до по-голямата руса. Дали първи достигна очилата и ги протегна към Теди. Лицата им бяха съвсем близо, на не повече от трийсетина сантиметра едно от друго. Дали дори почувства дъха на момчето върху бузата си.

От стереоуредбата в хола се носеше гласът на Брус, който пееше, че е подпален, а някакъв нож прорязва душата му. И за един малък отрязък от време, докато той пееше за ножове и долини, всичко все още беше наред в света на Дали Бодин. А после, в следващия миг, докато дъхът на Теди галеше бузата му, огънят се разпали и го погълна.

- Божичко!

Теди погледна Дали озадачено и после сложи очилата си.

Ръката на Дали се стрелна и грабна китката на Теди, от което детето трепна.

Холи Грейс осъзна, че нещо не е наред, и се вцепени при гледката на Дали, който се взираше смразяващо в лицето на момчето.

- Дали?

Но той не я чу. За него времето беше спряло своя ход. Беше се върнал назад през годините, отново беше дете, дете, което се взираше в гневното лице на Джейси Бодин.

Само дето лицето не беше голямо и застрашително, е небръснати бузи и стиснати зъби.

Лицето беше малко. Лицето беше детско.

Принц Стефан Марко Бранкузи беше купил яхтата си „Егейска звезда“ от един саудитски шейх. Докато Франческа се качваше на борда и поздравяваше капитана й, тя изпита неловкото усещане, че времето й се изплъзва, че отново е на девет години и се качва на „Кристина“, яхтата на Онасис, а на борда я чакат купи хайвер и глупави хора с твърде много свободно време и нищо значимо, което да правят с него.